Решение по дело №2262/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2123
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100902262
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.11.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                     

             СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

              

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2262 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.Е.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ******, срещу отказ № 20190531175156-2/21.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

Жалбоподателят счита, че по същество отказът е неправилен, както и е постановен при нарушаване на процесуалните правила, касаещи прилагането на срок за произнасяне на длъжностното лице. Посочва, че е изпълнил всички указания, поради което иска да се постанови решение, с което да се извърши вписване по партидата на дружеството.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.

В конкретния случай е подадено заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по партидата на „Б.Е.“ АД. Заявлението е подадено на 31.05.2019 г., указания до заявителя са дадени на 16.10.2019 г. /сряда/, а отказът е постановен на 21.10.2019 г. /понеделник/.

В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че не са представени, съгласно дадените указания, документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други образувания и лицата, които ги представляват по националния им закон, съгласно изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от НВСДТТРЮЛНЦ и нотариално заверено съгласие на заявеното за вписване лица за контакт. Счита, че тяхната липса обосновава постановяване на отказ по заявлението.

Съдът намира, че постановеният отказ е в нарушение на правилата за произнасяне и съответно даване на указания на заявителя. Видно е, че заявлението е подадено на 31.05.2019 г. и произнасяне по същото има след четири месеца и половина. Указанията са дадени на 16.10.2019 г. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ /нова - ДВ, бр. 25 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, т.е. три работни дни.

В разглеждания случай на първо място указанията не са съобщени по надлежния ред, доколкото от подаване на заявлението са изминали повече от четири месеца, а на второ място не е изчакан предвидения в закона срок от три работни дни, в който заявителят може да изпълни дадените му указания.

Към жалбата заявителят представя доказателствата, за които са му дадени указания, които следва да се съобразят при произнасянето от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.

В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно дадената легална дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Утвърдения с наредбата образец се състои от две части - Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен решим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

В разглеждания случай заявителят „Б.Е.“ АД е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил данните, съобразно представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Към датата на постановения отказ с Образец Ж1, а и към жалбата са представени доказателства за регистрацията на чуждестранното юридическо лице по националния му закон с превод на български език и легализация, както и декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП с нотариално заверен подпис, съответстваща на данните от поле „550а“, относно подписа на лицето М. К. Г.. 

Предвид изложените съображения и доколкото със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Е.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ******, срещу отказ № 20190531175156-2/21.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.

УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление Б7 с вх. № 20190531175156 по партидата на „Б.Е.“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

          СЪДИЯ: