Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9600 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника М.С.К. срещу решение от 09.03.2020 г., поправено с решение от
24.06.2020 г., по гр.д. №65317/2018 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Х.С.М. на основание чл.45
ал.1 ЗЗД сумата от 4000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинено
от клеветнически твърдения, направени в интервю, публикувано на интернет-страницата
на Информационна агенция „Пик“ на 09.04.2014 г., че срещу Х.С.М. е заведено
дело и той е подсъдим, подсъден за далавери, правени в почивната станция на „С.НА
А.В Б.“ в Боровец, ведно със законната лихва от 09.10.2015 г. до окончателното
заплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че по делото не е доказано ищецът да е претърпяла
сочените неимуществени вреди, респ. размерът на просъденото обезщетение е
завишен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Х.С.М. в срока
за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по насрещна въззивна
жалба на ищеца Х.С.М. срещу решение от 09.03.2020 г., поправено с решение от
24.06.2020 г., по гр.д. №65317/2018 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М.С.К. иск с
правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 4000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинено от клеветнически твърдения, направени в интервю, публикувано
на интернет-страницата на Информационна агенция „Пик“ на 09.04.2014 г., че
срещу Х.С.М. е заведено дело и той е подсъдим, подсъден за далавери, правени в
почивната станция на „С.НА А.В Б.“ в Боровец, ведно със законната лихва от 09.10.2015
г. до окончателното заплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушения на материалния закон, свързани с приложението на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна М.С.К. в срока
за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Във въззивното производство на основание
чл.227 ГПК като ответник по делото е конституиран наследникът на М.С.К. – В.К.Г..
Съдът, като обсъди
доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са
допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбите.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва противоправно поведение,
вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина,
която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Съгласно константната
съдебна практика, отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за
неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Разпоредбата
на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да
изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго /ал.2/,
изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви
твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват
свободно, ако не засягат честта и достойнството и. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото
позорят адресата. Но и в този случай авторът
не носи
отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една
страна и засягане чрез упражняването и
на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2
и чл.41 ал.2 КРБ.
С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на
гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност
за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на
гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен
случай.
Предвид
влязлата в сила присъда срещу М.С.К., която на основание чл.300 ГПК е
задължителна за настоящия съдебен състав, следва да се приеме за установено
наличието на соченото от ищеца виновно и противоправно поведение от страна на
ответника, т.е. налице са всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
необходими за ангажиране отговорността на ответника. Понесената от ответника
наказателна отговорност обаче не може да доведе до отпадане на гражданските
последици от деянието, респ. от отговорността за репариране на пострадалия за
претърпените неимуществени вреди.
Причинените
вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели В.С.и П.К., които съдът
кредитира изцяло като задълбочени, логични и в резултат на непосредствени
впечатления.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото
факти. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
При
определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобразява естеството
на извършеното деяние – интервю в новинарски интернет сайт, станало достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на
пострадалото лице, това, че е признат и уважаван артист и председател на С.НА
А.В Б., негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план, резултат
от извършения деликт, отражението в личен и особено в професионален план.
Същевременно съдът отчита и фактът, че разпространените клеветнически твърдения
са засегнали и личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и
като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че
липсват доказателства изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да
са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката
на ищеца, а са преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват
категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес. Съдът
отчита и обстоятелството, че ищецът е публична личност и като такава не може да
претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен живот -
по отношение на публичните личности границите на допустимата критика са
по-широки /решение №129/29.06.2015 г. по гр.д. №7040/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС и константната практика
на ЕСПЧ – напр.
решението
по делото Лингенс срещу Австрия/.
В случая, ищецът
безспорно е публична фигура и коментарите за него от страна на ответника са в
качеството му на председател на С.НА А.В Б., а коментарите от страна на
ответника са направени именно във връзка със заемания от него пост. При определяне размера
на обезщетението следва да бъде отчетен и фактът, че са налице и предходни
публикации, които приписват на ищеца извършването на престъплението, което е
посочил ответникът в процесното интервю, поради което изнесеното от последния
не е било новина за част от аудиторията. Следва
да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията
на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай
би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С
оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 4000,00 лв.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №61020 от 09.03.2020 г., поправено с
решение №131284/24.06.2020 г., постановено по гр.д. №65317/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 51 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.