№ 904
гр. Пазарджик, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20255220100114 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от „**” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. **, чрез юрисконсулт Д. И., против Т. Л. И. ЕГН
********** от ** , като се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № 720031269690/25.09.2023 г., дължи изпълнение на
парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за
сумата в общ размер 3149,95 лева, от които: 2832,73 лева главница, 266,04 лева договорна
лихва за периода от 05.03.2024 г. до 21.08.2024 г. , 51,18 лева обезщетение за забава върху
просрочена главница за периода 05.03.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.09.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4016/2024 г. по описа на РС
Пазарджик. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 25.09.2023 г. между страните е
възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит №
720031269690. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер
на 3000,00 лева, която била получена от ответника, като крайното задължение възлиза в
размер на 4034,41 лева, която сума е разсрочена на 40 погасителни месечни вноски- 39
вноски всяка в размер на 100,86 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на
100,87 лева. ГЛП е уговорен в размер на 18,38 %, а ГПР в размер от 19,99 %.
Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
05.03.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а
именно вноски с падежи 05.03.2024 г., 05.04.2024 г. и 05.05.2024 г. Сочи, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2024 г.
Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по
образуваното ч.гр.д. № 4016/2024 по описа на Районен съд Пазарджик, е издадена Заповед за
1
изпълнение и изпълнителен лист, ,като във връзка с подадено възражение по чл. 415 ГПК
със свое разпореждане, съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за
предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано
възражение.Претендират се и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК. Посочена е и банкова сметка № B** в „**“ ЕАД, по която може да
се заплати задължението. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез неговия
пълномощник - адв. М. В. М., АК-Пловдив, с адрес на призоваване: гр.**, с адрес на
призоваване и съдебен адресат по делото: гр. **, в който е изложено становище, че
депозираната искова молба е допустима, но е изцяло неоснователна. На първо място се
твърди, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. бил
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, като се сочи, че съгласно чл.22
от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди се, че в
случая в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е бил посочен годишен лихвен
процент 18.38 %, като липсвали, обаче, каквито и да е било условия за прилагането му.
Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок
за кредита, или е променлив. Сочи се, че нарушението е още по съществено доколкото нито
в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че така визираната неяснота
съществено ограничава правата на ответника и е основание за недействителност на Договор
за потребителски кредит от 25.09.2022г. В тази насока се сочи като съдебна практика
Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д № 9963/2020г. на Софийски градски съд III-В състав,
Решение № 472/14.04.2022г. по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд Пловдив. Сочи се, че
съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Сочи се още, че съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Твърди се, че действително в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е
било посочено, че ГПР от близо 19.99%, но липсвало, каквото и да е уточнение, какви точно
разходи се включват в посочения процент. Твърди се, че посоченият лихвен процент от
18.38% не било ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР,
като по този начин, според процесуалния представител на ответника, последният е бил
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Твърди се, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10
от ЗПК, следвало в договора да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на кредитополучателя в
2
положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено
в чл. 11,ал. 1,т.10 от ЗПК. В тази насока се сочи Определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело
№2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о., както и Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д № 9963/2020г. на
Софийски градски съд III-В състав , Решение от 15.12.2021г. по в.гр.д № 5311/2021г. на
Софийски градски съд IV-А състав , Решение № 1444/18.11.2022г. по в.гр.д № 1975/2022г. на
Окръжен съд Пловдив, Решение № 472/14.04.2022г. по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд
Пловдив, Решение № 124/01.11.2022г. по в.гр.д № 240/2022г. на Окръжен съд Русе , Решение
№ 5/17.01.2022г. по в.гр.д № 268/2021г. на Окръжен съд Търговище и други, за които се
твърди, че били именно постановени по Договори за кредит, сключвани с ** АД. Твърди се,
че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Твърди се, че в настоящия случай има погасителен план, който според процесуалния
представител на ответника изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала
задължителната информация по ЗПК. Твърди се, че доколкото в Договор за потребителски
кредит от 25.09.2022г. е била предвидена дължимостта на договорна лихва, следвало да
бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, както и, че
това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се бил задоволил с посочване
на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.
Твърди се, че това създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него
вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.
Твърди се, че посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на
договора за кредит. В този смисъл се сочи като трайна практика на: Решение № 526 от
02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав, Решение № 1435 от
20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав. На следващо място,
се твърди, че Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. не отговарял на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, както и че
в договора за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържала
предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо - допълнителните разходи. Твърди се, че именно и въз основа на това е
налице недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
3
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Сочи се като установена и трайна практика на
съдилищата в страната, по аналогични случаи. Моли се съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват – респективно не изпращат
представители.Постъпили са писмени молби от процесуалните представители , с които се
моли съда да се произнесе с решение, съобразно изложените от страните доводи и
възражения.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за
потребителски кредит № 720031269690, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити от „**“, Заявление - декларация за установяване
на договорни отношения, Декларация, че между „**“ ЕАД от една страна и Т. Л. И. от
друга, на 25.09.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит , по силата на който
дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на
3000,00 лева. Крайното задължение възлиза на сума в размер от 4034,41 лева, която сума е
разсрочена на 40 погасителни месечни вноски- 39 вноски всяка в размер на 100,86 лева,
ведно с последна изравнителна вноска в размер на 100,87 лева. ГЛП е уговорен в размер на
18,38 %, а ГПР в размер на 19,99 %. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят
е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната
лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа
до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при
пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото
непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и
незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента
задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до
окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата
кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено
и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от договора. С
чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва
да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност -
незабавно след промяната на адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени
на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в
случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е
изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.
Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката -
ищец е изпратила до ответника уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор на адреса , посочен в договора. Установява се от приложената обратна
разписка, че уведомлението е получено от близка родственица /Е Д – баба/ на 21.08.2024 г.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните, безспорно се
установява, че общо платените от ответника Т. Л. И. суми за погасяване на задължението
му по процесния договор са в размер на 303,83 лв. Вещото лице дава заключение, че
размерът на останалите неплатени месечни вноски по процесния договор към момента на
подаване на заявлението в съда / включващи главница, договорна лихва и обезщетение/при
настъпила предсрочна изискуемост се равнява на сумата от 3150,89 лв. , от които главница в
размер от 2832,73 лв., 266,04 лв. договорна лихва за периода 05.03.2023 г. до 21.08.2024 г. и
4
обезщетение за забава в размер от 52,12 лв. за периода 05.03.2024 г. до 27.09.2024 г. По
делото не се оспорва, а и от т.3 от заключението на експертизата се установява, че
кредиторът е превел в полза на ответника договорената заемна сума.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
договор за потребителски кредит.
На 27.09.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 4016/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед № 2303 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК на 30.09.2024 г. и изпълнителен лист за следните суми:
2832,73 лева главница, 266,04 лева договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 21.08.2024
г. , 51,18 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.03.2024 г. до
11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК (27.09.2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението,както и съдебно -деловодни разноски- държавна такса в размер на 63,00 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги към 11.09.2024 г.
по партида Договор за потребителски кредит № 720031269690/25.09.2023 г. Заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на
длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния
едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По съществото. Не е спорно между страните, че на 25.09.2023 г. е възникнало
правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031269690, че
заемната сума е в размер на 3000,00 лева, която е усвоена от ответника, както и че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, както и че длъжникът е преустановил плащанията по
договора, считано от 05.03.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния
план към договора.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай между страните по
договора за потребителски кредит - банката и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ доколкото ответникът е физическо
лице, притежаващо качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗПК, а
ищецът - търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Доколкото в случая се
касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият
тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби,
за спазването на които съдът е задължен да следи служебно /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
5
вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143 - 148 ЗЗП.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 19,99 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 18,38 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на
договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в договора да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК
и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което същият е
недействителен по силата на чл.22 ЗПК.
На следващо място в процесния договор за кредит на ответника е предоставена в
заем сума от 3000,00 лева, при уговорен ГЛП в размер на 18,38 %. При положение , че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради
което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би
означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение №
906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г.
по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят
десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 13,64 %.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 18,38 %
6
годишно не надхвърля този трикратен размер и в този смисъл , не следва да се приема , че
уговорката противоречи на добрите нрави .
Но с оглед изложеното по-горе относно недействителност на договора, поради
противоречието му с императивни материално- правни разпоредби / по отношение на
договорения ГПР/, съдът приема , че в настоящия случай следва да се приложи
разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай чистата стойност на
заетата сума по смисъла на разпоредба на чл.23 ЗПК е в размер на 2696,17 лева, тъй като от
неоспореното заключение на вещото лице се установява, че са извършени плащания от
ответника, а именно - последният е платил общо сумата в размер от 303,83 лева. Ответникът
също не твърди да е погасил сума различна от посочената и не е ангажирал такива
доказателства. Ето защо съдът приема, че непогасената главница възлиза на сумата от
2696,17 лева /3000,00 лв. – 303,83 лв. / и в полза на ищеца следва да бъде признато вземане
за главница в този размер, представляващо чистата стойност на кредита и отхвърлен до
първоначално претендирания от 2832,73 лв.
Като недължими, с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат отхвърлени
изцяло претендираните от ищеца вземания за договорна лихва и за обезщетение за забава.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в заповедното и исковото
производство. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл.78, ал.8
ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер от 100,00
лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл
150,28 лв. държавна такса за производството и 450,00 лв. депозит за вещо лице. С оглед
уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 598,53 лв. В заповедното производство дължимите разноски ще бъдат присъдени
в размер на 139,32 лв. съразмерно с уважената част от иска. Ответникът не е сторил
разноски в настоящото производство, но същият е бил представляван от адвокат по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 ЗА , поради което в полза на този адвокат следва да се присъди
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска , а именно в размер на 57,63 лв. с
ДДС в исковото производство / при определен от съда адвокатски хонорар на основание чл.
38 ал.1 т.2 ЗА в размер от 400,00 лв./ и в размер от 28,82 лв. с ДДС в заповедното
производство / при определен от съда адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА в
размер от 200,00 лв./ Съдът намира за неоснователно бланкетното възражение за
прекомерност направено от процесуалната защита на ищеца , тъй като посочения размер на
възнаграждението на адвоката на ответника, съдът намира , че изцяло съответства на
ниската фактическа и правна сложност на делото, на размера на защитимия материален
интерес, както и на актуалната практика на ВКС, ВАС и СЕС по този въпрос.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Т. Л. И.
ЕГН ********** от ** , дължи на ищеца „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. **, представляван от юрисконсулт Д. И. , сумата от 2696,17 лева,
представляваща неизплатена част от главница /чистата стойност/ по Договор за
потребителски кредит № 720031269690 от 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 27.09.2024 г. до
7
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4016/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2696,17 лева до първоначално претендирания от 2832,73
лева главница и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 266,04 лв., дължима за
периода от 05.03.2024 г. до 21.08.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 51,18 лева,
дължимо за периода 05.03.2024 г., до 11.09.2024 г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4016/2024 г. по описа
на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА Т. Л. И. ЕГН ********** от **, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. ** съдебни разноски в общ размер на 598,53 лв. в
исковото производство и в заповедното производство в размер на 139,32 лв., съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., АК-Пловдив, с адрес на призоваване: гр.**, с адрес на
призоваване и съдебен адресат по делото: гр. ** на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 57,63 лв. с ДДС в
исковото производство и в размер от 28,82 лв. с ДДС в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8