РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260087/17.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 640/2020 г. по описа на
Районен съд – гр.Поморие, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на А. ВЛ. Й. от гр.П., ул.“К. Б. *“ № **, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от незаконно обвинение по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013
г. по описа на ОДМВР-Бургас, вх.№ 1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане,
като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 10 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. С решението Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на А. ВЛ. Й. сумата от 2005 лв. за разноски по
делото.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника
Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Силвия Рандева от
РП-Бургас, ТО-Поморие, с която решението се обжалва в осъдителната му част, за
осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на А. ВЛ. Й. сумата 10 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и 2005 лв. за разноски по делото.
1
Във въззивната жалба се изразява недоволство от решението и същото се счита за
неправилно. Според въззивника, в случая не са доказани претендираните от ищцата вреди и
причинната им връзка с конкретната дейност на прокуратурата, свързана с процесното
досъдебно производство. В тази връзка се счита за неправилно приетото от съда, че от
събраните по делото доказателства следвал безспорен извод за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение на здравето и психиката й,
проблеми в семейството й, които са довели до прекратяване на брака й. Съдът се е позовал
на показанията на св.В. И. и св.М. С., без да е отчетена тяхната евентуална предубеденост и
заинтересованост от благоприятен за ищцата изход от процеса. Сочи се, че от свидетелските
показания по никакъв начин не се доказват реално претърпените от ищцата вреди, техния
размер, както и че същите са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение, т.е.
непосредствената им връзка с поведението на Прокуратурата по конкретното наказателно
производство, а не от водени спрямо нея други наказателни производства, съгласно
представената по делото справка от СДВР. Отделно от това, въззивникът счита, че
постановения от съда размер на обезщетение от 10 000 лв. не съответства на разпоредбата
на чл.52 ЗЗД и на социално-икономическите условия на живот в страната за периода, не е
съобразено и обстоятелството, че разследването е протекло в разумни срокове и спрямо
обвиняемата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. По тези
съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната
му част и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, моли решението да
бъде изменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като се
намали размера на същото. Не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от представителя на
Прокуратурата и се моли за нейното уважаване. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде
намалено.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А. ВЛ.
Й., подаден чрез пълномощника адв. Кирил Стоянов, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна, както и наведените в нея доводи. Излагат се съображения за
основателност на исковата претенция и за съгласие с изводите на районния съд. Сочи се, че
на претърпените от ищцата неимуществени вреди обективно не могат да се отразят другите
водени срещу нея наказателни производства, тя по никакъв начин не е уведомена за тях,
нито знае за съществуването им, нито и е повдигнато обвинение. В тази връзка в отговора на
въззивната жалба е направено доказателствено искане за задължаване на Прокуратурата да
представи документ, от който да е видно има ли повдигнато обвинение на А.Й. по тези
преписки и призовавана ли е в качеството на уличено или обвиняемо лице по тези
производства. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендира се присъждане на разноските по делото пред въззивната
инстанция.
Доказателственото искане на въззиваемата е оставено без уважение от настоящия
2
съд като е преклудирано и поради липсата нови обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1
ГПК.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предл.второ ЗОДОВ, предявен от А. ВЛ. Й. против Прокуратурата на РБ, за заплащане
на сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено
против ищцата наказателно производство, което е прекратено, поради това, че деянието не е
престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на
ОДМВР – Бургас, вх. № 1651/2013 г., ДП 407/2013 г. на РП – Бургас, ищцата е била
привлечена на 22.10.2015 г. като обвиняема за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.2 НК, като й е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди се, че наказателното
производство е било прекратено с Постановление на БРП от 28.04.2017 г. на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В тази връзка,
ищцата е изложила твърдения, че повдигнатото обвинение е предизвикало у нея психически
срив, изпитвала безпричинно безпокойство и напрежение, непрекъснато била стресирана,
депресирана и притеснена, загубила съня си, пиела хапчета за нервите и настъпилата
напрегнатост, като в резултат на това психическо напрежение се завишили стойностите на
кръвното й налягане и на пулса. Твърди също, че в обществото името станало
нарицателно за престъпник, отчуждила се от близки и приятели, хората се отръпвали от нея,
тъй като тя работела като зъболекар и сред пациентите й тръгнала мълвата за повдигнатото
обвинение и всички в града и местоработата й я гледали с недоверие, а така също
обвинението довело и до натрупване на напрежение в семейството й. За обезвреда на
причинените й неимуществени вреди ищцата счита за необходимо обезщетение в размер на
20 000 лв., присъждането на което претендира с настоящия иск, ведно със законната лихва от
подаване на искова молба до изплащане на сумата.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната Прокуратура е оспорила иска като
неоснователен. Оспорено е настъпването на претендираните от ищцата вреди и наличието
на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и дейността на
Прокуратурата, както и че твърдените вреди са последица именно от това незаконно
обвинение. В тази връзка е посочено, че срещу ищцата са водени други наказателни
производства, което сочи за по-нисък интензитет на претърпените вреди и до невъзможност
за разграничаването на търпените вреди в сравнение с лице, спрямо което не е провеждано
3
наказателно производство. Исковата претенция е оспорена и по размер, като се счита, че
претендираното обезщетение е твърде завишено, не съответства на претърпените вреди и не
е съобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, тъй като
наказателното производство е приключило в разумен срок.
От представената по делото преписка по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013
г. по описа на ОДМВР – Бургас, ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, се установява по
безспорен начин, че в хода на досъдебното производство с Постановление от 22.10.2015 г.
ищцата А. ВЛ. Й. е била привлечена като обвиняема в извършване на престъпление от общ
характер по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК за това, че на
неустановена дата от началото на месец май 2007 г. до 06.07.2007 г., с цел да набави за себе
си имотна облага използвала заблуждението и неопитността на Г. Д. К. и на В. Я. К. да
положат подписи като продавачи в предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с посочена в него дата на сключване 21.06.2005 г. с предмет продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул.“А. З.“ № **, вх.*, ет. *, ап.** и в предварителен
договор за покупко-продажба с посочена в него дата на сключване 21.06.2005 г. с предмет
продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул.“Г. К.“ № **, ет. *, без съзнанието, че
полагат подписи под такива предварителни договори с предмет покупко-продажба на
собствените им имоти, които предварителни договори представила на 06.07.2007 г., ведно с
искова молба в Районен съд – Бургас с искане същите да бъдат обявени за окончателни и с
това направила опит да причини имотна вреда на К. в общ размер на 290100 лв.,
представляваща общата стойност на двата недвижими имота, като опита за измама е в
големи размери и деянието не е довършено по независещи от Й. причини. Със същото
постановление е взета мярка за неотклонение „Подписка“ спрямо обвиняемата А.Й..
Безспорно е също, че процесното досъдебно производство е било образувано на
08.02.2013 г., чрез разделяне заверени копия от всички материали от досъдебно
производство № ЗМ 441/2007 г., по описа на ОДМВР – Бургас, ДП № 4606/2007 г. на БРП,
което е било образувано против виновното лице за това, че сам или чрез другиго съставил
неистински частен документ – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и го употребил пред БОС, за да докаже, че съществува правото да бъде обявен за
окончателен – престъпление по чл.309, ал.1 НК.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 28.04.2017 г. на
прокурор при РП-Бургас, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено
производството по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх.№ 1651/2013
г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, провеждано срещу обвиняемата А. ВЛ. Й. за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, като е
отменена взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“. От мотивите на
цитираното постановлението е видно, че в хода на разследването не са събрани категорични
доказателства с действията си ищцата да е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18 НК или на
друг състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК. Следователно,
4
наказателното производство, в хода на което е повдигнато обвинение срещу ищцата, е
прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление. От приложеното ДП е
видно, че Постановлението на БРП от 28.04.2017 г. за прекратяване на досъдебното
производство е връчено на пострадалите лица Г. К. и В. К. на 04.05.2017 г., а на
обвиняемата Й. – на 23.05.2017 г., като не са налице доказателства. да е обжалвано в
законоустановения 7-дневен срок пред РС-Бургас по реда на чл.243, ал.4 НПК, поради което
следва да се приеме, че същото е влязло в сила на 31.05.2017 г. Следователно, воденото
против А.Й. наказателно преследване е продължило за периода от 22.10.2015 г.
(привличането й като обвиняема) до 31.05.2017 г. (прекратяване на ДП с влязъл в сила акт).
За установяване на търпените неимуществени вреди, ищцата е ангажирала гласни
доказателства – св.В. Х. И. и св.М.И.С., без родство със страните, от които се установява, че
Й. преживяла много тежко привличането й като обвиняем, тя била лъчезарна и пълноценна
жена, много весела, непринудена, нямала здравословни проблеми, имала голяма клиентела
като зъболекар, но след обвиняването й животът й се преобърнал, разследването срещу нея
й се отразило много зле, развила психически и здравословни проблеми, повишило се
кръвното й налягане и стойностите на захарта, много се изнервила и страдала от безсъние,
започнала да взема успокоителни, защото постоянно изпитвала страх, че ще я викат в
полицията, и че водят дела и я обвиняват, че е подправяла подписи, като заради обвинението
за фалшифициране на подписи приятелите и семейството й се отдръпнали от нея и тя се
чувствала непълноценна и се затворила в себе си, приятелите й се отчуждили от нея и я
гледали с друго око, а не както е било преди това. Според свидетелите, ищцата не се е
възстановила напълно към настоящия момент.
При горната фактическа обстановка, БРС е приел, че са налице предпоставките по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за обезвреда – ищцата е
привлечена като обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното
производство е прекратено поради това, че извършеното от Й. деяние не представлява
престъпление. За установяване на характера и интензитета на неудобствата, претърпени от
незаконното обвинение съдът е кредитирал събраните гласни доказателства и е приел, че Й.
е изпитвала негативни преживявания от воденото срещу нея наказателно производство за
времето от привличането й като обвиняем до постановяването на постановлението за
прекратяване на производството. В тази връзка, като е съобразил продължителността на
обвинението – една година и шест месеца, който срок отнесен към общата продължителност
на досъдебното производство – над четири години и шест месеца, и при съобразяване с
обстоятелството, че материалите по досъдебното производство са отделени от друго такова,
имащо началото си от 2007 г., видно от представената по делото справка за неприключили
наказателни производства от 06.07.2020 г., водено също срещу ищцата, ПРС е приел, че в
случая е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, §1 КЗПЧОС, като фактическият състав на основанието по чл.2б ЗОДОВ се
поглъща от иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Предвид това и обстоятелството, че спрямо
ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“, упражняваната от нея
5
професия, както и негативното отражение на наказателното преследване върху здравето и
псхиката й, както и върху отношенията й с близките и приятелите й, ПРС е приел, че
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на 10 000 лв., до който размер
е уважил исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а за
разликата до претендираното обезщетение от 20 000 лв. е отхвърлил предявения иск.
Съразмерно с уважената част от иска, съдът е присъдил на ищцата и направените по делото
разноски в размер на 2005 лв.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не са налице нарушения на
императивни материалноправни норми.
По правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба и след
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
При разглеждане на делото районният съд се е произнесъл при изяснена фактическа
обстановка и при установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа
на които е формирал правилни изводи за наличие на предпоставките по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за претърпените от ищцата вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение. Тези изводи на първата инстанция напълно се
споделят от въззивния съд, поради което БОС препраща към мотивите на обжалваното
решение на основание чл.272 ГПК.
По делото е безспорно, че воденото срещу А.Й. наказателно производство по ДП №
251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх.№ 1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по
описа на БРП, в хода на което й е повдигнато обвинение по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, е прекратено с влязло в сила постановление на БРП на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради липса на престъпление. В този смисъл, исковата претенция е
доказана в своето основание.
Спорният въпрос по делото е дали вследствие на незаконно повдигнатото обвинение
ищцата е претърпяла вреди и какъв е справедливият размер за тяхното обезщетяване. По
този въпрос е налице практика на ВКС – Решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д.№ 85/2012 г.,
IV г.о., в което е прието следното: „Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности на личността,
както и социалното му общуване. Затова е прието, че при установяване на този вид
6
обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания
и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са
подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от
съответното действие, бездействие или акт на държавни орган по чл.2 ЗОДОВ. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска“. В този смисъл са и Решение № 6318.03.2016 г. по гр.д № 5124/2015 г., III
г.о., Решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г., III г.о., Решение № 434/25.11.2015 г.
по гр.д.№ 2934/2015 г., ІV г.о., Решение № 138/08.05.2013 г. по гр.д.№ 637/2012 г., ІV г.о. и
др.
Предвид разясненията на касационната инстанция, приложими и в конкретната
хипотеза, както и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че ищцата не е доказала да е претърпяла
неимуществени вреди и причинната им връзка с дейността на Прокуратурата, т.е. същите да
са пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. В случая, доколкото воденото
против Й. наказателно производство по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г на ОДМВР – Бургас, ДП №
407/2013 г. на БРП е било прекратено с влязло в сила постановление на БРП на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК – поради липса на престъпление, то обоснованият извод, който се налага
е, че повдигнатото й обвинение е било незаконно, поради което са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Прокуратурата, по чието разпореждане е водено
наказателното производство. Тук следва да се има предвид, че именно с така повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение на ищцата са причинени негативни емоции и неудобства,
притеснение, несигурност, стрес, накърнени са нейната чест, достойнство и добро име,
причинен й е емоционален и психически дискомфорт. Съгласно цитираната по-горе
практика на ВКС, всички тези неприятни чувства, усещания, терзания, емоционален стрес и
накърняване на морални блага на ищцата, представляват неимуществени вреди в рамките на
обичайните за такива случаи, при които е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, за което наказателното производство впоследствие е прекратено.
Негативните преживявания в този случай са презумирани от закона, предвид
конституционно защитените основни човешки права: чест, достойнство на личността и
добро име, както и с оглед презумпцията за невиновност. В тази връзка, въззивният съд
намира за безспорно, че ищцата е изживяла посочени негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица
от обвинението и подлежат на компенсиране. Ето защо, настоящата инстанция изцяло
споделя като правилни формираните в този смисъл изводи на ПРС, като изложените за това
възражения във въззивната жалба са неоснователни.
Във връзка с горното, БОС намира за неоснователно и възражението на въззивната
7
Прокуратура, че районния съд неправилно е кредитирал показанията на св.И. и на св.С.. В
случая, от свидетелските показания безспорно се установяват претърпените от ищцата вреди
в резултат на конкретното незаконно обвинение, като не са налице основания за тяхното
игнориране. Фактът, че свидетелите са в приятелски отношения с ищцата сам по себе си не
води до тяхната предубеденост, още по-малко до заинтересованост от благоприятен изход на
делото, като е съвсем нормално и логично страната да посочи близки лица, с които е
общувала и които имат непосредствени наблюдения и впечатления от нейното психическо и
емоционално състояние. Ето защо, настоящият съд намира за неоснователни възраженията
на въззивната Прокуратура, че показанията на свидетелите по никакъв начин не доказвали
реално търпените от ищцата вреди и че същите са пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото обвинение, а не от водени спрямо ищцата други наказателни производства.
Тук е необходимо да се отбележи, че от приложеното по делото ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. на
ОДМВР – Бургас, ДП № 407/2013 г. на БРП е видно, че същото е образувано чрез отделяне
на материалите от друго такова, имащо началото си от 2007 г., а именно от ДП № ЗМ
441/2007 г. на ОДМВР – Бургас, ДП № 4606/2007 г. на БРП, водено също срещу ищцата,
поради което справката на СДВР, на която се позовава въззивника не отразява воденето на
няколко различни наказателни производства против Й., а едно такова от 2007 г., от което
материалите са отделени през 2013 г. и е образувано процесното ДП. Поради това, за
въззивната инстанция няма никакво съмнение, че търпените от Й. вреди са в пряка причинна
връзка с повдигнатото й обвинение, производството по което впоследствие е прекратено,
както правилно е приел и районния съд, като изложените в този смисъл възражения в
жалбата са неоснователни.
По отношение размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и с оглед възраженията във въззивната жалба за неговата
прекомерност, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение и пр. А с оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди,
релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са следните: тежестта на повдигнатото обвинение; дали лицето е оправдано, респ.
производството е прекратено по всички обвинения или за част от тях; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките на разумните срокове за
провеждането му или ги надхвърля; взетата мярка за неотклонение и нейния вид; по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен, конкретните му преживявания и изобщо цялостното отражение
на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
8
В случая, следва да се съобрази вида и тежестта на повдигнатото обвинение – по
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2 НК (измама в големи размери), наказуемо с „лишаване от
свобода“ за срок от една до осем години, т.е. за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7
НК, за което на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ и в по-късен
момент наказателното производство е било прекратено, поради липса на престъпление.
Районният съд правилно е съобразил, че повдигнатото на Й. незаконно обвинение е довело
до установените по делото и търпени от нея неудобства, притеснения, душевни страдания и
емоционален стрес, като тя търпи негативните последици и към настоящия момент, което е
установено от гласните доказателства. Следва да бъде взета предвид и продължителността
на воденото срещу ищцата наказателно производство за период от една година и шест
месеца, който срок не се явява неразумен според стандартите на ЕСПЧ. В тази връзка, БОС
не споделя извода на първата инстанция, че е било нарушено правото на ищцата за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.2б ЗОДОВ, тъй като
началният момент на продължителността на релевантния период е отправянето на
наказателното обвинение, а крайният му момент е постановяването на окончателен акт на
съда, в случая – влизането в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, с който се слага край на несигурното положение на ищцата, като в
конкретния казус продължителността на воденото против Й. досъдебно производство от
една година и шест месеца не попада в хипотезата на неразумен срок.
Съдът съобрази и чистото съдебно минало на ищцата, както и упражняваната от нея
професия – зъболекар, като незаконното обвинение несъмнено е накърнило авторитета и
доброто й име, рефлектирало е негативно в отношенията й с близки, приятели и колеги.
След преценка на всички изложени по-горе обстоятелства, оказващи влияние при
определяне размера на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта
по чл.52 ЗЗД, въззивният съд намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените
на Й. неимуществени вреди възлиза на сумата от 8 000 лв. По мнение на съда, този размер
на обезщетение е съответен на доказаните по делото неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с повдигнатото обвинение по ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. на ОДМВР – Бургас,
ДП № 407/2013 г. на БРП, като е съобразен и с жизнения стандарт и икономическите
условия на живот в страната към датата на увреждането. Тук следва да се отбележи, че
целта на обезщетението е да възстанови психическото и емоционално равновесие на
пострадалото лице, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. От значение е и обстоятелството, че справедливостта като критерии за
определяне размера на обезщетението до голяма степен е изпълнена с морално съдържание
и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Ето защо, предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да бъде уважен като
основателен за сумата от 8 000 лв., като за разликата до претендираните 20 000 лв. не са
налице основания за обезвреда и в тази част претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна. В този смисъл, въззивният съд намира за основателно възражението на
въззивната Прокуратура, че определено от ПРС обезщетение от 10 000 лв. е в прекомерен
9
размер.
Предвид всичко изложено до тук, БОС намира депозираната от Прокуратурата
въззивна жалба за частично основателна. Поради частично несъвпадане на изводите на двете
инстанции, постановеното от ПРС решение следва да бъде отменено в частта, с която е
присъдено обезщетение за размера над 8 000 лв. до размера от 10 000 лв. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В частта, с която е отхвърлен иска за обезвреда за разликата над 10 000 лв. до 20 000
лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в закона сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, въззивната
Прокуратура следва да заплати на въззиваемата А.Й. сумата от 800 лв. за направените в
настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
въззивната Прокуратура за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в размер, близък до минималния такъв по чл.7, ал.2,
т.3 НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260087/17.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 640/2020 г. по
описа на РС-Поморие, В ЧАСТТА , с която Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на А. ВЛ. Й. от гр.П., ул.“К. Б. *“ № **,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сума над размера от 8 000 лв. до размера от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение
по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР-Бургас, вх.№
1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260087/17.05.2021 г., постановено по гр.д.№
640/2020 г. по описа на РС-Поморие, в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на А. ВЛ. Й. от
гр.П., ул.“К. Б. *“ № **, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение
по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР-Бургас, вх.№
1651/2013 г., ДП № 407/2013 г. по описа на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху
сумата от 8 000 лв., считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да
заплати на А. ВЛ. Й. от гр.П., ул.“К. Б. *“ № **, ЕГН **********, сумата от 800 лв. –
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство
пред БОС.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11