Решение по дело №2819/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                      10.04.2020г.                                   Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                          ХІ  Граждански състав

На 09.03.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Д.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2819 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е за делба на недвижим имот във фаза на допускането.

Подадена е искова молба от Р.С.Х., в която се твърди, че ищцата и ответникът били собственици следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда …….Имотът бил собственост на дядото и бабата на ищцата - Т.И. ... и ... Т. - родители на майка й, които починали съответно на 01.08.1990г. и 06.07.1989г. Като единствен техен наследник, ... Т.И. наследила процесния имот изцяло след смъртта на майка си. На 07.05.2018г. ... Т.И. починала и оставила за свои законни наследници ищцата, като единствена дъщеря, и ответникът - като втори съпруг. Страните придобили по наследство процесния имот при равни квоти.

Ищцата моли съда да допусне до делба посоченият недвижим имот между нея и ответника при равни квоти от по 1/2 ид. част за всяка от тях.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от М.П.И. - втори съпруг на наследодателката. Оспорва качеството на собственик на ищцата. Признава фактите, че съпругата му ... И. е наследила процесния имот от своите родители и че е починала на 07.05.2018г. Твърди, че със Саморъчно завещание от 21.11.2007г., обявено на 15.05.2018г. от Нотариус Бойко Г. *** действие PC - Стара Загора - акт №113 том II peг. №4291/30.05.2018г. по описа на нотариуса, вписано в Агенция по вписванията под акт №237 том II, дело №2884/2018г., вх. peг. №5083/30.05.2018г., ... И. завещала на него описания в исковата молба недвижим имот. Съпругата му и ищцата били в много лоши взаимоотношения. През последните 12 години ... И. била в тежко здравословно състояние. Още преди съвместното ни съжителство била прекарала инфаркт, а в последствие през 2006г. - и инсулт. След това състоянието й рязко се влошило, но и тогава дъщеря й не идвала да я види, нито се интересувала от нейното състояние. ... И. се нуждаела от ежедневни грижи. Единственият човек, който се грижел за нея бил ответникът. Ищцата не само, че не полагала нужните грижи и внимание за майка си, но при всяко посещение предизвиквала скандали, които се отразявали негативно на съпругата на ответника и задълбочавали нейните страдания. ... И. многократно заявявала, че предвид отношението, което получава от дъщеря си, не желае тя да наследи дял от жилището й.

Ответникът моли съда да не уважава иска за делба, тъй като счита, че е единствен собственик на процесния имот.

Ищцата оспорва всички обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба, изрично оспорва представеното саморъчно завещание, като счита, че същото е нищожно, евентуално унищожаемо. Твърди, че завещанието не е написано от нейната наследодателка и не е подписано от нея. Твърди, че липсва достоверна дата на завещанието, което се установява от текста на завещанието, че се завещава на съпруга на завещателката, а ответникът и наследодателката не са били в законен брак към посочената дата – 21.11.2007г. Твърди, че завещанието е било написано с различен почерк, в самия текст има различни почерци. Твърди, че завещанието е нищожно, поради липса на предмет, тъй като имотът, който се завещавал и който е процесен в настоящото производство, не е бил описан по надлежен начин. В случай, че се установи, че завещанието не е нищожно, твърди неговата унищожаемост, тъй като счита, че наследодателката не е била в състояние да изразява воля към момента, посочен като дата на съставяне на завещанието, поради заболяванията си. В случай, че завещанието бъде прието за действително, прави възражение, че е накърнена запазената й част от наследството, като моли завещанието да бъде намалено с 1/3, която представлява нейната запазена част. Ответната страна оспорва възраженията по посоченото завещание, като твърди, че ще се ползва от него.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съдът с определението си от закрито съдебно заседание  от 26.07.2019г. е обявил за безспорни между страните следните факти: страните са единствените наследници на ... Т.И., ЕГН **********, починала на 07.05.2018г. и същата е придобила по наследство от своите родители процесния недвижим имот. Тези обстоятелства се установяват и от представените и приети като писмени доказателства копия на Нотариален акт №8, том ІІІ, дело №1237/1973г. на нотариус при Народния съд гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2617/13.05.2019г. на гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2616/13.05.2019г. на гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2618/13.05.2019г. на гр.Стара Загора.

По делото е прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от 21.11.2007г., вх.рег.№5083/30.05.2018г., акт №237, том ІІ, дело №2884/2018г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, от което се установява, че наследодателката на страните е завещала на ответника процесния недвижим имот.

Във връзка с оспорването автентичността на завещанието, съдът е открил производство по оспорване истинността на писмен документ по реда на чл.193 ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест, по искане на ответника съдът е назначил съдебно-графологична експертиза за изследване автентичността на почерка на текста на завещанието и за изследване автентичността на подписа на завещателя. Видно от заключението на вещото лице, ръкописно изписаният буквен и цифров текст на „Саморъчно завещание” от 21.11.2007г. от ... Т.Х. и подписът, положен долу вдясно под текста му, за „Завещател” на същото завещание, са изпълнени от ... Т.Х.. Процесният ръкопечатан текст „Саморъчно завещание”, буквите „НА” и б. „г.” в началото на първи ред от завещанието и представеният сравнителен материал от ръкопечатан текст, изпълнен от името на ... Т.Х., са изписани от едно и също лице. Въпреки оспорването на използвания при експертизата сравнителен материал, съдът е приел заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно. Вещото лице е използвало като сравнителен материал документи, подавани от завещателката пред официални органи през различни периоди от време, за които вещото лице е категорично, че са напълно достатъчни като обем да обосноват извода му. Допълнително ползваните материали – литературни разработки, само са послужили на вещото лице за да затвърдят заключението му. Вещото лице е извършило изследването и изготвило заключението съобразно установените правила за този тип експертизи и изводите му са с много висока степен на категоричност. Настоящият състав не намира основания за да не възприеме изводите на вещото лице. Поради тази причина съдът приема, че оспорването на истинността на Саморъчно завещание от 21.11.2007г. не е доказано и същото е изписано и подписано от наследодателката на страните.

Ищцата оспори и датата, на която е записано, че е съставено завещанието – 21.11.2007г., аргументирайки се с използвания в него израз – „завещавам на М.П.И. с ЕГН **********, мой съпруг,”. Видно от приетото като писмено доказателство копие на Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0091/25.03.2009г., наследодателката на страните и ответникът са сключили граждански брак на 25.03.2009г., т.е. към датата на завещанието – 21.11.2007г. ответникът не е бил съпруг на завещателката. Съдът намира, че това оспорване е неоснователно поради следните причини. На първо място обичайно е, лица, които живеят във фактическо съжителство да се възприемат като съпрузи и без да са сключили граждански брак. В тези случаи те се наричат един друг „мъжът ми“, съответно „жена ми“, както помежду си, така и в отношенията си с трети лица. В случая завещателката, съзнавайки, че съставя документ с по-официално съдържание, е решила да използва по-официална форма, за да определи лицето, на което завещава, а именно „мой съпруг“. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че завещанието е съставено преди завещателката и ответникът да са сключили граждански брак, а фамилното име на завещателката в завещанието – „Х.“. Това е името й отпреди брака й с ответника. Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак, при сключването му наследодателката на страните е сменила фамилното си име на „И.“. Този факт опровергава възражението, че завещанието е съставено след сключването на брака и на друга дата, различна от посочената в него. Видно от използваното фамилно име на завещателката, тя е написала завещанието преди сключването на гражданския брак с ответника и няма причина да се счита, че датата на съставяне на завещанието не е 21.11.2007г., както е посочено в него. По изложените съображение съдът приема, че датата на завещанието е достоверна.

Именно към датата на съставяне на завещанието следва да се преценява завещателната дееспособност на завещателката. Съдът е дал указания на ищцата, че е в нейна тежест доказването на твърдението ѝ, че към момента на съставяне на завещанието наследодателката не е можела да изразява валидна воля, поради заболявания, от които е страдала и лекарства, които е приемала. Ищцата е направила искания за събиране на гласни доказателства и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза след разпита на свидетелите, но впоследствие е оттеглила тези свои искания. От страна на ищеца бяха представени и приети като писмени доказателства копия на: Eпикриза  от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора – Неврологично отделение, Амбулаторен лист №000910/08.07.2013г. на д-р Румяна Банкова, Епикриза от Клиника по НБ – интензивни легла от 13.03.2015г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Експертно решение №1389 от 20.05.2016г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Епикриза от 29.03.2017г. на МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД – Стара Загора, Епикриза от Отделение по кардиология на Болница Тракия, Епикриза и.з.№9569/2018г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Експертно решение №1121 от 10.05.2018г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора. От всички документи единственият, който предхожда съставянето на завещанието и е най-близък по време с датата 21.11.2007г., е  Eпикриза  от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора – Неврологично отделение, от която е видно, че наследодателката на страните е постъпила в болница на 17.06.2006г. и е изписана на 26.06.2006г. Била ѝ е поставена диагноза „Артериална хипертония II-III степен. Исхемичен мозъчен инсулт в Басейн на дясна средна мозъчна артерия – левостранна плегия за ръката, тежка пареза за крака.“ При изписването на наследодателката е настъпило леко подобрение по отношение на отпадната неврологична с-ка – плегия за ръката, тежка пареза за крака. Видно е от съдържанието на документа, че наследодателката на страните е получила мозъчен инсулт, вследствие на което е получила пареза на левите крайници. Не става ясно дали и доколко тази пареза е била трайна или е настъпило подобрение вследствие лечението и рехабилитацията, тъй като последващите медицински документи са съставени след около 10 години по-късно от въпросната епикриза. Не се установява и наследодателката на страните да е получила някакви ментални увреждания, които да са причинили намаляване или изгубване на способността ѝ да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ги ръководи. Следва да се отбележи в тази връзка и качеството на почерка, с който е изпълнено завещанието, от което може да се направи извод за наличието на физически увреждания на пишещата ръка или на ментални такива. Когато завещателят има физически или психически недъг, това се онагледява в неговия почерк, който отразява измененията в динамичния стереотип. В случая наследодателката е изпълнила завещанието с почерк, характеризиращ се с висока степен на обработеност, над средната степен на координация, които отразяват високото ниво на писмена култура на автора /от експертното заключение на съдебно-графологичната експертиза/. Това означава, че към момента на съставяне на завещанието – 21.11.2007г. завещателката е била с напълно съхранена функция на пишещата ръка и с достатъчно висока степен на ментално здраве, за да не се отрази на почерка ѝ. Недоказани останаха твърденията на ищцата за неспособност на завещателката да изразя воля към момента на съставяне на завещанието, поради което съдът намира, че наследодателката на страните е имала пълна завещателна дееспособност към 21.11.2007г. и волята, която е изразила в съставеното от нея завещание е валидна.

Беше направено възражение и относно начина на индивидуализиране на завещания имот и конкретно, че имотът не е в достатъчна степен индивидуализиран, поради което и завещанието е недействително поради липса на предмет. В завещанието процесният имот е описан по следния начин: „завещавам на….собственото си жилище (гр.Стара Загора, ул.“Димитър Наумов“ №19, ет.2, ап.3, парцел втори от квартал 49, парцел от 660 м² при граници: на север – парцел III калкан, на изток – ул.“Асен Велчев“ (настояща „Димитър Наумов“), от юг – парцел IV, от запад – парцел I)“. Съгласно трайната практика на ВКС при спор относно това, кой е завещаният имот, следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието. В случая завещаният имот не е описан с площ и граници, но е описан по начин, по който няма съмнение кой е имотът. Това е собственото на завещателката жилище – същата не е имала друго жилище към момента на смъртта си, така че е ясно кой е имотът. Имотът е с посочен адрес, посочен е парцелът, на който е построен апартаментът с местонахождение, площ и граници. Цялото описание не буди никакво съмнение относно предмета на завещателното разпореждане. Съмнение би имало в случай, че завещателката имаше повече от едно жилище на същия адрес. При тълкуване клаузите на завещанието съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, безспорно се установява, че предмет на завещанието е именно процесният недвижим имот, поради което и завещанието не е недействително поради липса на предмет.

Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25, ал.1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна впоследствие, включително от самия завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42, ал.1, б."б" ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. След като саморъчното завещание е написано саморъчно от завещателя, съдържа означение на датата и подпис на лицето, означено като автор, и не страда от останалите пороци, изрично посочени в нормата на чл.42 ЗН, завещанието е действително и поражда правни последици.

Съдът намира, че полза на ответника М.П.И. е налице универсално завещание на процесния имот – апартамент, тъй като наследодателката е записала в завещанието, че се разпорежда с имуществото, което притежава към момента на смъртта си и не бе установено по делото към момента на смъртта ѝ същата да е притежавала и друго имущество освен процесния апартамент. На основание чл.16 от ЗН „Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.“, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. В случая наследодателката на страните не е използвала думите, присъщи за универсалното завещание – „завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество“, но волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл.20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 от ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. Съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя. Поради тази причина и предвид установения факт, че именно завещаният имот е бил цялото имущество на завещателката, съдът приема за установено, че завещанието е универсално по смисъла на чл.16 ЗН.

Ищцата е направила евентуално възражение за възстановяване на запазената ѝ част от наследството в случай, че съдът приеме завещанието за действително. Запазената част от наследството е онази част от наследството, което законът определя за низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл.28, ал.1 ЗН възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл.29 ЗН. С оглед универсалния характер на завещателното разпореждане и поради това, че наследството на ... Т.И. се изчерпва с процесния апратамент, не се налага формиране на наследствена маса по реда на чл.31 ЗН. Разпоредбата е приложима спрямо заветите по чл.16, ал.2 ЗН, каквато не е настоящата хипотеза. Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.

По отношение на квотите в съсобствеността, които се получават след намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на запазената част следва да се съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗН „Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3“. Това означава, че запазената част от наследството за низходящата ищца е в размер на 1/3 идеална част, запазената част на ответника – съпруг на наследодателката е също 1/3 идеална част, а разполагаемата част, с която наследодателката е можела да се разпореди свободно, е също 1/3 идеална част. От това следва изводът, че ответникът може да придобие по силата на завещанието заедно със своята 1/3 идеална част от имуществото на наследодателката, най-много още 1/3 идеална част – разполагаемата част от наследството. Тъй като на ответника е завещано цялото имущество, то с това завещание е накърнена запазената част от наследството на ищцата, като низходяща на наследодателката. Поради това завещателното разпоредане следва да се намали с размера на запазената част на ищцата, а именно с 1/3 идеална част, която част следва да се възстанови на ищцата. От това следва, че процесният имот е съсобствен между страните при квоти – 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответника.   

 Предвид гореизложеното съдът счита, че квотите, при които следва да се допусне до делба процесният недвижим имот са както следва: за Р.С.Х. – 1/3 идеална част и за М.П.И. – 2/3 идеални части.

По отношение претенцията с правно основание чл.344, ал.2 ГПК. По този ред съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК цели да се уреди ползването на делбения имот по време на висящността на производството и няма характер на обезщетение.

В конкретния случай страните не спорят, че ответникът ползва процесния имот. Съдът намира, че и за в бъдеще до приключване на производството по делба, имотът следва да се ползва от ответника. Същият обаче следва да заплаща на ищцата обезщетение за лишаването й от възможността да ползва своята идеална част от имота. Обезщетението се изчислява на база средна наемна цена. По делото бе назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, заключението на която бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Видно от заключението на вещото лице пазарната наемна стойност на месец на процесния апартамент възлиза на 445,00лв. Това означава, че обезщетението за ползване на 1/3 идеална част от процесния апартамент възлиза на 148,33лв. Тази сума ответникът следва да заплаща на ищцата ежемесечно, считано от влизане в сила на тази част от решението, имаща характер на определение, до окончателното прекратяване на съсобствеността.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. 

Воден от гореизложеното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, чл.30, ал.1 ЗН и чл.344, ал.2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя ... Т.И., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 07.05.2018г., извършено със Саморъчно завещание от 21.11.2007г. в полза на М.П.И., ЕГН **********, в размер на 1/3 (една трета) идеална част, като възстановява запазената част на Р.С.Х., ЕГН ********** от наследството на ... Т.И., ЕГН ********** в размер на 1/3(една трета) идеална част.

ДОПУСКА съдебна делба между Р.С.Х., ЕГН ********** ***, настоящ адрес:*** и М.П.И., ЕГН ********** ***, върху следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………….

при квоти: 1/3 (една трета) идеална част за Р.С.Х., и 2/3 (две трети) идеални части за М.П.И..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДОСТАВЯ  на М.П.И. с п.а. и ЕГН ползването на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……, до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА М.П.И. с п.а. и ЕГН, да заплаща на Р.С.Х. с п.а. и ЕГН, ежемесечно сумата от 148.33лв. (сто четиридесет и осем лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение за ползване на нейната идеална част от недвижим имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……..считано от влизане в законна сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

В частта по искането по чл.344, ал.2 ГПК решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на страните

 

След влизане в сила на решението, делото да се докладва на съдията-докладчик за насрочване във втора фаза на делбата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: