Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
гр. Севлиево
29.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и девети юли
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 362 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 69/19 г.
по описа на РС – Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 45 от 22.01.2019
г. по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на длъжника /ответника/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В законния
месечен срок на уведомлението ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните последици.
Твърди, че отношенията между страните са възникнали в резултат на сключени
между страните Договори за мобилни услуги от 26.07.2016 г., като потреблението
е фактурирано под клиентски № *********. Поради неизпълнение на основното
задължение за изплащане на услугите, договорите са били прекратени едностранно
от ищеца и е начислена неустойка, която не е претендирана в заповедното и
исково производство. Ищецът претендира сумата 186,90 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Обективно кумулативно е съединен и
осъдителен иск по чл. 79 във вр. с чл. 205 ЗЗД с цена 134,19 лв. за дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.07.2016 г. Тази претенция не е част
от заповедното производство и разглеждането й в производството по чл. 422 ГПК е
допустимо. Ищецът претендира и разноските по делото.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния месечен срок от
уведомлението. Не се яви и в о.з.
С мотивирано протоколно определение от 29.07.2019 г. е уважено искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му – формални или
процесуални, по чл. 238, ал. 1 ГПК, и изискване по същество – по чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съдът приема предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 79 във вр. с чл. 205 ЗЗД за вероятно
основателнии с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към
исковата молба писмени доказателства. Тези твърдения оправдават заявените с
исковата молба петитуми. Ответникът не е оспорил в законния срок представените
писмени доказателства, установяващи
вземането.
На осн.чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Съгласно чл. 416 ГПК, след влизане в сила на решението, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде
изпълнителният лист за сумата 186,90 лв. – главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги /като се има предвид влязлото в сила Определение № 309
от 05.04.2019 г. по приложеното ч.г.д. № 69/19 г., с което заповедта за
изпълнение е обезсилена над размер 186,90 лв. главница и изцяло за сумата 68,46
лв. – мораторна лихва/. Съгласно задължителната съдебна практика съдът,
разглеждащ установителния иск, в решението се произнася и по разноските от
заповедното производство, с оглед изхода на настоящия спор по чл. 422 ГПК. Като
се има предвид частичното обезсилване на заповедта за изпълнение, разноските по
заповедното производство следва да се присъдят в съответен размер и той е 99
лв.
Ищецът претендира и
разноските по настоящото дело по приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК - 60.
Касае се за д.т. в размер на 75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180
лв., които са документирани като извършени от ищеца и с оглед изхода на делото
ответникът ще бъде осъден да заплати разноски в размер на 255 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.А.Ю. *** ЕГН **********, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление *,
е установило съществуване на вземането
си по заповед за изпълнение № 45 от 22.01.2019 г.по ч.гр.д.№ 69/19 г. по
описа на РС – Севлиево до размер на
186,90 лв. /сто осемдесет и шест лв. 90 ст./ - главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и разноски
в размер на 99 лв. /деветдесет и девет/ , на
осн.чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. *** ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление *
сумата от 134,19 лв. /сто тридесет и
четири лв. 19 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 26.07.2016 г. за устройство SAMSUNG модел * към
мобилен номер * за периода след м.11 2016 г. до м.6 2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 05.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на осн.чл. 79
във вр. с чл. 205 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю. *** ЕГН ********** да заплати на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление * направените по делото разноски в размер на 255 лв. / двеста петдесет и пет/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 69/19 г. на РС – Свелиево.
Да се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 45 от 22.01.2019
г.по ч.гр.д.№ 69/19 г. по описа на РС – Севлиево съгласно решението – за сумата
186,90 лв. главница и разноски 99 лв., на
осн.чл. 416 ГПК.
Неприсъственото решение не
подлежи на въззивно обжалване.
На осн.чл. 240, ал. 1 ГПК препис от решението да се връчи
на ответника, който в едномесечен срок от връчването може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е бил лишен от възможността да участва в
делото или да предяви иск по чл. 240, ал. 2 в сроковете по чл. 240, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: