ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

      гр. Ловеч, 29.03.2019 година

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. д. № 95 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното:            

              Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл. 216 ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

              Административното дело е образувано по три жалби /възражение/ на П.Т.В. с постоянен адрес:***, Х.П.В. *** и Р.П.Х. с адрес: ***, като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 43952.513.2080, срещу Обявление с изх.№ 7003-11-1 от 11.02.2019 година на Община Ловеч за издадена виза от Главния архитект за проучване и проектиране на обект: „Жилищна сграда” в границите и обема на действащия план за застрояване с местонахождение: поземлен имот с идентификатор 43952.513.2080, УПИ V-2079, 2080 от кв. 137 по плана на зона „Декисана“, гр. Ловеч, Община Ловеч.

               С определение от 25.02.2019 г. съдът е констатирал нередовности и оставил жалбата без движение. С уточнителна молба вх.№ 819/06.03.2019г. на АдмСЛ е внесена ДТ, а с уточнителна молба с вх. № 920/12.03.2019г. на АдмСЛ, чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв.Ц.Тихолова – ЛАК е конкретизирано, че оспорват Виза за проучване и проектиране от 08.02.2019г. на обект: „Жилищна сграда” в границите и обема на действащия план за застрояване с местонахождение: поземлен имот с идентификатор 43952.513.2080, УПИ V-2079, 2080 от кв. 137 по плана на зона „Декисана”, гр. Ловеч, Община Ловеч, издадена от ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ на Община-Ловеч с искане да бъде отменена като незакоонсъобразна и присъждане на направените съдебноделоводни разноски.

 

 

 

 

               С определение от 12.03.2019 г., съдът е конституирал страните, допуснал СТЕ и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.04.2019 г.

               Междувременно по делото е постъпила на 28.03.2019г. молба с вх. № 1136 от Главния архитект на община Ловеч, с приложена Заповед № 3/28.03.2019 г. на Главния архитект на Община Ловеч и волеизявление, че  на основание чл. 156 ал. 1 от АПК в качеството му на издател на индивидуалния административен акт, предмет на административно дело № 95/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч, осъществява процесуално волеизявление за оттегляне в цялост на издадената от него виза от 08.02.2019 г. за проучване и проектиране в границите на действащия план за застрояване в п.и. № 43952.513.2080, УПИ - V-2079,2080 от кв. 137 по плана за зона „Дикисана“, гр. Ловеч.

               Настоящият съдебен състав като съобрази изявлението на административният орган, издал обжалвания индивидуален административен акт за оттегляне, счита че с отеглянето на акта съдебното производство остава без предмет. Отеглянето на оспорениня акт е процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване. По своя правен характер е абсолютна и съдът следи служебно за нея. Когато е сезиран с искане за оттегляне на акта той е длъжен да провери наличието на предпоставките на чл.156 от АПК и да се произнесе, като прекрати съдебното производство. В случая по делото не е провеждано съдебно заседание, от което следва, че оттеглянето на акта не е обусловено от съгласието на оспорващите / по арг. от чл. 156 ал. 2 от АПК/. Следователно по реда и в срока по чл.156 ал.1 от АПК обжалваният административен акт е оттеглен поради което и на основание чл. 159 т. 3 във връзка с чл. 156 ал. 1 от АПК производството по делото следва да бъде прекратено.

                 Следва да се отбележи, че с отмяната на оспорената заповед отпада и правният интерес на оспорващите от търсената защита от една страна, което обуславя извод за недопустимост на жалбата съгласно чл. 159 т. 4 АПК, а от друга води до недопустимост на съдебното производство и поради липса на предмет по смисъла на чл.159 т.1 АПК, тъй като оспорената заповед не съществува в правния мир.

                  В съответствие с чл.143 ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В процесният случай оттеглянето на обжалвания акт е извършено след подаване на жалбата, за завеждането на която жалбоподателите са направили разноски, които им се дължат. Идеята на законодателя в чл.143 от АПК е разноските да се дължат от страната, която с виновното си поведение неоснователно е причинила възникване на съдебния спор. В случая е налице хипотезата на чл.143 ал.2 от АПК, тъй като административният орган е оттеглил оспорения си административен акт, поради което той дължи разноски.

               Съгласно чл.143 ал.1 от АПК държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

                Съдът присъжда направените по делото разноски, само когато същите са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания.  

                В случая оспорващите са поискали с уточнителна молба с вх. № 920/12.03.2019г. на АдмСЛ присъждане на направените от него разноски по делото и това е станало до приключване на устните състезания. Доказани са разноските в размер на 630.60 лева, представляващи 30 лева внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар от 600 лева, според представените по делото преводно нареждане на лист 32, Договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019 година на лист 42 и разписка за платена държавна такса от 0.60 ст. за преписи на лист 35 по делото. 

                Като предпоставка за заплащане на разходите по чл.143 ал.1 във вр. с ал.2 от с.текст на АПК законът изисква те да са действително осъществени и доказани. В случая тези условия са изпълнени. Съгласно приетата тарифа по чл. 36 ал. 2 от ЗА разноски за адвокат се дължат, ако по делото е участвал адвокат и възнаграждението е платено, което се доказва с договора за правна защита и съдействие от 07.03.2019г. за защита по адм.д.95/2019г. на АдмСЛ и водене на делото до окончателното му приключване във всички инстанции. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. в ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.) то не може да бъде по-малко от определения размер в наредбата, но конкретния размер се определя в договора. В случая има договорено и реално заплатено възнаграждение, поискано своевременно поради което е включено като разноски по делото.

                Предвид гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти състав 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

               ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание на 11.04.2019 година от 10.30 часа.

               ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 95 по описа за 2019 година на Административен съд-Ловеч.     

                     ОСЪЖДА Община Ловеч с ЕИК ********* и административен адрес: гр.Ловеч област Ловеч ул. Търговска № 22 да заплати на П.Т.В. с постоянен адрес:***, Х.П.В. *** и Р.П.Х. с адрес: ***,сума в размер на 630.60 /шестстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева,  разноски по делото.

               Определението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с частна жалба в 7 дневен срок  от съобщението, че е изготвено.                    

                ПРЕПИС от определението да се връчи на страните. 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: