Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 21.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор Д. Шостак от Окръжна
прокуратура град Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №164 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по
касационна жалба от Я.А. ***, чрез пълномощник адвокат С. П. при АК Пловдив,
срещу Решение №266 от 25.07.2022 г., постановено по АНД №211/2022 г. по описа
на Районен съд град Шумен.
Касаторът излага
доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е
съобразил правилно събраните доказателства, свързани с установяване на
нарушителя и касаещи съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на процесния ЕФ. Изложени са и
съображения за недоказаност на нарушението, които съдът не е обсъдил
законосъобразно. На сочените основания касаторът моли
да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и да му бъдат присъдени
разноски и за двете инстанции.
Ответната страна ОД на МВР град Шумен,
редовно призована, за нея се явява главен юрисконсулт Ив. С., редовно
упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационна жалба.
Счита, че Решението на РС град Шумен е правилно и законосъобразно и предлага да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на ОП град Шумен дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Предлага
Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в
сила.
Касационната съдебна инстанция, като се
запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди
наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна,
поради следните съображения:
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка, въз основа на събраните пред него доказателства: На 13.03.2020
г., около 13:45 часа, лек автомобил „***“, с рег.№***, собственост на касаторката, се е движил по главен път I-4 км. 253+346, в посока на движение към град
Търговище, със скорост 84 км/ч, при ограничение с пътен знак В-26 - максимално
разрешената скорост за движение от 60 км/ч. Нарушението било установено с АТС „ARH
CAM S1“, което засякло лекия автомобил да се движел със скорост от 84 км/ч и поради
движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното
техническо средство. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила –
същият бил собственост на Я.А.А., срещу която бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно
автоматизирано техническо средство серия К, №*** от ОД на МВР град Шумен, с
който на касационния жалбоподател било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. При приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от -3км./%/ е налице превишение
от 21 км/ч.
Решаващият съд е установил, че процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателката
на 21.01.2022 г., която в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП депозирала писмена
декларация с данни за лицето, на което е предоставен за ползване лекия автомобил,
но не е представила копие за свидетелството му за правоуправление. С писмо от
07.02.2022 г. жалбоподателката била уведомена, че
няма да бъде анулиран издадения ЕФ.
По делото както пред районния съд, така и
пред касационната инстанция, са представени и са приети като доказателства
Електронния фиш със снимков материал от 13.03.2020 г. с посочени координати; снимков
материал на техническото средство; Протокол за използване на АТСС от 16.03.2020
г.; Справка за собственост на процесния автомобил; Удостоверение
за одобрените типови средства за измерване на БИМ-София №17.09.5126/07.09.2017
г. и срок на валидност 07.09.2027 г.; Протокол от проверка от 29.10.2019 г.;
Заповед №РД-11-39/16.01.2020 г. на Председателя на УС на АПИ; схема на пътен
участък с нанесени пътни знаци към 13.03.2020 г., които доказателства са относими по спора.
За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на
така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.
Настоящата касационна инстанция намира, че
атакуваното Решение на РС град Шумен е правилно, обосновано и законосъобразно.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ
на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени
законосъобразни правни изводи за съставомерност на
извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице.
В дадения случай, по отношение на
направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно
нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. Решаващият съд законосъобразно е
приел, че по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на
извършване на нарушението и неговия автор, което е довело до законосъобразно
изпълнение на административно – производствените правила. Решението на съда е
съобразено с правилата, въведени с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която
установява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Процесният Електронен фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване
на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба оплаквания,
се явяват неоснователни. Събраните по делото доказателства и в частност
снимковият материал с посочените координати и схемата на пътния участък по
категоричен начин обосновават превишение на скоростта
от 21 км/ч. на посоченото като място на
нарушение в процесния ЕФ. Неоснователно е твърдението
на касатора, че е налице хипотезата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, тъй като санкционираното лице в предвидения от закона срок е подало пред
контролния орган само декларация, в която е посочило, че друг е управлявал
автомобила, но не е приложено копие от СУ на МПС на това лице. Категорично е
установено, че в регистрите на КАТ, към момента на извършване на нарушението, касаторът е собственик на автомобила, като не са
представени доказателства, които да оборват тази констатация.
Неоснователно е и възражението, че са налице
съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес. Със
съставеният ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното
административно нарушение и посоката на движение на процесното
МПС. Снимковият материал ясно и категорично дава възможност за определяне на
регистрационния номер и посоката на движение на автомобила, както и на
засеченото превишение на скоростта. Същият е годно
доказателство за установените обстоятелства. По всички направени възражения
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността
на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Включително
решаващият съд е обсъдил и представената Заповед №РД-11-39/16.01.2020 г. на
Председателя на УС на АПИ, въвеждаща максимално допустимата скорост, както и схема
на пътен участък с нанесени пътни знаци към 13.03.2020 г. и законосъобразно е
достигнал извода, че е налице ограничение на скоростта до 60 км/ч на посоченото
в ЕФ място на нарушението.
С оглед изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат
на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане.
Същите следва да се определят на основание чл.65 ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащане на
правната помощ, в минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №266 от 25.07.2022 г., постановено по АНД №211/2022 г. по
опис на Районен съд град Шумен.
ОСЪЖДА
Я.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Областна Дирекция на МВР град Шумен сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/
лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.10.2022г.