№ 16831
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110131897 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу К. Б. Д., М. Ф. З., Е. З. З. и И. Б. Д., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1 103,39 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 164,48 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 47,74 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата и 9,91 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху
главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при
квоти, както следва:
К. Б. Д. – ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
М. Ф. З. - ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
1
01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Е. З. З. - ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
И. Б. Д. – ¼ или сумата от 275,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022 г., 11,94 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния
апартамент имат качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за
процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Б.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от К. Б.
Д. и И. Б. Д. с идентично съдържание. Ответниците оспорват наличието на
облигационно отношение с ищцовото дружество. И двамата излагат, че процесният
имот е придобит от С.С. З. преди брака й с Б. Ц. Д. – баща на ответниците, починал на
20.09.2004 г., т.е. преди С.С. З., починала на 24.01.2007 г. Доколкото Б. Ц. Д. не бил
преживял съпруг на С.С. З., то и неговите деца от предходен брак /каквито твърдят, че
са двамата ответници/ не били наследили ид.ч. от процесния имот, респ. нямали
качеството потребители. Оспорват обема и стойността на твърдените от ищеца
доставки на ТЕ. Релевират възражение за изтекла погасителна давност и развИ.т
съображения в тази насока. Оспорват и претенциите за лихви, като в тази връзка
излагат, че липсват доказателства досежно изпадането в забава. Оспорват ищецът да е
доставил услугата дялово разпределение. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците М. Ф. З. и Е. З. З. чрез назначения от съда особен представител. Излагат се
твърдения, че процесният имот е придобит от С.С. З. – Д. преди брака й с Б. Ц. Д., респ.
че имотът бил лична собственост на С.. Твърди се, че единствените роднини на С. са
З.С. З., починал брат, който е оставил за свои наследници преживяла съпруга – М. Ф. З.
2
и син – Е. З. З. и Л.С. З. – починал брат. Сочи се, че З.С. З. е починал преди С.С. З. –
Д., поради което и неин единствен наследник бил Е. З. З., респ. сочи се, че М. Ф. З.
няма наследствени права по отношение имуществото на С.С. З. – Д.. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва представените от ищеца
съобщения към фактури и извлечение от сметка, като подробно излага, че същите
нямат обвързваща съда сила. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ********,
представляващ ап. 81, находящ се /адрес/.
От представеното на л. 24 по делото копие на Нотариален акт за собственост се
3
установява, че процесният апартамент е закупен от С.С. З., ЕГН **********, на
10.10.1972г.
От приложеното на л. 12 копие на удостоверение за наследници се установява,
че С. З. е починала на 24.01.2007г., като е оставила единствен наследник племенника
си – ответникът Е. З. З., ЕГН **********.
С оглед изложеното съдът намира, че от индивидуализираните четирима
ответници пасивно материалноправно легитимиран е единствено Е. З. З., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на целия апартамент.
За пълнота следва да се посочи, че от материалите по делото се установява, че С.
З. е била в брак с Б. Ц. Д., ЕГН **********.
От приложеното на л. 18 копие на справка от НБД „Население“ се установява, че
същият е починал преди съпругата си С. З.. Отделно от изложеното от процесната
справка се установява, че ответниците К. Д. и И. Д. са еднокръвни брат и сестра, като
техен баща е Б. Д., но същите не са деца на С. З.. Доколкото бащата на К. Д. и И. Д. – Б.
Д. е починал преди съпругата си С. З., към датата на смъртта му процесното жилище
не е било в неговия патримониум, респективно същото не е преминало по силата на
наследствено правоприемство в собственост на ответниците К. и И. Д.и, респективно
през исковия период същите не са имали качеството потребител на топлинна енергия
за процесния апартамент.
На следващо място съдът намира, че от материалите по делото се установи, че и
М. З. не е притежавала право на собственост върху идеални части от апартамента,
поради следните съображения.
От приложената на л. 16 справка се установява, че М. Ф. Д. е съпруга на З.С. З..
З. З., както се посочи, а и видно от приложеното на л. 12 удостоверение за наследство е
брат на С. З., като същият е починал на 04.01.2007г., а сестра му С. З. е починала след
него на 24.01.2007г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗН починалите
преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци. С оглед изложеното следва извода, че след смъртта на С. Д.,
същата е наследена единствено от децата на починалия преди нея неин брат З. Д., а
именно същата е наследена единствено от Е. З., като съпругата на З. Д. – ответникът
М. З. не е от кръга на наследниците на С. З..
В обобщение следва извода, че исковите претенции срещу ответниците К. Д., М.
З. и И. Д. се явяват неоснователни, доколкото от материалите по делото се установи, че
същите не са притежавали качеството „потребител на топлинна енергия“, доколкото
носител на правото на собственост върху целия апартамент е единствено ответникът Е.
З. З..
За установяване на факта на доставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че процесният имот е обслужван от
абонатна станция, която топлозахранва два входа – „В“ и „Г“, общият топломер се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологични в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители. Експертът е посочил,
че в имота на ответника е имало два радиатора с монтирани ИРРО в помещения кухня
и спалня, а в банята има щранг лира без техническа възможност и монтаж на уред. От
заключението става ясно, че през исковия период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. Вещото лице и стигнало до заключението, че изчисленията извършени
от ФДР са в съответствие с действащата „Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 28 по делото копие на Договор № 2124/27.09.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Б. Б.“ О., е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 30/.
По изложената аргументанция следва извода за основателност на заявените
искови претенции срещу ответника Е. З., респективно съдът следва да разгледа
релевираното възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Исковата молба е депозирана на 14.06.2022г., респективно погасени
по давност са вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение станали
изискуеми преди 14.06.2019г. В случая погасени по давност са вземанията за топлинна
енергия за периода м.05.2018г. – м.03.2019г. и вземането за дялово разпределение за м.
03.2019г.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира
5
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че размерът на доставената топлинна
енергия за периода м.04.2019г. – м. 04.2021г. е 813.06лв., а размерът на услуга дялово
разпределение за периода м.04.2019г. – м. 02.2021г. е 45.81лв.
Доколкото претенцията на ищеца срещу ответника Е. З. е заявена за ¼ от
задълженията за процесния имот, исковете се явяват частично основателни, а именно
искът за доставена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 203.26лв., а
искът за дялово разпределение се явява основателен за сумата от 11.45лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2019г. – м. 04.2021г. е в
размер на 88.09лв. Ответникът Е. З., по изложените съображения, отговаря за ¼ от тази
суми, респективно акцесорната претенция по отношение на Е. З. се явява частично
основателна за сумата от 22.02лв.
С оглед извода за неоснователност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, насочени срещу К. Д., М. З. и И. Д., като обусловени
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищцовото дружество следва да се признаят разноски в размер на 800.00лв. –
внесена държавна такса, 800.00лв. – депозит за особен представител на М. З. и Е. З.,
700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу ответника Е. З. са предявени искови претенции в общ размер 331.39лв.,
уважената част е в размер на 236.73лв., респективно отхвърлената част е в размер на
94.66лв.
Разноските сторени от ищеца във връзка с претенциите насочени срещу Е. З. са
200.00лв. – държавна такса 175.00лв. – депозит вещи лица /1/4 от депозита/, 400.00лв. –
депозит особен представител и 25.00лв. –юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, Е. З. следва да заплати на ищцовото
дружество с оглед уважената част на исковете разноски в размер на 571.48лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати
6
разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците К. Б. Д. – 300.00лв. и И. Б. Д. –
300.00лв.
В полза на ответника М. З. разноски не следва да се присъждат, доколкото не се
доказа такИ. да са извършени от същата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. З. З., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 203.26лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2019г. –
м.04.2021г., до обект с абонатен № ********, представляващ ап. 81, находящ се
/адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2022г., до окончателно изплащане на сумата, 22.02лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 11.05.2022г. и 11.45лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.04.2019г. – м.02.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 14.06.2022г., до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от
72.59лв. за периода м.05.2018г. – м.03.2019г., иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 19.10лв., иска за дялово
разпределение, в частта, за сумата от 0.49лв. и иска за сумата от 2.48лв. – мораторна
лихва за периода 01.05.2019г. – 11.05.2022г. върху дяловото разпределение, една част
като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу К. Б. Д., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 275,85 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., до
обект с абонатен № ********, представляващ ап. 81, находящ се /адрес/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу М. Ф. З., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 275,85 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., до
обект с абонатен № ********, представляващ ап. 81, находящ се /адрес/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу И. Б. Д., ЕГН ********** , искове с правно
7
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 275,85 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., до
обект с абонатен № ********, представляващ ап. 81, находящ се /адрес/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 41,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 11.05.2022 г., 11,94 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.03.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. З. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 571.48лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на И. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 300.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8