Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 245
гр.Силистра, 19 декември 2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
с участието на секретаря Глория Й. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 245 по описа за 2019 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н “Оборище”,бул.”Княз Ал.Дондуков”№19,ет.2, с
ЕИК *********, представляван от Изпълнителния директор И.Мазгалиева, чрез
упълномощената юрисконсулт М.М., моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати суми, произтичащи от договор за
пресктруктуриране от 18. 01. 2011 г.,
както следва:
сумата от
2 329.94 лева, представляваща главница по договор за
пресктруктуриране, заедно със законната лихва, считано от 14. 02. 2019 г. до изплащане
на вземането;
372.75 лева - договорна лихва, дължима за
периода от 05. 02. 2016 г. до 05. 01.
2019 г ;
63.95 лева - наказателна лихва, дължима за
периода 05. 02. 2014 г. до 05. 01. 2019 г.
Претендира разноски.
Твърди, че цитирания по-горе договор за
преструктуриране е сключен между “Банка ДСК”ЕАД и П.М.Д. и с него е
предоговорено съществуващо и неизпълнено задължение по договор за предоставяне
на стоков кредит чрез банкова карта от 14. 10. 2005 г. Тъй като длъжникът не е
изпълнил задълженията си за плащане по договора, кредиторът - “Банка ДСК”ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил. В последвалото исково производство
съдът е признал за установено съществуването на задължението, но е уважил
претенциите единствено по отношение на падежиралите вноски, предвид липсата на
обявена на длъжника предстрочна изискуемост. Поради настъпил краен падеж на
договора за кредит, “ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
в гр.София, комуто са прехвърлени вземанията по процесния договор с Договор за
цесия, предявява исковете, по които е образувано настоящото производство.
Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането и по
отношение на него, със сила на присъдено нещо е установено усвояването на
кредита и наличието на неизпълнение.
Ответникът П.М.Д.
с ЕГН **********,***, не е подал писмен отговор, изпраща представител в съдебно
заседание, който прави възражение за погасяване на задълженията по давност и
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
В хода на
производството ищецът установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на вземания спрямо ответника, тяхната изискуемост и размера им.
Наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, възникнали въз
основа на договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 14. 10. 2015 г. и договор за
пресктруктуриране от 18. 01. 2011 г.,
усвояването на сумата и наличието на неизпълнение от страна а ответника са
установени както по гр.д. № 4815 / 2015 г. по описа на РРС, така и от
представените по настоящото дело писмени доказателства и заключението на
назначената по делото експертиза. Същите не се оспорват и от ответника, който
единствено прави възражение за давност. Това възражение обаче не може да бъде
разгледано от съда, тъй като според задължителната съдебна практика правото на
ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет
на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК. В настоящият случай ответникът не е подал писмен отговор,
респективно не е направил възражение в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки че за
последиците от неподаването на писмен отговор е бил предварително уведомен.
Предвид
изложеното, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани и ги
уважава изцяло.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноските за настоящото производство, които съобразно представените
доказателства са в размер на 793.18 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН **********,***, да заплати
на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н “Оборище”,бул.”Княз Ал.Дондуков”№19,ет.2, с ЕИК *********, представляван от
Изпълнителния директор И.Мазгалиева сумата
от 2 329.94 / две хиляди триста двадесет и девет лв. и 94 ст. / лева, представляваща главница по
договор за пресктруктуриране, заедно със законната лихва, считано от 14. 02.
2019 г. до изплащане на вземането; 372.75
/ триста седемдесет и два лв. и 75 ст. / лева - договорна лихва, дължима за
периода от 05. 02. 2016 г. до 05. 01.
2019 г ; 63.95 / шестдесет и три лв. и 95 ст. / лева - наказателна лихва, дължима за периода
05. 02. 2014 г. до 05. 01. 2019 г., както и сумата от 793.18 / седемстотин деветдесет и три лв. и 18 ст. / -
разноски по гр.д. № 245 / 2019 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: