№ 14231
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от А. Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110163415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу А. П. М., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: сумата от 246,25 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 54,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 23.08.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, сумата от 28,43 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
5,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г.
върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 48782/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, аб. № 87793, за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
1
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. С. К., САК. Не се оспорва притежанието на
правото на собственост върху процесния имот от ответника, както и обема на
доставената през процесния период в имота топлинна енергия, съответно стойността
. Релевира се възражение за погасяване претендираните вземания за периода преди
07.09.2019 г. по давност, съобразно което се иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „Топлоконтрол“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
2
съществува спор по отношение на обстоятелствата, че за процесния период ответникът
А. П. М. е била титуляр на правото на собственост върху процесния имот – апартамент
№ 27, находящ се в **, и че през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. в
процесния имот е била доставяна топлинна енергия, остойностена в размер на сумата
от 246,25 лева. Посочените правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с постановено по делото по реда на чл. 140 ГПК определение от 11.04.2025
г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
3
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай, както вече бе посочено, не е спорно, че през исковия период
ответникът бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 27, находящ се в **, като същевременно при преценка на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че по отношение на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира и имота, е налице и решение на етажната собственост
за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството
е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с
което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и
третото лице помагач „Топлоконтрол“ ООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – индивидуални справки за ползвана топлинна енергия и
формуляри за отчет.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект, както и че през исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия
в твърдените количества и на стойност в претендирания размер от 246,25 лева
/последните – отделени като безспорни между страните/. По делото не се твърди и не
се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
По възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спряна
в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради
което, с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита
предявен от 07.09.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“
ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната,
както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася
само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 07.09.2022 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.
По делото е прието писмени доказателства – фактура № **********/31.07.2020 г.
и съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г., неоспорени от страните, от
които съдът установява, че начислените суми за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. са в размер на 125,98 лева, за които размер и период
исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия се явява неоснователна
5
като погасена по давност.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от 120,27 лева
и за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 246,25 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г. искът
подлежи на отхвърляне.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
07.09.2022 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска за установяване, че ответникът дължи претендираното
възнаграждение за извършената в периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. услуга
дялово разпределение, следва да се установи от ищеца, че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. С определение от 11.04.2025 г.,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството,
че цената на услуга за дялово разпределение, предоставяна през процесния период от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза в размер на сумата от 28,43 лева.
По делото не се твърди и не се установява посоченото задължение да е погасено
чрез плащане. Същото не е и погасено по давност. Предвид изложеното, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло за
пълния предявен размер. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 07.09.2022 г. до окончателното плащане.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
6
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
7
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
266,21 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и за заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК: ,, седалище и адрес
на управление: **, срещу А. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че А. П. М. дължи
на т сумата от 120,27 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 07.09.2022 г. до окончателното плащане
на сумата, за което вземане по ч.гр.д. № 48782/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 120,27 лева до пълния предявен размер
от 246,25 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК: ,, седалище и адрес
на управление: **, срещу А. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че А. П. М. дължи
на т сумата от 28,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
8
лихва от 07.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за което вземане по ч.гр.д.
№ 48782/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу А. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумата от 54,70 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2022 г. върху вземането за главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, и сумата от 5,77 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които вземания в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
48782/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА А. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 266,21 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9