МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 05.04.2017г. на КРС по НОХД № 211/ 2017г.
Повдигнато е
обвинение срещу В.С.Н. по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29
ал.1 б.”б” от НК за извършена кражба в периода на 07.09.2015г., 10.09.2015г. и 16.09.2015г.
в гр.Кърджали.
Повдигнато е
и второ обвинение срещу М.Ю.Ю. по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.28
ал.1 от НК извършено на 16.09.2015г. в гр.Кърджали.
Делото се
гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него и двамата подсъдими
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на дейците без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа от фактическа и правна страна повдигнатите обвинения
против двамата подсъдими. Считал, че по безспорен и категоричен начин се
установила фактическата обстановка залегнала в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Моли съда да признае подсъдимите за виновни в повдигнатите им
обвинения като им наложи наказания. По отношение на дееца Н. предлага наказание
от 2 години и половина с редукцията по чл.58а, ал.4 от НК, а за М.Ю.- 1 година
и половина отново с редукцията по чл.58а, ал.4. Настоява разноските да се
възложат в тежест на подсъдимите.
Подсъдимият В.Н.
се признава за виновен и изразява съжаление за станалото. Защитникът му пледира,
че видно от събраните по делото доказателства подзащитният му е осъществил
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1
б.“б“ от НК. При определяне на наказанието моли съда да има предвид
обстоятелството, че извършеното престъпление е с не висока обществена опасност
и деецът оказвал необходимото съдействие по време на цялото производство. Моли
съда да му наложи едно справедливо наказание, което следвало да бъде към
минимума на предвиденото, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а,
ал.4.
Подсъдимият М.Ю.
се признава за виновен и изразява съжаление. Назначеният му на досъдебното
производство служебен защитник считал, че обвинението било доказано по несъмнен
начин. Подзащитният му направил самопризнания, които се подкрепяли от събраните
по делото доказателства. При определяне на наказанието да се имало предвид
тежкото му семейно и материално положение, безработицата и икономическата
криза, също така и размера на нанесената щета. Моли съда да му наложи минимално
наказание при редукцията на съгласно чл.58а от НК.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В.С. Л.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Ю.Ю., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, осъждан, с ЕГН
**********.
Безспорно се установи
фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от подсъдимите, то съдът възприема
нея, а именно:
Подсъдимите В.Н.
и М.Ю., както и свидетеля С. Л., живеели постоянно в гр.Кърджали.
„ОМВ-
България“ООД с ЕИК *** стопанисвало търговски обект представляващ
бензиностанция. Тя се намирала в гр.Кърджали на ***. Към бензиностанцията бил
изграден и търговски обект представляващ магазин, в който се продавали различни
стоки, а именно автоаксесоари, безалкохолни напитки, кафе, цигари и алкохол. Управител
на този обект до 01.12.2015г. била свидетелката Д.К.Г., която била и
материално- отговорно лице.
На
07.09.2015г. свидетелят С. Л. и подсъдимият В.Н. *** таксиметров автомобил
марка „Шевролет Авео“ с рег.№ К8463АХ, чийто водач бил свидетеля Г. И.. Първите
заявили желаели да ползват услугите му и му казали да кара към автогара 21-
век. По пътя рекли на свидетеля И. да спре на кръговото движение и при тях се качил
и подсъдимия М.Ю.. След това таксиметровия автомобил продължил в посока
бензиностанция „ОМВ“ в града. Пристигайки там от автомобила слезли свидетеля Л.
и подсъдимия Н.. Двамата влезли в търговския обект към бензиностанцията и се
насочили към модула, на който се продавали алкохолни напитки. От там двамата
взели 1 бутилка уиски „Грандс“ от 0.700мл., 1 бутилка уиски „Бушмилс“ от
0.700мл. и 1 бутилка уиски „Савой“ от 0.700мл. След това двамата излезли от
обекта без да заплатят алкохолните напитки и се качили в таксито при подсъдимия
Ю. с водач свидетеля Г. И.. Последният по разпореждане на пътниците си потеглил
към с.Миладиново. Когато стигнал до него подсъдимият М.Ю. слязъл от
таксиметровия автомобил и предал инкриминираните бутилки с алкохол на непознато
лице.
На
10.09.2015г. около 14.00ч. подсъдимият В.Н. отишъл отново в бензиностанция
„ОМВ“ намираща се в гр.Кърджали. Влезнал в магазина и отишъл до щанда с
алкохола. От там взел 1 бутилка уиски „Джони Уокър“, която скрил под дрехата си
и напуснал търговския обект без да я плати.
На
16.09.2015г. подсъдимите В.Н. и М.Ю. спрели таксиметров автомобил марка „Рено“
и заявили на неговия водач, който бил свидетеля С. С., че желаели да пътуват до
гр.Хасково. Той се съгласил да извърши този курс, тъй като първите двама му
показали, че разполагали с парични средства за заплащане на цената на
таксиметровия превоз. Така двамата дейци се качили в описаното МПС и поискали
от водача му първо да ги закара до бензиностанция ОМВ в града. Около 21.15ч.
двамата подсъдими Н. и Ю. влезли в търговския обект на бензиностанцията. Там
първият отишъл до щанда с алкохол, откъдето взел 1 бутилка уиски „Бушмилс“ от
0.700мл. и я сложил в найлонова торба, която носел със себе си. През това време
при него дошъл подсъдимият М.Ю., който взел найлоновата торба от В.Н. и сложил
в нея 1 бутилка уиски марка „Грантс“ от 0.700мл., която преди това взел от щанда
с алкохол в обекта. След това двамата дейци напуснали магазина към
бензиностанцията с описания алкохол без да го заплатят и се качили в
таксиметровия автомобил с водач свидетеля С.. От там потеглили за гр.Хасково,
където посетили ромския квартал. Там и двамата подсъдими слезли и посетили една
къща като носели със себе си найлоновата торба с инкриминирания алкохол. Когато
се върнали след около 20 минути, те не носели нищо в ръцете си.
От
заключението на вещото лице стойността на инкриминираните вещи отнети от дееца Н.
възлиза на обща стойност 148.63лв., а стойността на вещите отнети от дееца Ю. е
на стойност 56.65лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: по отношение
на подсъдимия В.Н.: Той от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б”
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Деянието е осъществено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е съставомерно по чл.196
ал.1 т.1 от НК вр. по чл.29 ал.1 б.”б” от НК, тъй като деецът е извършил
настоящото деяние, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, а именно по НОХД № 149/ 2011г.
на КРС и по НОХД № 473/ 2008г. на КРС, като изпълнението им и по двете не е
било отложено по чл.66 от НК. Деянието представлява продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.1 от Нк, тъй като в случая са налице три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на предшестващите.
по отношение на подсъдимия М.Ю.: От обективна
и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Деянието е осъществено при
пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Престъпление от
подсъдимия М.Ю. е съставомерно по чл.195 ал.1 т.7 от НК, защото той е извършил
тази кражба след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно по НОХД № 1052/ 2012г. по описа на КРС. Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона, незачитане
на личната собственост, ниско правосъзнание, тежкото материално положение и
навик за изхранване и снабдяване с парични средства чрез престъпление.Причините
за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона,
незачитане на личната собственост, ниско правосъзнание, тежкото материално
положение и навик за изхранване и снабдяване с парични средства чрез
престъпление.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: по отношение
на подсъдимия В.Н.: То следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на
извършване; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
съдействието за разкриване на деянието, съжалението от извършеното, ниската
стойност на откраднатото под минималната работна заплата за страната към
инкриминирания период; както и отегчаващи вината обстоятелства- лоши
характеристични данни и предишни осъждания извън квалификацията за извършеното
при условията на опасен рецидив; счете че чрез наказание към минималния размер
на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 2 години, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така
определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК,
поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за
срок от 16 месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57
т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
по отношение на подсъдимия М.Ю.: То следва
да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК предвид разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- типична съобразно начина на извършване; като отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- съдействието за разкриване на деянието,
съжалението от извършеното, ниската стойност на откраднатото под една минимална
работна заплата за страната към инкриминирания период; както и отегчаващи
вината обстоятелства- лоши характеристични данни и предишни осъждания извън
квалификацията за извършеното при условията на повторност; счете че чрез
наказание към минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат
изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3
на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да
изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57 т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: