№ 3707
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110157238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „********“ ЕАД срещу Л. М. М. и Б. М. М., с която
са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 519,53 лева за главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, тавански етаж, таванско
жилище, за периода 01.05.2019- 30.04.2020г., и сумата 70,78 лева за мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2019-12.05.2022г.; сумата 44,36 лева за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021г., и сумата 08,46
лева за мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019-12.05.2022г.; ведно със
законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане, при квота 1/2,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 27777/2022г. по описа на СРС, както следва: 1) Л. М. М. дължи сумата
259,76 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********,
тавански етаж, таванско жилище, за периода 01.05.2019-30.04.2020г., и сумата 35,39 лева за
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019-12.05.2022г.; сумата 22,18 лева за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-
30.04.2021г., и сумата 04,23 лева за мораторна лихва върху главницата за периода
01.07.2019-12.05.2022г.; ведно със законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане; 2) Б. М. М. дължи сумата 259,76 лева за главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *********, тавански етаж, таванско жилище, за
периода 01.05.2019-30.04.2020г., и сумата 35,39 лева за мораторна лихва върху главницата за
периода 15.09.2019-12.05.2022г.; сумата 22,18 лева за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021г., и сумата 04,23 лева за мораторна
лихва върху главницата за периода 01.07.2019-12.05.2022г.; ведно със законна лихва върху
главниците от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
1
клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по
чл. 219 от ГПК.
Отв. Б. М., получил препис от искова молба с приложения на 07.12.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на искова молба. Поддържа, че не е
сключвал договор и не е клиент на топлинна енергия. Оспорва ищецът да притежава
лицензия за пренос на ТЕ, вкл. не притежава одобрени ОУ за продажба на ТЕ за битови 1
нужди, поради което няма основание да се позовава на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ; както и че
посочения в искова молба имот не е топлоснабден. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Отв. Л. М., получил препис от искова молба с приложения на 14.12.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на искова молба. Поддържа, че не е
сключвал договор и не е клиент на топлинна енергия. Оспорва ищецът да притежава
лицензия за пренос на ТЕ, вкл. не притежава одобрени ОУ за продажба на ТЕ за битови
нужди, поради което няма основание да се позовава на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ; както и че
посочения в искова молба имот не е топлоснабден. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност
Третото лице-помагач „*******“ ЕООД на страната на ищцца счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за наследници №РСЦ21-ТД26-997/26.05.2021 г., издаден от
Столична Община, се установява, че П.И. М.а е починала на 03.09.2019 г. и оставила за
наследници по закон - ответниците Б. М. М. и Л. М. М.. Ищецът представя решение по гр.
дело №2143/1995 г. на СРС, влязло в законна сила на 18.01.1996 г., съгласно което в дял
изключителна собственост на П.И. М.а се поставя таванско жилище, находящо се на
таванския етаж в *********. Изложеното дава основание да се приеме, че ответниците се
легитимират като собственици, при равни квоти, на имота по наследствено правоприемство,
съгласно чл. 5 и сл. от ЗН.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през
исковия период 01.05.2019-30.04.2020 г. собственик на имота всеки един ответникът се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на
собственост върху имота. Ответникът отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна
енергия и в качеството на наследник за задълженията на техния наследодател за периода
01.05.2019-03.09.2019 г. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответник
фактически е обитавал имота.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
2
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
27.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013 г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.2019-30.04.2020 г.,
и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата
на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 27.05.2019 г. Приложими
след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60 от делото) са
влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на
паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия
ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични
задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от
този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за
м.05.2019 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което няма вземане да е покрито с давностен срок и за това възражението на
ответната страна се явява неоснователно.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода 01.05.2019-30.04.2020 г. имотът е топлоснабден и реално
потребеното количество топлинна енергия е сумата 374,86 лв. За сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви
или стари задължения. Вещото лице изяснява, че при условията на дистанционно отчитане
през периода няма потребление на топлинна енергия за отопление на имот; начислена е
стойност на доставка за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за доставка на
топла вода, като последното е на база „служебен отчет“ на показанията на един брой
технически изправен и узаконен водомер за топла вода за минимално установения разход за
денонощие 140 л. за един потребител, поради неосигурен достъп в каквато насока са
писмените доказателства –протокол за неосигурен достъп, представени от третото лице-
помагач. Следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите -чл. 142,
ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и разясненията, дадени със задължителното за
националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС,
съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. В случая дължимата сума трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия не придават някакво значение на
прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна
сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното
отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия. Ето защо,
3
претенцията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия следва да се уважи до
размера 374,86 лв. или спрямо всеки ответник - 187,43 лв. и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2019-12.05.2022г. в размер определен от Съда, съобразно
правомощието по чл. 162 от ГПК, предвид данните по ССчЕ, сумата 62,90 лв. или за всеки
ответник - 31,45 лв., и за останалата част претенцията подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач главни отчети и индивидуални справки за реално доставеното количество топлинна
енергия до процесния имот, се установява, че са ползвани услугите за дялово разпределение,
поради което се явява основателна претенцията за сумата 44,36 лева за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021г., като спрямо
всеки ответник за сумата - 22,18 лв.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -27.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Съразмерно на уважената част от
исковете за сумата общо 637,20 лв. – разноски за платени държавни такси, възнаграждения
на вещи лица и юрисконсулт, от които всеки ответник дължи 318,60 лв. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, тавански етаж, таванско жилище, дължи на „********“ ЕАД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 187,43 лева за главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *********, тавански етаж, таванско жилище, за
периода 01.05.2019-30.04.2020 г., и сумата 31,45 лева за мораторна лихва върху главницата
за периода 15.09.2019-12.05.2022 г.; сумата 22,18 лева за главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 27777/2022
г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над
уважения размер от 187,43 лева до пълния предявен размер от 259,76 лева, иска за
мораторна лихва над уважения размер от 31,45 лева до пълния предявен размер от 35,39
лева; иска за мораторна лихва, начислена върху главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение, за сумата 04,23 лева и периода 01.07.2019-12.05.2022г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. М. М., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, тавански етаж, таванско жилище, дължи на „********“ ЕАД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 187,43 лева за главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *********, тавански етаж, таванско жилище, за
периода 01.05.2019-30.04.2020 г., и сумата 31,45 лева за мораторна лихва върху главницата
за периода 15.09.2019-12.05.2022 г.; сумата 22,18 лева за главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 27777/2022
г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над
уважения размер от 187,43 лева до пълния предявен размер от 259,76 лева, иска за
мораторна лихва над уважения размер от 31,45 лева до пълния предявен размер от 35,39
лева; иска за мораторна лихва, начислена върху главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение, за сумата 04,23 лева и периода 01.07.2019-12.05.2022г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л. М. М., с ЕГН:**********, и Б. М. М., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: *********, тавански етаж, таванско жилище, да заплатят на „********“ ЕАД, с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 637,20 лева или всеки един 318,60 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№27777/2022 г. и по гр. дело № 57238/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „*******“ ЕООД на
страната на „********“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5