ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260001 21.08.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски
състав
На двадесет и първи
август през двехиляди и двадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 403 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.2 ГПК във вр. с чл. 220 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Д.“ АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление ***, ПК ***, ***, ЖК ***, бул. ***№ 1, представлявано от Изпълнителните
директори Ж.С.К.и Б.Г.И., чрез юрисконсулт В.М. против определение от 10.03.2020г.,
постановено по т.д. № 202 по описа за 2020г. на ОС Хасково в частта, с която е
оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство за конституиране като трети лица помага на
негова страна С.М.С.,М.Л.М. и Л.Т.М.. Жалбоподателят оспорва приетото от съда,
че малолетното дете не може да формира собствена представа, което изключва и
регресната отговорност по чл. 500 КЗ на последния и на неговите родител, като
уточнява, че искането за конституиране на Л.Т.М.е обосновано с обстоятелството,
че същата е родител на малолетното дете М.Л.М., която носи лична отговорност за
неговите действия. По отношение на С.М.С.жалбоподателя сочи, че искането му за
конституиране на посоченото лице е обосновано с твърденията в отговора, че
станалото ПТП е по причина на техническа неизправност в лекия автомобил. Освен
това твърди, че собственикът на лекия автомобил е нарушил чл.102, ал.1, пр.1 ЗДвП, като е предоставил автомобила на неправоспособен водач. Евентуално и в
случай, че се установи, че малолетното дете е било оставено под надзора на С.М.С.,
то същия ще носи отговорност и за това, че не е упражнил този надзор. Най –
сетне жалбоподателят сочи, че дали родителя на малолетното дете - неговата
майка или собственика на МПС-то ще носят отговорност е въпрос по съществото на
спора, който не се отразява на тяхната пасивна процесуално правна легитимация,
а единствено на материално правната им такава и след като правния интерес за
ответника е налице същите следва да бъдат конституирани като трети лица
помагачи на негова страна. Жалбоподателят
счита, че за него съществува правен интерес от конституиране в качеството му на
трето лице помагач и на малолетното дете М.Л.М., тъй като същия е управлявал
МПС-то без да притежава правоспособност за управление на такова или налице е хипотезата
на чл. 500, ал.2 КЗ.
Ответникът по частната жалба - А.А.А. ЕГН ********** с адрес
*** в предвидения за това срок не е подал писмен отговор.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Хасково с
вх. № 6275 на 03.07.2020г., а акта,
който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 01.07.2020г.
Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за
депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от
надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена
срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук
налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Повдигнатият за
разрешаване пред Окръжен съд Хасково спор е по иск, предявен от А.А.А. с правно основание чл. 432 КЗ
за осъждане на „Д.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
ПТП, настъпило на 29.06.2019 г., причинено от застрахован при ответника със
застраховка "Гражданска отговорност" водач на МПС. Следователно
отговорността на застрахователното дружество - ответник е обусловена и от
установяването на възникнала отговорност на застрахованото лице за причинено от
него непозволено увреждане, която произтича от нормите на чл. 45 и сл. ЗЗД.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът – частен жалбоподател е направил искане като трети
лица помагачи да бъдат конституирани следните лица:
„М.“ АД, тъй като
настъпилия вредоносен резултат е съпричинен от страна на болницата и нейния
персонал;
собственикът на
МПС-то, посредством, което е причинен вредоносния резултат и гражданската
отговорност на водача, на който е застрахована при ответното дружество,
интереса по отношение на който е обоснован с твърдението, че описания механизъм
на ПТП сочи на техническа неизправност на МПС-то, което е основание за регресни
претенции срещу С.М.С., както и че същия е нарушил чл.102, ал.1, т.1 ЗДвП като
е предоставил автомобила си на неправоспособен водач;
М.Л.М., действащ
чрез своята майка и законен представител Л.Т.М., който предвид малолетната си
възраст е неправоспособен водач, причинил увредите;
Л.Т.М., майка на
малолетното дете, която носи отговорност за действията на малолетния М.Л.М..
С обжалваният съдебен акт и след като е изложил съображения,
че привличането на трето лице помагач цели да обвърже същото със задължителната
сила на мотивите на решението, която да бъде противопоставена от страната, на
която помага в бъдещ процес срещу него, съдът е приел, че искането за
конституиране като трето лице помагач на ответника на С.М.С.– собственик на
лекия автомобил, посредством който са причинени претендираните от ищцата вреди
е неоснователно, тъй като съгласно чл.500, ал.1 т.2 КЗ регресната отговорност е
за водача на МПС, а не за неговия собственик. По отношение на искането да бъде
привлечен като трето лице помагач на страната на ответника малолетния М.Л.М.,
съдът е приел, че малолетните са наказателно и гражданско правно неотговорни и
затова не отговарят и при условията на чл.500, ал.2 КЗ. С обжалваният съдебен е
оставено без уважение и искането на ответника да бъде конституиран като трето
лице помагач на негова страна майката на малолетния причинител на вредите, с
мотив, че регресната отговорност възниква при точно определени обстоятелства,
които виновния водач съзнава, а в конкретния случай и с оглед малолетната
възраст на същия формиране на подобни представи са изключени.
В частта, с която съдът е оставил без уважение искането на
ответника за конституиране като трето
лице помагач на „М.“ АД определението не е обжалвано и е стабилен
съдебен акт.
Привличането на
трето лице в процеса като подпомагаща страна се извършва по почин на една от
главните страни, съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК. То е средство за защита на привличащата страна, която подчинявайки
привлеченото лице на силата на мотивите към решението - чл. 223, ал. 2 ГПК, цели да обезпечи своето правно положение, при неблагоприятен за нея
изход, в един бъдещ процес между нея и третото лице с предмет преюдициално
притезание на правото, предмет на иска, воден срещу подпомаганата страна.
Съпътстваща цел на привличането е и процесуалното съдействие на привлеченото
лице в процеса, в който участва привличащата страна. Правото на участие на
привлеченото трето лице се обосновава с интереса на привличащия – главна страна
в процеса - чл. 219, ал. 1
вр. чл. 218 ГПК.
Ако в хода на производството се установи липса на предпоставки за привличане,
третото лице няма да е обвързано от решението. Съгласно чл. 219, ал. 2 ГПК привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Р.или
живее в чужбина.
Искането за
конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на собственика
на МПС-то, гражданската отговорността на водача на което е застрахована при
ответника, настоящия състав на съда намери за неоснователно. Дори и да се
установи, че причина за станалото ПТП, вследствие което ищцата претендира
обезщетение, е неизправност на лекия автомобил, то за ответникът няма да
възникне вземане, за което регресно отговорен да е собственика на МПС-то, тъй
като не е налице нито една от хипотезите на чл. 500 КЗ. Няма данни по делото,
собственикът на МПС-то С.М.С.да е лице, по отношение на което да е вменено задължението да упражнява надзор по
отношение на малолетния причинител на вредата, като следва да се има предвид,
че в акта за раждане на детето, приложен по ДП № 771/2019г. не е вписан баща –
л. 114. Допълнителен аргумент за
неоснователност на искането е установеният от приложеното досъдебно
производство № 771/2019г. по описа на РУ Хасково факт, че към 10.03.2020г.
лицето С.М.С.живее в А., което на основание чл. 219, ал.2 ГПК изключва
възможността същия да бъде привлечен като трето лице помагач.
Неоснователно е и
искането за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника и
малолетното дете, причинил ПТП-то, вследствие на което са настъпили увреждания
на ищцата. Няма спор, че причинител на ПТП-то е три годишно дете, което предвид
малолетната си възраст не може да
действа виновно и затова е неделиктоспособен. Съгласно чл. 47, ал.1 ЗЗД
неспособният да разбира и ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които
е причинил в това състояние, вкл. и съгласно разясненията по т.4 на ППВС №
7/1959г. и след навършване на пълнолетие по отношение на деянията, осъществени
от него като малолетен. Казаното до тук
изключва наличието на правен интерес за ответника от привличане на малолетния
причинител на вредата.
В частната жалба, ответникът,
сега жалбоподател сочи, че правния му интерес за конституиране на майката на
малолетния М.Л.М. е обоснован с личната й отговорност, която същата носи за
действията на своето дете по чл. 47 ЗЗД, както и с това, че е налице хипотезата
на чл. 500, ал.2 КЗ, тъй като няма спор, че към датата на ПТП-то М.М.е бил
малолетен, съответно неправоспособен водач. С оглед тези твърдения, въззивният
съд счита, че застрахователя е обосновал наличие на правен интерес по смисъла на чл.
219 ГПК от конституиране като трето лице помагач на негова страна майката на
малолетния ищец, а дали евентуално предявен иск срещу нея иск ще бъде
основателен е въпрос, който не е предмет на настоящото производство.
Предвид
несъвпадане на изводите направени от първоинстанционния съд и настоящия само, в
частта с която е оставено без уважение искането за конституиране като трето
лице помагач на страната на ответника майката на М.Л.М., а именно Л.Т.М.следва обжалвания
съдебен акт да бъде отменен в коментираната част, а искането удовлетворено. В
останалата обжалвана част определение № 124 от 10.03.2020г., постановено по
т.д. № 202/2019г. на ХОС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от
10.03.2020г., постановено по т.д. № 202/2019г. на ХОС, в частта, с която е
оставено без уважение искането на „Д.“
АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ПК ***, ***, ЖК ***, бул. ***№
1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И. да бъдат
конституирани като трети лица помагачи М.Л.М., действащ чрез своята
майка и законен представител Л.Т.М.и С.М.С..
ОТМЕНЯ определение № 124 от 10.03.2020г.,
постановено по т.д. № 202/2019г. на ОС Хасково, в частта, с която е оставено
без уважение искането на „Д.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
ПК ***, ***, ЖК ***, бул. ***№ 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К.и
Б.Г.И. да бъде конституирана Л.Т.М.като трето лице помагач на ответника КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на
страната на „Д.“ АД, ЕИК ***Л.Т.М.ЕГН ********** с адрес ***.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: