О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 04.06.2020г.
Великотърновски
районен съд, осемнадесети състав, на четвърти
юни две
хиляди и двадесета година, в закрито
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3387 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Т.П.
от гр. В. Търново, подадена чрез пълномощника й адв. Р.
И. от ГАК срещу К.В.П. от с.гр., с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран
в нот. акт № 138, том II, н.д. №
647/2001г. на нотариус при ВТРС.
След обявяване на устните състезания за приключили с протоколно
определение от 20.05.2020г., по делото е представен препис-извлечение от акт за
смърт, от който е видно, че ищцата е починала на 25.05.2020г., за което е
издаден акт за смърт № 391/26.05.2020г. От удостоверение за наследници №
94КК-3415-1/29.05.2020г. е видно, че наследници на ищцата по закон са
ответницата по делото и сина й Иван Василев Петров. Последният с нарочна молба
от 04.06.2020г., подадена лично и чрез изрично упълномощен представител, е
направил изявление за отказ от иска и за прекратяване на производството по делото.
Идентично изявление е направено и от ответницата К.П..
От така изложените обстоятелства следва, че след
даване ход на делото по същество са настъпили основания, които водят до
недопустимост на исковия процес. По правило при смърт на страна в
производството се стига до процесуално правоприемство
по силата на закона /чл. 227 ГПК/. Когато правоприемникът на починалата страна
участва в лично основание като насрещна страна по спора, е налице сливане на
качество на ищец и ответник в един правен субект. Това води до липсата на
насрещни страни и правен спор, поради което предявения иск се явява недопустим.
Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение
за правоприемството, съответно за сливането на
качеството ищец и ответник респ. за дължимата последица от това – прекратяване
на висящия процес. В случая, поради сливане на качеството ищец и ответник,
производството по иска се явява недопустимо относно притежаваната от
ответницата 1/2 идеална част, с оглед правата й в наследството на ищцата,
съгласно чл. 5 ал. 1 ЗН. В тази хипотеза на сливане на насрещни страни в един
правен субект не е може да се прави валидно изявление за отказ от иска, каквото
е предприела ответницата по делото. Действително обаче се явява изявлението на
другия наследник за отказ от иска, тъй като след смъртта на майка си, той я
замества в процеса, доколкото не е бил участник в него, до придобитите по
наследство 1/2 ид. част /арг.
чл. 5 ал. 1 ЗН/. Волята му за отказ от предявения иск е ясно и недвусмислено
заявена и води до десезиране на съда от спора.
Заявяването на отказа от иска след обявяване на делото за решаване не засяга
неговата действителност, тъй като ищецът може да се откаже от спорното право
във всяко положение на делото, докато то е висящо.
По тези съображения съдът намира, че поради
сливането на качеството ищец и ответник по отношение на К.В.П. и поради
заявения от другия наследник на починалата ищца – Иван Петров отказ от иска, производството
по дело следва да бъде прекратено. На основание чл. 253 ГПК, поради изменение
на обстоятелствата съдът следва да отмени определението си от 20.05.2020г., с
което е обявил устните състезания по делото за приключили.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ дадения по делото ход по същество, с протоколно
определение от 20.05.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3387/2019г. по
описа на ВТРС, поради сливане на качеството ищец и ответник по отношение на К.В.П.
и поради отказ от иска направен от Иван Василев Петров, на основание чл. 233 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВТОС, в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Районен съдия: