Решение по дело №55/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 62

гр. Видин, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Двадесет и осми март

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

55

По описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от ТД на НАП Велико Търново, против решение № 30 / 17.01.2022г. по АНД № 20211320201073/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 570854-F590289 от 16.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, към ЦУ на НАП, с което на „Е* С* И* Г*“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от И.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700.00 лева, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд-Видин е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се то да бъде отменено, респективно НП да се потвърди.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли решението на ВРС да остане в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Видин е правилно и следва да остане в сила.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

След извършената на 15.01.21 год. проверка св. Димитров е съставил АУАН на дружеството жалбоподателя, за това, че в търговски обект - бензиностанция, стопанисвана от дружеството от представените документи по време на проверката в самия обект и при последваща проверка в Информационната система на НАП е установено, че за доставено гориво с фактура с № **********/27.11.2020г. в резервоар №2 е декларирана доставка на Дизел 10000 литра и с фактура № **********/12.01.21 г. в резервоар №1 е декларирана доставка на Дизел 5000 литра, но наличната в обекта НИС за резервоарите не е изпратила на НАП по дистанционната връзка данни за получените доставки. От справката в информационната система на НАП било установено, че данните са вкарвани ръчно, като са отразени и количествата получено гориво, но липсва информация за тези доставки от нивомерната система. Констатираните обстоятелства, са обективирани в Протокол № 0070617/15.01.2021 г. , където като извод е отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си - да подава данни към НАП за получените количества горива по описаните по- горе акцизни данъчни документи по установената дистанционна връзка на нивомерната система, които да дават възможност на проверяващите органи да определят наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива и същото представлява нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Така установеното деяние било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното пред съда НП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до правилни юридически изводи, като с решението е отменил НП.

Задължението да се подават данни по реда на чл.3,ал.3, от Наредба № Н-18/13.12.2006г., както и за промените в тях, е нормативно регламентирано задължение за субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В разглеждания случай извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и категоричен начин.

Липсва спор между страните по делото, че към момента на проверката в обекта – бензиностанция, в НАП са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от ответника, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Такива данни по дистанционната връзка в НАП не са постъпили само за конкретните две доставки – на 27.11.2020г. и на 12.01.2021г., което обстоятелство не е спорно по делото. По делото липсват каквито и да било данни горното обстоятелство да е било известно на служителите на дружеството-ответник, доколкото фискалното устройство е функционирало, без да дава индикации, че не се предават данни на НАП и при липсата на обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. В рамките на проверката не са установени интервенции по оборудването в обекта. Контролните органи не са установили предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на служител от бензиностанцията. Напротив, по делото е установено, съобразно констатациите в съставения Акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2021г., както и от протокола за извършена проверка от 15.01.2021г., че доставките на гориво, включително и за посочените две дати са въведени ръчно в ЕСФП, в дните на доставките, като съобразно конкретно посочените доставени количества гориво с конкретни АДД в ИС на НАП „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво с ЕСФП“ са били налични данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение на течни горива и същите са посочени от органите по приходите, като същите данни не са подавани единствено по дистанционната връзка на нивомерната система. Обстоятелството, че получените количества горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, обосновава извод за липса на съзнателно неподаване на информацията до НАП по електронен път и по този начин да е укривана.

С оглед на изложеното съдът намира че не е безспорно установено, че служител на ответника виновно е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не са подадени данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива.

Разпитаният по делото свидетел пояснява, че служителите в бензиностанцията не са могли да узнаят дали подадените от тях данни са достигнали до сървъра на НАП. Относно възможните причини информацията да не достига до сървъра на НАП свидетелят сочи, че такива могат да бъдат възникнал технически проблем в самото фискално устройство, прекъсване на интернет връзката, възникнал проблем със захранването.

Доказателствата по делото установяват, че ответника се е снабдил с необходимата техника, извършил е необходимите действия по отчитане на продажбите/ доставките, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано, отговаря на изискванията, а служителите в обекта са направили всичко, което се изисква от тях в техническо отношение, за да предадат информацията. Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила, а НП като незаконосъобразно правилно е отменено.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация и представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022г. Предвид изхода на спора, на основание чл.63д касаторът следва да бъде осъден да заплати тези разноски в полза на ответника по касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                        Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 / 17.01.2022г. по АНД № 20211320201073/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 570854-F590289 от 16.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, към ЦУ на НАП, с което на „Е* С* И* Г*“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от И.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700.00 лева, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ТД на НАП Велико Търново да заплати на „Е* С* И* Г*“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от И.Д., сумата от 300.00 лв. - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                   2.