Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,20.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти
наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател:
Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при участието на секретаря Юлия Острева ……………………………………………
и в присъствието на прокурора……………………………………………………………
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2160/2019г.
по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Н.Х. против наказателно постановление
№19-1085-002150/16.08.2019 г., издадено от началник група при Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Русе. Същата моли съда да го отмени ,като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно
призована не се явява и не взема
становище по жалбата. Вместо нея се явява упълномощен защитник, който се
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Русенската
Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
е собственик на л.а.” Деу Нубира” с ДК№ ***,
закупен от нея на 02.06.2016 г. с договор с
нотариална заверка на подписите. На 12.05.2018 г. в 10,03 часа този автомобил бил засечен от дигитална
стационарна радарна установка „SITRAFIK ERS 400”, измерваща
скоростта, да се движи по бул. “България“ в гр.Русе със скорост от 126 км/ч (след
приспадане на толеранса от 3 %) при максимално разрешени в този пътен участък 50
км/ч., като такъв в населено място. Преди съставяне на АУАН жалбоподателката
попълнила декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП с което посочила ,че на посочената
дата притежаваното от нея МПС било управлявано от Г.Г.К. без да посочи никакви
други данни, съобразно които това лице да бъде индивидуализирано. Бил съставен АУАН
против жалбоподателката, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което и наложил наказания „глоба” в размер на 950 лв. и ЛПУМПС за срок
от три месеца за нарушение по чл.21 ал.1 вр.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
делото доказателства.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в
този смисъл съдът намира ,че същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Нарушението съдът намира,че е безспорно
установено и доказано по несъмнен начин. Съдът намира,че жалбоподателката не
оборва законовата презумпция, че тя е
извършил нарушението, тъй като автомобилът с който е извършено същото е нейна собственост.
Към преписката са приложени всички
необходими и съпътстващи документи, регламентирани в чл.189 ал.8 от ЗДвП,
доколкото нарушението е установено чрез стационарно автоматизирано техническо
средство.
Приложен
и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на нарушението,
точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението,
отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и
контролния му номер. Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
В
случая законосъобразно на жалбоподателката е предоставена декларацията по
чл.188 ал.1 от ЗДвП ,а не тази по чл.189 ал.5 от с.з., доколкото за нарушението
е невъзможно издаването на електронен фиш, тъй като наказанието е кумулативно –
глоба и ЛПУМПС. В декларацията е посочено лице с имена Г.Г.К., като видно от
разпита на актосъставителката в съдебно заседание от АИС “БДС-Население“ се установява,
че в страната има повече от 80 човека с тези имена. В този смисъл съдът намира
,че напълно законосъобразно жалбоподателката е привлечена към отговорност
,защото тя по никакъв начин на практика не е посочила лицето, което твърди че е
управлявало МПС към момента на нарушението. В хода на проверката тя е заявила,
че го познава по принцип и няма никакви негови координати, което по никакъв
начин не отговаря на законовите изисквания, които се изразяват в това лицето да
бъде ясно и недвусмислено посочено с оглед именно привличането му към
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. В съдебно
заседание е допуснат до разпит в качеството на свидетел, по искане на защитата Г.К.Г.,
който не отрича ,че автомобилът е негов, но го е „записал“ на
името на жалбоподателката с оглед париране на евентуални имуществени претенции
в рамките на СИО от страна на бившата му съпруга. Същественото от разпита на
този свидетел обаче е обстоятелството, че същият твърди, че жалбоподателката много
добре му знае трите имена, което изключва
бащиното и фамилното му име да са разменени неволно в декларацията по
чл.188 ал.1 от ЗДвП, а още по-същественото е ,че той категорично отрича през
целия месец май 2018г. да е управлявал автомобила. В този смисъл съдът намира,
че по делото няма никакви доказателства, че друго лице ,а не жалбоподателката е
управлявала автомобила на процесната дата и в този смисъл законовата презумпция
по никакъв начин не е оборена.
При това положение съдът намира,че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и като такова следва
да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-1085-002150/16.08.2019 г., издадено от началник група при Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с
което на Д.Н.Х. с ЕГН ********** са
и наложени наказания „глоба” в размер
на 950 лв. и ЛПУМПС за срок от три
месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Русенски административен съд.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Районен съдия :