№ 100
гр. гр.Велинград, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200302 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 42/29.09.2025 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик е наложено
наказание на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност на Д. Г. И. глоба в размер на
500 лв.
Срещу НП е подадена жалба от Д. И., чрез адв. Е. К., АК Пловдив, в
която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че наведените факти
не отговарят на действителното положение. Заявява, че в посочения
животновъден обект жалбоподателят притежавал овце, но на посочения ден
29 март 2025 г. не ги бил изкарвал на паша. Сочи, че възбраната, на която се
позовал АНО следва да се счита за вдигната, тъй като повече от 10 месеца
нямало реално болни животни. Приема, че не са достатъчно
индивидуализирани животните му, а наказващият орган е направил
предположение, че това са точно неговите животни.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. Навежда допълнителни основания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
включително некомпетентност на АНО. Счита, че възбраната е отпаднала с
представената Заповед от 20.02.2025 г. на д-р Патарински, а от фактическа
страна – животните са били изведени от трети лица. Приема, че
1
лабораторията, извършила изследванията не е разполагала с надлежна
акредитация. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по
жалбата моли да се потвърди НП. Счита, че е налице необходимата
компетентност на органа издал оспорвания акт. Оспорва твърдението, че
животните към днешна дата са напълно здрави. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.11.2024 г. е издаден Акт за възбрана № 4 от главен инспектор при
ОДБХ гр. Пазарджик д-р Александър Семерджиев, с който се забранява 409
бр. ов. в животновъден обект № 4600-0179, животните да напускат пределите
на обекта до получаване на лабораторните резултати.
На следващия ден 22.11.2024 г. в Национална лаборатория „Екзотични и
особено опасни инфекции“ са постъпили за изследване кръвни проби и
тампонни проби от дребни преживни животни /овце/. В приложение към
образец е направен опис на взетите кръвни проби, изпратени за изследване.
На 25.11.2024 г. е издаден протокол от изпитване № 256/ЧДП/25.11.2024
г. от лабораторията. Посочено е, че са изследвани продукти кръвни проби и
тампонни проби от дребни преживни животни – 30 броя. Има направено
отбелязване, че е установен генома на вируса на чума по дребни преживни,
основание за изследване: активен надзор, метод на изследване – Полимеразна
–верижна реакция PCR. Върху посочения протокол за изследване има
отразено отбелязване, че същите са връчени на С. И. и на Д. И., както и на адв.
Я. Методиева.
На същия ден - 25.11.2024 г. е издадена Заповед № РД11-2951/25.11.2024
г. на Изпълнителния директор на БАБХ д-р С.П, с която във връзка с
констатирани положителни резултати за болестта чума по дребните преживни
животни в животновъдни обекти и епидемиологично свързани с тях, сред
които е и обекта на жалбоподателя 4600-0179 в гр. Велинград, съгласно
лабораторни резултати от Изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено
опасни инфекции“, Национална референтна лаборатория „Шап и чума по
дребните преживни животни“ към НДНИВМИ, с протоколи за изпитване с
изх. № ДДД-02-5103/25.11.2024 г.; ДДД -02-5104/25.11.2024 г. и ДДД 02-
5105/25.11.2024 г. е обявено първично възникнало огнище на чума по
дребните преживни животни в пет животновъдни обекта в гр. Велинград, сред
които и този на жалбоподателя Д. И..
На 20.02.2025 г. е издадена Заповед № РД11-509/20.02.2025 г. на д-р
Патарински, с която е разрешено излизането на паша на дребни преживни
животни, за които предварително е наложено ограничение, с изключение на
пет животновъдни обекти, сред които и този на жалбоподателя. Заповедта е
връчена на Д. И. на 25.02.2025 г.
2
На 28.03.2025 г. е издаден протокол за предупреждение, с който на
основание чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР е предупреден Д. И. да спазва Заповед №
РС 11-2951/25.11.2024 г. и Заповед № РД 11-509/20.02.2025 г. на ИД на БАБХ.
На 29.03.2025 г. е получен сигнал от служителите на ОДБХ гр.
Пазарджик, че овците са напуснали огражденията в обора. В района отишли
свидетелите д-р Н. и д-р Й., заедно с дежурните полицаи. Там установили, че
овците били напуснали обора, не видели кой ги е извел, но ги видели да
пашуват наблизо. Животните на жалбоподателя не се отглеждали
самостоятелно, а заедно с тези на други стопани от неговото семейство.
Отглеждани били в няколко сгради с общо дворно заграждение. Служителите
от БАБХ били в служебните полицейски автомобили, за да се избегне
напрежение.
На мястото, където се отглеждали животните редовно, включително и
през месец март, имало граждани, сред които и свидетелят Росен Миленов,
последният в качеството му на граждански активист. Св. Миленов не помни
точно датите, тъй като е ходил около 300 пъти, за да окаже подкрепа на
семейството. Сочи, че в края на март месец храната привършвала, а
животните били гладни, заради което той и други активисти ги пуснали, дори
въпреки изричното противопоставяне на Д. И..
На място е съставен и констативен протокол № 007614/29.03.2025 г. от
свидетеля д-р Й..
На 12.05.2025 г. е връчена показа за съставяне на АУАН на Д. И., чрез
служител от РУП Велинград.
На следващия ден 13.05.2025 г. е съставен АУАН от д-р Заприн Н., за това,
че на 29.03.2025 г. е извършена проверка на място от двама инспектори от
ОБДХ Пазарджик, в присъствието на патрул от РУ Велинград и началник
група „ОХР“ към РУ Велинград, Б. Т.. В АУАН е посочено, че „При извършена
проверка на място на дата 29.03.2025 г. и приложен Констативен протокол №
0007614/29.03.2025 г., патрул от РУ Велинград, разположен в непосредствена
близост до обекта бе проследил стадото на Д. Г. И., което е напуснало
границата на животновъдния обект и се е насочило посока близката гора.“
Изрежда всички писмени доказателства в подкрепа на отразените факти.
Посочени са нарушените разпоредби, а именно чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 47,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът е
връчен на жалбоподателя на 03.06.2025 г., за което има представени два броя
разписки. Върху АУАН има саморъчно вписани възражения, но без посочване
на датата на тяхното поставяне.
На 29.09.2025 г. е издадено обжалваното НП № 42/29.09.2025 г. от д-р
Георги Стефанов Чавдаров, против Д. Г. И., за това, че на 29.03.2025 г. Д. И. не
е изпълнил наложената мярка „възбрана“ с Акт за възбрана № 4 от
21.11.2,24 г. на д-р Александър Семерджиев, за профилактика, ограничаване и
ликвидиране на заразна болест по животните, като е пуснал дребни
преживни животни – овце на паша извън животновъдния обект. Описана е
3
подробна фактическа обстановка. На основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 47,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗВМД на Д. И., месторабота земеделски производител,
е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв.
По делото е представено и писмо от БСР до Д. И., от което е видно, че
националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински
институт за изпитвателна лаборатория екзотични и особено опасни
инфекции е имала валидна акредитация за периода на изследванията относно
установяване на антитела срещу вируса на чума по дребни преживни
животни по използвания в конкретния случай метод Ензим – свързан
имуносорбентет – ELISA, а в посочения период в обхвата на акредитацията не
са включени изпитвания на вируса на чума по дребни преживни животни.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите д-р Н., д-р Й., които са видели овците извън ограждението, но не
и кой ги е извел навън. Същите са логично и последователно изложени,
дадени са от позицията на изпълнение на служебните им задължения, като за
съда липсват основания за съмнение в тяхната обективност. Освен това съдът
счита, че тези показания са в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства. Съдът счита, че показанията им не се опровергават от тези на
св. Миленов и Георги И., тъй като последните заявяват, че други лица извън
семейство И.а са пуснали овците, но никой не може с точност да установи
датата, на която това се е случило. Св. Миленов помни със сигурност, че в
края на март месец е извел овците, въпреки изричното противопоставяне на
жалбоподателя. Освен това, всички свидетели непротиворечиво сочат, че
никой от тях не е видял лично жалбоподателя И. да извежда животните. Съдът
се довери и на показанията на св. Георги И., както и тези на полицейските
служители А. М., който в деня на нарушението е сигурен, че е бил в отпуск и
не е бил на работа, поради което не може да установи релевантни факти.
Свидетелят Т. пък, не помни точно датите, на които е бил в обекта, но никога
не бил виждал Д. И. да изкарва овците. От показанията на свидетеля П. съдът
счита за установено, че същата е присъствала само при съставяне на АУАН,
като в този момент жалбоподателят не е присъствал.
Съдът даде вяра и на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са в съответствие със събраните гласни доказателствени средства. От
докладна записка с № 367р-5179/07.04.2025 г. на ст. инспектор Б. Т., се
установява, че е докладвано на Директора на ОД на МВР Пазарджик, че на
29.03.2025 г. около 11:50 ч. на животновъдните обекти на семейство И.и,
протестиращите граждани поетапно пуснали две от стадата на семейството.
Тази докладна записка изцяло подкрепя показанията на св. Миленов.
По отношение на констативни протоколи от нотариус Боряна Огнянова –
2 броя, както и писма от ОД на МВР Пазарджик до Директора на ОДБХ
Пазарджик от следните дати: 15.04.2023 г., 05.05.2025 г., 23.04.2025 г.,
05.05.2025 г., 28.05.2025 г., 22.05.2025 г., и докладни записки от 31.03.2025 г.
02.04.2025 г., са неотносими към конкретния спор, поради което не внасят
4
яснота към установените по-горе факти.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на
жалба, в същото време е подадена в законоустановения срок – НП е връчено
на 03.10.2025 г., а жалбата е постъпила в АНО на 13.10.2025 г.
Съдът счита ж а л б а т а за ОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да
бъде:
- у в а ж е н а, като се ОТМЕНИ Наказателно постановление №
42/29.09.2025 г. издадено от директора на Областна дирекция по безопасност
на храните - Пазарджик, поради следните съображения.
АУАН е съставен от оправомощено лице, като в 6-месечния срок /в
последния му ден/ по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от
материално и териториално компетентен орган. От представената по делото
Заповед № ОСПП-Н001/17.01.2023 г. се установява, че лицето издало НП е
назначен на длъжност директор на ОДБХ Пазарджик, считано от 18.01.2023 г.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения,
На първо място в АУАН не е описана пълната фактическа обстановка.
От наличните факти не може да се установи с кои свои действия
жалбоподателят е извършил административно нарушение, както и в какво се
изразява последното. При анализ на АУАН е видно, че нарушението се
изразява в това, че на 29.03.2025 г. е извършена проверка на място. При
служебна проверка е установено, че са регистрирани 409 бр. животни овце.
Патрул от РУП Велинград е проследил стадото на Д. И., което е напуснало
границата на животновъдния обект. В потвърждение на това се представят
доказателства и се анализират. Липсват каквито и да било отразени
действия или бездействия на И., въз основа на които да се издаде НП. На
основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН един от задължителните реквизити при
съставяне на АУАН е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. В случая има описание на действията на актосъставителя и
полицейските служители, но не и на наказаното лице. Липсва
изпълнително деяние. Съдът счита, че изброяването на писмени доказателства
не е равнозначно на наведени факти, които следва да бъдат доказани с тях.
Последното представлява съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Жалбата е основателна и на още едно основание. Както в АУАН, така и
в НП са цитирани следните разпоредби: 415, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗВМД.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от ЗВМД, който не изпълни мярка, наложена от
БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по
5
животните, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 2000 до 4000 лв. Разпоредбата е бланкетна, приложена във вр. с чл. 47, ал. 1
ал. 2 от ЗВМД, следва да се тълкува, че санкцията е наложена за неизпълнение
на мярката, предвидена в чл. 47 ал. 1 и 2 от ЗВМД.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗВМД Българската агенция по безопасност на
храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на
някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на
земеделието и храните. Ал. 2 пък гласи, че мерките по ал. 1 се налагат със
заповед на изпълнителния директор на БАБХ и включват умъртвяване на
животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от
животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни
добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни
причинители.
Отчитайки, че в АУАН липсват каквито и да било факти, в НП са
наведени такива, а именно, че И. не е изпълнил наложената мярка „възбрана“
с Акт за възбрана № 4 от 21.11.2024 г. на д-р Александър Семерджиев, като е
пуснал дребни преживни животни – овце на паша извън животновъдния
обект. Тук са посочени точните действия – неизпълнение на възбрана, като е
пуснал животните на паша. Важно е да се отбележи, че възбраната е наложена
от д-р Семерджиев на длъжност „главен инспектор“ в ОБДХ Пазарджик, а
цитираната разпоредба изисква посочените горе мерки да се наложат със
заповед на изпълнителния директор на БАБХ, а не на главен инспектор,
какъвто е д-р Семерджиев. Т. е. фактическото описание на
административното нарушение не съответства на санкционната
разпоредба. В случая се твърди, че е нарушен акт за възбрана, а не Заповедта
на изпълнителния директор. Ако АНО е имал предвид последната заповед, то
е следвало изрично да я посочи и да оцени правното й значение, във връзка с
административно-наказателната разпоредба, охранявайки правото на защита
на наказаното лице.
Нещо повече. Нарушението се състои в неизпълнение на акт за
възбрана. В § 1, т. 13 от ДР към ЗВМД е дадено легално определение на
понятието "Възбрана". Тя представлява комплекс от временни ограничителни
мерки, наложени върху животновъдни обекти, населени места и територии, в
които е установена заразна или незаразна болест. В цитирания в НП акт за
възбрана № 4/21.11.2024 г. времевото действие на самата възбрана е изрично
опоменато в нея и това е „до получаване на лабораторните изследвания“,
което се е случило на 25.11.2024 г., когато е издаден протокол от изпитване №
256/ЧДП/25.11.2024 г., с който е установен геном на вируса на чума при
дребни преживни животни, използвайки метода на изследване PCR, а не
ELISA. Т. е. действието на възбраната е обвързвало жалбоподателя до
25.11.2024 г. В случай, че има актове, които изрично продължават действието
на възбраната или налагат друг вид ограничения, по повод резултатите от
лабораторните изследвания, то е следвало да се посочат изрично в НП, за да
може жалбоподателят да организира своята защита.
6
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 63д от ЗАНН следва да
се осъди ответникът по жалбата да плати направените разноски за един
адвокат. Претендира се възнаграждение в размер на 700 лв., платени в брой.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът счита за основателно, заради което следва да възложи в тежест на
ответника по жалбата разноски в размер на 500 лв. Този размер според
настоящия състав съответства на фактическата и правна сложност на делото,
както и на това, че е приключило в две заседания, но най-вече съобразено с
размера на оспорваната глоба в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42/29.09.2025 г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, с
което на Д. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Ленища“ № 10
е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 415, ал. 1,
във вр. с чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик,ул. „Найчо Цанов“ № 4 да плати на Д. Г. И.
с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Ленища“ № 10 сумата от 500
лв. /петстотин/, разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7