№ 32815
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110130065 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу Административен
съд- София град и Върховен административен съд, с която са предявени пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца при условията на солидарност сумата в размер на 2 000,00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на проявено спрямо ищеца
дискриминационно отношение по АД № 5113/2023 г. по описа на АССГ, 69 състав, и КАД №
8454/2023 г. по описа на ВАС, изразяващо се в отказ на съдебните състави да освободят
ищеца от задължение за заплащане на държавна такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, и отказ да му предоставят правна помощ по реда на чл. 23, ал. 3 ЗППом.
С определение № 34939/29.08.2024 г. съдът е предоставил на Н. Н. А., на основание
чл. 95 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗППом., безплатна правна помощ. С определение от 31.10.2024 г.
съдът е назначил адвокат Г. В. за процесуален представител на ищеца.
С Разпореждане от 31.10.2024 г. съдът е констатира, че исковата молба не отговаря на
изискванията за редовност, регламентирани в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради
което е дал подробни и конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности, както следва: 1./ да изложи точно и ясно обстоятелствата, на които основава
исковата си претенция, като посочи конкретни действия или бездействия на ответниците,
индивидуализирани по време и място, с които твърди, че са нарушени негови права по
Закона за защита от дискриминация или по друг закон, уреждащ равенство в третирането,
вкл. да посочи с постановяването на кой съдебен акт /вид акт, дата на постановяване/ и по
кое дело Административен съд – София град и Върховен административен съд са му
причинили сочените в исковата молба неимуществени вреди; 2./ да уточни обстоятелствата,
от които следва, че е дискриминиран по признак обществено и лично положение, доколкото
последните са правни квалификации, съдържащи се в закона, като ищецът следва да изложи
конкретни обстоятелства, въз основа на които счита, че е бил третиран по – неблагоприятно
от други лица; 3./ да изложи основанията, въз основа на които претендира осъждането на
двамата ответници в условията на солидарна отговорност, доколкото твърди, че се касае за
две отделни дела и две самостоятелни съдебни инстанции.
Препис от разпореждането от 31.10.2024 г. е връчен на адвокат Г. В. на 24.11.2024 г.
В срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, е постъпила молба вх. № 381505/26.11.2024 г. от
адвокат Г. В., с която не са изпълнени указанията на съда и е направено искане за
освобождаване на адвоката поради това, че не е успял да се свърже с ищеца по делото.
С определение от 13.02.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на адвокат Г. В.
по чл. 26, ал. 6 ЗПП за освобождаването му като служебен адвокат на Н. Н. А., като е
изложил мотиви, че по делото не с твърди и не се установява наличие на визираните в чл.
1
26, ал. 6 ЗПП предпоставки за освобождаването му. В този смисъл следва да се изтъкне, че
ищец по делото е лице, изтърпяващо наказание „Лишаване от свобода“ в пенитенциарно
заведение, посочено в ИМ, и поради това съдът намира за бланкетни и неиздържани
съображенията, изтъкнати от назначения му служебен адвокат, че не е успял да се свърже с
него. С определението от 13.02.2025 г. съдът е предоставил последна възможност на ищеца,
чрез адвокат Г. В., да изпълни указанията, дадени му с разпореждането от 31.10.2024 г. В
срока по чл. 129, ал. 2 ГПК адвокат Г. В. е депозирал молба, с която по същество е
преповторил изложеното в предходната му молба от 26.11.2024 г.
Наред с горното, с разпореждане от 04.12.2024 г. съдът е разпоредил лично връчване
на ищеца на указанията от 31.10.2024 г. Препис от посоченото разпореждане, ведно с
разпореждането от 31.10.2024 г., е връчен лично на ищеца на 23.12.2024 г. В срока по чл.
129, ал. 2 ГПК ищецът не е депозирал молба в изпълнение на дадените му указания.
При така констатираното, съдът намира, че са налице основания за връщане на
исковата молба поради неизпълнение в срок на дадените указания. В тази насока следва да
се посочи, че подадената от ищеца молба от 17.02.2025 г. не може да послужи за основание
за предоставяне на нов срок на страната да отстрани нередовностите в ИМ, като подадените
след изтичане на дадения срок молби не следва да се взема предвид при преценка
редовността на исковата молба – в тази насока съдът съобрази практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 50265 от 10.01.2023 г. по гр. дело № 3517/2021 г. на ВКС, IV г.о.,
в което е прието, че в случаите, когато ищецът е изпълнил указанията за отстраняване на
нередовности на исковата молба след преклузивния срок, изпълнението е невалидно – арг.
чл. 64, ал. 1 ГПК. Според ВКС последвали други процесуални действия на страните и съда,
вкл. постановяването на съдебни решения, не го валидират. ВКС приема, че съдът няма
право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое –
не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл.
129, ал. 3. .ГПК и за кое - не. Ето защо, поради неизпълнение на указанията в дадения с
разпореждането от 31.10.2024 г. срок /връчено лично и чрез адвокат на страната/, съдът
намира, че исковата молба подлежи на връщане.
На следващо място, при изпълнение на служебните му задължения да следи за
допустимостта на исковото производство, съдът приема, че предявените искови претенции
са процесуално недопустими, поради което и на самостоятелно основание исковата молба
подлежи на връщане, а производството по делото – на прекратяване. Мотивите за това са
следните:
Сезираният съд следи служебно през цялата висящност на процеса за наличието,
съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и
упражняването на правото на иск.
Съгласно чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. е регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето
на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители
на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
2
В разглеждания случай, по същество твърденията на ищеца за проявено спрямо него
дискриминационно отношение са такива за допуснати от съдебни състав на АССГ и ВАС
процесуални нарушения при произнасянията им по АД № 5113/2023 г. и КАД № 8454/2023
г., изразяващи се в неравноправното му третиране спрямо други лица, които са лишени от
свобода, страна по административни дела – конкретно лицето М.Г.Х, чрез отказ на съда да
уважи молбите му по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 23 ЗПП. В процесната хипотеза ищецът твърди,
че исканията му по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 23 ЗПП са оставени без уважение с влезли в сила
съдебни актове по горепосочените дела. Според практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 60 543/01.07.2021 г. по гр. д. № 3685/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО,
допуснатите от съда нарушения при разглеждането на съдебни дела подлежат на
установяване по реда на инстанционния контрол. Да се твърди, че съдът при
осъществяването на своята работа с изводите си по същество допуска дискриминация,
означава да се отрече функционалния имунитет на магистратите и в противоречие със
силата на пресъдено нещо на техните актове да се оспорват техните изводи – в този смисъл
произнасянето на съдебния състав по въпросите за предоставяне или не на правна помощ на
страна в процеса и за освобождаването й или не от задължението за внасяне на такси и
разноски са такива, подлежащи на самостоятелен инстанционнен контрол, в рамките на
който биха могли да бъдат преценявани изводите на съдебния състав. Противното би
означавало в рамките на производството по ЗЗДискр. съдът да преразглежда влязъл в сила
съдебен акт по друго производство, което е недопустимо. Ето защо, съдът намира за
недопустим иск по чл. 71 ЗЗДискр., имащ за предмет установяване на извършена
дискриминация от съд, изразяваща се в отказ на съдебен състав да назначи на ищеца
служебен защитник и отказ да го освободи от задължение за внасяне на такси и разноски.
Настоящият състав приема, че липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение и
присъждане на обезщетение за вреди от нарушение, когато самите твърдяни факти, от които
се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита – в
този смисъл и Определение № 3078 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 2044/2025 г. на ВКС,
Определение № 8120 от 24.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3866/2025 г. на СГС, Определение №
14680 от 25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8449/ 2024 г. на СГС, и др.
При горните мотиви, съдът намира, че предявените искове са процесуално
недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната в цялост, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 170057/27.05.2024 на Н. Н.
А., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30065/2024 г. по описа на
СРС, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението лично на ищеца и чрез адвокат Г. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3