Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
и при
секретаря Маргарита Д. като разгледа търговско дело № 1547 по описа за 2020 година, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от "П.И.Б."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, бул. „******иск
с правна квалификация чл. 99 ЗЗД , във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на "Н.Е.К." ЕАД (НЕК), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „******да заплати на
ищеца сумата от 582 631,74 лева, представляваща незаплатената част от цена за
закупена комбинирана с показатели за високоефективност
електрическа енергия за месец юли 2015 година по фактура №
**********/31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по силата на сключен
с „Т. Р.“ ЕАД договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че между П.и.б. АД като цесионер и „Т.Р.“ ЕАД като цедент
са сключени договори за цесия от 27.06.2014 година, от 29.12.2014 година, от
10.06.2015 година от 25.06.2015 година и
от 15.09.2015 година, въз основа на които са прехвърлени на цесионера
вземания от „Н.е.к.“ ЕАД, произтичащи от издадени фактури, приети за плащане от
длъжника изрично посочени в исковата молба. Сочи, че вземанията представляват
закупена от НЕК комбинирана, с постигнати показатели за високоефективност
електрическа енергия и некомбинирана ел.енергия, необходима за осигуряване на
експлоатационна надеждност на съоръженията, произведена от „Т.Р.“ ЕАД. Поддържа,
че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия с уведомителни писма, посочени
в исковата молба.
Излага твърдения, че всички прехвърлени
вземания преминават върху цесионера заедно с всички привилегии, принадлежности
и обезпечения, с изключение на евентуално начислените и дължими лихви за
забавено плащане върху главницата до момента на сключване на договора за цесия,
които остават дължими от страна на длъжника в полза на цедента.Сочи, че
начислените и дължими след сключване на договора за цесия лихви за забава върху
главницата по цедираното вземане следва да бъдат заплатени от длъжника на
цесионера.
Твърди се, че ответникът е извършил плащания,
в резултат на които всички фактури по договор за цесия от 27.06.2014 година,
29.12.2014 година, 10.06.2015 година и 25.06.2015 година са погасени като към
датата на подаване на исковата молба има непогасен остатък за главница по една
фактура № ********** от 31.07.2015 година в размер на 582 631, 74 лева.
Ищецът излага твърдения, че по силата на
договор за цесия от 15.09.2015 г., в качеството му на цесионер е придобил от цедента „Т.Р.“ ЕАД вземане срещу ответника, в общ размер на
1 307 475,23 лева, по фактура № **********/31.07.2015 година за произведена от
цедената „Т.Р.“ ЕАД и закупената от ответника - длъжник комбинирана електрическа енергия, с
постигнати показатели за високоефективност
електрическа енергия за месец юли 2015 година. Ответникът е бил уведомен за
цесията с уведомление вх. № 85-08-98/16.09.2015г.
Ищецът сочи, че ответникът е извършил
частично плащане на главницата по процесната фактура,
в размер на 724 843,49 лв., както и плащане на законна лихва в размер на 37 837,
97 лева и 10 553,50 лева или общо 48 391,47 лева, поради което
неизпълненото задължение за главница възлиза в размер на 582 631,74 лв.
Претендира осъждане на ответника за сумата 582 631,74 лв., представляваща непогасена
главница по фактура № **********/31.07.2015 година, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба (14.08.2020 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
С
отговора на исковата молба,
ответникът „НЕК“ ЕАД оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като
счита, че претенцията е погасена по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
доколкото се касае до вземане с периодичен характер. Не оспорва сключването на
договора за цесия и уведомяването му за цесията на 16.09.2015г.
Твърди, че макар и без сключен писмен
договор, „НЕК“ ЕАД е изкупувало произведената от „Т.Р.“ ЕАД електрическа
енергия за процесния период (м. юли 2015 г.) по
силата на чл. 162 ЗЕ, съгласно който общественият доставчик, съответно крайните
снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната
мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на
количествата за собствени нужди на производителя или произведена с оглед
сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които последният
участва на балансиращия пазар.
Ответникът поддържа, че основните задължения
по този договор – за произвеждане и от друга страна – за изплащане на
подлежащите на регулиране цени, са нормативно установени. Излага, че очертаното
от закона съдържание на престациите на страните,
определя тази на обществения снабдител като такава по периодично изпълнение,
доколкото задължението не било еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари, а следвало да се престира повече
от един път в течение на продължаващото действие на договора, за което
представя фактури, отнасящи се до периода преди и след релевантния по делото.
Ответникът се позовава на постановките на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
като твърди че ВКС изрично приема, че при продажбата на електрическа енергия
има периодичност на плащанията. Сочи, че фактурата, по която се претендира вземане
в настоящото производство, е получена от „НЕК“ ЕАД на 06.08.2015г., като
падежът за плащане по нея е 21.08.2015 година. Поради това, счита че исковата
молба е заведена в съда /на 14.08.2020 година/ след изтичане на тригодишния
давностен срок, с който твърди да се погасява правото на принудително
изпълнение на предявеното вземане.
Наред с горното, ответникът твърди да е
изплатил цялата сума по фактурата, в размер на 1 307 475,23 лева с ДДС, за
което ищецът е уведомен от „НЕК“ ЕАД, с
писма изх. № 17-13-7/31.01.2017 г. и изх. № 17-13-11/20.02.2017 г. В
потвърждение на заявеното, че не дължи сумата по процесната
фактура излага, че ищецът му е изпратил писмо изх. № 60-3107 от 26.04.2018г.,
получено от „НЕК“ ЕАД на 27.04.2018 г., с което ищецът уведомил ответника, че
главницата по фактура № **********/31.07.2015 г. е изплатена в цялост, като се
претендира единствено лихва за забава и то към окончателното погасяване на
вземането -27.01.2016 година.Сочи, че за периода 27.01.2016 година до 26.04.2018 година-датата на писмото, няма
начислена лихва, тъй като главницата е изплатена изцяло.
Поддържа, че начислените лихви са погасени по
давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Представя доказателства.
Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
С
допълнителната искова молба ищецът
оспорва направените с отговора възражения. Излага, че давността е петгодишна и е прекъсната с признанието на
вземането от страна на длъжника, съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като извършените
частични плащания на 26.01. и 27.01.2016 година, съответстващи на размера на
главницата по фактурата се считат за признание. Сочи, че последното плащане по процесната
фактура от страна на ответника е на 27.01.2016 г., което плащане, макар и
частично, прекъсва давността за цялото вземане.
Излага, че частичните плащания на ответника са
отнасяни за погасяване на лихвите по вземането, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а с
останалата част от плащането – съответната част на главницата, поради което
неизплатена е останала претендираната част от
главницата по фактура № **********/31.07.2015 г.
Ищецът оспорва твърдението на ответника за
периодичния характер на претендираното вземане.
Твърди, че задължението на „НЕК“ ЕАД да изкупува електрическа енергия съгласно
чл. 162 ЗЕ не е периодично, доколкото между цедента и „НЕК“ ЕАД няма валидно
сключен договор за продажба на електрическа енергия по смисъла на чл.93а от
Закона за енергетиката, а предмет на процесната
фактура е индивидуална сделка с еднократно изпълнение.
Сочи, че падежът на задължението не бил
предварително уговорен, нито е определен в Закона за енергетиката или в
представеното от ответника Решение на ДКЕВР за определяне на цените с посочен
падеж на задълженията. Посочва, че в процесната
фактура е предвиден по-дълъг срок за плащане от обичайния, предвиден в закона /
чл. 303а, ал. 3 ТЗ/.
Ищецът твърди, че процесната
фактура е издадена на 31.07.2015г. и е получена от ответника на 06.08.2015г.,
със срок за плащане 21.08.2015г., като от страна на ответника са направени
частични погашения на 26.01.и 27.01.2016 година– недостатъчни да погасят
главницата и натрупаните лихви. Твърди, че между кредитора и длъжника не е
имало съгласие за приоритетно погасяване на главницата с постъпилите частични
плащания. Отделно изтъква, че ответникът не е посочвал какво погасява – лихва
или главница, което се установявало от платежните нареждания.
Излага, че повече от година след последното
плащане „НЕК“ ЕАД изпратило писмо (изх. № 17-13-7 от 31.01.2017г.), с което заявило,
че с извършеното частично плащане иска да погаси главница, а междувременно извършените плащания били
осчетоводени, като с тях е погасявана законна лихва и главница, съгласно чл.76,
ал.2 ЗЗД.
Направено е искане за допълнителна задача към
ССчЕ като сочи, че писмото на което се позовава ответникът изх.№ 60-3107 от 26.04.2018 година на ПИБ не
отразява счетоводните записи на банката, като го оспорва.
Моли съда да уважи предявения иск.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията , направени с отговора на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца, че задължението е било признато, поради което давността се прекъсва, като твърди, че изцяло е погасил претендираното вземане за главница и в платежните нареждания изрично е посочил, че погасява задължението по процесната фактура. Твърди, че е недопустимо, предвид изрично изразеното съгласие от кредитора, достигнало до длъжника относно реда на погасяване, същият да го оттегля или променя.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесното вземане не е възникнало от единен правопораждащ факт, поради липсата на писмен договор за изкупуване на електрическа енергия, тъй като такова нормативно изискване за писмена форма за валидност не съществува относно договорните отношения по чл.162 от ЗЕ, независимо дали има нарочен договор по чл.93а ЗЕ, вр. с чл.97 ЗЕ, вр. с чл.92 ЗЕ или не.
Твърди, че е изкупувал от „Т.Р.“ ЕАД електрическа енергия, а не разполагаемост, ежемесечно (вкл. по процесната фактура) по валидно договорно правоотношение, възникнало на основание чл. 162 ЗЕ, поради което оспорва твърдението на ищеца, че не е налице повтарящо се задължение с настъпващи периодично настъпващи падежи – всеки месец.
Излага, че цедентът „Т.Р.“ ЕАД е централа с комбинирано производство, чието основно предназначение е производство на топлинна енергия, a електрическата енергия изкупувана от „НЕК“ ЕАД, е резултат от производството на топлинна енергия.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото е прието (л.215), че цедентът
„Т.Р.“ ЕАД е производител на електрическа енергия от комбинирано производство
на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и
електрическа енергия за осигуряване експлоатационната надеждност на основните
съоръжения по смисъла на чл. 162, ал.1 от ЗЕ (ДВ бр. 17/2015 година в сила от
06.03.2015 година, респ. към 31.07.2015 година).
Ответникът „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик
на електрическа енергия, което се потвърждава от приобщената като писмено доказателство
по делото лицензията на „НЕК“ ЕАД - за обществена доставка на електрическа
енергия № Л-147-13/17.12.2004 година, издадена от Държавна комисия за енергийно
регулиране за срок от 35 години (л. 127).
Видно от приетия като писмено доказателство
по делото договор за продажба на електрическа енергия – комбинирано
производство № 12ИЕ - 2102030 от 05.10.2012 година (л.99), между „Т.Р.“ ЕАД
като производител и „НЕК“ ЕАД като обществен доставчик, на основание чл. 162 ЗЕ
и Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия,
страните са сключили договор с предмет - Производителят произвежда и продава, а
общественият доставчик купува и заплаща в сроковете и при условията на този
договор произведена по комбиниран способ нетна активна електрическа енергия,
считано от 01.01.2012 година до 31.12.2012 г.
Видно от приобщеното като писмено
доказателство по делото допълнително споразумение № 1 от 10.01.2013 година (л.121),
срокът по цитирания договор е удължен до 31.12.2013 година.
С представеното решение № Ц-25 от
30.06.2015 година на КЕВР, се установява, че считано от 01.05.2015 година се утвърждават пределни цени на топлинна
енергия и се определят цени на електрическа енергия, произведена по високо
ефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство, при
прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“,
като в т. 11 са определени преференциалните цени за „Т.Р.“ ЕАД
За безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото е прието (л.215), че между ищеца "П.И.Б."
АД и „Т.Р.“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане от 15.09.2015
година, с който „Т.Р.“ ЕАД прехвърля в полза на ищеца вземането си от ответника
„НЕК“ ЕАД по фактура № **********/31.07.2015 г. в общ размер на 1 307 475,23
лева, от които главница - 1 089 562,69 лева, и 217 912,54 лева – начислен върху
главницата данък добавена стойност, което се установява и от приетите като
писмени доказателства по делото договор за цесия (л.68), потвърждение (л.70) и
фактура (л.72).
Видно от фактура №
**********/31.07.2015 година (л.72), същата е издадена с получател „НЕК“ ЕАД за
стока/услуга от доставчик „Т.Р.“ ЕАД, с предмет електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство, за количество 8 347 860.00 кВтч, при единична цена без ДДС 0.130520 за кВтч, за периода 1
до 31 юли 2015 година. Общият размер на цената за доставката на електрическата
енергия съгласно фактурата, възлиза в размер на 1 089 562,69 лева без ДДС, а
сумата за плащане е 1 307 475, 23 лева с вкл. ДДС, с падеж за плащане
21.08.2015 година и посочена дата на данъчното събитие 31.07.2015 година.
Като писмено доказателство по делото е
приобщена справка (л.74) за продадена електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство за периода от 01.07.2015 г. – 31.07.2015 година на Обществен
доставчик от „Т.Р.“ ЕАД, съгласно която произведеното за периода общо
количество енергия е 8 347 860.00 кВтч, на стойност
1 089 562,69 лева.
Видно от приетите като писмени доказателства
по делото писма изх. № 85-08-87/17.08.2015 година, за връщане към „Т.Р.“ ЕАД на
подписан втори екземпляр от процесната фактура (л.73)
и писмо вх. № 85-08-84/06.08.2015 година, фактура № **********/31.07.2015
година е получена от „НЕК“ ЕАД на 06.08.2015 година, която датата е поставена и
в самата фактура до подписа на получател (л.128).
Като писмено доказателство по делото е
приобщена декларация (л.75) от изпълнителния директор на „Т.Р.“ ЕАД, с която се
декларира, че количествата електрическа енергия, която се фактурира на
Общественият доставчик през месец юли 2015 година са определени като
произведени от високоефективно комбинирано производство съгласно Наредба №
РД-16-267/19.03.2008 година за определяне на количествата електрическа енергия,
произведена от комбинирано производство
на топлинна и електрическа енергия.
Безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото (л.215) е и, че с уведомление вх. №
85-08-98/16.09.2015 година ответникът-длъжник е уведомен за сключения договор
за цесия на 15.09.2015 година от страна на предишния кредитор „Т.Р.“ ЕАД. Това обстоятелство
се потвърждава и от приетото като писмено доказателство по делото уведомление
по чл.99 ЗЗД, с поставен входящ номер от „НЕК“ ЕАД (л.71).
Наличието на съществуваща между цедента и ответника трайна облигационна връзка с предмет производство и доставка на електрическа енергия, се установява от приетите като доказателства – протоколи и фактури, издадени от „Т.Р.“ ЕАД (представените от ищеца), както следва: фактура № ********** от 31.05.2014 г. (л.14), фактура № ********** от 31.05.2014 г. (л.15), фактура № ********** от 22.05.2014 г. (л.21), фактура № ********** от 22.05.2014 г. (л.12), фактура № 10000012219 от 13.05.2014 г. (л.26), фактура № ********** от 13.05.2014 г. (л.27), фактура № ********** от 30.04.2014 г. (л.32), фактура № ********** от 30.11.2014 г. (л.42), фактура № ********** от 30.04.2015 г. (л.53), фактура № ********** от 31.03.2015 г. (л.62), и (представените от ответника) както следва: фактура № ********** от 30.11.2015 г. (л.132), фактура № ********** от 31.10.2015 г. (л.136), фактура № ********** от 30.09.2015 г. (л.140), фактура № ********** от 31.08.2015 г. (л.144), фактура № ********** от 13.03.2014 г. (л.148), фактура № ********** от 14.02.2014 г. (л.153), фактура № ********** от 14.02.2014 г. (л.154), фактура № ********** от 28.02.2014 г. (л.161), фактура № ********** от 31.01.2014 г. (л.168).
Видно от описаните фактури, всички те са получени от ответника „НЕК“ ЕАД, което се потвърждава от положените подписи за получател и дата на получаване. Фактурите са издадени за задължения на получателя „НЕК“ ЕАД за електрическа енергия през 2014 г. и 2015 година.
Фактурите са придружени от протоколи за измерена ЕЕ, справки за плащане, издадени от „Т.Р.“ ЕАД, справки за продадена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство за съответния период по фактурата, декларация за произведена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство за съответния период по фактурата.
От приетите като доказателства по делото справка за изплатени суми от НЕК на ПИБ по процесната фактура № ********** от 31.07.2015 г. (л.178), и два броя платежни нареждания (л.195-196), се установява, че ответникът е извършил частични плащания в полза на ищеца на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., съответно с посочени основания „за сметка на „Т.Р.“ ост. 1323 и част. 1349“ , и основание „за сметка на „Т.Р.“ ост. по фактура 1/1349“. Погасената с тези плащания сума е в общ размер 3 221 857,03 лева, при 1 307 475,23 лева по процесната фактура.
От приетите по делото доказателства се установява, че страните са разменили кореспонденция (л.185-189, л.194, л.197), касаеща договора за цесия от 15.09.2015 година и погашенията по фактура № ********** от 31.07.2015 г.
От текста на приетото като доказателство по делото писмо изх. № 60-3107/26.04.2018 година, изходящо от ищеца „П.и.б.“ АД и адресирано до ответника, се установява, че същото е изготвено в продължение на кореспонденция между страните /писмо изх.№11-259 от 05.01.2017 година от ПИБ, писмо изх.№17.13.7 от 31.01.2017 година от НЕК до ПИБ, ведно с приложени платежни нареждания и писмо изх.№17.13-11 от 20.02.2017 година от НЕК до ПИБ/ относно дължимите и погасени суми, вкл. по процесната фактура. Това писмо съдържа информация за плащанията на ответника в периода 12.09.2014 г. до 27.01.2016 г., както и погашенията при ищеца - в табличен вид за всяка отделна фактура. В писмото са посочени и две плащания по процесната фактура (л.189), като видно от инкорпорираната в писмото таблица, с всяко от двете плащания се е погасявала главницата, а отделно е начислявана лихва. По същия начин са погасявани и вземанията по останалите фактури през посочения по-горе период. По отношение на процесната фактура се сочи, че след двете частични плащания от 26.01.2016 г. и от 27.01.2016 г. в общ размер на 1 307 475,23 лева, по фактура № ********** от 31.07.2015 г. няма задължение за главница, а само за лихва в размер на 48 367,67 лева.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните (л.266), което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. След проверкa в счетоводството на ищеца и ответника, вещото лице Р.С. сочи в заключението, че в периода 12.09.2014 година – 27.01.2016 година, се установяват извършени плащания от „НЕК“ ЕАД по банкова сметка *** "П.И.Б." АД, по всички описани в исковата молба фактури, сред които и процесната, за която е предявен иска. Плащанията са в общ размер на 11 704 669,96 лева, с равностойността на главниците по фактурите (л.256). С направените плащания от страна на „НЕК“ ЕАД, в счетоводството на "П.И.Б." АД са погасени главници в общ размер на 11 122 035,22 лева и лихви в общ размер 582 631,73 лева (л.262), докато в счетоводните записвания на ответника „НЕК“ ЕАД по същите фактури не са начислявани лихви, а извършените от последния плащания са отнесени за погашения само на главници. Към датата на завеждане на исковата молба по процесната фактура № ********** /31.07.2015 г. в счетоводството на ищеца фигурират непогасени задължения за главница в размер на 582 631,74 лева и законна лихва за периода 27.01.2016 г. – 14.08.2020 г. (т.е. след последното плащане на ответника до завеждане на ИМ), в размер на 268 845,06 лева (л.263), при отчетена като погасена част от главницата по процесната фактура в размер 724 843,49 лева .При ищеца не фигурират счетоводни записвания за сторниране на счетоводни операции за промяна в реда на погасяване.
Към датата на завеждане на исковата молба, в счетоводството на ответника „НЕК“ ЕАД не фигурират непогасени задължения по процесната фактура. По счетоводни данни на ответника задълженията по всички описани в исковата молба фактури за главница – предмет на различни договори за цесия, сред които и процесния са погасени (л.263).
Сочи се в заключението, че при ответника е отразено, че с плащания на 26 01.2016 г. в размер 85 618,20 лева и на 27.01.2016 г. в размер на 1 221 857,03 лева, е погасена цялата главница по процесната фактура в размер на 1 307 475,23 лева (л.257-258).
При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството е осъдителен иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 582 631,74 лева, представляваща незаплатената част от цена на закупена комбинирана, с постигнати показатели за високоефективност, електрическа енергия за месец юли 2015 година по фактура № **********/31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по сключен с „Т.Р.“ ЕАД договор за цесия от 15.09.2015г., ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на валидно сключен договор за продажба на електрическа енергия между цедента „Т.Р.“ ЕАД и ответника „НЕК“ ЕАД, при действието на който през месец юли 2015 година е осъществена продажба на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, на стойност, съответстваща на тази по фактура № **********/31.07.2015 г., изпълнението на задълженията на цедента „Т.Р.“ ЕАД по договора - реалното доставяне на посоченото във фактурата количество произведена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, настъпване на изискуемостта на вземането за продажната цена за извършената през месец юли 2015 година доставка по фактура № **********/31.07.2015 г., надлежното прехвърляне на вземането за продажна цена за доставената електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство за месец юли 2015 година по фактура № **********/31.07.2015 г. от „Т.Р.“ ЕАД в полза на ищеца "П.И.Б." АД и уведомяване на ответника за цесията.
При установяване по делото на предпоставките за възникване на процесното вземане и с оглед възраженията на ответника, в тежест на последният е да установи погасяване на вземането по процесната фактурата чрез плащане, съответно погасяването му по давност, както и твърденията си за периодичния характер на вземането, обосноваващ приложението на кратката тригодишна давност. Във връзка с последното възражение на ответника, в тежест на ищеца е да установи, че „НЕК“ ЕАД е признал вземането по фактурата, с което е прекъснал давността.
Установи се по делото съществуването на трайни договорни
отношения между „Т.Р.“ ЕАД в качеството му на производител на електрическа
енергия и „НЕК“ ЕАД в качеството му на обществени доставчик, възникнали по силата
на чл. 162 ЗЕ и Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа
енергия, произведена по комбиниран начин, с предмет произвеждане и продажба на
електрическа енергия по комбиниран способ от „Т.Р.“ АД, за което е сключен
Договор за продажба не електрическа енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ-2102030
от 05.10.2012 г.(л.99), чийто срок е удължен до 31.12.2013 г. по силата на
сключено между страните допълнително споразумение № 1 от 10.01.2013 година
(л.121). След изтичане на срока на договора, облигационните отношения между
страните по покупко-продажба на електроенергия са продължили, видно от
приложените по делото писмени доказателства-справки, протоколи, фактури, като
фактурите са приети и осчетоводени от ответника.
От писмените доказателства по делото се установява и страните не спорят, че през м. юли 2015 година „Т.Р.“ ЕАД е доставило на ответното дружество посоченото във фактура № **********/31.07.2015 година количество електрическа енергия от комбинирано производство, а именно 8 347 860.00 кВтч, за което ответното дружество е следвало да заплати продажна цена в размер на сумата от 1 307 475,23 лева с вкл. ДДС, определена съгласно Решение № Ц-25 от 30.06.2015 година на КЕВР - с което се утвърждават пределни цени на топлинна енергия и се определят преференциални цени на електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство на топлинна и електрическа енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“.
Независимо от обстоятелството, че след изтичане на сключения между страните договор №12 ИЕ-2102030 от 05.10.2012 година, липсва последващ изричен писмен договор между „Т.Р.“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД за 2015 година, като отчита обстоятелството продажба на електрическа енергия по приобщените по делото фактури продължила и през 2015 година, съдът намира, че продажбата на електрическа енергия от комбинирано производство за месец юли 2015 година, за която е издадена фактура № **********/31.07.2015 година, е извършена с оглед съществуващата между „Т.Р.“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД трайна облигационна връзка с параметрите на ЗЕ (действащи през релевантния период), както и приложимите подзаконови нормативни актове-Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. (в сила през месец юли 2015 г.) и Наредба № РД-16-267/19.03.2008 година за механизма за отчитане на количествата произведена електрическа енергия.
Неоснователно е възражението на ищеца за липса на валиден договор между цедента и ответника през юли 2015 г., поради неспазена законова форма за валидност. В редакцията на приложимата нормативна уредба към месец юли 2015 година няма изискване договорът по чл. 162 ЗЕ, във връзка с чл. 93а ЗЕ да е в писмена форма като условие за действителност.
Следва да се отбележи, че въпреки въведеното оспорване на валидността на договора през юли 2015 г., ищецът основава иска си именно на вземане на цедента „Т.Р.“ ЕАД за цената на продадената електрическа енергия по фактурата, т.е поддържа се неизпълнение на договорно задължение.
По изложените съображения, съдът приема за установено по делото, че въз основа на съществуващата между страните облигационна връзка през месец юли 2015 г. „Т.Р.“ ЕАД е произвело и доставило на „НЕК“ ЕАД 8 347 860.00 кВтч електрическа енергия от комбинирано производство, в резултат на което за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на съответната продажна цена, определена съгласно Решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР и възлизаща в размер на 1 307 475,23 лева с вкл. ДДС, за която е издадена фактура № **********/31.07.2015 година, с посочен падежът за плащане 21.08.2015 година.
По силата на сключен между „Т.Р.“
ЕАД и "П.И.Б." АД договор за прехвърляне на вземане от 15.09.2015
година , вземането по фактура № **********/31.07.2015 година за сумата от 1 307
475,23 лева е прехвърлено на ищцовото дружество.
Съдът приема, че цесията е произвела
действие по отношение на ответника „НЕК“ ЕАД на 16.09.2015 година, когато му е
съобщена от предишния кредитор „Т.Р.“ ЕАД с уведомление вх. №
85-08-98/16.09.2015 г.
По делото е спорно дали ответникът
дължи сумата по исковата претенция- част от главница по процесната
фактура.
Въз основа на доказателствата по
делото и приетата, неоспорена от страните ССчЕ, съдът
приема, че от ответника са направени периодични частични плащания за погасяване
на цедирани от „Т.Р.“ ЕАД в полза на ищеца вземания
от ответника, по множество фактури (подробно описани в исковата молба) сред
които и процесната. По отношение на процесната
фактура от страна на ответника са изпълнени две частични плащания на 26.01.2016
г. и на 27.01.2016 г.
Общият размер на платените от ответника
суми възлиза на стойността на главниците по всички цедирани
фактури, вкл. процесната (стр.254-256).
Ищецът поддържа, че погасяването е
извършено по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД (л.203), първо са закрити задълженията за
натрупаната лихва, след това главница, поради което по процесната
фактура има незаплатен остатък за главница в размер на исковата претенция.Твърди,
че не е налице съгласие за промяна на поредността на
погасяване, предвидена в чл.76, ал.2 ЗЗД като оспорва истинността на
изпратеното от банката до длъжника писмо изх.№ 60-3107 от 26.04.2018 година,
което не отразявало счетоводните записвания на банката.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че вземането по фактура № **********/31.07.2015
година за сумата от 1 307 475,23 лева е изцяло удовлетворено с извършените от
„НЕК“ ЕАД плащания, които погасяват само главницата.
Съгласно посоченото в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД –разноски, лихви, главница, се прилагат, ако отсъства уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, като при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Така при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на формирания дълг погасява, без обаче този избор да е обвързващ за кредитора, който може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от предложеното му частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В случая, съдът приема че от представената по делото кореспонденция между страните през 2017-2018 година, касаеща извършените погашения по фактури по пет договора за цесия, сред които и процесната фактура № **********/31.07.2015 година, може да бъде направен извод, че между страните е постигнато съгласие извършените от ответника частични плащания да бъдат отнасяни за погасяване на главниците, като това е направено в отклонение от законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С писмо изх. № 17-13-7/31.01.2017 г. НЕК /л.194/е уведомила ищеца в отговор на писмо изх.№ 11-259 от 05.01.2017 година, че вземанията на ПИБ , съгласно сключен договор за цесия от 15.09.2015 година с „Т.Р.“ ЕАД по фактура № **********/31.07.2015 г. на стойност 1 307 474,23 лева е изцяло погасено с преводи на 26.01.2016 година -85 618,20 лева и на 27.01.2016 година- 1 221 857, 03 лева като прилага платежни нареждания с посочване на номера на фактурата в основанието за плащане. Същото становище е изразено от НЕК и в писмо изх.№17-13-11 от 20.02.2017 година /л.197/, в което се сочи че некоректно са отразени платените от НЕК суми в справката за изчисляване на лихви като претендираният отстатък е неточен. Посочено е , че лихвата за забава за периода 16.09.2015 година-27.01.2016 година е в размер на 48 730, 41 лева.
С писмо изх.№ 60-3107 от 26.04.2018 година, изходящо от законните представители на ПИБ до НЕК /вх. № 17-13-1/27.04.2018 г./, в отговор на предходни писма, вкл. горепосоченото писмо изх.№ 17-13-7 от 31.01.2017 година на НЕК, ищецът е уведомил ответника че начислената лихва върху вземането по процесната фактура /таблица 11 в писмото/ за периода от 16.09.2015 година до 27.01.2016 година възлиза на сумата от 48 367, 67 лева, а вземането за главница е погасено изцяло в пълен размер, като остатъкът за погасяване е 0,00 лева, съответно лихвата е изчислена с оглед извършените погашения на главницата на 26.01.2016 година и на 27.01.2016 година.
При така направеното изявление от банката, получено от длъжника на 27.04.2018 година, съдът приема че кредиторът е приел така предложеното изпълнение от длъжника, респ. погасяване на главницата, като е уведомил същия с нарочно писмо за остатъчното задължение -дължимата законна лихва за забава, начислена за периода до окончателното погасяване на главницата- 27.01.2016 година.
Съдът намира, че направеното от кредитора изявление до длъжника, че извършеното от последния плащане е отнесено от банката за погасяване на главницата на дълга, е валидно и обвързващо и напълно съответства на посоченото основание от длъжника в приложените платежни нареждания, респ. постигнато е съгласие относно начина на погасяване. Без значение е начинът, по който банката е осчетоводила плащанията в счетоводството си, при наличие на горепосоченото обвързващо изявление от законните представители на банката, достигнало до знанието на длъжника. Видно от разменената кореспонденция между страните по делото, посоченият начин на погасяване на задълженията на НЕК към ПИБ е възприет от кредитора и относно вземанията, предмет на останалите сключени договори за цесия, посочени в исковата молба. В този смисъл, неоснователно се явява направеното оспорване от ищеца на изходящия от него документ - писмо изх. № 60-3107 от 26.04.2018 година (стр.185), съставляващо извънсъдебно признание на обстоятелството, че главниците по цедираните вземания по фактури, вкл. процесната са погасени, като се претендира само лихва за забава.
Въз основа на гореизложените
съображения, съдът приема за доказано, че ответникът е погасил изцяло
задълженията си към ищеца за плащане на главницата по фактура №**********/31.07.2015
година, поради което предявеният от "П.И.Б." АД срещу "Н.Е.К."
ЕАД иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За
пълнота на изложението, искът би бил неоснователен и като погасен по давност
при евентуално разглеждане на въведеното възражение от ответника. Заплащането
на цена за изкупуване на електрическа енергия при условията на чл.162 ЗЕ
представлява периодично плащане на повтарящо се задължение по смисъла на
чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което е приложима специалната тригодишна давност,
изтекла в настоящия случай предвид настъпилата изискуемост на вземането през
август 2015 година.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, право на разноски възниква в полза на ответника, които
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"П.И.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Изгрев“, бул. „******, иск с правна квалификация чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на "Н.Е.К."
ЕАД (НЕК), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“,
ул. „******да заплати на ищеца сумата от 582 631,74 лева, представляваща незаплатената
част от цена за закупена комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа енергия за месец юли 2015 година по фактура №
**********/31.07.2015г., вземането пo която е придобито от ищеца по сключен с „Т.Р.“
ЕАД договор за цесия от 15.09.2015г., ведно със законна лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба -14.08.2020 година до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА "П.И.Б."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, бул. „******,
да заплати на "Н.Е.К." ЕАД (НЕК), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, на основание чл. 78, ал. 8
във вр. с ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в
размер на сумата от 450 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.