№ 982
гр. П., 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М.А.А.
при участието на секретаря Х.В.Х.
като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 202517***1318 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена на 30.09.2024г. пред Окръжен съд П.
от „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя - И.Г.П., със седалище и
адрес на управление: ***
СРЕЩУ ***” ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя - С.В.И., със седалище
и адрес на управление: ***
С искане да бъде осъден ответника „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 29 400, 00 / двадесет и девет хиляди и четиристотин /лева, представляваща
сбор неплатено възнаграждение за извършена услуга и доставена стока по фактура, както
следва:
-Сума в размер на 600, 00 лева, съгласно фактура № ********** / 08.07.2024г.
-Сума в размер на 600, 00 лева, остатък от сума по фактура № *** / 16.07.2024г. с
общ размер на услугата - 16296. 00 лева
-Сума в размер на 28 200, 00 лева, съгласно фактура № *** / 22.07.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството
съдебни и деловодни разноски,
Пред Окръжен съд П. е образувано търговско дело № 52/2024 по описа на Окръжен
съд П..
1
По делото е насрочено открито съдебно заседание на 03.02.2025г.
Ответника е депозирал молба на 10.01.2025г. с приложени към нея доказателства, че
в хода на производството с две последователни плащания всяко в размер на по 14100.00 лв.
е погасил задължението си по фактура № *** / 22.07.2024г.
Предвид горепосочените доказателства в първото по делото съдебно заседание, при
взето становище от ищеца, че предвид постъпилото плащане не поддържа исковата молба в
частта, в която вземането е погасено чрез плащане, без да е налице оттегляне или отказ от
иска съдията докладчик с протоколно определение от 03.02.2025г. е прекратил
производството в частта относно сума в размер на 28 200, 00 лева, съгласно фактура № *** /
22.07.2024г., като производството продължава в частта относно следните суми: сума в
размер на 600, 00 лева, съгласно фактура № ********** / 08.07.2024г. и сума в размер на
600, 00 лева, остатък от сума по фактура № *** / 16.07.2024г. с общ размер на услугата -
16296.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и
направените в производството съдебни и деловодни разноски. След което в същото
съдебно заседание е приел, че е налице основанието по чл. 104, т. 4 ГПК и на основание чл.
118, ал. 2 ГПК го и изпратил на Районен съд П..
В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител посредством писмено становище подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото
разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован не се представляват от
пълномощник, постъпило е писмено становище с приложено към него платежно за сумата от
600.00 лв., както и се представят писмени доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Ищецът твърди, че на 10.04.2024г. в ***, страните по делото, подписали договор за
превоз, по който ищеца - „***“ ЕООД е „***“ и ответника „***“ ООД, като „***“. По силата
на подписания договор, ***ят - ответник възлага, а ***а - ищец приема да извърши срещу
възнаграждение по заявки на ***я превоз на биомаса, собственост на ответното дружество,
по маршрут, указан с конкретната заявка на ***я. Договорено било превозите да се
извършват по писмена или устна заявка, която да се предоставя на ***а най - късно 6 часа
преди момента на натоварване на стоката, с превозни средства, собственост на ***а.
Договорено било товарът да се предава на ***а, заедно със следните документи:
Товарителница, подписана от Продавача и Кантарна бележка. Договорено било и
възнаграждение за изпълнение на възложената услуга, а именно - 750, 00 / седемстотин и
петдесет / лева на курс с 35 бали от землището на ***, както и 700, 00 / седемстотин / лева
на курс с 33 броя бали от землището ***
2
След подписването на договора, всяка от страните започнала да изпълнява
задълженията си по него. Заявките били правени от ответното дружество устно, като ищеца
е изпълнявал възложените превози. За извършените превози, ответника е издал фактури,
придружена с кантарна бележка и товарителница, които били предоставени на ответното
дружество. Съгласно чл. 14, ал. 4 от договора, посоченото във фактурата възнаграждение за
извършената услуга се заплаща от ***я в 14 дневен срок от връчването на фактурата, ведно с
документите към нея.
- На 08.07.2024г. била издадена и връчена на ответника фактура № ***, в която е
отразена транспортната услуга и същата е с посочено възнаграждение в размер на 600.00
лева, с ДДС, която към момента на подаване на исковата молба не е заплатена от ответното
дружество;
- На 16.07.2024т. била издадена и връчена на ответника фактура № ***, в която е
отразена транспортната услуга и същата е с посочено общо възнаграждение в размер на
16296,00 лева, с ДДС, по която фактура от страна на ответника било извършено частично
плащане в размер на 15696, 00 лева, като неизплатена останала сума в размер на 600,00 лева
и към датата на предявяване на иска.
Възнаграждението за извършената услуга - превоз на биомаса, отразено в
товарителниците, кантарните бележки и фактурите, въпреки настъпилия падеж за плащане
не били заплатени в срок.
На 02.09.2024г., до ответното дружество била изпратена писмена покана за
доброволно изпълнение на задълженията за плащане. Поканата била изпратена по куриерска
фирма „***“ и била връчена на представител на ответника на 03.09.2024г. В поканата бил
посочен пет дневен срок за доброволно изпълнени на задължението за плащане.
Въпреки получената покана и изтеклия срок, посочен в нея, ответника не е заплатил
на ищеца дължимото възнаграждение за извършената услуга за превоз.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 367 от ТЗ.
Безспорно в правната теория се приема, че договора за превоз е този по който ***ът
се задължава срещу възнаграждение, чрез използване на превозно средство да промени
положението на лицата или предмети в пространството. Не всяка промяна в
местоположението е превозен договор, за да има такъв е необходимо преместването да става
по възмезден начин, в противен случай ще има договор за услуги, а не превозен договор.
Освен това за изпълнението на договора е необходимо преместването да се осъществи чрез
използването на специално превозно средство. Правната характеристика на превозния
договор според общата правна уредба в търговския закон е двустранен, неформален,
възмезден, с продължително изпълнение консенсуален договор Счита за сключен в момента
на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи –
3
без да е необходимо извършването на да се извърши някакви реални действия – ЗАвП не
поставя, като условие за неговата валидност предаването на товар от изпращача на ***а или
качването на пътник. Законът не изисква договора да породи действие, едва след като товара
е натоварен или пътникът вече се намира в превозното средство, което означава, че договора
влиза в сила т.е. правата и задълженията по договора възникват в момента на постигане на
съгласие за осъществяване на превоза /стр.143 - 151 Търговско право книга втора Търговски
сделки, проф. д-р П.Г./.
С оглед на изложеното и трайно установената съдебна практика на ВКС, споделяна
и от настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че съставянето на двустранен приемо -
предавателен протокол не е елемент от фактическия състав по изпълнението на сключения
между страните договор. На следващо място установяването на извършен превоз, може да се
извърши с различни доказателствени средства, включително и с гласни доказателства / в
този смисъл Решение №65/24.04.2012г. по т.д.№333/2011г. на ВКС, IІ т.о.и решение
№7/22.02.2011г. по т.д.№264/***г. на ВКС, I т.о./ Ако възложителят, респ. негов
представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от
изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит,
то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи,
дори ако не е подписан двустранен приемо - предавателен протокол /в този смисъл Решение
№ 178/13.10.2017г. по т.д.№638/2017г. на ВКС, II т.о. /. Аналогично в решение
№7/22.02.2011г. по т.д.№264/***г. на ВКС, I т.о. и в решение №71/8.09.2014г. по т.д.
№1598/2013г. на ВКС, ІІ т.о., се приема, че осчетоводяването на фактурите и включването
им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението.
Предвид изложеното, с оглед събраните доказателства – товарителници, протоколи
и други се установява, при изпълнение на договорните за превоз, не имало пропуски по
изпълнението, и че фактурираните количества са били действително превозени.
Видно от представените и приети като доказателства по делото Платежно
нареждане с референтен № *** г. по сметка на ищеца е заплатена сумата в размер на 600.00
лв. по фактура ***г. и Платежно нареждане с референтен № *** от 09.08.2024 г., с което
заплатена сумата в размер на 15696.00 лева по Фактура № *** г. с издател „*** ***“ ЕООД и
получател „***“ ООД.
Видно от приетото на 20.10.2025г. като доказателство по делото заверено копие на
Фактура № *** г. с издател „*** ***“ ЕООД и получател „***“ ООД, представено от
ответника, тя е за сумата от 15696.00 лв. На следващо място като доказателство по делото е
прието и заверено копие на същата Фактура № *** г. с издател „*** ***“ ЕООД и получател
„***“ ООД, представено от ищеца, която е за сумата от 16296.00 лв.
Предвид посоченото спорно между страните се явява дали е изплатено цялото
възнаграждение по фактура ***г. В случая ответника не е подал отговор, с който да оспори
размера на вземането, не прави и последващо оспорване, а просто представя фактура с друг
4
размер на възнаграждението и само „акцентира“ върху размера на стойността по фактурата.
Подобно процесуално поведение не може да се приеме, като оспорване на представено
заверено копие на писмен документ, изхождащ от ищеца. Предвид на това и от това си
процесуално поведение ответника не може и не следва да черпи права, тъй като ако беше
реализирал правата си своевременно, то и съдът щеше да даде указания на ответника във
връзка с установяване и доказване на истинността на представеното заверено копие на
фактура, предвид на което и в случая настоящия съдебен състав, намира, че не следва да се
цени като доказателство приетото на 20.10.2025г. заверено копие на Фактура № *** г. с
издател „*** ***“ ЕООД и получател „***“ ООД, представено от ответника, за сумата от
15696.00 лв.
Предвид посоченото настоящия съдебен състав намира, че ответника в хода на
процеса е изпълнил в цялост задължението по фактура ***г. в размер на 600.00 лв., което е
погасено с Платежно нареждане с референтен № *** г., но не е изпълнил в цялост
задължението си по Фактура № *** г. с издател „*** ***“ ЕООД и получател „***“ ООД,
която е за сумата от 16296.00 лв., а с Платежно нареждане с референтен № *** от 09.08.2024
г. е заплатена сумата в размер на 15696.00 лева, тоест налице е неизпълнение за сумата от
600.00 лв., за която и ответника следва да бъде осъден да я заплати.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане на
разноски и представените доказателства за заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищеца се поражда право на разноски, като предвид обстоятелството, че той е
станал причина за образуване на делото и плащането по едната фактура е извършено в хода
на процеса на ищеца му се дължи плащане на сторените разноски в цялост, независимо от
частичното отхвърляне на иска.
Видно от представения списък с разноски ищеца претендира осъждане на ответника
за сумите както следва: Остатък от заплатена държавна такса в размер на 664,00 лева,
представляваща разликата от пълния размер на внесената такса по сметка на Окръжен съд -
П. от 24.09.2024г. и от 15.10.2024г. и остатък от заплатен адвокатски хонорар в размер на
1509,18 лева съгласно представено пълномощно и договор за правна помощ от 19.09.2024г.,
за процесуално представителство пред Окръжен съд - П.. Пред Районен съд П. делото се
води за заплащане на сумата в размер на 1200.00 лв., предвид на което и дължимия размер
на държавната такса е в размер на 50.00 лв., който и следва да бъде присъден на ищеца. По
отношение на присъждане на претендирания адвокатски хонорар и направеното възражение
за прекомерност от страна на ответното дружество, настоящия съдебен състав анализирайки
броя на проведените съдебни заседания, дейността извършена от пълномощника на ищеца
пред настоящата инстанция, сложността на правния спор, включително и липсата на отговор
от ответника, намира, че справедливия размер на адвокатско възнаграждение, който следва
да бъде присъден на ищеца е в размер на 500.00 лв. Настоящия състав намира, че следва да
бъде отбелязано, че по отношение на разликата държавната такса и адвокатско
възнаграждение ищеца е следвало да предяви претенциите си пред Окръжен съд П. при
5
прекратяването на производството пред него.
Предвид на всичко посочено на ищеца му се дължат от ответника сторени разноски
в размер на 550.00 лв., които следва да й бъдат присъдени в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***” ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя - С.В.И., със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя - И.Г.П., със седалище и адрес на управление: *** СУМАТА в
размер на 600, 00 лева /шестстотин лева/, остатък от сума по фактура № *** / 16.07.2024г. с
общ размер на услугата - 16296.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 600, 00 лева по фактура № ********** /
08.07.2024г., като неоснователен поради плащането й от ответника в хода на
производството.
ОСЪЖДА „***” ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя - С.В.И., със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя - И.Г.П., със седалище и адрес на управление: *** сумата от
550.00 лв. /петстотин и петдесет лева /- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6