№ 2597
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100501379 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Г., чрез особен представител, с която се обжалва
изцяло Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63613/2020 г. по
-ти
описа на СРС, 149 състав, с което е прекратен бракът между въззивника /ответник в
първоинстанционното производство/ и въззиваемата страна Б. Б. Н. /ищца в
първоинстанционното производство/, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
допуснати процесуални нарушения. Изложени са съображения. Моли се да бъде отменено
първоинстанционното решение като незаконосъобразно, неправилно и постановено при
неспазване на съдопроизводствените правила, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Б. Б. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала отговор, с
който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Във връзка с депозирания отговор, въззивникът, чрез особения си представител, е
депозирал и писмено становище, с което оспорва доводите на пълномощника на
въззиваемата страна.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63613/2020 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, е прекратен сключеният на 17.11.2017
г. в гр. София граждански брак между Б. Б. Н., ЕГН ********** и Е. Г., роден на **** г.,
гражданин на САЩ, с удостоверение за сключен граждански брак № 3716/17.11.2017 г. на
гр. София, Район Средец, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство;
постановено е Б. Б. Н., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Н.;
осъдени са всяка от страните да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса
в размер на по 25 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай във въззивната жалба няма
наведени доводи за неправилност на решението. Твърденията за допуснати процесуални
нарушения от първостепенния съд във връзка с недокладвано депозирано становище, вх. №
25167662/23.11.2021 г. са неоснователни, доколкото становището е несвоевременно
изпратено от представителя на страната и това процесуално поведение на страната не
следва да бъде вменено като нарушение на съда, доколкото същият не е имал възможност да
се запознае с исканията в него, които са направени едва със същото становище, а не с
отговора на исковата молба.
Отделно от това, дори и становището да е постъпило по делото своевременно, така
поставените от особения представител въпроси са неотносими досежно основното
твърдение на ищцата, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен поради
настъпилата между тях окончателна фактическа раздяла, продължила повече от три години.
В случая предметът на доказване пряко е свързан с обстоятелството - разделени ли
са съпрузите и окончателна ли е раздялата им. Ангажираният от ищцата свидетел М.А.П. е
установила по категоричен и несъмнен начин, че съпрузите са разделени окончателно и
няма никаква възможност брачната връзка да бъде възстановена. Следователно дали
свидетелката лично е познавала ответника или не, на какъв език е комуникирала с него и
изобщо комуникирала ли е с него, не е от значение за достоверността на установеното чрез
показанията й, че страните не живеят заедно повече от три години и не поддържат никакви
отношения. Отделно от това, с отговора на исковата молба особеният представител изрично
е заявил, че не може да ангажира доказателства и не може да направи евентуални
оспорвания, тъй като няма връзка с ответника.
Също така, едва във въззивната жалба особеният представител на въззивника твърди,
че не е доказан по несъмнен и безспорен начин (с писмени доказателства) фактът, че
2
ответникът е напуснал България и е заминал за САЩ, нито причината за това. В случая
съдът констатира, че в отговора на исковата молба особеният представител не е въвеждал
факти, подлагащи на съмнение обстоятелството, че ответникът не пребивава на територията
на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК, ако при завеждането на делото
ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца
съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния
раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като
ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът
потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
Съгласно чл. 48, ал. 2 ГПК, ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за
да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен
представител на разноски на ищеца.
Видно от материалите по гр. дело № 63613/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, за да бъде призован ответникът при условията на чл.48, ал.1 от ГПК чрез публикация в
Държавен вестник, са събрани необходимите писмени доказателства, удостоверяващи, че
лицето Е. Г., гражданин на САЩ, няма нито постоянен, нито настоящ адрес в България, като
ответникът, въпреки публикацията в неофициалния раздел на "Държавен вестник", не се е
явил в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията към нея.
При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Следва да се
отбележи, че районният съд правилно е основал решението си, като е посочил в мотивите,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка
няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, тъй като между тях е налице
раздяла от месец януари 2018 г. и продължава и към настоящия момент, през което време
последните не са поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду си.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи извод, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.
Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните
отношения.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: в случая страните не са заявили такава претенция, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Отделно от това, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, след като съдът не се е произнесъл
относно вината за брачното разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
63613/20 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4