РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Нова Загора, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100608 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., чрез адв.Н. К.
от АК - Сливен против Н. Х. Б. с ЕГН ********** и адрес: *****, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 1469.08 лв., от които: 1310.85 лв. – главница и 158.23 лв.
– мораторни лихви.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
недвижим имот, находящ се в *****, който бил свързан с водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида
за процесния период бил ответника по настоящия иск Н. Х. Б. с абонатен № 51800.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като
след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно
общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички
потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение
в срок на задълженията. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2018 г. до
30.09.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране“. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото
1
дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната
лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление по чл.410 от
ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 1403/2021 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и
ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода
за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в
законоустановения срок по делото постъпило възражение /наличието на хипотезата на
чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил
налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния
имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал
на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 1310.85 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.10.2018
г. до 30.09.2021 г., мораторна лихва върху главницата - 158.23 лева натрупана към дата
01.11.2021 г. или общо сумата от 1469.08 лева. Освен тези суми ответника дължал на
ищцовото дружество и разноските, които последното сторило в заповедното производство,
възлизащи на 30.58 лева.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в
заповедното и настоящото производства.
Представят се писмени доказателства по опис.
Ответницата, чрез особения й представител - адв.Х. И. А. от АК - Сливен, в срока по
чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу нея иск, като го счита за
недопустим и го оспорва по размер.
Счита, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. В нея
претенцията била представена като едно общо вземане, с една обща мораторна лихва, за
която не се сочела първоначалната, а само крайната дата на начисляване на мораторната
лихва. Видно от приложените фактури обаче, на практика се касаело за множество отделни
искове за периодични плащания, като всяко отделно вземане се отнасяло за отделен период
от време, имало отделен падеж и различна начална дата, от която насетне потребителят
изпадал в забава. Счита, че ищецът е следвало да посочи и конкретизира всяко отделно
вземане /според броя на приложените фактури/, от които е формирал общия размер на
претендираната от него главница, като посочи и размера на мораторната лихва за всяко
отделно периодично вземане, както и началния и крайния момент за изчисляване на
мораторната лихва.
Счита предявеният иск за недопустим, тъй като нямало данни дали соченото за
ответник лице е надлежната страна в производството и дали има качеството потребител по
смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Оспорва иска по размер като твърди, че водомерът не е отчитан съгласно
изискванията на раздел втори, чл.23 от Общите условия на оператора за реда за отчитане на
количествата питейна вода.
Посочва, че към настоящия момент не е в състояние да сочи доказателства.
Отправя доказателствени искания, като моли съда да задължи ищеца да представи
доказателства на какво правно основание счита ответника за потребител на ВиК услуги за
съответния имот и да представи месечните отчети по чл.23 от Общите условия на
оператора, послужили за издаване на приложените фактури;
Не се противопоставя да бъдат приети посочените в исковата молба писмени
доказателства.
На последното по делото открито съдебно заседание ищецът „ВиК - Сливен“ ООД,
2
редовно призован – не се явява законен представител, за него се явява адв.Р. от АК - Сливен,
преупълномощен от адв.Н. К. от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ответника Н. Х. Б., редовно призована - лично се явява. В залата се явява и адв.Х.
И. А., определена от АК - Сливен за особен представител на ответника Н. Х. Б. по искане на
съда. С оглед обстоятелството, че ответницата Н. Х. Б. се явява в съдебното заседание, съдът
е освободил особения представител адв.Х. А..
Адв.Р. поддържа иска и представя още доказателства – справка от имотният
регистър и лист от карнет на лицето Н. Х. Б.. Запитана от него дали процесният имот е неин,
ответницата Б. потвърждава, че имотът е неин, но нямала за плащане вода, защото нея я е
нямало в България, била в Италия 13 години и се връщала само за по 20 дни.
В заключителната си пледоария адв.Р. моли съда да уважи претенцията им в цялост
и посочва, че счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказала
основателността им. По отношение на възраженията на ответницата от завереният лист от
карнет сочи, че било видно, че за голяма част от отчитанията се съдържал подпис на абоната
и тези задължения не били погасени. Намирам твърдението на ответницата, че не е
потребявала вода, защото е отсъствала за просто защитна теза. Не били представени
доказателствата за реално направеното плащане, тъй като било налице очевидно системно
неплащане, дори и при надлежно отчетени суми при нейно присъствие. Претендираа за
направените разноски, като представям списък на разноските и доказателствата за реално
направеното плащане.
Ответницата Б. заявява, че няма пари да плати водата, за което я съдят и не знаела
какво друго да каже.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Ч.гр.д.№ 1403/2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, Квитанция за платенa държавна такса, квитанция за
заплатен депозит за особен представител, адвокатско пълномощно и фактура за процесуално
представителство, фактури за периода от 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г., на л. от 7 до 39 по
делото, адвокатско пълномощно за преупълномощаване на л.64, заверено копие от карнет на
л.65 и л.66, Справка от АВп на л.67 и л68 и списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н. Х. Б. с ЕГН ********** и адрес: *****.
Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 869/30.12.2021 г. за сумата от 1310.85 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
от 01.10.2018 г. до 01.11.2021 г., 158.23 лв. – лихва за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 30.58 лв. – държавна такса в заповедното производство.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
издадени фактури за период от от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., на адрес: *****, Аб. №
51800.
Заповедта № 869/30.12.2021 г. е била връчена на длъжника Н. Х. Б. по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК и с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна
такса в размер на 30.58 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу Н. Х. Б. за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Н. Х. Б. с ЕГН **********, че дължи
сумата от 1469.08 лева, като от тях 1310.85 лева - главница и 158.23 лева мораторна лихва,
както и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.
3
Видно е от приложената справка за задълженията на абоната, че посоченото в
молбата отговаря на действителната фактическа обстановка.
Видно от представените в съдебно заседание и приети като доказателства по делото
карнет за процесния имот и Справка от СлВп на посочения адрес: *****, Аб. № 51800, като
титуляр е вписана Н. Х. Б. с ЕГН **********.
По гр.д.№ 1403/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и по-точно в
депозираното заявление са идивидуализирани изчерпателно всички отделни вземания, от
които е формиран общия размер на претендираната от ищеца главница, както и размера на
мораторната лихва за всяко отделно периодично вземане, и началния, и крайния момент за
изчисляване на конкретната мораторна лихва.
В настоящото дело са приложени фактурите, които ищцовото дружество е издало на
ответницата за процесния период от 31.10.2018 г. до 30.09.2021г.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните.
За посочения период били предоставена и консумирана от имота на ответника
питейна вода, която ответника не бил заплатил, докато ищеца бил коректен в отношенията
си.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовото дружество
следваше да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, за наличие на
договорни отношения между страните, за размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
В конкретния казус се оспорваше обстоятелството, че ответницата е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот на ответницата – абонат
през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност, въз
основа на което дължи на ищеца посочените суми по партидата й.
Ищецът ангажира писмени доказателства, с който безспорно се обори наведеното от
особения представител на ответницата Н. Х. Б. - адв.А. твърдение, че ответника нямал
качеството на потребител, по смисъла на Счита предявеният иск за недопустим, тъй като
нямало данни дали соченото за ответник лице е надлежната страна в производството и дали
има качеството потребител по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги. Видно от представената справка на л.67
ответницата Н. Х. Б. е собственик на процесния имот, а от завереното копие на карнет пък
се установява, че партидата е отчитана редовно и са правени съответните вписвания като
пояснения и забележки по нея.
Освен изложеното в последното по делото о.с.з. запитана от процесуалния
представител на ищеца - адв.Р., ответницата Б. лично е заявила, че имотът е неин.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че претендираното
вземане на ищцовото дружество, е дължимо от ответницата.
С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответницата да бъде осъдена да
4
заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в
размер на 30.58 лв., както и направените по настоящото производство разноски, съгласно
представения списък за разноски в размер на 489.38 лв., от които: 29.38 лв. - държавна такса,
100.00 лв. - депозит за особен представител и 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Х. Б. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ****, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., СРЕЩУ Н. Х.
Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, за СУМАТА: 1469.08 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и девет лева и осем стотинки/, от които: 1310.85 лв. /хиляда триста
и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г. в имот,
находящ се в **** по Абонатен № 58100, както и 158.23 лв. /сто петдесет и осем лева и
двадесет и три стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 01.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Н. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 30.58 лв. /тридесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляващи
направените разноски по ч.гр.д.№ 1403/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Н. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 489.38 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и тридесет и осем
стотинки/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5