Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 06.06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР В.ЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 298
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 195/17
от 29.01.2018г. по гр.д. № 5301/2016г. на ВКС, I ГО е отменено Решение № 964 от 18.05.2015г. по в.гр.д. № 799/2015г. по
описа на ВОС, както и с Определение № 12 от 29.01.2008г. е отменено Определение
№ 3012 от 24.08.2015г. по същото в.гр.д., като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона и установяване на фактите.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на К.Ж.Н. срещу Решение № 4600
от 15.11.2012г. по гр.д. № 7804/2010г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е допусната съдебна делба на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.517, находящ се в гр. Варна, ул. ”Х.М.” № 36,
попадащ в кв. 194А по плана на 9-ти м.р. на града, целия с площ от 150 кв.м. и
при граници: имоти с идентификатори 10135.1501.569 /улица „Х.М.”/;
10135.1501.519; 10135.1501.518; 10135.1501.516; 10135.1501.514 и 10135.1501.515,
ведно с построената в мястото жилищна
сграда с идентификатор 10135.1501.517.1, на два етажа, със застроена площ
от 67 кв.м., между съделителите и при квоти за всеки, както следва:
-
¼ ид.ч.
за Р.К.К. - К. с адрес: ***,
-
¼ ид.ч.
за С.К.Д. с адрес: *** и
-
½ ид.ч. за „Белос” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Белослав, кв. ”Акации”, ул. ”Крайбрежна”,
представлявано от Г. И. Ч. и С.И.Ч.,
като от
делбата е изключен съделителят К.Ж.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и за постановяването му при нарушение на производствени
правила. По делото не е ясно идентифициран броя на построените в дворното място
сгради, като е неясно кои са действителните имоти, предмет на делба.
Противоречие е налице и в изводите на съда, доколкото е прието, че е
прехвърлена цялата сграда, а делба на сградата е допусната между тримата
съделители. В действителност в мястото има две сгради, видно от гр.д. №
138/1969г. По това дело делбеният имот е обособен в два дяла, в които е
разделена и самата къща, като всяка от тези части придобива самостоятелен
статут и съсобственост липсва, освен за обслужващи помещения. Съсобственост
между наследниците възниква само по отношение на наследения от М. Р. дял, като
другия дял остава собственост на М. К.. След смъртта на М., негови наследници
са П. и М.. По иск на първата е извършена делба по гр.д. № 5304/2000г. на ВРС,
като с решение по това дело имота е възложен изцяло в дял на П. Р.а. Към този
момент съсобствеността по отношение на сградата е прекратена окончателно. Ето
защо изводът за наличие на съсобственост по отношение на сградата е неправилен
и несъответен на доказателствата по делото. Впоследствие М.Н. дарява на брат си
П. Н. собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот, като с НА № 89/2007г.
последния е признат за собственик на целия недвижим имот, придобит по делбеното
дело – ½ ид.ч. от мястото и цялата жилищна сграда. Презумпцията на чл.
92 от ЗС е неприложима при прехвърляне на ид.ч. от съсобствен имот. Доколкото в
мястото са налице две сгради собственост на различни лица, то дворното място е
обща част, поради което делбата й е недопустима. Моли в тази връзка да се
отмени изцяло обжалваното решение, а предявения иск – отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на
жалбата „Белос“ ООД и С.Д. оспорват доводите в нея и излагат други, с които
обосновават правилност и законосъобразност на решението. Молят същото като
правилно да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Р.К.К. - К. срещу С.К.Д., „Белос“ ООД, гр. Белослав и П. К. Н., п. на
19.09.2010г. в хода на делото, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от
правоприемника му К.Ж.Н. съединени в условията на първоначално пасивно субективно
съединяване на конститутивни искове с
правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна на ул. „Х.М.“ № 36,
съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.517 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г.
на ИД на АГКК, целия с площ от 150 кв.м. и при граници: поземлени имоти с ид.
10135.1501.569; 10135.1501.519; 10135.1501.518; 10135.1501.516; 10135.1501.514
и 10135.1501.515, ведно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.517.1, на два етажа, със
застроена площ от 67 кв.м.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: ищцата и първата ответница са сестри и са придобили ид.ч. от правото
на собственост върху делбения имот на основание наследяване по закон на майка
им М. М.К.. Последната заедно с баща си М. П. Р. придобили собствеността върху
имота на основание придобивна давност, за което е съставен НА № 94/28.05.1965г.
Ответникът „Белос“ ООД придобил ид.ч. от правото на собственост върху общия
имот на основание договор за покупко продажба от продавача П. Н., а последния
от своя страна е придобил права на основание договор за дарение от сестра си М.Н..
Последните двама се легитимират като наследници на майка им П. П. Р.а, която като
втора съпруга на М. Р. наследила същия. Моли в тази връзка за постановяване на
решение, с което бъде допусната делба на общия имот съобразно установените от
закона квоти между съсобствениците.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба депозирали ответниците С.Д. и К.Н.. Същите заявили, че оспорват иска за
делба на общия имот. Ответникът Н. оспорил твърдението, че приживе синът му П. Н.
прехвърлил на ответното ООД собствеността на построената в имота жилищна
сграда, с твърдения, че с НА № 33/18.01.2007г. и НА № 130/18.01.2008г. същият
прехвърлил собствеността си върху 75 кв.м. само от земята, без сградата.
Отправил искане за отхвърляне на иска за делба.
В хода на първото по делото съдебно заседание ответникът
„Белос“ ООД, чрез представител изразил становище, че не оспорва иска за делба
при квоти ½ ид.ч. от парцела и жилищната сграда за дружеството и по
¼ ид.ч. за С.Д. и Р.К.. Заявил, че ответникът К.Н. следва да бъде
изключен от делбата, поради липса на права върху делбения имот.
Ответникът К.Н., чрез представител оспорил твърдението,
че в имота съществува само една жилищна сграда. Навел твърдения, че сградите в
него са две, като е извършена предходна делба между наследодателя му П. Н. и
наследодателя на ищцата по гр.д. № 5304/2000г. по описа на ВРС, 14-ти състав,
към което е присъединено гр.д. № 138/1969г. на ВРС. По това дело сградата била
разделена на два дяла, единият от които поставен в дял на М. П. Р..
Впоследствие този дял бил възложен на наследодателите му П. К. Н. и М. К. Н.
/негови низходящи/. М. прехвърлила своя дял на П., като последният станал
изключителен собственик на сградата в имота и на ½ ид.ч. от мястото. С
цитираните прехвърлителни сделки П. Н. прехвърлил на „Белос“ ООД само дворното
място, като понастоящем К.Н., правоприемник на сина си се легитимира като едноличен
собственик на сградата. Ето защо заявил, че не следва да участва в делбата.
Другата сграда, долепена до неговата, заявил, че е съсобствена между ищцата и
първата ответница. По отношение на дворното място заявил, че делбата е
недопустима, доколкото се явява обща част.
„Белос“ ООД оспорил това твърдение. Изразил становище,
че с прехвърлителната сделка по НА № 130/2012г. наследодателят на ответника П. Н.
продал на дружеството 71,25 кв.м. от ПИ, ведно с всички трайни подобрения, т.е.
постройки и сгради в имота. С Разписка с нотариална заверка на подписа рег. №
935/18.01.2008г. на Нотариус Л. Гонова от същата дата, продавачът изрично
декларирал, че с договора е продадена и жилищната сграда, която той притежава,
за което му е платена цената. Евентуално навел твърдение, че към 2008г.
сградата била почти разрушена, поради което и не била описана в акта, а
отразена като трайно подобрение, а на всичко пристроено и надстроено след този
момент дружеството е станало собственост на основание приращение.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С НА за
собственост на недвижим имот по давност № 94, том V,
д. № 1888/1965г. на Нотариус Стоян Стоянов при ВНС, на 28.05.1965г. М. П. Р. и М.
М. П.а са признати за собственици по наследство и давностно владение на
недвижим имот – къща, находяща се в гр. Варна, ул. „Маломир“ № 36, състояща се
от две стаи, кухня, външно стълбище с площадка, две входни антрета, покрит
вход, тераса, клозет с изолационно антре, три изби, пералня и дворно място,
цялото с пространство от 150 кв.м., съставляващо парцел I,
пл. № 14, 16 в кв. 194 по плана на гр. Варна, при съседи: улица, Т.К.Т., В. П.
и наследници на С.С..
С
влязло в сила Решение от 10.10.1969г. по гр.д. № 138/1969г. на ВРС, VI-та
колегия е обявен за окончателен съставения с определение от 15.09.1969г. и
предявен на страните в с.з. на 03.10.1969г. проект за разделителен протокол,
съобразно който дял I-ви по заключението на вещото лице, състоящ се от изби №№ 1
и 2, подстълбищен килер № 3, антре № 4, кухня № 5, стая № 6, общи антре № 7 и
клозет № 8, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 150
кв.м., оцветени с червено по скицата на вещото лице, на стойност 3 200
лв., от допуснатия до делба недвижим имот: дворно място, с площ от 150 кв.м.,
съставляващо парцел I, пл. №№ 14, 16 в кв. 149 по плана на
гр. Варна и къща, находяща се в гр. Варна, ул. „Маламир“ № 36, на обща стойност
5 900 лв., е възложен в дял на М. П. Р., като за уравнение на дяловете,
същия е осъден да заплати на М. М. П.а сумата от 250 лв., а дял II-ри от заключението на
вещото лице, състоящ се от изба № 9, навес № 10, антре № 11, стая № 12, тераса
№ 13, общи антре № 7 и клозет № 8, заедно с ½ ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 150 кв.м., оцветени със синьо по скицата на вещото лице, на
стойност 2 700 лв., е възложен в дял на М. М. П.а.
М. П. Р.
е починал на 17.08.1997г., към който момент призовани да го наследят били
втората му съпруга П. П. Р.а и дъщеря му М. М.К., видно от Удостоверение за
наследници изх. № 64334/01.04.2010г. от Община Варна /л. 6/.
По
искова молба на П. П. Р.а срещу М. М.К. е образувано гр.д. № 5304/2000г. по
описа на ВРС, XIV-ти състав, с влязло в сила решение от 29.06.2001г. по
което е допусната съдебна делба на недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място с площ от 150 кв.м., съставляващо
парцел XI-29, в кв. 194 по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна,
заедно с построената в същото жилищна
сграда, състояща се от: антре, кухня, стая, две изби, ид.ч. от избено антре
и от клозет, подстълбищен килер, като стаята, кухнята и антрето са разположени
на втория етаж от към улицата, при квоти: 1662.5/3200 ид.ч. за П. Р.а и
1537.5/3200 ид.ч. за М. К.. С Решение № 650 от 14.10.2004г. по гр.д. №
355/2004г. на ВКС, I ГО на основание чл. 288,
ал. 2 от ГПК /отм./ допуснатият до делба имот по това дело е възложен на П. П. Р.а.
П. П. Р.а
е починала на 21.01.2005г., когато била наследена от своите внуци М. К. Н. и П.
К. Н. по заместване на починалата преди нея дъщеря З.З.К., п. на 18.09.2002г.
/УН изх. № 67239/22.06.2010г. от Община Варна – л. 19 гръб и УН № III-343/16.05.2005г.
– л. 41 в.гр.д. №1809/2004г. на ВОС/.
С
Договор за дарение, оформен с НА № 103, том 3, рег. № 5622, д. № 453/2006г. на
Нотариус Орлин Стефанов, на 30.10.2006г. М. К. Н. дарила на брат си П. К. Н.
собствената си ½ ид.ч. от
придобития чрез делба и по наследство и притежаван в съсобственост
недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от УПИ XI-29
в кв. 194, 9-ти подрайон на гр. Варна, ул. „Х.М.“ № 36, целия с площ от 150
кв.м., заедно с построената в този имот жилищна сграда, състояща се от антре,
кухня, стая, две изби, ид.ч. от антре и от тоалетна, подстълбищен килер, като
стаята, кухнята и антрето са разположени на втория етаж към улицата, при
граници на имота: улица, имоти XII-30; X-28 и
VIII-26 /л. 21/.
С
договор за покупко продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство по
НА № 6, том I, рег. № 1072, д. № 5/2007г. на Нотариус Людмила Гонова,
на 18.01.2007г. М. М.К. и П. К. Н. продали на „Белос“ ООД, съсобствения си
недвижим имот, придобит в индивидуална собственост за двамата, а именно: само
7.50 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ XI-29 в кв. 194 А, 9-ти микрорайон на гр. Варна, ул. „Х.М.“
№ 36, целия с площ от 150 кв.м. срещу задължението на купувача да изготви
архитектурен проект, съобразно който да изгради нова жилищна сграда по договор
за строителство /л. 2/.
С
договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 8, том I,
рег. № 932, д. № 7/2008г. на Нотариус Людмила Гонова, на 18.01.2008г. П. К. Н.
продал на съсобственика си „Белос“ ООД, недвижим имот, придобит в индивидуална
собственост, а именно: 71.25 кв.м. ид.ч. от същия ПИ представляващ
УПИ XI-29 в кв. 194 А, 9-ти микрорайон на гр. Варна, ул. „Х.М.“
№ 36, целия с площ от 150 кв.м., ведно с всички трайни подобрения за сумата от
3 334.50 лв., който купувачът се съгласил да купи /л. 21/. С разписка с
нотариална заверка на подписа рег. № 935/18.01.2008г. на Нотариус Людмила
Гонова, П. К. Н. декларирал, че на 18.01.2008г. получил от представител на
„Белос“ ООД сумата от 142 000 лв., представляваща продажна цена на собствените
му 71.25 кв.м. ид.ч. от УПИ XI-29 и жилищна сграда
/л. 162/. С протоколно определение
от с.з. 06.04.20102г. е открито производство по оспорване автентичността на
разписка от 18.01.2008г. по реда на чл. 193 от ГПК.
От
заключението на проведената през първата инстанция СГЕ се установява, че
подписът за декларатор и ръкописният текст „П. К. Н.“ в оспорената разписка са
изпълнени от П. К. Н..
М. М.К.
е починала на 14.08.2007г. като нейни наследници по закон понастоящем са двете
й дъщери – С.К.Д. и Р. К.К. /УН № 69314/12.08.2009г. от Община Варна – л. 5/.
П. К. Н.
е починал на 19.09.2010г. и наследен от баща си К.Ж.Н. /УН л. 62/.
Пред
ВРС са разпитани свидетелите Ц.Т.Х.и И.К.К.– ангажирани от ищцата.
При
тези факти, в обжалваното решение ВРС приел, че делбата на мястото и
единствената в имота сграда следва да се допусне при квоти по ¼ ид.ч. за
ищцата и първата ответница и ½ ид.ч. за ЮЛ, като е изключил от делбата
ответника К.Н..
В хода
на настоящето разглеждане на делото е проведена СТЕ, заключението на която
установява следното: към момента на огледа на ПИ с ид. 10135.1501.517
съществуват две сгради – основна двуетажна
жилищна сграда с ид. 10135.1501.517.1 /към улицата/, изградена около
1930г., означена с червен щрих на приложението на л. 45 от делото под № 1,
нанесена в КККР на гр. Варна и двуетажна
жилищна сграда /пристройка/, изградена в дъното на двора с Разрешение за
строеж № 128/29.10.1980г. по чл. 148 от ЗТСУ /отм./, означена със зелен цвят на
същото приложение под № 2. Пристройката в имота има временен характер,
изоставена е и занемарена и при бъдещо строителство подлежи на събаряне. За ПИ
с ид. 10135.1501.517 /УПИ XI-29/ има влязъл в
сила ЗРП и ИЗРП, одобрен със Заповед № Г-344/28.09.1994г. на Кмета на Община
Варна. По ИЗРП е предвидено средноетажно сключено застрояване със съседните
имоти – УПИ XII-30 и УПИ X-28,
като сграда № 1 подлежи на събаряне поради изтекла експлоатационна годност. По
така влезлия в сила градоустройствен план не се предвижда запазване на
съществуващата жилищна сграда в имота. С решение по гр.д. № 138/1969г. на ВРС първата
сграда е разделена на два дяла.
СЪДЪТ, въз основа на
така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Спорен
по делото е въпроса за допустимостта на делбата на дворното място при твърдяна
несъвместимост с предназначението на терена да обслужва сградите в имота /чл.
38, ал. 3 от ЗС/ и в частност за броя на сградите в имота, както и за
допустимостта на делба на сградата, при твърдение за поделяне на същата в
предходна делба между праводателите на страните.
Установено
е по делото от писмените доказателства, че през 1965г. М. Р. и М. П.а придобили
правото на собственост върху къща и дворно място от 150 кв.м. по наследство и
давност. С решение по гр.д. № 138/1969г. е извършена делба на общия имот, като
на М. Р. е възложен Дял I-ви, включващ част от
къщата и ½ ид.ч. от дворното място /означени в розов цвят на приложението
към СТЕ на л. 48-49 от делото/, а на М. М.
П.а – възложен Дял II-ри, включващ друга част от къщата и ½ ид.ч. от
мястото /означени в син цвят на приложенията към СТЕ на л. 48-49 от делото/,
при общо ползване на помещенията означени в жълт цвят.
М.
Р. починал на 17.08.1997г. и наследен от втората му съпруга П. П. Р.а и дъщеря
му М. М.К., които придобили собствения на наследодателя Дял I-ви при равни квоти от по ½ ид.ч. на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
С
Решение по гр.д. № 5304/2000г. през 2001г. е извършена делба на така
възникналата съсобственост по наследяване между П. и М., при която общия имот
съставляващ Дял I-ви
от предходната делба е възложен на П. Р.а.
На
21.01.2005г. П. Р.а починала и била наследена от внуците си М.Н. и П. Н. при
равни права /всеки от тях е придобил половината от Дял I-ви, включващ част от къща и ½
ид.ч. от място/. С договор за дарение по НА № 103/30.10.2006г. М.Н. дарила на брат
си П. Н. придобитата от нея по наследяване на П. ½ ид.ч. от частта от
къщата и ¼ ид.ч. от мястото, съставляващи ½ от Дял I-ви по първата делба. Договорът е произвел
вещен ефект до притежаваните от нея права. Вследствие на това разпореждане П. Н. станал собственик на целия Дял I-ви /половината по
наследяване от П. и другата половина – по дарение от М./.
Към този момент М. П.а и П. Н. придобили
съответно Дял II-ри
и Дял I-ви
от поделения по гр.д. № 138/1969г. процесен имот. Имуществена общност по
отношение на имота към този момент не е съществувала, доколкото същата е била
прекратена с извършената делба по гр.д. № 138/1969г.
На
18.01.2007г. с договор за строителство по НА № 6/2007г. М. и П. продали на
„Белос“ ООД само 7.50 кв.м. ид.ч. /всеки по 3.75 кв.м./ от дворното място за
изглаждане на нова жилищна сграда, а на 18.01.2008г. с договор за покупко
продажба по НА № 8/2008г. П. прехвърлил на същото дружество и останалите 71.25
кв.м. ид.ч., които притежавал от мястото, ведно с подобренията в него.
Неоснователен е доводът в отговора, поддържан и в жалбата, че от предмета на
разпореждане по двете сделки са изключени постройките в имота, както с оглед действителната воля на страните извлечена
чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 от ЗЗД –
изричната воля на страните в случая обхваща „всички трайни подобрения“ в имота,
така и с оглед необорената материална доказателствена сила на разписката на л.
162 по отношение на обективираните в нея неизгодни за издателя й факти.
Съгласно приетото в константната съдебна практика, запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва
да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията
по чл. 92 от ЗС и щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи
/подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което
се намира в мястото /в този смисъл Решение № 529/09.07.2010г. по гр.д. №1129/2009г.
на ВКС, І ГО; Решение № 183/18.06.2012г. по гр.д. 88/2012г. на ВКС, II ГО; Решение №
120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на ВКС, II ГО; Решение №
22/03.02.2009г. по гр.д. 771/2008г. на ВКС, II ГО/. Следователно с придобиване
на собствеността върху идеални части от дворното място, „Белос“ ООД е придобило
и съответна идеална част от всичко, трайно прикрепено към нея в момента на
придобиването, включително – от спорната сграда.
М.
от друга страна починала на
14.08.2007г. и била наследена от дъщерите си С. и Р., като всяка придобила
равна част от наследството й, останало след разпореждането по НА № 6/2007г. от
71.25 кв.м. ид.ч. /или по 35.625 кв.м. ид.ч./ от собствените на М. права върху
мястото.
Вследствие
така настъпилите правоприемства е възникнала нова съсобственост върху имота
/място и къща/ между правоприемниците и при различни права - „Белос“ ООД –
78.75 кв.м. ид.ч.; С. и Р. – по 35.625 кв.м. ид.ч. за всяка от тях = 150 кв.м.
Установено
е от кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на СТЕ,
прието при настоящето разглеждане на делото, че в имота има изградени две
сгради: сграда с ид. 10135.1501.517.1 /към улицата/, изградена около 1930г. и
поделена по гр.д. № 138/1969г. и сграда
/пристройка/, изградена в дъното на двора с Разрешение за строеж №
128/29.10.1980г. по чл. 148 от ЗТСУ /отм./. Пристройката в имота има временен
характер, изоставена е и занемарена и при бъдещо строителство подлежи на
събаряне. За ПИ с ид. 10135.1501.517 /УПИ XI-29/ има влязъл в сила ЗРП и ИЗРП, одобрен
със Заповед № Г-344/28.09.1994г. на Кмета на Община Варна. По ИЗРП е предвидено
средноетажно сключено застрояване със съседните имоти – УПИ XII-30 и УПИ X-28, като сграда № 1 подлежи на събаряне
поради изтекла експлоатационна годност. По така влезлия в сила градоустройствен
план не се предвижда запазване на съществуващата жилищна сграда в имота. Следователно
и двете постройки подлежат на премахване при започване застрояването на имота
съобразно предвижданията на ЗРП и поради това, че втората няма постоянен статут
не съставлява ограничение за извършване делба на съсобствения терен. Само
законно построени сгради или узаконими, ако са изпълнени при спазване на
техническите изисквания и са допустими
съобразно предвижданията за застрояване на имота, принадлежащи на различни
съсобственици, могат да обусловят режим на етажна собственост за терена,
какъвто не е разглежданият случай /Решение № 2 от 2.02.2018г. по гр.д. №
535/2017г. на ВКС, I ГО/.
С
разясненията на ПП на ВС № 2/1982, т. 1, б. "г" и б. "д" е
дадено разрешение на някои хипотези, при които не може да бъде допусната
съдебна делба на съсобствени парцели. Недопустимостта на делбата на дворното
място в хипотеза на урегулиран поземлен имот, застроен със сгради, чиито
собственици са съсобственици на терена, се извежда от обстоятелството, че е
изчерпан, предвидения с регулационния план начин на застрояване, което изключва
делбата на терена със статут на обща част /Р № 296/09.01.2014г. по гр.д. №
4456/2013г. на ВКС, I ГО;
Р № 87 от 07.07.2001г. по гр.д. № 825/2010г. на ВКС, II ГО и др./. В случая постройките в имота
подлежат на премахване съгласно предвижданията на ИЗРП, поради което делбата на
терена не е недопустима поради предназначението му.
Делбата
на поземления имот в случая е допустима, а установените права на страните:
–
78.75/150 кв.м. ид.ч. за „Белос“ ООД;
– 35.625/150
кв.м. ид.ч. за С. и
–
35.625/150 кв.м. ид.ч. за Р..
Между
тези страни и при установените квоти следва да се допусне делба на имота. Решението
на ВРС в частта относно определените квоти следва да се отмени като неправилно.
В частта, с която искът за делба на имота е отхвърлен по отношение на
въззивника К.Н., обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника не следва да се присъждат поискани
разноски, а искане за присъждане на такива от другите страни не е направено.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 4600 от
15.11.2012г. по гр.д. № 7804/2010г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 34 от ЗС е допусната съдебна делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.517, находящ се в гр. Варна, ул. ”Х.М.” № 36,
попадащ в кв. 194А по плана на 9-ти м.р. на града, целия с площ от 150 кв.м. и
при граници: имоти с идентификатори 10135.1501.569 /улица „Х.М.”/;
10135.1501.519; 10135.1501.518; 10135.1501.516; 10135.1501.514 и 10135.1501.515,
ведно с построената в мястото жилищна
сграда с идентификатор 10135.1501.517.1, на два етажа, със застроена площ
от 67 кв.м., между съделителите и при квоти за всеки, както следва:
- ¼
ид.ч. за Р.К.К. - К. с адрес: ***,
- ¼
ид.ч. за С.К.Д. с
адрес: *** и
- ½
ид.ч. за „Белос” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Белослав, кв. ”Акации”, ул. ”Крайбрежна”,
представлявано от Г. И. Ч. и С.И.Ч., И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 10135.1501.517, находящ се в гр. Варна, ул. ”Х.М.” № 36,
попадащ в кв. 194А по плана на 9-ти м.р. на града, целия с площ от 150 кв.м. и
при граници: имоти с идентификатори 10135.1501.569 /улица „Х.М.”/;
10135.1501.519; 10135.1501.518; 10135.1501.516; 10135.1501.514 и
10135.1501.515, ведно с построената в мястото жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.517.1, на два етажа, със
застроена площ от 67 кв.м. и двуетажна
жилищна сграда /пристройка/, изградена в дъното на двора с Разрешение за
строеж № 128/29.10.1980г. по чл. 148 от ЗТСУ /отм./, между съделителите и при
квоти за всеки, както следва:
- 78.75/150
кв.м. ид.ч. за „Белос“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белослав, кв. ”Акации”,
ул. ”Крайбрежна”, представлявано от Г. И. Ч. и С.И.Ч.;
- 35.625/150
кв.м. ид.ч. за С.К.Д. с адрес: *** и
- 35.625/150
кв.м. ид.ч. за Р.К.К. - К. с адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4600 от 15.11.2012г. по
гр.д. № 7804/2010г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав В ЧАСТТА, като от делбата на описания имот е изключен съделителят К.Ж.Н.
с ЕГН ********** и
с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.