Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2772/2021 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Д.П.К., ЕГН **********, Т.П.К., ЕГН **********, Е.Г.К., ЕГН **********,
и малолетните деца Е.В.К., ЕГН ********** и Т.В.К., ЕГН **********, действащи
чрез законния си представител своята майка Е.Г.К., и М.Д.К., ЕГН **********,
всички чрез адв. С.Й., съдебен адрес:*** против Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в Софийски централен затвор, с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
вреди от непозволено увреждане от смъртта на В.Д. К., ЕГН **********, за сумите, както следва: за Д.П.К. - баща на пострадалия - 200 000 лв.; за Т.П.К. -
майка на пострадалия - 200 000 лв.; за Е.Г.К. - съпруга на пострадалия - 200 000 лв.; за Е.В.К. - дъщеря на пострадалия - 300 000 лв.; за Т.В.К. -
дъщеря на пострадалия - 300 000 лв. и
за М.Д.К. - сестра на пострадалия - 200 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 18.05.2017 г. до окончателното й изплащане и
сторените разноски.
В исковата молба се твърди, с присъда №
214 от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 3574/2018 г. по описа на СГС, 14 с-в,
ответникът Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 18.05.2017 г., около 10.00
ч., в София, кв. „Витоша”, ул. „**********партерен етаж, в офис на фирма „П.”
ООД умишлено умъртвил повече от едно лице - С.С.С.-М.,
с ЕГН **********, и В.Д. К., с ЕГН **********, и направил опит умишлено да
умъртви С.С.М., с ЕГН **********, като причината за
смъртта на В.Д. К. се дължи на огнестрелните наранявания в областите на
главата, гръдния кош и корема, поради което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на двадесет и пет години. Присъдата е потвърдена и от
въззивната инстанция - Софийски апелативен съд с Решение № 198 от 10.05.2019г.
по в.н.о.х.д. № 168/2019 г. по описа на САС, 6-ти състав.
От извършеното престъпление ищците твърдят, че, като
родители, деца, съпруга и сестра на починалия В.Д. К., са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, които те оценяват на
посочените по – горе суми.
В тази връзка са предявили
настоящата претенция за присъждане на обезщетение за претърпените вреди, ведно
със законната лихва, считано от увреждането и разноските по делото.
Представили е
писмени доказателства. Поискали е допускане на свидетели.
В хода по
същество молят съда да уважи иска изцяло с всички законни последици.
Ответникът Д.С.Д., чрез особения си
представител - адв. Н.Д.А. - САК, оспорва предявените искове по основание и
размер. Претендира разноски.
На първо място оспорва предявения от М.Д.К. иск, поради
факта, че като сестра на пострадалия същата не попада в кръга лица на които се
дължи обезщетение определен с ППВС № 4/1961 год. и спрямо нея не са налице
предпоставките, визирани в ТР № 1/21.06.2018 год. по т.д. № 1/2016 год. на
ОСНГТК на ВКС.
Твърди, че в настоящия случай е налице висока степен на
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като със системното си неплащане на
дължими суми пари за конкретно извършени работи, за ответника се очертала
реална опасност от фалит на фирмата му, както и невъзможност за изплащане на
работни заплати на служителите му, като поредния отказ в деня на инцидента да
се плати дължимата сума, накарал ответника Д. да изпадне в особено емоционално
състояние, довело до причиняване на увреждането.
Пискал е допускане на свидетели.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан, ведно със сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че присъда № 214 от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 3574/2018 г.
по описа на СГС, 14 с-в, Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 18.05.2017
г., около 10.00 ч., в София, кв. „Витоша”, ул. „**********партерен етаж, в офис
на фирма „П.” ООД умишлено умъртвил повече от едно лице - С.С.С.-М.,
с ЕГН **********, и В.Д. К., с ЕГН **********, и направил опит умишлено да
умъртви С.С.М., с ЕГН **********, като причината за
смъртта на В.Д. К. се дължи на огнестрелните наранявания в областите на
главата, гръдния кош и корема, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода от 25 години.
Присъдата е потвърдена и от въззивната инстанция - Софийски апелативен съд с
Решение № 198 от 10.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 168/2019 г. по описа на САС,
6-ти с-в. С решение № 207/15.05.2020 г. на ВКС, Второ НО по н.д. № 926/2019 г.
присъдата е изменена, като наказанието лишаване
от свобода е намалено на 20 години.
Ищците са наследници и
близки роднини на убития В.Д. К., като Д.П.К. и Т.П.К. са негови родители, Е.Г.К. е негова съпруга, Е.В.К. и Т.В.К.
са негови дъщери, а М.Д.К. е негова сестра.
В хода на делото съдът допусна и разпита свидетели, посочени от двете страни.
В показанията си разпитаният по делото и посочен от ищците свидетел Д.А.К., близък и
колега на починалия техен наследодател В.Д. К., заявява, че с починалия са
били съученици, след това и колеги – К. работел в общото им дружество като търговски
директор, а свидетелят – като управител. Дружеството им инвестирало в недвижими
имоти, имало търговски отношения с дружеството на ответника. Изпълнявало е
задълженията си и е заплащало за извършената работа, по счетоводни документи
дори му е превело голям аванс, сега още е на пазара, имало, обаче, някакви
спорове между възложител и изпълнител. На 18.05.2017 г. в офиса им ответникът
влязъл и започнал да стреля по всички, които били в офиса. К. бил застрелян и починал
на място. Това станало минута след като свидетелят излязъл. Освен колеги,
двамата били и семейни приятели, семействата им били близки, израснали заедно. К.познава
и сестра му М., както и родителите му. Баща му разбрал някъде час след
станалото. Същата вечер свидетелят видял
съпругата му Е. и баща му. Тогава дъщеря им Е. била на три години, а на
другия ден след станалото съпругата му родила второто им дете. Съпругата лежала
на пода и плачела, а на детето казали, че баща му е станал звездичка. Цялото
семейство изпитвало голяма болка. Погребението било на 24.05.2017 г. и всички
приятели помагали. Същия ден изписали Е. от родилния дом. Това било кошмар, В.бил
на 38 години, всички в семейството били изключително близки – той, съпругата,
децата, родителите, сестра му. Чувал се с баща си всеки ден, били приятели.
Живеели отделно. В този момент били поканени приятели от други държави, за да
отпразнуват раждането на второто дете. Братът и сестрата също били изключително
близки, а сега М. помага на съпругата му. Е. много държи децата да познават
баща си, да знаят кой е. Те питат къде е, защо го няма и ситуацията е трудна.
Свидетелят често вижда семейството. Според него
съпругата му и досега не е преодоляла смъртта наВ.,
занимава се само с децата, няма друг мъж в живота си. Майка му, баща му и
сестра му също много страдат.
По искане на ответника по делото бе разпитан свидетелят Д.В.Б., който е работил като
служител в дружеството, на което ответникът Д. бил управител от 2015 г. до 2017
г., бил технически ръководител. Запознал се с него когато постъпил на работа. „НД
И.“, ЕООД имало договор за изпълнение на СМР на два обекта с възложителя „П.“,
ООД, на което управител бил починалият К.. Трябвало е да изградят грубия строеж
и довършителните работи. Според свидетеля, не се заплащало в уговорените
срокове. Д. казвал, че не се заплащат актовете за строителство, може би е бил
притеснен, казал, че няма пари за заплати. По – нататък свидетелят заяви, че
лично на него на 18.05.2017 г. в 8,30 ч. – 9,00 ч. се обадил по телефона и
заявил, че няма пари да плати заплатите, но свидетелят не знае в какво
състояние е бил той. Б.каза също, че, освен за „П.“, ООД, дружеството, в което
работел, е работели и на други обекти, доколкото знае имало е плащания, но не
може да заяви с категоричност, тъй като не е счетоводител. Не знае и защо са
продължавали да работят на обектите на „П.“, ООД, въпреки липсата на плащане.
Свидетелят не познава роднините на починалия.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл.45,
ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а,
според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното.
За да е налице непозволено
увреждане, необходимо е доказване на всички елементи от фактическия състав:
вредоносно деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между двете, като
вината се предполага до доказване на противното.
В хода на настоящото производство това бе сторено с
влязлата в сила присъда по отношение на ответника, която, съобразно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието относно факта на неговото извършване, противоправността
му и виновността на дееца, а, отделно от това, презумпцията за вина по
отношение на ответника не бе опровергана.
Безспорно се доказа факта на
умишленото умъртвяване на наследодателя на ищците от ответника Д., вследствие
на което, на ищците са причинени вреди от неимуществен характер, свързани със
загубата на толкова скъп за тях човек – син, съпруг, баща и брат.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и, като такъв следва да бъде уважен, като размерът на обезщетението
бъде определен по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД.
. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при смърт са
близостта на ищците с починалото лице, неговата възраст, отношенията помежду им
и пр.
Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик, с когото,
според свидетелските показания, ищците е поддържала тесен контакт и изключителна
близост. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в
конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които на първо място
са установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на
ищците, от които се установява, че загубата на техния баща, съпруг, син и брат
е много голяма като обем и характер на негативните последици. Тази загуба е
била внезапна, като ответникът с поведението си, убивайки най – безцеремонно пострадалия,
е лишил едно цяло семейство от техния най – близък човек и опора в живота,
отнемайки в същото това време живота на един 38 – годишен млад човек в разцвета
на силите си. Що се касае до двете деца, на тях им предстои да израснат без
баща, като в момента на смъртта му голямата дъщеря е била на 3 години, а
малката се е родила без дори да го види.
Като съобрази описаните по-горе и доказани неимуществени
вред4и, свързани с преживените и съществуващите към момента нравствени и
емоционални болки и страдания на ищците, техния вид, интензитет и
продължителност, възрастта на починалия, както и факта, че болката е причинена
от загубата на най – близък човек, която никога няма да отшуми – дете, съпруг,
родител и брат, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че
обезщетение в размер, съответно: по 200 000 лв. за родителите на починалия
Д.П.К. и Т.П.К. и за неговата съпруга Е.Г.К. и по 300 000 лв. за неговите деца Е.В.К.
и Т.В.К. и 100 000 лв. за неговата сестра М.Д.К. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За
тази сума предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде
уважен, а в останалата част, за разликата до останалите суми – отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на възражението на ответника, че ищцата М.Д.К. иск, като
сестра на пострадалия, не попада в кръга лица на които се дължи обезщетение,
определен с ППВС № 4/1961 г., съдът намира, че спрямо нея са налице
предпоставките, визирани в ТР № 1/21.06.2018 год. по т.д. № 1/2016 год. на
ОСНГТК на ВКС, пред вид факта, че от събраните по делото доказателства, се
доказа изключителната близост между сестрата и настояща ищца и починалия й
брат. По тези съображения ответниковото възражение е
неоснователно и обезщетение следва да й се присъди в посочения по – горе размер
– 100 лв..
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – причинената смърт на В.Д. К. – 18.05.2017
г. до окончателното изплащане.
За тези суми искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като в останалата част, за разликата до 1 400 000 лв., бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Софийски
централен затвор, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, Т.П.К., ЕГН **********, Е.Г.К., ЕГН **********,
и малолетните деца Е.В.К., ЕГН ********** и Т.В.К., ЕГН **********, действащи
чрез законния си представител своята майка Е.Г.К., и М.Д.К., ЕГН **********,
всички чрез адв. С.Й., съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие смъртта на В.Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, в размер, както следва: на Д.П.К. - 200 000 лв., на Т.П.К. - 200 000 лв., на Е.Г.К. - 200
000 лв., на Е.В.К. - 300 000 лв., на Т.В.К. - 300 000 лв. и на М.Д.К. -
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, в частта за разликата до
1 400 000 лв., бъде отхвърлен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: