№ 260035
гр.Елхово, 18.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският районен съд в открито съдебно заседание на четвърти
август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 330/2020 г., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството протича по реда на глава ХХV от ГПК – „Бързо
производство” и е образувано въз основа на предявен иск по
чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1440.00 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019
година, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът Е. *** в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР София, представлявана от Директора - Главен комисар С. К.,
излага, че за времето от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. - до момента на предявяване на иска е бил в служебно
правоотношение с ответника като заемал длъжността „старши полицай“ в ГОДГ
Резово към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през
процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност
по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и за
същият период от време той е положил общо 1680 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия
период нормативни актове, възлиза на 1920 часа. Това преизчисляване на нощния
към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 240 часа, който
работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за
така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1440.00 лева
за процесния период от време.
Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД
„ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1440.00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.10.2016г. до
30.09.2019 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез
упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява,
че оспорва предявения иск по основание и размер и желае отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан, като излага и съображенията си за това. Твърди, че
не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността,
посочена в исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния
период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра
на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е
приложима. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Неговият
процесуален представител - адв. С.К. заявява в подадена писмена молба, че поддържа изцяло
исковата молба по
основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК
е направено и прието от съда изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 1440.00 лева на сумата 1702.21 лева. Претендират се и
разноските по делото
– 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Я.Т., е представил писмени бележки,
в които заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявения
иск по основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана с довод, че не са налице основания за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението
бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните, че ищецът Е.Г. Клинчаров в процесния период - от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в ГОДГ Резово към ГПУ
Малко Търново при РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР.
По искане на ищеца,
съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото
лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019 година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1712 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо на 1712 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент
1.143, възлиза 1956.82 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1
към заключението/. Разликата между положеният
нощен труд в часове и приравнения с посоченият
коефициент за процесния период е общо в размер на 244.82 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към
момента на извършването на справките от в.л. при ответника на 26.06.2020г. След извършени изчисления
експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от общо 1702.21 лева, изчислено съобразно разпоредбата
на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение
по назначената експертиза, не
е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди
изм. ДВ бр. 60/2020г./ - за заплащане на сумата от 1702.21 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.10.2016г. до
30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Искът е допустим, ищецът е активно легитимиран и има интерес да го предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на
ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към
последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период от време.
Разгледан по същество, съдът намира следното:
В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират
възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното
време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178,ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период и липсата на възражения от
ответната страна в тази насока, съдът приема, че ищецът
е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при
режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта
(22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР /преди изм. ДВ
бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба за
държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд
през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща
по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. –
в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период
Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период за времето от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на специално правило,
въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът
правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен
труд в дневен, още повече че такава забрана би
била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа
/установена в чл.140 от КТ/. В
действащата в предходен период от време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент – 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период
- 30.09.2019г. приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата
за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр.
41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че
волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че
преди 17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По
отношение на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5
от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. През целия процесен период – 10.10.2016г. до 10.10.2019 година е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява
като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в
дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена
за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време
за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед на цитираният по–горе чл. 5
от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В
този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и
факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не случайно и с последното изменение на ЗМВР /публ. в
ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на чл. 187 като е приета нова ал.
4 съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1,
т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в
дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за преобразуване на
нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на
въпроса, дали е положен извънреден труд.
Следователно за
ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден
труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото
съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се
посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като изготвено
обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от
данните от експертното заключение налице е положен от ищеца Е.Г. Клинчаров извънреден труд за процесния период от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. общо 244.82 часа като неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер на 1702.21 лева,
в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен
до 31.10.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл., ищецът е положил общо 88 часа нощен труд, които след
приравняването им в дневни с коефициент 1.143 възлизат на 100.58 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове – в случая 12.58 часа не е начислена, съответно не е
изплатено възнаграждение в размер на 92.43 лева до датата на
извършване на проверка от в.л. на 26.06.2020г., с което е реализиран
юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да търси тази сума, което съдът
следва да съобрази, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период извънреден
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./ за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1702.21 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са
лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 година възнаграждение от 1702.21 лева, считано
от подаването на исковата молба до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата
страна, е основателно и следва да се уважи.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лева - платено адвокатско
възнаграждение.
Съдът не възприема направеното от ответника възражение за прекомерност
на разноските за платено адвокатско възнаграждение. Действително,
съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, към който препраща ГПК,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента,
като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Този текст също препраща към разпоредбите на Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
материалният интерес по настоящото производство и съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2004г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 349.15 лв. Основанието
по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., т.е. под предвидения
в цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените
в хода на съдебното дирене процесуални действия са по инициатива и проявена
активност на ищцовата страна /изслушване на съдебно-счетоводна експертиза,
извършени по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите
претенции, представена от пълномощникът на ищеца писмена защита/. С оглед на
това съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. се явява съобразено
както с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, така и с фактическата и правна сложност на
настоящото производство и не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията за присъждането му в по-нисък
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и при
прекратяване на делото. В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. Тъй като в случая съдът уважи
изцяло исковата претенция, на ответника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от
ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса върху размера на уваженият иск в размер на 68.09 лева, направените по делото разноски в размер на 100.00
лева във връзка с назначената по делото ССЕ, както и държавна такса в размер на
5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” към МВР -гр.София, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявана от
Директора Гл.комисар С. К., да заплати на Е.Г. ***, с
ЕГН – **********,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, сумата от общо 1702.21 лева /хиляда седемстотин и два лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в
дневен такъв, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 300.00 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към МВР -гр.София, представлявана от Директора - Гл. комисар С. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 68.09 лева /шестдесет
и осем лева и девет стотинки/ върху размера на уважения иск и
сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото /за вещо лице/,
изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски
районен съд в двуседмичен срок, считано от днес -18.08.2020г., т.е. от датата на
обявяването му в регистъра на съдебните актове при Районен съд-гр.Елхово.
Копие от настоящото решение да се ВРЪЧИ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/В. Апостолова/