МОТИВИ
по НОХД №1142/’10г. на НРС :
Обвинението
против подсъдимия И.Л.Б. *** е за това, че
на 10.04.2010г.в гр.ГУЛЯНЦИ управлявал МПС – лек автомобил марка „***” с разрешение за временно движение /транзитен номер/
№495Н244 в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото
деяние с Наказателно постановление №1062/2009г. на Началника на РУП гр.ГУЛЯНЦИ,
влязло в сила на 18.12.2009г. – престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК.
В хода
на съдебното производство няма конституирани граждански ищци или частни
обвинители. По делото не са предявявани граждански искове.
След приключване на съдебното следствие представителят
на НРП поддържа обвинението, като сочи, че фактическата обстановка е изяснена
всестранно и пълно. Прокурорът е взел становище с оглед определяне наказанието
на подсъдимия, като е посочил, че следва да се приложи при определяне на наказанието
разпоредбата на чл.55 и сл. от НК. В заключение прокурора моли съда да се
наложи ефективно наказание на подсъдимия, което изтърпи в затвор. Взел е
становище и по МН.
Защитника на подсъдимия е заявил, че той съзнава
извършеното и съжалява за стореното. Относно наказанието моли при налагането му то да е
към минимума. По отношение на МН, моли
да се отмени.
В съдебно заседание подсъдимият Б. заявява, че прави
пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния
акт, поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Л.Б. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи,
осъждан, ЕГН**********.
На 10.04.2010г. полицейските служители от
РУ ГУЛЯНЦИ М. и С. изпълнявали служебните си задължения по време на дежурство в
района на посоченото РУ. Около 22,10 часа се намирали в гр.ГУЛЯНЦИ на
ул.”ДОБРУДЖА”. Забелязали, че по улицата се движи лек автомобил марка „***” с разрешение за временно движение
/транзитен номер/ №495Н244 рег.№495Н244. Подали му сигнал за спиране и водачът
спрял. Поискали му документите за проверка и установили, че водач е подс.Б.. Същият не представил свидетелство
за управление на МПС.
За
констатираното нарушение М. съставил на подс.Б. ***, а С. се подписал на акта
като свидетел на извършеното нарушение.
От
справка в масивите на КАТ гр.ПЛЕВЕН е установено, че подс.Б. не притежава свидетелство за
управление на МПС от нито една регистрирана категория.
Установено е също, че с
Наказателно постановление №1062/2009г. на Началника на РУ гр.ГУЛЯНЦИ на подс.Б. е наложено наказание глоба в
размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, затова, че на 27.09.2009г. в
гр.ГУЛЯНЦИ управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление за
същото. Наказателното постановление било връчено лично на подс.Б. на 10.12.2009г. и влязло в сила на
18.12.2009г.
По повод горното е проведено бързо
полицейско производство №24/'10г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания на подсъдимия и от доказателствата
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: Акт за установяване на
административно нарушение с №317/10.04.2010г. на РУ ГУЛЯНЦИ, справка за нарушител в региона, НП№1062/08.10.2009г. на
Началника на РУ гр.ГУЛЯНЦИ, справка за
съдимост.
Показанията на свидетелите М. и С. дадени на досъдебното
производство са събрани по предвиденият от НПК ред, непротиворечиви са помежду
си, поради което съда ги кредитира.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимия И.Л.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава по
чл.343В, ал.2 от НК.
Налице е извършено
деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.Л.Б.. Извършено е виновно, при форма
на вината непредпазливост, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
но не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Деянието
съставлява престъпление по чл.343В, ал.2 от НК.
Съдът намира, че
подсъдимия следва да носи наказателна отговорност.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът прецени обществената
опасност на деянието и дееца. Следва да се посочи, че това е поредното деяние,
за което на този подсъдим е внесен обвинителен акт. В НРС е образувано и
приключило НОХД 1095/’10г., по което подсъдим е същото лице отново за деяние по
чл.343в, ал.2 от НК. Преди тези две дела същият подсъдим има вече три влезли в
сила присъди за деяния по чл.343в, ал.2 от НК. Явно е, че налаганите от съда
други по-леки наказания нямат поправителен и превъзпитателен ефект, поради
което съда намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода. По отношение размера съдът намира, че следва да е ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, които
изтърпи при СТРОГ режим в затвор.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подс.Б. да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-НИКОПОЛ направените по делото разноски в
размер на 15лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдатата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: