Р Е Ш Е Н И Е №822
05.03.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11021 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Ищец Р.И.Б. иска да се признае за установено по отношение на С.Д.Г., че е собственик движими вещи подробно описани в исковата молба вх. № ****. – ***, ***и един брой ***, които закупил на изплащане през време на съвместното си съжителство с ответницата, като вещите останали в нейно владение след раздялата на страните. Ето и защо се иска от съда да осъди С.Г. да предаде владението на така описаните вещи, евентуално ако не се намерят у ответника, да се присъди тяхната равностойност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Г. подава отговор по чл. 131 ГПК, явява се лично в съдебно заседание и заявява, че неколкократно е предоставяла възможност на ищеца да си вземе вещите, респ. ползвала е последните за отглеждането на съвместното на страните дете, и то със съгласието на бащата. Не възразява да се предоставят вещите на бащата. Не оспорва нито собствеността на ищеца, нито пък оспорва правомощието му на владение. Иска постановяване на решение при признание на иска. Заявява, че не е станала причина за завеждане на делото и не следва да понася разноските сторени от ищеца. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
С приемо-предавателен протокол от 12.11.2019г. ищецът е получил вещите си.
Ето защо по така предявения иск съдът ще следва да го признае за собственик предвид факта, че собствеността му не се оспорва и да отхвърли иска в частта му за предаване на владението.
Основният спор по делото е за разноските.
Ищецът не представя доказателства затова, че е поканил извънсъдебно ответницата да му предаде процесните вещи. Не представя и доказателства затова, че си ги е искал, а същевременно ответницата заявява, че тези вещи са били в жилището обитавано от нея и детето на ищеца за отглеждането на последното. Следователно, не се установява, че ответник Г. е станала повод за завеждането на делото. Същевременно обаче заведеното дело, без да е имало очевидно повод затова от страна на ответницата, до колкото последната нито оспорва, нито възразява на ищеца да си вземе вещите, е причинило извършването на разноски за нея за подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК за което са заплатени 70 лева адвокатски хонорар – л. 26 от делото.
Следователно, в полза на ответника следва да се присъдят сторените от нея разноски, тъй като нито е дала повод за образуване на делото, нито е оспорвал собствеността на ищеца, нито е възразила срещу предаване на владението на вещите, нито пък е била канена затова, а ищецът директно е отнесъл спора пред съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Б. с ЕГН ********** *** е собственик на движими вещи подробно описани в исковата молба вх. № *** – ***, ***и един брой *** по отношение на С.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за предаване владението на тези вещи поради това, че същите са върнати с приемо-предавателен протокол от 12.11.2019г.
ОСЪЖДА Р.И.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на С.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** лева /седемдесет лева/ която представляват заплатените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба.
.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на ищеца - чрез адв. С.П., а на ответницата – по месторабота ***
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.