Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 / 23.5.2019г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска
Х.
като
разгледа докладваното от съдията Станчева
гр.дело № 748
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Р.И.И. против М.Ч.Ч., ЕГН-**********,*** и настоящ
адрес:***, с която е предявен положителен установителен иск за приемане за
установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 1159,18 лева, ведно със
законната лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявление по чл.410 от ГПК от ищеца, по което е образувано ч.гр.д. № 240/2018
г. на КРС до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноските по
делото.
Ищецът претендира сумите позовавайки се на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № **********
от 10.03.2017 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем
в размер на 500 лв. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде върната
сумата в размер на 608,74 лв. в срок от 11 месеца, съгласно погасителен план, с
месечна вноска в размер на 55,34 лв., платима на 1-во число от месеца, при
годишен процент на разходите от 49,90%,
годишен лихвен процент от 41,17 % . Дължимо също така е възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 550,44 лв. с вноска от 50,04
лв. или общото задължение възлиза на 1159,18 лв. с месечна вноска от 105,38 лв.
Длъжникът не изпълнявал точно поетите от него задължения, поради което и на
основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на една
вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, без да е необходимо
уведомяването на длъжника. Независимо от това такова уведомяване било извършено
чрез писмо изпратено до ответника на 06.07.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
назначения на основание чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител на ответника,
който оспорва иска, с твърдения, че сключеният договор е нищожен, оспорва
истинността на представените от ищеца писмени доказателства съдържащи подписа
на М.Ч..
В съдебно заседание дружеството –ищец редовно призовано не изпраща
представител. Депозира молба, с която поддържа претенцията и оспорва отговора
на ответника, заявен чрез назначения особен представител. Излага допълнителни
аргументи в подкрепа на претенцията си.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените
в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 10.03.2017 г. страните са
постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 500 лв., за срок от 11
месеца, с месечна погасителна вноска от 55,34 лв., при годишен процент на
разходите от 49,90 % и годишен лихвен процент от 41,17 %. Съгласно така
постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 608,74 лв., от
която 108,74 лева е възнаградителната лихва за ищеца. При подписването му е
избран от ответника пакет от допълнителни услуги, за който е договорено допълнително
заплащането в размер на 550,44 лв. платимо на 11 вноски от по 50,04 лв. Или
общото задължение по кредита възлиза на 1159,18 лв., като общата погасителна вноска е в размер на 105,38 лв.,
платима на първо число на месеца.
Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора
за кредит, с ОУ към договора, ответникът е запознат и те са неразделна част от
ДПК – раздел А от декларацията. Страните са подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е
задължението на кредитора да предостави на заемателя по негово искане и при
определени, лимитативно изброени условия в ОУ една или няколко от посочените в
точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От представената банкова референция се установява, че предоставената
като заем съгласно ДПК сума от 500 лева е преведена по сметката на ответника на
13.03.2017 година.
Длъжникът не изпълнил точно поетите с договора задължения и не погасявал
кредита. Кредиторът – ищец в настоящото производство позовавайки се чл.12.3 от
ОУ към ДПК, обявил на 05.07.2017г. кредита за предсрочно изискуем. Приложено е към
исковата молба уведомително писмо от ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД адресирано до заемателя /лист 39 от делото/, с
което е обявена предстрочната изискуемост на кредита.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 240/2018 г. по описа на
КбРС, с която съдът е разпоредил ответникът М.Ч.Ч. да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сумата от 1159,18 лв. –главница,
дължима договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2017г. и сумата
от 7,47 лв. лихва за забава от 02.05.2017г. до 05.07.2017г.-датата на изпадане
на длъжника в забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от
ГПК в размер на 75 лв.
В изпълнение на разпореждане от 11.05.2018 г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното
производство по ч. гр. д. № 240/2018 г. по описа на КбРС, в указания
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение в размер от 1159,18 лева ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -06.03.2018г. до
окончателното плащане, като сумата от 7,47 лева - лихва за забава,
предмет на заповедта за изпълнение не се търси в настоящото производство.
При така установена фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. чл. 240-241 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1159,18 лв., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -06.03.2018г. до окончателното плащане.
От така претендираната сума 500 лева е сумата предоставена на ответника като
заем, при лихва 41,17 %, ГПР-49,91 % ГПР. В договора за ПК е включено
възнаграждение за кредитора за закупен пакет допълнителни услуги в размер на
550,44 лева, за което длъжникът дължи месечна вноска от 50,44 лева или общият
размер на месечната вноска е в размер на 105,38 лева.
Въпреки направеното оспорване от особения представител на ответника, в
процеса не се представиха доказателства и не се доказа, че положените подписи
от М.Ч. в документите представени от ищеца /ДПК, погасителен план, декларации и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, общи условия към ДПК и
др./ не са подписани от ответника, поради което съдът приема, че на 06.03.2017г.
между страните е възникнала облигационна връзка.
Сключеният между
страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
ДПК е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
договорът отговаря на посоченото в ЗПК съдържание.
По делото е представен погасителен план/лист дело 22/, в който като
първа дата за погасяване на кредита, договорната лихва и пакета допълнителни
услуги е посочена датата 01.05.2017г. като кредитът е следвало да бъде издължен
на 01.03.2018г. когато длъжникът е следвало да плати последната погасителна
вноска. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но
се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът следва да бъде уважен до размера, чиято изискуемост е
настъпила. Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл е съдебната практика - ТР № 8 от
02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на претенцията за лихва, чийто размер ищецът не е заявил
конкретно, но предвид че ответникът се е задължил да върне сумата от 608,74
лева, съгласно ДПК и приложения погасителен план, то следва че уговорената възнаградителна
лихва е в размер на 108,74 лева, при ГПР-49,91 % и ГЛП-41,17%.
Съдът намира възражението на ответника, заявено чрез особения
представител за нищожност на клаузата за размера на уговорената лихва за
основателно. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване
е залегнала в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри
нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима
към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Уговорената лихва
по договора за потребителски кредит е възнаградителна - за ползване на
определена парична сума. Настоящият
съдебен състав възприема трайната съдебна практика, наложила критериите за
добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените и
необезпечените кредити и приема, че уговарянето на по-голям от 3-кратния размер
на законната лихва по просрочени задължения накърнява добрите нрави, поради
което клаузата за възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Договорената между страните годишна лихва в размер 41.17% надхвърля значително размера на
законната такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при
определения от БНБ основен лихвен процент (0 %) и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и
е нищожна.
Относно
претенцията за закупен пакет допълнителни услуги:
Уговореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 550,44
лв. /т.е. в размер надхвърлящ размера на главницата по предоставения
кредит/, противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е
посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението,
каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място
следва да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е
предварително определено, т.е. същото е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор,
доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването
му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от
тях. Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало да заплаща в
продължение на 11 месеца по 50,04 лв. за нещо, което не ползва. Процесното
споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 Закона за защита на потребителите,
приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на
такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено
индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузата е нищожна поради липса на основание и липса на
достатъчно определено съгласие на страните.
Съгласно чл.146, ал. 5 от ЗЗП, нищожността на клаузи в
договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и
без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма,
определяща изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за
създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са
обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за
страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи.
Съдът приема за
безспорно доказано, че ответникът е получил сумата от 500 лева, която е
преведена по негова сметка. Липсват доказателства
от ответната страна за погасяване на задължението по договора за заем, сключен при условията и по реда на действащия
Закон за потребителския кредит,
поради което претенцията на ищеца за установяване на вземането на ищеца сумата
от 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК -06.03.2018г. до окончателното плащане, се
явява доказана и основателна и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен в исковото производство от
1159,18 лева.
Относно претендираните от ищеца разноски:
Присъдените на ищеца разноски в заповедното
производство са в размер на 25 лева за държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като
съдът следва да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 32,14 лева
съобразно уваженият размер на претенцията в настоящото производство.
Частично основателна се явява и претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
239,88 лева, съобразно уважената част от иска. При определянето на разноските в
исковото производство, съдът взе предвид платената от ищеца сума в размер на
381,14 лева – възнаграждение за особения представител на ответника, 25 лева –
държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид фактическа и правна сложност
на делото, по което са проведени две съдебни заседания, в които процесуален
представител на ищеца не се е явявал.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по отношение на ответника М.Ч.Ч., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес:***,
че дължи на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., сумата от 500
лева - главница дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
06.03.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за сумата до
пълния размер от 1159,18 лева.
ОСЪЖДА М.Ч.Ч., ЕГН-**********,***
и настоящ адрес:*** да заплати
на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. сумата от 32,14 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Ч.Ч., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес:*** да
заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,
бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. сумата от 239,88 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в
исковото производство.
На особения
представител на ответника адв. С. Гонкова да се изплати сумата 381,14 лева
възнаграждение от внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: