№ 106
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Асен Вл. Попов
Яна Панева
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20243100601562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 217 от 26.09.2024 г. по НЧХД № 3806 / 2022 г., Районен
съд Варна е признал подс. С. А. К., родена на *******, жив. в гр. Врана, ****
гражданка, с образование висше, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН
**********, ЗА НЕВИНОВНА в това, че в периода 15.07.2022 г. -11.09.2022 г.
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството си на
родител, майка на децата М. П.ов А. – роден на ****** г. и М. П.ова А.а –
родена на ****. не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от
13.07.2022 г. постановено по гр.дело № 17052/2021г. на ВРС, 14 състав, за
привременни мерки относно режим на лични контакти на бащата П. А. А.,
като в периода 15.07.2022 г.-11.09.2022 г. на дати - 15.07.202 2г., 22.07.2022 г.,
29.07.2022 г., 05.08.2022 г., 12.08.2022г., 14.08.2022г., 19.08.2022 г., 26.08.2022
г., 28.08.2022 г., 02.09.2022г., 09.09.2022 г. и 11.09.2022 г., отказала да предаде
децата М. П.ов А. и М. П.ова А.а на бащата П. А. А. - престъпление по чл. 182,
ал. 2, вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК я е
освободил от наказателна отговорност и й наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,
Съдът е възложил и направените по делото разноски на подс. К..
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.
К., чрез адв. К. – ВАК с оплакване за незаконосъобразност на същата. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел писмените и гласните
доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за
1
отговорността на подсъдимата. Отправено е искане към проверяващия съд за
признаване подс. К. за невиновна.
В съдебно заседание пред въззивен съд, адв. К. поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Процесуалния представител на ч.т. А., адв. П. изразява становище за
правилност на съдебния акт. Счита, че същият е законосъобразен и не страда
от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло.
Поискани са и направените по делото разноски.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност,
ВОС приема фактическата обстановка така както е описана в
първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната
фактология:
Ч.т. А. и подс. К. на 10.06.2014 г. сключили граждански брак от който
имали родени две деца – М. А. и М. А.а. С Определение от 13.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 17052/2021 г. на ВРС, съдът определил привременни
мерки относно режима на личните контакти на бащата с децата. Съгласно
определението на съда децата следвало да бъдат при баща си- за първия
месец, считано от датата на съдебното заседание, за периода 12.07.2022 год. -
15.08.2022 год. вкл. бащата ще вижда децата всеки петък от 10.00 часа до
13.00 часа в присъствието на социален работник в „Център за 1 социална
подкрепа“, гр. Варна. Режимът ще се осъществява без присъствие на майката.
На 24.07.2022 г. – рождения ден на бащата за времето от 16.00 ч. до 20.00 ч.,
като режима ще се осъществява без присъствие на майката и без присъствие
на социален работник. Вторият месец за периода 15.08.2022 г. - 15.09.2022 г.
вкл. бащата ще вижда децата всеки петък от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка
втора и четвърта неделя от 10.00 часа до 18.00 часа като режима ще се
осъществява без преспиване и без присъствие на майката и на социален
работник. Бащата да взема децата от жилището, в което те се отглеждат и ще
ги връща в същото жилище.
На посочените дати в периода - 15.07.2022 г.-11.09.2022 г. ч.т. А.
придружаван от баща си – св. А. А. посещавал жилището в което подсъдимата
отглеждала децата, но не бил допускан до тях. На многократното му
позвъняване или не било отговаряно или му било обяснявано, че децата не
желаят да го видят. Достъп до децата му бил отказван, отказвано му било да
ги види. Веднага след като това се случвало ч.т. А. уведомявал полицията.
Като повод за отказа си подсъдимата изтъквала, че се страхувала за децата, тъй
като те не желаели да видят баща си, били разстроени и изпитвали страх към
същия. Ч.тъжител се снабдил с изпълнителен лист, но въпреки това в
2
посочения период не могъл да осъществи срещи с децата си. Това именно
наложило той да се обърне за съдействие Агенция соц. подпомагане и да
подаде заявление за ползване на соц. услуга – „Контактен център“
предоставяне от Център за обществена подкрепа. Социален работник от ОЗД
/ДСП изпратил официална покана на подс. К., но тя не се отзовала. С нея не
успели да се свържат и по телефона. На 19.08.2022 г. след съдействие на проц.
представител на подс. К., същата била запозната с издадените от ОЗД/ДСП
документи за ползване на описаната по-горе соц. услуга. Въпреки това, едва
на 12.09.2022 г. е била организирана среща между бащата П. А. и децата.
По отношение престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се
различават от фактическите констатации на ВРС и са изведени въз основа на
анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за
формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и
обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.
Достигнатият от първоинстанционния съд извод, за доказаност на
частното обвинение, в чиято тежест е възложено категоричното и
недвусмислено установяване на всички съставомерни признаци е правилен.
Той е основан на прецизна и подробна оценка, както на гласните
доказателствени средства, така и на съответствието им с останалия събран
доказателствен материал.
Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателствени
източници, а се оспорва единствено оценката на наличните такива и по-точно
правните изводи на първия съд.
В мотивите си ВРС е разяснил престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и
преповтарянето на тази правна трактовка е безпредметно. В случая е
предявено обвинение и за двете форми на изпълнителното деяние.
При установените фактически данни, категорично може да се приеме, че
подс. К. е извършила действия обективиращи признаците на първата форма на
изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК. Действията на подсъдимата са
съставомерни и за другата форма на изпълнителното деяние - неизпълнение
на съдебно решение.
И въззивната инстанция счита, че на инкриминираните дати са налице
действия или бездействия от страна на подсъдимата, които да осуетяват
съдебното решение. Недвусмислено се установява, че подс. К. е отказвала, а и
възпрепятствала срещата на децата М. и М. с баща им, както и е повлиявала
негативно на децата за да не желаят те да се срещнат с тъжителя. В тази
връзка правилно са оценени гласните доказателствени средства, включително
и обясненията на подс. К., в които не отрича, че е допускала децата за среща с
баща им.
По делото няма данни или медицинска документация, от която е видно,
3
че на инкриминираните дати децата са били с влошено здравословно
състояния, което да е обективна причина за отказ за изпълнение на режима на
лични контакти на родител. Една скоба. Касае се за изключително изострени и
влошени междуличностни отношения между страните, ескалацията на които е
свързана с факта на предаване на малолетни деца. И това е важният въпрос –
личните контакти между детето и родителя. Много ясно е посочена основната
цел на закона в ТР № 3 / 1983 г. на ОСНК, а това е осигуряване на по-ефикасна
наказателноправна защита интересите на децата, с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно
възпитание. И доколкото се касае за предаване или връщане на дете,
формалният подход е абсолютно неуместен. Създадената комплицирана
ситуация следва да бъде преодоляна с общи усилия на родителите, за
гарантиране интереса на децата.
Това са съображенията на въззивната инстанция да намери извода на
първоинстанционния съд за съставомерност на осъщественото от подс. К.
деяние по чл. 182, ал. 2 НК от обективна страна, за обоснован, поради което не
се налага коригиране на присъдата.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
поради което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК Варненският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 217 от 26.09.2024 г. по НЧХД №
3806 / 2022 г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4