№ 198
гр. Плевен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430107567 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от М. Н. ИВ. с ЕГН ********** от ***
против ***, в която твърди, че ищеца е служител при ответника и за периода
01.04.2019г. - 10.07.2020г. е работил на длъжност *** в *** при ***. Твърди,
че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи при
режим на труд на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Твърди, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че за процесния период са издавани протоколи и графици за
дежурствата и отчитането на положения труд при работа на смени от
служителите, реда за разпределяне на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Ищецът твърди, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивките се определят с Наредба на ***.
1
Твърди, че в процесния период е действала *** от 29.07.2016г. в сила от
02.08.2016г. и *** в сила от 10.01.2020г. Твърди, че в същите няма изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Навежда доводи,
че такъв алгоритъм бил предвиден в *** в размер на 0,143 съгласно чл.31 ал.2
от Наредбата. Съгласно същата, при сумирано изчисляване на отработеното
време, общия брой часове положен труд между 22 и 06 часа за отчетния
период се умножена по 0,143. Твърди, че тази Наредба била отменена с
Наредба №8121з-591/25.05.2015г., която е отменена с Решение на ВАС по
адм.дело №5450/2016г.
Твърди, че *** е отменена с Решение №16766/10.120.2019. на ВАС
петчленен състав по адм.дело №8601/2019г., обнародвана в ДВ бр.4 от
14.01.2020г. Твърди, че Наредбата е отменена поради несъответствие с
европейското законодателство и ЗНА.
Твърди, че с оглед отменената Наредба от 2106г. била издадена Наредба
8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020 на ***, в която също липсва
изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Поради
това следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди, че в съответствие с
чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Твърди, че за процесния
период 01.04.2019г. - 10.07.2020г. е положил 800 часа нощен труд и като се
преизчисли с коефициент 1,143 възлиза на 914,40 часа, което води до
извънреден труд от 114,40 часа. За този извънреден труд ищецът претендира
заплащане на сумата от 915,20 лева. Претендира лихва за забава върху
главницата в размер на 100 лева.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете.
В о.с.з. на 31.01.2022г. е допуснато изменение на цената на исковите
претенции, като иска за главница се счита предявен за сумата от 928,54лв., а
иска за мораторна лихва за сумата от 168,45лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
По делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно
правоотношение за процесния период, като за периода от 01.04.2019г. до
10.07.2020г. ищецът е работил на длъжност *** в *** при ***.
2
Страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства – протоколи - се установява, че с оглед характера на заеманата
от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Ответникът не оспорва, видно от отразеното в таблица в писмения му
отговор на л.20 от делото, че отработените от ищеца часове нощен труд за
периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 776. При превръщане
на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се
получава общо 887часа. Разликата от 111 часа безспорно не е платена, като
също така е безспорно, че възнаграждението за същите възлиза на 928,54лв.
Страните не спорят и относно размера на мораторната лихва, посочена в
отговора на ответника за забавено плащане на това възнаграждение, която се
изчислява на 168,45лв.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на ***.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от ***. В
предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от ***. Сочените актове
са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
3
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***. Текстовете
на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. на ***, която обаче впоследствие е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която е отменена с Решение
№ 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019
г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в ***. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
4
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание за процесния период от време. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8
часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.
140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като *** утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о.
ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е
в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
5
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
сочени по-горе подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр.
60 от 07.07.2020 г. е установена нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това
е относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна.
При изяснените от писмените доказателства факти, за които не е налице
и спор между страните, и изведените от съда правни изводи, съдът приема за
основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода
01.04.2019г. – 10.07.2020г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът за главница следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 928,54лв. за посочения
период от време.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира
от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Между страните не е
налице спор относно размера на мораторната лихва, а спора е по принцип за
дължимостта на главницата и на акцесорното вземане за лихва. При приетото
от съда за дължимост на главницата и за изпадане на ответника в забава за
плащането й, и при липсата на спор за размера на законната лихва за
периодите от падежа на главното задължение до датата на предявяване на
иска, съдът намира, че разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
6
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 50 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, да заплати на М. Н. ИВ. с
ЕГН ********** от ***, следните суми:
-сумата от 928,54 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019год. до
10.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 06.12.2021г. год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 168,45лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата
молба.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, с адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. ИВ. с ЕГН **********, сумата 300 лв.,
представляваща направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7