№ 2410
гр. София , 17.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100511034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Инициирано е с частна жалба от 23.07.2021 г., подадена от Я.В.И..,
имащ качеството длъжник по изп. дело № 20208380405390/2020 г., против
действия на ЧСИ М. Б. – насрочване на опис на недвижимо имущество с изх.
№ 60445/21.07.2021 г. на апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“,
ж.к. „*******-II“, в жилищна сграда – бл. № ********* Жалбоподателят
счита, че извършеното действие е незаконосъобразно, тъй като в качеството
си на трето задължено лице – ипотекарен длъжник е обезпечил само
задължението на „А. 2004“ ООД спрямо „Ю.Б.“ АД. Солидарният длъжник
„Х. 89“ ООД, срещу който е образувано изпълнителното производство, не
фигурирал в нотариалния акт № 89, том IV, рег. № 5616, дело № 657 от 2008
г. на нотариус С.Т., вписан в СВ с акт № 171, т. XXXI, дело № 22103/2008 г.за
учредяване на ипотека върху имота на жалбоподателя, поради което
задължението на „Х. 89“ ООД не било обезпечено от ипотекарния длъжник
Я.И..
В законоустановения срок е постъпил отговор от взискателя „Ю.Б.“ АД,
с който оспорва частната жалба като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема следното:
Частната жалба е редовна – подадена е от лице, което има качеството
длъжник, съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че трето лице, чието право е засегнато от
1
изпълнението, по смисъла на чл.440 ГПК е всяко лице, което не е страна в
производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и
спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите
субективни предели. Прието е, че принудителното изпълнение се изчерпва с
прилаганите способи /вън от тях принудително изпълнение няма/. Страни в
процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Съгласно чл.
429, ал. 3 ГПК, в субективните предели на изпълнителния лист попадат и
третите лица, дали свое имущество в обезпечение на дълга на главния
длъжник – с оглед изложеното по-горе, че трето лице е онова, спрямо което
изпълнителният лист не разпростира своите субективни предели,
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той няма качеството
длъжник, още повече, че съгласно приетото от ВКС в посоченото
тълкувателно решение, ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за
чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и
недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се
признава за страна в изпълнителния процес. Доколкото ипотекарният
длъжник е засегнат от предприетия от ЧСИ способ, той придобива качеството
страна в изпълнителния процес именно на това основание, както се сочи в
тълкувателното решение. В настоящия случай главният длъжник, чието
задължение е обезпечено с учредената ипотека, е в производство по
несъстоятелност, така че индивидуално принудително изпълнение върху
неговото имущество не може да бъде проведено – чл. 638 ТЗ. От друга страна
в чл. 637, ал. 5 ТЗ се сочи, че не се спират граждански и търговски дела срещу
длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. По
аргумент от по-силното основание това означава, че при вече наличен
изпълнителен титул и издаден изпълнителен лист, изпълнение върху
имуществото на третите лица, върху което е учреден залог или ипотека, е
възможно.
Въззивният съд приема, че частната жалба е депозирана в срок,
доколкото съобщението за насрочване на описа е връчено на длъжника в
нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК – налице са три посещения на
адреса – на 12.10.2020 г., на 17.10.2020 г. и на 12.11.2020 г., едно от тях е в
неприсъствен ден (17.10.2020 г.), но не е спазено изискването посещенията да
са с интервал от поне една седмица между всяко от тях.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е недопустима,
тъй като обжалваното действие на съдебния изпълнител – насрочване на опис
на недвижимо имущество, е извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2
ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по
изпълнителното производство. Отделното обжалване на това действие не е
допустимо, а съдът се произнася по това искане само при наведени
твърдения, че се засяга несеквестируемостта на имуществото на длъжника, и
доколкото посоченото изпълнително действие е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава – в този смисъл т. 1 от ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят
нито твърди, нито се установява, че имуществото, към което е насочено
2
изпълнението, е несеквестируемо.
На следващо място, видно от протокол от 30.07.2021 г., приложен по
изпълнителното дело, на тази дата е извършен описът на посочения по-горе
недвижим имот, поради което отпада правният интерес на жалбоподателя на
обжалва именно това изпълнително действие.
По тези съображения подадената жалба трябва да бъде оставена без
разглеждане и производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 53461/23.07.2021 г.,
подадена от Я.В.И.. против действия на ЧСИ М. Б. по изп. дело №
20208380405390/2020 г. – насрочване на опис на недвижимо имущество:
апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“, ж.к. „*******-II“, в
жилищна сграда – бл. № *********
Определението може да бъде обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3