Решение по дело №5917/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 10.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 10.01.2020г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5917 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Н.Й.Й., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 278.69 лв. – главница за период 01.10.2016 г. – 31.03.2019 г.; лихва върху главницата в размер на 98.65 лв. за период от 19.10.2016 г. до 14.06.2019 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение 2327/26.6.2019г. по ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от ответника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски. С писмена молба от 22.10.2018г., потвърдена в съдебно заседание, ищецът е заявил, че в хода на процеса ответникът е заплатил исковата главница и лихвите по делото, без разноските в заповедното и в исковото производства, които само претендира.

Ответникът не взема становище в хода на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 25.06.2019г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано *** и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК ***С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 278.69 лв. – главница за период 01.10.2016 г. – 31.03.2019 г.; лихва върху главницата в размер на 98.65 лв. за период от 19.10.2016 г. до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. разноски по делото, от които 25.00лв. внесена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на ответника и възразена в срок от него, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 09.09.2019г.

Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот, на адрес ***при ищеца, на негово име е и партидата на този абонатен номер, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. От тях е видно, че претендираната главница и лихва не са заплатени до 25.08.2019г., към която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. Към датата на първото по делото съдебно заседание ищецът е признал наличие на плащане от страна на ответника на исковите суми. Признанието на ищеца за плащане на претенциите, представлява признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде съобразено от съда, независимо от липсата на изявление за същото обстоятелство от страна на ответника и липсата на представени доказателства за плащането.

Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, доколкото той е  собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.10.2016 г. – 31.03.2019г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.

 Претенциите на ищеца за главница и лихви обаче се явяват погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки датата на подаване на заявление - 25.06.2019г., която съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК е и дата на подаване на исковата молба, обстоятелството, че към 25.08.2019г. в счетоводството на ищеца няма данни за плащане, и изявлението за наличие на погасяване на задълженията към 08.01.2020г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, в хода на делото, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата. Ответникът също така следва да понесе и разноските, направени за негов представител от ищеца.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 175.00лв. /75.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Съгласно ***, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на минимума – 25.00лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените искове на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, ЧЕ Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 278.69 лв. – главница за период 01.10.2016 г. – 31.03.2019 г.; лихва върху главницата в размер на 98.65 лв. за период от 19.10.2016 г. до 14.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата за които суми е издадена заповед за изпълнение 2327/26.6.2019г. по ***.

ОСЪЖДА Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 5917/19г. в размер на 175.00лв. и по ч.гр.д. № 4229/2019г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: