Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 04.10.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1264/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от С.Г.С.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-000759/26.03.2019г. на Началник Група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на С. били наложени наказания “Глоба” в размер на 750.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2018 г., около 14.28 ч. в гр. Русе, бул.”България”, до бензиностанция „Лукойл“, в посока ГКПП „Дунав мост“  л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № РК 98 35 ВН, бил управляван със скорост 109.61км/ч., при разрешена скорост от 50км/ч., сигнализирана с пътен знак В26. Скоростта на този автомобил била установена с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, фиксираща дата, час и скорост и заснемаща движещите се в посока ГКПП „Дунав мост“ моторни превозни средства.

Скоростта на движение на автомобила била отчетена от системата, като за констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било извършено превишението на скоростта. Проверката по случая била възложена на свид. Н.К. – мл.автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. В хода на тази проверка, свид. К. установил, че л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № РК 98 35 ВН е собственост на свид. З.С. ***. Фотокадърът бил изпратен на Сектор ПП при ОД МВР-гр.Перник за предявяване на свид.С.. След като се запознала с дата и мястото на нарушението, в качеството на собственик на превозното средство, свид.З.С. попълнила декларация по реда на чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, в която посочила, че автомобила бил управляван от жалб. С.С. .

Предвид така установеното, свид. Н.К. съставила акт против С. за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, който последният подписал без възражения срещу изложеното в него.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалб. С. били наложени наказания “Глоба” в размер на 750.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

От доказателствата по делото става ясно, че на жалб. С. била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта и същият го подписал без възражения. На жалбоподателя бил връчен и екземпляр от този акт, за да може лицето, чиято отговорност е ангажирана с него да се запознае с текста.

От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Използваната стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“, била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежавала удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 06.10.2019г. 

От приобщеният Протокол от 05.02.2017 г. за последваща периодична проверка на процесното техническо средство се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта.

От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 25.02.2018г., около 14.28ч. в гр.Русе, бул.”България”, до бензиностанция „Лукойл“, в посока ГКПП „Дунав мост“  л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № РК 98 35 ВН, бил управляван със скорост 109.61км/ч. Допустимата скорост по този път и за това превозно средство, предвид въведеното с пътен знак В26 ограничение, а и като част от населеното място гр.Русе, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП била до 50км/ч., т.е. превишаването на скоростта било с 60км/ч. Безспорно било установено, че в момента на отчитане на тази скорост на движение, автомобила бил управляван от жалб. С.С. , който при запознаване със съставеният му акт не оспорил това обстоятелство, а междувпрочем и останалите отразени в него факти.

Отстояваното едва в жалбата и в хода на съдебното производство твърдение на жалб. С., че не той, а свид.  С. е управлявала процесното МПС по времето и мястото на установяване на нарушението, Съдът намира за голословно и неподкрепено с никакви доказателства, поради което оценява същото като защитна теза, при това лансирана след връчване за наказателното постановление, с което на жалбоподателя били наложени относително тежки наказания.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. З.С., в частта, в която категорично заявява, че при извършване на нарушението, автомобила бил управляван именно от жалб. С. предвид тяхната изчерпателност, логичност и взаимовръзка с останалите събрани по делото доказателства. В подкрепа на тези показания е отразеното от свид. С. в декларацията по реда на чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП още на 30.01.2019г., при това под угрозата от наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК, както и обстоятелство, че при връчването на АУАН жалб. С. не отразил никакви възражения в момента на връчването, нито в законоустановеният срок след това, което указва, че същият явно не е оспорил извършването на нарушението.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. С.С. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление  било посочено коректно с текстово описание и с координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.

 Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег. № РК 98 35 ВН била 113км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата над 100 км/ч. е в границите на 3%.

Правилно били определени вида и размера на административните наказания, съобразно санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в сила към момента на извършване на нарушението.

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната  установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-000759/26.03.2019г. на Началник Група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на С.Г.С.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 750.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: