Решение по дело №232/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20184310200232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                                град Л.,  15.06.2018 година

  

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА           

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пръви наказателен състав в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета                               година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 232 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

 

С наказателно постановление № НЯСС – 31 от 18.01.2018 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е наложено на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на Община Л., седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Т." №22, ЕИК *********, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лв. ( хиляда лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3  от Закона за водите, за това, че на 11.08.2017 г. е извършена проверка на язовир „Под селото", находящ се в поземлен имот № 02935.223.67 в землището на с. Б., община Л., Акт за общинска собственост № 53130/10.01.2011 г. собственост на Община Л., за което е съставен констативен протокол № 03-05-108/11.08.2017 г. В следствие на проверката е установено: не е възстановено експлоатационното състояние на преливника, неговата проводимост, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „Под селото” задължителното предписание, дадено в констативен протокол №03-05-057/02.08.2016г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: Да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние: 1. Проводимостта на преливника със срок на изпълнение 02.12.2016 г. 

Посочено е, че в срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и обяснения, като е прието, че с така описаното в акта деяние на 03.12.2016 г. Община - Л. е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, която дава право на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4, да дават задължителни предписание на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях съобразно провомощията си по Закона за водите, както и да определят срок за тяхното изпълнение. 

Посочено е, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Община - Л., представлявано от К.М. ***, която го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено, като излага че разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са императивни и определят задължителните реквизити, които трябва да съдържа акта и НП. Излага, че при съставянето на АУАН №03-059/03.10.2017г. от И.С. са допуснати съществени процесуални нарушения и административно наказателното производство е опорочено. Сочи, че в разпоредбата на чл.190, ал.1,т.3 от Закона за водите не се предписва правило на поведение на собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране, като същата регламентира правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени действия, поради което не съдържа състав на нарушение. Излага, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като ако е налице извършено нарушение, то е било извършено на 03.12.2016 г.,  към датата на извършване на твърдяното нарушение нарушителят е бил известен и не е ясно кое е наложило АУАН да бъде съставен на 03.10.2017 г. Освен това отбелязва, че АУАН е подписан от Ц.Г. на 30.10.2017 г. , към който момент не е бил надлежно упълномощен и след това е бил отново предявен и подписан от същото лице на 06.12.2017 г., което представлява още един аргумент в подкрепа  на твърдението, че адмнистративнонаказателното производство е било опорочено. Поради изложеното моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Община - Л., редовно призовани, се представляват от юриск. Б., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното НП, като незаконосъобразно. Представени са писмени бележки със становище по същество.

         Ответникът – ДАМТН гр. София, редовно призовани не изпращат представител. Представено е писмено становище, в което са изложили подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба.

        От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.С., С.Д. и В.Н., както и от становищата на страните, изразени в писмените становища, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 03.10.2017 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03-059 от св. И.С., в присъствието на св. С.Д. *** Л. с представляващ К.М. ***, за това, че на 11.08.2017 г. при извършена проверка на язовир „Под селото”, имот № 02935.223.67 в землището на с. Б., община Л. съгласно Акт за публична общинска собственост № 53130/10.01.2011 г. собственост на Община Л., е съставен констативен протокол № 03-05-108/11.08.2017 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на К.П.К.– кмет на с.Б..

Съгласно констатациите в КП № 03-05-108/11.08.2017 г. по врме на проверката е установено, че не е изпълнено предписанието на контролните органи по чл.190, ал.4 от Закона за водите, дадено в  констативен протокол № 03-05-057/02.08.2016 г., а именно: Да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на проводимостта на преливника, със срок на изпълнение 02.12.2016 г. По време на проверката е установено, че не е възстановено експлоатационното състояние, в случая проводимостта на преливника. 

Община Л. в качеството си на собственик на язовир „Под селото” е надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание в КП № 03-05-057/02.08.2016 г./протоколът е подписан от представител на Община Л., Н. С. – директор на Дирекция „Устройство на територията в общината/, но в указания срок 02.12.2016 г., не е изпълнила предписанието.

Като не е изпълнила даденото от контролните органи с КП № 03-05-057/02.08.2016 г. предписание да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на проводимостта на преливника, на 03.12.2016 г. Община Л. е нарушила чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя.

АУАН е бил подписан на 30.10.2017г. от инж. Ц.Г. – зам.кмет на Община Л., като на същата дата на последния е връчен и препис от акта. В акта в графа възражения, е вписано „Ще представя писмени възражения”, като такива не са депозирани. В последствие, на 06.12.2017 г. АУАН е бил отново подписан от инж. Ц.Г., като повторно му е бил връчен препис от процесния АУАН. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в съдебно заседание поддържат отразените в акта констатации,като дават подробни обяснения за извършената проверка.

         При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

             Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимен субект, поради което е допустима, като по същество е основателна.

АУАН е съставен съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите, от компетентно лице - св.И.С., на длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Северозападна България в ГД „НЯСС”, оправомощена със заповед № А-394/31.05.2017 г. на Председателя на ДАМТН. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощена със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като преди съставянето му е била изпратена надлежна покана до Община Л.,получена на 12.09.2017 г./л.38/, т.е. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.52, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган е длъжен да го върне веднага на актосъставителя за предявяването му, а не да издава наказателно постановление. Видно от събраните по делото доказателства първоначално АУАН е бил подписан на 30.10.2017 г. от инж. Ц.Г., като на същата дата му е бил връчен и препис от акта. Правилно след като АНО е установил, че процесния акт не е бил предявен на нарушителя, а на лице, за което към този момент не са били налице доказателства за наличие на представителна власт да осъществи това действие, наказващият орган е върнал АУАН за ново връчване, което е било осъществено на 06.12.2017 г., когато инж. Ц.Г., вече в качеството си на упълномощено лице, видно от пълномощно с изх. №9100-559/20.11.2017 г. /л.28/ е подписал отново акта, като на последния е бил връчен и препис от същия. Действително, в акта не е отбелязано, че инж. Георгиев подписва акта, в качеството си на упълномощен представител, както и документа, с който е бил упълномощен, но предвид наличието на доказателства, че към 06.12.2017 г. инж. Георгиев действително е разполагал с представителна власт да подписва и получава АУАН по Закона за водите по които нарушител е Община Л., съдът намира, че това нарушение не е съществено и са неоснователни направените в тази връзка възражения от процесуалния представител на жалбоподателя.

Безспорно установено по делото е, че Община Л. е собственик на язовир „Под селото”, поземлен имот № 02935.223.67 в землището на с. Б., община Л. /Акт за публична общинска собственост № 53130/10.01.2011 г./ Именно в това й качество на Община Л. са дадени задължителни предписания с КП №03-05-057/02.08.2016 г., а именно: Да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на проводимостта на преливника, със срок на изпълнение 02.12.2016 г. При последваща проверка на 11.08.2017 г. от служители на ДАМТН - свидетелите И.С. и С.Д., е установено, че не е изпълнено от собственика на язовира задължителното предписание, дадено в констативен протокол №03-05-057/02.08.2016 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: Да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на проводимостта на преливника, със срок на изпълнение 02.12.2016 г. От това следва, че очевидно предписанието дадено предходната година не е било изпълнено. Съдът кредитира в цялост показанията на св. И.С. и С.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка и се подкрепят от писмените доказателства по делото. Ето защо съдът намира, че непредприемането на действия от Община Л. по изпълнение на задължителни предписания, дадени с КП №03-05-057/02.08.2016 г. в случая са безспорно установени. Въпреки това обаче, посоченото обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран. И това е така, тъй като липсват категорични доказателства, че цитираните в АУАН и НП задължителни предписания, за неизпълнението на които е санкционирана Община Л. са доведени до знанието на Кмета на Община Л., респективно до отговорните длъжностни лица. От приложеното по делото заверено копие на КП №03-05-057/02.08.2016 г., се установява, че вписаното като присъствало на проверката лице – Н. С., е положил подписа си в изготвения КП като лице присъствало на проверката, но никъде в него не е отразено, че е получил екземпляр от този протокол и кога В показанията си актосъставителят заявява, че протоколът от 11.08.2017 г. не е съставен в деня на проверката, а след няколко дни, като по принцип протоколите от проверките се връчват на собственика на язовира с придружително писмо с обратна разписка. В този смисъл са и показанията на св.С.Д.. Тъй като към административнонаказателната преписка липсват доказателства за това обстоятелство, които да подкрепят свидетелските показания, с определение на съда от 05.04.2018 г. са изискани данни от ответника кога и по какъв начин са връчени на Община Л. КП №03-05-057/02.08.2016 г. и КП № 03-05-108/11.08.2017 г. Видно от писмо с вх. № 4090/24.04.2018 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”  същото не  съдържа отговор за начин и време на връчване на КП от 02.08.2016 г., нито пък доказателства за тези обстоятелства и не е изпълнено цитираното определение. В писмото е отразено само, че  КП №03-05-057/02.08.2016 г. е бил предоставен на община Л. от служител на ГД НЯСС при ДАМТН, което се потвърждавало от приложените към жалбата документи – цитирания протокол заверен с печата на общината. Макар по делото да е налице приложен №03-05-057/02.08.2016 г., който е заверен с печата на Община Л., това не дава отговор на въпроса, на коя дата и по какъв начин този КП е бил връчен на Община Л.. С определение от 26.04.2018 г. съдът повторно е изискал отговор кога и как е връчен КП от 02.08.2016 г. на Община Л. и отново не е получил отговор от ответника. Ето защо, съдът приема, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че процесното задължително предписание, обективирано в КП №03-05-057/02.08.2016 г., е връчено на жалбоподателят – Община Л., представлявана от К.М. - кмет на Общината или на упълномощено от кмета лице. Видно от изпратените с писмо от ГД”НЯСС”, вх.№ 4090/24.04.2018 г. писмени доказателства/обр.разписка/ надлежно връчен на Община Л. е бил само КП от втората проверка на 11.08.2017 г.

На следващо място от събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че с Констативен протокол №03-05-057/02.08.2016 г. е било дадено задължително предписание на Община Л., в качеството й на собственик на язовир „Под селото”, находящ се в землището на с.Б., община Л., да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на проводимостта на преливника, със срок на изпълнение 02.12.2016 г., както и че контролните органи са приели, че първия ден след изтичане на указания в предписанието срок – 03.12.2016 г. Община Л. е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. АУАН е съставен едва на 03.10.2017 г. и е основателно възражението на жалбоподателя, че същият не е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете за образуване на административно наказателно производство по чл.34 от ЗАНН са давностни. Съдът намира, че непосредствено след изтичане на указания в предписанието срок за изпълнение контролните органи е следвало да извършат проверка  по спазването му и да съставят АУАН за констатираното нарушение, а не след почти 8 месеца – на 11.08.2017 г./проверка/ , съотв. на 03.10.2017 г./АУАН/, тъй като по този начин – несвоевременна проверка, неспазвайки тримесечния срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН е погасена възможността срещу общината да се образува административнонаказателно производство и да се реализира отговорността й. В конкретния случай забавянето на контролните органи не е обусловено от действия по откриване на нарушителя, тъй като същият е бил известен още при проверката, извършена на 02.08.2016 г. и не е имало пречка за законосъобразното образуване и протичане на административнонаказателното производство.

Основателно е възражението на жалбоподателя относно правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран с НП. Разпоредбата на чл.190а, ал.1 от ЗВ (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) гласи: (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: т.3 да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Тази разпоредба не съдържа правило за поведение, конкретно задължение към всички трети лица - адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушена от тях. Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, относно проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Следвало е както в акта, така и в НП да бъде посочена специалната разпоредба от закона, която задължава собственика/оператора на язовирната стена да изпълнява дадените му предписания, а именно разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ. Посочвайки неправилна правна квалификация, актосъставителят и наказващият орган са допуснали несъответствие между описание на нарушението и законовата норма, която е нарушена, което е съществено процесуално нарушение по чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. На следващо място неизпълнението на дадени предписания по Закона за водите е част от състава на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, в която законодателят е приел, че се „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по - тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв., но посочената разпоредба също не е посочена за нарушева нито в АУАН, нито в НП.

          Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и няма как да бъдат санирани в хода на съдебното производство, поради което издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.

             Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС – 31 от 18.01.2018 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което е наложено на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на Община Л., седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Т." №22, ЕИК *********, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лв. ( хиляда лева), за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: