Присъда по дело №279/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 91 |
| Дата: | 26 март 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.) |
| Съдия: | Пламен Димитров Караниколов |
| Дело: | 20233110200279 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 20 януари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен съд - Варна, НО, тридесет и седми състав.
Районна прокуратура – Варна е внесла обвинителен акт срещу
А.М.М., роден на **** г. в гр.Варна, живущ в гр.Долни Чифлик, област Варна,
с ЕГН- **********, по обвинение за това, че:
На 24.11.2021 г., в землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, без
редовно писмено позволително, извозвал с каруца от държавния горски фонд,
находящ се на територията на ТП ДЛС „Шерба“ към РДГ – Варна, 0.5
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Акация“ на стойност
17.00 лв, като деянието е извършено повторно, но случаят е маловажен.
Престъпление по 235, ал.3, т.4, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че събраните
доказателства сочат, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, доколкото е извършил конкретни действия, с които е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението в съответните форми –
сеч и извозване без редовно писмено позволително. Посочва, че по делото е
установен собственика на съответната горска територия – ТП ДЛС „Шерба“
към РДГ - Варна. Изтъква като установен и начина на извършване на
деянието. Посочва, че в хода на съдебното следствие е установено, че каруцата
е собственост на подсъдимия А.М.. Счита за осъществени всички признаци от
обективна и субективна страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Становището на държавния обвинител е, че посоченото
представлява престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, тъй като не представлява
маловажен случай. Аргументира становището си с количеството и стойността
на дървесината и предходни наказания по ЗГ за идентични деяния. Моли
съдът да признае подсъдимия за виновен. Преценява като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че подсъдимия е съдействал при
осъществената му проверка и направеното самопризнание. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл.55
от НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено и наказание глоба в
минимален размер, което да бъде изтърпяно в затвор тъй като престъплението
1
е извършено в условията на изпитателен срок по предходна присъда.
Защитникът на подсъдимия, адвокат И., ВАК, изтъква, че е не е
налице престъпление, тъй като деянието, макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е малозначителна. Алтернативно твърди, че е
налице маловажност на случая и в този смисъл престъпление по чл. 235, ал. 6
от НК. Изтъква обстоятелството, че деянието е извършено в края на месец
ноември – един от студените месеци от зимния период, а подсъдимият се
грижи за три деца. Посочва, че подсъдимият е тръгнал за дърва без сечиво, т.е.
имал е намерение да събира сухи клони. Случайно събитие – среща с лица,
извършващи поголовна сеч, променили намеренията му. Те не го спрели, нито
го предупредили. Защитникът му счита, че заверените обстоятелства са
създали невярната представа у подзащитния и, че може да сече и извозва
дървета. Посочва, че стойността на предмета е пренебрежително ниска
липсват вреди, тъй като това са клони.
Излага аргументи и във връзка със социалното положение на
подсъдимия. В тази връзка твърди, че не е налице престъпно деяние или
същото следва да бъде квалифицирано като маловажно. Счита изложеното по
отношение на административните наказания за неотносимо. Моли на
подзащитния му да бъде наложено наказание при условията на чл.235, ал.6 от
НК.
В даденото му право на последна дума подсъдимия А.М. изразява
съжаление за извършеното от него. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А.М.М., роден на **** г. в гр.Варна, живущ в гр.Долни
Чифлик, област Варна, с ЕГН- **********, български гражданин, без
образование, безработен, осъждан.
Подсъдимият А.М.М. живеел в гр.Долни чифлик, област Варна.
2
Същият бил безработен и нямал средства за препитание. През зимата
осигурявал дърва за отопление в домът си, като добивал дървения материал от
гористи местности разположени около града. През годините се превърнал в
системен нарушител за горските инспектори, които непрекъснато
констатирали неговите нарушения с издаването на множество АУАН и НП
през годините. /справка на Директора на РДГ – Варна – л.14 и сл. от ДП/. През
2021 г. срещу подсъдимия М. било образувано НОХД № 481/2021 г. по описа
на ВРС за извършено деяние по чл.235, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което
съдът му е наложил наказание – 3 м. лишаване от свобода, чието изтърпяване
било отложено с три годишен изпитателен срок.
Въпреки наложените му санкции и наказания М. продължил със
своята деятелност против държавния горски фонд.
Свидетелите П. и М. работели като горски инспектори при РДГ –
Варна. На 24.11.2021 г. двамата свидетели била на работа, кагато на тел.112
около обяд бил получен сигнал за лице, което превозвало дървесина в
местността „Дюлюн Кюпрю“ в землището на гр.Долни чифлик, област
Варненска. Мястото било част от държавния горски фонд и се намирало на
територията на ТП ДЛС „Шерба“ към РДГ – Варна./представлявано от Р.Р./, в
близост до гробищния парк на гр.Долни чифлик.
Свидетелите П. и М. се отправили със служебен автомобил към
посоченото място. Там установили лице, което води кон, дърпащ каруца,
натоварена с дърва. Каруцата се движела по „черен“ път, когато П. и М. я
спрели. Конят и каруцата били водени от подсъдимия М., който бил добре
познат на горските служители. Подсъдимия заявил на на горските служители,,
че не притежава превозен билет за дървесината, която не била и маркирана с
КГМ.
На същата дата бил извършен оглед от св.М. и св.П., които изготвили
Констативен протокол № 000725/24.11.2021 г. с който иззели като веществени
доказателства: 1 бр. каруца с 0,5 дърва за огрев от дървесен вид "акация".
Видно от приетото заключение по назначената съдебно-оценителна
експертиза, стойността на 0,5 пространствени куб. метра дърва от дървесен
вид "акация" за огрев към дата 24.11.2021 г. е 17,00 лева.
По делото са разпитани св.П., св.М., св.Р., св.М.а които потвърждават,
че подсъдимия е водил каруцата с натоварената дървесина.
Подсъдимият посочва, че не е плащал глобите, които са му налагани
3
като наказания за извършените от него нарушения и престъпление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните
свидетели, заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза и
приложените писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели като обективни, логични, последователни и дадени въз
основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на
представените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра и на
обясненията на подсъдимия за извършеното от него деяние. Те съответстват
на останалите доказателства по делото.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е
правната му квалификация:
Предмет на посегателство по чл. 235 от НК е горския фонд. Такова
понятие не съществува в настоящия ЗГ, но съществуваше в отменения ЗГ, а
именно "всяка територия извън строителните граници на населените места,
предназначена основно за гори и обхваща гори, храсти, земи за залесяване, не
дървопроизводителни земи, посочени в единния кадастър".
Незаконното добиване на дървесна маса е регламентирано в чл. 235,
ал. 1 НК. Субект може да е всяко наказателно отговорно лице, формата на
вина - пряк умисъл, а предметът е специален - единствено дървета и части от
тях от горския фонд. Изпълнителното деяние може да се осъществи при някоя
от следните форми: сечене (отделяне на дърво или част от него с помощта на
техническо средство), събиране (предварително отделена дървесна маса се
обособява на едно място чрез нейното събирането), добиване (всяко друго
отделяне на дърво или част от него, извън сеченето, без да е необходимо да се
използва техническо средство - например счупване, изскубване), вземане
(вдигане на дървесната маса и упражняване на владение върху нея) и
извозване (изнасяне на дървесната маса извън границите на горския обект
чрез използване на транспорт). За да е налице обективна съставомерност на
деянието несъмнено следва да се установи, че деецът или изобщо не е имал
разрешение за извършваната дейност или е излязъл извън рамките, обхвата и
обема на вече дадено му разрешение. След измененията на нормата със
ЗИДНК ДВ, бр. 75/2006 г. отпадна изискването за причиняването на
4
"немаловажни вреди", поради което с оглед действащата понастоящем
редакция, следва да се приеме, че престъплението е на просто извършване. То
е довършено с осъществяване действията на дееца.
Събраните доказателства безспорно сочат, че на 24.11.2021 г., в
землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, подсъдимия М. без редовно
писмено позволително, извозвал с каруца от държавния горски фонд, находящ
се на територията на ТП ДЛС „Шерба“ към РДГ – Варна, 0.5 пространствени
кубични метра дърва от дървесен вид „Акация“ на стойност 17.00 лв, като
деянието е извършено повторно, но случаят е маловажен.
По делото е установено, че предмета на престъплението е собственост
на ТП ДЛС „Шерба“ към РДГ – Варна. Следва да се има предвид, че в
съответствие с чл. 108 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено
позволително по образец. Съгласно чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите, позволително се издава поотделно за всяко насаждение
или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз.
Подсъдимият е наказателно отговорно лице.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
е искал настъпването на общественоопасните последици – съзнавал е, че няма
издадено писмено позволително и въпреки това отсякъл, а после извозил
дървета от горския фонд.
- Има ли основания за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК:
Според чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Приложението на чл. 9, ал. 2
изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не е
обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна.
Съдебният състав прецени, че не са налице предпоставки за приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът прецени, че обществените отношения, които са обект
5
на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими и действията, с
които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена
опасност на деянието, което пък изключва възможността от приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК.
- Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
При така приетата за установеното от фактическа и горните
разсъждения, съдът прие, че подсъдимия А.М.М. е извършил престъпление по
чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като на 24.11.2021 г., в землището на
гр. Долни чифлик, обл. Варна, подсъдимия М. без редовно писмено
позволително, извозвал с каруца от държавния горски фонд, находящ се на
територията на ТП ДЛС „Шерба“ към РДГ – Варна, 0.5 пространствени
кубични метра дърва от дървесен вид „Акация“ на стойност 17.00 лв, като
деянието е извършено повторно, но случаят е маловажен.
- По отношение на преценката дали е налице маловажност на случая:
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стойността на
предмета на посегателство не е единственото обстоятелство, което има
значение при решаването на въпроса дали е налице маловажен случай.
Заявените други обстоятелства от защитникът не се отнасят за деянието, а за
дееца, т.е. те не могат да имат значение при преценката дали случая е
маловажен. Деянието не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
- Подлежи ли подсъдимия на наказание, както и вида и размера му:
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до осем години и глоба от 5 000 до 15 000
лева. Подсъдимият е осъждан, но не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV от Глава осма на Общата част на
Наказателния кодекс.
6
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно
целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за
извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не
е осъждан. Той се признава за виновен и дава подробни обяснения по делото,
съдействайки при установяване фактите. Следва да се съобрази и социалния
статус на подсъдимия. Той е безработен и членовете на семейството му
разчитат изцяло на социалните помощи и помощи за отглеждане на деца,
давани от държавата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
прецени наложените до момента административни наказания на подсъдимия.
Като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието,
установените смекчаващи вината обстоятелства, съдебният състав определи
на подсъдимия на основание чл.235, ал.6, вр. ал.3, т.4, вр. ал.1 от НК, вр. чл.28,
ал.1 от НК наказание „пробация“, включващо следните „пробационни мерки“:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс с периодичност на
явяване и подписване три пъти седмично пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице съгласно чл. 42б, ал. 1 от Наказателния
кодекс и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс и
безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от 100 часа за
срок от ЕДНА ГОДИНА на основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 от Наказателния
кодекс. Освен задължителните пробационни мерки, съдът определи мярка и
по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК. Съдебният прецени, че в случая е подходяща, тъй
като нейното изпълнение ще създаде трудови навици на подсъдимия с цел
социалната му интеграция в обществото. Съдът оправда подсъдимия М. по
първоначалното му обвинение за деяние извършено в землището на местност
„Дюлюн Кюпрю“, общ.Долни чифлик.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието – да се поправи и
превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и
да се въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
Преценявайки социалния статус на подсъдимия и липсата на доходи,
съдът не наложи на основание чл. 55, ал. 3 от Наказателния кодекс на
подсъдимия предвиденото кумулативно по-леко наказание по вид глоба.
7
- На кого са възложени разноските по делото:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР – Варна,
сумата от 59,00 лв. , представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски във връзка с назначени експертизи. Пак с оглед факта,
че съдът призна подсъдимия за виновен го осъди на основание чл. 189, ал. 3 от
Наказателно-процесуалния кодекс да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 30,00 лева, представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски.
- По въпроса за веществените доказателства:
Като взе предвид фактите по делото, съдът прецени, че 1 бр. CD диск
със записи от тел.112, следва да останат в кориците по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС:
8