Р Е Ш Е Н И Е №
...........
20.05.2022 г., град
Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І гр. състав, на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖИВКА П.
при секретаря Ренета Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 108/ 2021 година по описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по иск с правна квалификация
чл.108 от ЗС.
Ищците К.А.Х. и Д.А.Б. искат от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците Р.Г.П. и З.П.П., че притежават правото
на собственост, при равни права, върху 138/1154 идеални части от Поземлен имот
с идентификатор 65677.701.6599 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Свиленград, ул. “Ген.
Скобелев“ № 63, с площ 1154 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: недефиниран, при съседи:
65677.701.9014, 65677.701.9519, 65677.701.6901, 65677.701.6598, както и да
осъди ответниците да предадат на ищците владението върху тази част от имота.
Ищците твърдят, че са
бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с Решение № 564/05.11.2019г.
по гр. дело № 1118/2019г. по описа на Pайонен съд - Свиленград. По време на брака си с ищцата К.А.Х., ищецът Д.А.Б. и ответникът Р.Г.П.,
също по време на брака си с ответницата З.П.П., закупили чрез търг недвижим
имот с площ 4700 кв.м., находящ се в град Свиленград и представляващ парцел VI в квартал 68 по плана на града,
при равни квоти от съсобствеността.
Правото им на собственост върху имота било констатирано с Нотариален акт № 84,
том 1, дело № 204/1995г. на PC - Свиленград, с който купувачите били признати за собственици, при равни
права, на самостоятелен парцел VI, находящ се в град Свиленград, в стопански
двор на АПК /бивше/, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по регулационния план
на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., с площ 4700 кв.м., ведно с
построените в имота масивни стопански постройки, представляващи тракторна
работилница и битова сграда - сграда за пазач.
С изменение на
плана на гр. Свиленград, извършено със Заповед № 1846/18.12.2003г., за част от
УПИ VI-115 бил образуван нов УПИ XII-115 в кв.68. Впоследствие съпрузите Д.Б. и
К. Б. /понастоящем Х./ и съпрузите Р.П. и З.П. придобили по регулация още 146
кв.м., които били придадени към собствения им парцел VI, образуван за имот с
пл.№ 115 в кв.68 по плана на града. За площта, придобита по регулация, страните
се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация № 36,
том 3, дело № 683/1997 на PC - Свиленград.
На 11.02.2004г. съсобствениците
– съпрузите Р. и З.П., от една страна, и съпрузите Д. и К. Бояджиеви, от друга,
сключили Договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията при PC -
Свиленград с акт № 93, т.1, нот. дело № 90/2004г., по силата на който си поделили
доброволно собствеността върху съсобствените имоти (УПИ XII-115, УПИ VI-115 и УПИ
XI-115, образувани от бившия парцел VI). Съгласно договора за делба, в дял на
съпрузите Д. и К. Б. бил поставен УПИ XII-115, ведно с всички подобрения в имота, без масивната сграда
- магазин, а в дял на съпрузите Р. и З. Петрови били поставени УПИ VI-115,
ведно с построените в него колбасарски цех с кланичен пункт и всички останали
подобрения в имота, и УПИ XI-115, ведно с всички подобрения в имота.
Ищците твърдят, че
описаната в договора за доброволна делба т.нар. „масивна сграда – магазин“,
находяща се в поставения им в дял УПИ XII-115, е сглобяема конструкция, т.е.
преместваем търговски обект, който няма статут на масивна сграда, тъй като не
отговаря на изискванията по ЗУТ и
другите устройствени, законни и нормативни
актове. Твърдят, че между ищците и ответниците не е имало спор за
собственост върху този преместваем обект, като всички те са били наясно, че
металната конструкция, от която е изграден обекта, била съсобствена.
Твърдят, че след
делбата собствениците установили фактическа власт върху съответно поставените им
в дял имоти. След 2016 година ищците Д.Б. и К.Х. по-рядко посещавали имота си,
тъй като прекратили договорните си отношения с наемател, който ползвал
поставена върху имота сглобяема конструкция. В годините след делбата страните
нямали спорове относно собствеността или ползването на имотите, поставени в
дяловете на всеки от тях.
След справка в
имотния регистър, ищците установили, че без тяхно знание и съгласие ответниците
Р. и З.П. се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 150, том 1, рег.№ 699, дело № 66/2016г. по описа на нотариус с рег. №
354 по РНК (НА № 150/2016г.), с който били признати за собственици, в режим на
СИО, на 138/1154 ид. части от УПИ XII-115, ведно с 1/2 ид. част от търговски
обект - магазин с разгърната площ от 88,00 кв.м. Според ищците, констатациите
на нотариуса в посочения нотариален акт били неистински, тъй като описаният в
акта УПИ XII-115 не
бил собственост на ответниците, а на двамата ищци, чиито квоти от
съсобствеността, след прекратяване на гражданския им брак през 2019 година,
били равни. Ищците считат, че ответниците не са придобили 138/1154 ид. части от
имота въз основа на давностно владение, тъй като не са упражнявали
продължително, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота и не са
имали съзнанието, че владеят същия като свой. Твърдят, че никога, който и да е
от ответниците, не бил уведомявал ищците, че смята техния имот за свой и
установява своя фактическа власт върху него. Напротив, от момента на делбата
нататък, страните се били виждали многократно и били разговаряли помежду си,
включително и по повод съседските си имоти и никога ответниците нямали
претенции за собственост върху имота на ищците. Затова, ищците молят съда да
отмени НА № 150/2016г., на основание чл.537,
ал.2 от ГПК.
Ищците установили
също, че ответниците Р. и З.П. се снабдили и с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот /констативен/ № 149, том 1, рег.№ 698, дело № 65/2016г. по описа
на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА № 149/2016г.), с който били признати за
собственици, в режим на СИО, на 1/2 ид. част от търговски обект - магазин с
разгърната площ от 88,00 кв.м., находящ се в УПИ XII-115.
Ищците считат, че НА
№ 150/2016г. е нищожен по отношение на вписания в него „търговски обект –
магазин“, както е частично нищожен и нотариален акт № 149/2016г., на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет, доколкото посоченият в
нотариалните актове „търговски обект – магазин“ не представлява сграда, т.е. не
е самостоятелен обект на собственост.
Към настоящия
момент ответниците били установили фактическа власт върху процесната част от
имота и отказвали доброволно да я освободят, независимо от многократно
проведените разговори между страните и отправяните покани за това.
По действащия
кадастрален план на град Свиленград, собственият на ищците УПИ XII-115 съставлявал
Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6599 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Свиленград, ул.“Ген. Скобелев“
№ 63, с площ: 1154 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: недефиниран, при съседи: 65677.701.9014,
65677.701.9519, 65677.701.6901, 65677.701.6598.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответниците са представили отговор, с който оспорват
предявения иск като неоснователен.
Ответниците не
спорят, че по време на брака си, заедно с ищците, по време на техния брак,
закупили недвижим имот - бивш стопански двор, представляващ парцел VI, находящ
се в град Свиленград, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по регулационния
план на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., с площ 4700 кв.м., ведно
с построените в имота масивни стопански постройки, представляващи тракторна
работилница и битова сграда - сграда за пазач. Не спорят, че правото им на
собственост е констатирано с представените от ищците Нотариален акт № 64, том
1, дело № 204/ 1996г. на PC - Свиленград и Нотариален акт № 36, том 3, дело №
683/ 1997г. на PC - Свиленград. Не спорят, че съсобственият им парцел VI
претърпял регулационни промени, като за част от него по действащия регулационен
план на града бил образуван УПИ XII-115 от кв.68. Не спорят също, че на
11.02.2004г. бил сключен договор за доброволна делба, между Р.П. и съпругата му
З.П., от една страна, и Д.Б. и съпругата му К. Б., от друга страна, като с този
договор страните са си поделили придобитите имоти, така че новообразувания УПИ
XII-115 бил поставен в дял на ищците. Посочват, че в договора за доброволна
делба изрично било записано, че в този дял не се включва „масивната сграда –
магазин“, намираща се в УПИ XII-115, кв.68. Посочената н договора масивна сграда
- магазин сега представлявала сграда с идентификатор 65677.701.6599.1 по КККР
на град Свиленград. Същата била изключена от делбата, тъй като страните имали
разбирателството, че тя не е собственост на ищците, а е собственост на
ответниците. Твърдят, че ищците никога не били заявявали и манифестирали
собственост върху тази сграда, и не били декларирали собственост върху нея по
реда на ЗМДТ.
Сградата била
разположена в южната част на УПИ XII-115, между две улици, а в кадастралния и
регулационен план на гр. Свиленград от 1993г., изменен през 2003г., било
отразено, че сградата се намира в
обособено място с отразени в плана кадастрални граници, включено в УПИ XII-115,
кв.68. Това обособено място с площ 138 кв.м., включващо и сградата-магазин, било засвоено от Р.П. и
съпругата му З.П. от преди повече от десет години и от 2004г. се владеело и
стопанисвало само от тях и не било във владение на ищците. Мястото било
оградени със съществуваща от преди повече от 10 години ограда, която не била
местена. От 2004 година, след сключване на договора за доброволна делба между
страните, мястото от 138 кв.м. никога не било във владение на ищците. Оттогава
и до сега то се намирало във владение на ответниците и други лица не били
предявявали претенции за собственост върху него.
Ответниците твърдят, че така посочената реална част от имота - 138 кв.м.,
ведно със сградата с идентификатор 65677.701.6599.1 (с площ 88 кв.м.), се
владее от тях на правно основание. Ответниците
били собственици на сградата - магазин, която била изключена от делбата на
съсобствения имот. Владяната част от
ответниците била обособена като прилежаща площ, обслужващата сградата с
идентификатор 65677.701.6599.1 и се намирала извън оградата, отграничаваща и
ограждаща останалата част от имот с идентификатор 65677.701.6599, който се
намирал във владение на ищците и не се владеел от ответниците. Ответниците били
собственици на 138/ 1154 ид.части от имота с идентификатор 65677.701.6599, като
правото им на собственост в този обем било констатирано в НА № 150/2016г. Между
страните не били водени никакви разговори за освобождаване на ползваната част
от имота от ответниците и между тях, от придобиването на имотите и до този
момент нямало спор, че ползваната част е собственост на ответниците.
Имотът с
идентификатор 65677.701.6599 бил ограден с ограда преди повече от 10 години.
Горепосочената реална част и застроената площ на сградата - магазин, която се
владеела от ответниците, оставала извън поставената от ищците ограда на имота.
Освен това, ищците владеели целия ограден имот с идентификатор 65677.701.6599,
като го отдавали под наем на „ТАНДЕМ-М-2016“ ООД, което дружество го ползвало
повече от пет години.
Правото на собственост на ответниците върху реалната част от 138 кв.м.,
съответстващи на 138/1154 ид.части
от имота с идентификатор 65677.701.6599, било придобито от тях на оригинерно основание - давностно владение, датиращо
от 2004-та година, след сключване на договора за доброволна делба от
11.02.2004г. и до сега.
При тези
обстоятелства по отношение на установеното от ответниците владение върху посочената
реална част от дворното място, приложение намирал институтът на правната
конверсия за придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на
владяната реална част. Владението от ответниците върху идеалната част -
138/1154 ид.части от имота с идентификатор 65677.701.6599 било явно
манифестирано по отношение на ищците и те дори били направили опит да му се
противопоставят със заведен иск срещу наемателя на имота Г.Д., който опит
останал безуспешен, като искът бил отхвърлен и ответниците продължили да
владеят спорната част от имота и до днес. По отношение на упражняваното от
ответниците владение върху описаната реална част от имота била приложима
презумпцията по чл.69 от ЗС и ответниците го придобили по давност с
упражняваното от тях давностно владение от 2004г. и до сега. По отношение на
мястото били налице и условията на чл.200, ал.1 от ЗУТ вр. чл.19, ал.6 от ЗУТ.
Извън горното, ответниците твърдят, че владеят частта от 138 кв.м. от
процесния имот с идентификатор 65677.701.6599 на правно основание,
произтичащото от разпоредбата на чл.64 от ЗС - доколкото владяната част
представлявала обслужваща част към собствената им сграда с идентификатор
65677.701.6599.1, респ. ответниците ползвали
тази част, за да използват по предназначение собствения си обект - сграда с
идентификатор 65677.701.6599.1.
По изложените съображения ответниците молят съда да отхвърли иска и да им
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с
чл.12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното:
Безспорно е, а и от
представения Нотариален акт № 84, том I, дело №
204/1995г. на PC – Свиленград е видно, че на 10.08.1995 година ищецът Д.А.Б. и
ответникът Р.Г.П. са признати за съсобственици, при равни квоти от по 1/2 ид.
част, на самостоятелен парцел VI, находящ се в град Свиленград, в стопански
двор на АПК /бивше/, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по регулационния план
на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., с площ 4700 кв.м., ведно с
построените в имота масивни стопански постройки, представляващи тракторна
работилница и битова сграда - сграда за пазач. Видно от този констативен
нотариален акт, съсобствениците са придобили имота на възмездно правно
основание – договор за продажба от 17.01.1995г., сключен вследствие на тръжна
процедура. Към момента на сключване на сделката купувачите са били в граждански
брак, съответно - Д.А.Б. с К.А.Х. и Р.Г.П. със З.П.П., което също не е спорно.
След като придобивното основание е възмездно и е осъществено по време на брака,
то придобитото е в режим на съпружеска имуществена общност, което също не е
спорно.
Безспорно е и
обстоятелството, а и се установява от представения Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 36, том 3, дело № 683/1997 на PC
– Свиленград, че на 13.06.1995 година Д.А.Б. и съпругата
му К.А.Х., и Р.Г.П. и съпругата му З.П.П. са придобили по силата на дворищната
регулация правото на собственост върху незастроено общинско място от 146 кв.м.,
което е придадено към собствения им парцел VI, образуван за имот с пл.№ 115 в
кв.68 по плана на гр. Свиленград. Придобитото придаваемо място е при равни
права на всяка една от двойката съпрузи и също в режим на съпружеска
имуществена общност,
Видно от
удостоверение № И-6011/18.11.2015г., издадено от Община Свиленград, със Заповед
№ 1846/18.12.2003г. е изменен регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със
Заповед № 602/ 22.11.1993г., така че парцел VI-115 в кв.68, описан в
горепосочените нотариални актове (НА № 84/1995г. и НА № 36/1197г.) е разделен и
за част от него е образуван УПИ XII-115, кв.68. Представена е и скица на
новообразувания УПИ XII-115 (скица № 1061/13.11.2016г.), в която върху имота е
нанесена масивна сграда – магазин.
На 11.02.2004г., Д.А.Б.
и съпругата му К.А.Х., от една страна, и Р.Г.П. и съпругата му З.П.П., от
друга, са сключили Договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията
при PC - Свиленград с акт № 93, т.1, нот. дело № 90/2004г., представен по
делото. Видно от договора, страните са си поделили ообразуваните от бившия
парцел VI три нови УПИ, а именно УПИ XII-115, УПИ XI-115 и УПИ VI-115. По силата на договора в дял на ищците е поставен УПИ XII-115, в кв.68,
„без масивната сграда – магазин“, а в дял на ответниците - УПИ XI-115 и УПИ VI-115, ведно с всички подобрения в тези два имота.
На 15.02.2016г.
ответниците са се снабдили с два констативни нотариални акта, с които са
признати за собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на 138/1154
кв.м. от УПИ XII-115 и на построения в имота „търговски обект – магазин“. С
първия нотариален акт – НА за собственост на недвижим имот /констативен/ № 149,
том 1, рег.№ 698, дело № 65/2016г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА
№ 149/2016г.), ответниците са признати за собственици на 138/1154 кв.м. от УПИ
XII-115, ведно с 1/2 ид. част от търговския обект – магазин, като констатациите
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост почиват на
обстоятелствена проверка, извършена въз основа на писмени доказателства. С втория
нотариален акт – НА за собственост на недвижим имот по давност № 150, том 1,
рег.№ 699, дело № 66/2016г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА №
150/2016г.), ответниците са признати за собственици на останалата с 1/2 ид.
част от търговския обект – магазин, въз основа на установено от нотариуса
давностно владение. Във връзка с оспорването на този нотариален акт, по делото
е изискана и постъпила нотариалната преписка по издаването му, видно от която е
спазена процедурата по издаване на констативни нотариални актове, уредена в
ГПК.
По делото са назначени
единична и тройна съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелството
дали описания в горепосочените два констативни нотариални акта „търговски обект
– магазин“ има статут на сграда и като такъв е самостоятелен обект на
собственост, респ. би ли могъл да се придобие въз основа на давностно владение.
В заключенията си и двете експертизи са категорични, че „търговският обект – магазин“ в УПИ XII-115 е
трайно прекрепен към поземления имот, има характеристиките на сграда и не
представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
По делото е прието и заключение на друга съдебно-техническа
експертиза - за установяване на прилежащия терен, необходим за обслужване на „търговският
обект – магазин“. Видно от заключението, изготвено от вещото лице инж. Д.К., минимално
необходимия прилежащ терен за обслужване на въпросния магазин е определен с
площ от 194 кв.м. и е онагледен в скица – приложение № 2 към заключението. В
същата скица е отразена и кадастралната граница на плана на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/1993г., ограждаща магазина и прилежаща към него площ
от 146 кв.м., така че същите са отделени от УПИ XII-115. В скицата вещото лице
е очертало и реална част от УПИ XII-115, в която част с площ от 138 кв.м.
попада магазина и която част представлявала неоградената част от поземления
имот. Вещото лице е посочило в заключението си и е потвърдило в открито съдебно
заседание, че е извършил оглед на имота, при който е констатирал, че „в
по-голямата си част самата постройка служи като ограда между имота и улицата“,
а „площта между магазина и улицата не е оградена“. Вещото лице е изяснило в съдебно
заседание и че сградата е нанесена в кадастралния план на гр. Свиленград от
1973 година. В заключението процесния УПИ XII-115 е обозначен като поземлен
имот с идентификатор 65677.701.6599, така, както е заснет по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Свиленград. Последното се
установява от представената скица на поземлен имот № 15-1034911/14.11.2019г.,
издадена от СГКК – гр. Хасково. В скицата е отразено, че в поземлен имот с
идентификатор 65677.701.6599 попада сграда с идентификатор 65677.701.6599.1.
За установяване,
респ. за опровергаване на спорното давностно владение върху магазина и
прилежащия към него терен, по делото са разпитани петима свидетели. С
показанията на ангажираните от ищците свидетели - В.В.Г. и Д. Г. Ш. не се
опровергават констатациите на нотариуса в НА № 150/2016г., относно
принадлежността на правото на собственост върху описаните в нотариалния акт
имоти. Преките впечатления на свидетеля Г. са в периода 2003 – 2005г., когато „работил
там алуминиева дограма“. Според свидетеля, когато напуснал, там останал да
работи Г., по прякор „Чибо, който плащал наем на Д., но св. Г. не знаел дали
още работят и „какво е ставало“ след това. Свидетелят Ш. посочва, че след
делбата през 2004г. „магазинът останал в имота на Д. и той го ползвал“, а сега
имотът бил изоставен и не се ползвал. Как и по какъв начин го ползва Д.
свидетелят не уточнява. Свидетелят изрично заявява, че не знае някога страните да
са имали спорове за този имот.
От друга страна, от
показанията на ангажираните от ответниците свидетели - Г.Д.Г., И.Ж.К. и Г.Н.Д.
се установява, че повече от десет години преди съставяне на оспорения констативен
нотариален акт (НА № 150/2016г.) магазинът и прилежащата му площ се владеел от
ответниците. Тримата свидетели имат преки впечатления, като свидетелите Г. и К.
работят предприятието „Месокомбинат Бурденис“, собствено на ответниците и
находящо се в собствения им съседен имот, „още от създаването му“ - „от 2003г., още преди да се разделят Б. и Р.“,
а свидетелят Д. е т.нар. „Чибо“, който е ползвател на магазина, скючил договор
с Р. още през 2001г. Показанията на тримата свидетели са непосредствени,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с цялостния
доказателствен материал, поради което съдът ги кретира изцяло. Според тези
свидетели магазинът е на Р., никога не е бил ползван от Д. и между тях двамата
не е имало спорове за това. Св. Д. е категоричен: „Аз, откакто съм там, не знам
Д. да го е ползвал магазина. Имахме съдебен спор с Д. преди 4 години. Той
предяви иск, че му дължим някакъв наем, минахме през съд и съда се произнесе,
че това няма как да стане, тъй като сме нямали никакви договорки с него.“. Тези
показания се подкрепят и от представеното по делото Решение № 209/04.12.205г.
по гр. дело № 507/2015г. по описа на РС – Свиленград.
Така установените обстоятелства по делото
водят до извода, че ответниците са собственици на процесните 138/1154 ид. части
от Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6599
по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Свиленград.
Правото им на собственост е констатирано в оспорения нотариален акт №
150/2016г., а ищците не доказаха, че констатациите
на нотариуса за принадлежността на право на собственост са неверни. В тази връзка следва да се
изясни, че тези констатации не обвързват съда, съгласно разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 11/
21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, като при оспорването
им, при наличието на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, в тежест на оспорващия е да оспори констатациите, а не на молителят
да доказва владението си. В
случая, ищците, в чиято тежест бе да опровергаят констатациите на нотариуса в
НА № 150/2016г., не го сториха.
От друга страна, ответниците доказаха
възраженията си, че ползат процесните процесните 138/1154 ид. части от ПИ с
идентификатор 65677.701.6599 на правно основание.
Установи се по делото на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, и приетите експертизи, че владяните от ответниците 138/1154
ид. части от Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6599 представлява
прилежаща площ към разположената в имота сграда с идентификатор 65677.701.6599.1.
Установи се, че тази сграда е т.нар. „масивна сграда – магазин“, изключена от
доброволната делба между страните през 2004г. Установи се, че тази сграда е
останала неоградена, т.е. е останала извън поставената от ищците ограда на
собствения им Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6599. Установи се, че същата
сграда се ползва повече от десет години преди съставянето на констативния
нотариален акт от 2016 година, явно, непрекъснато и необезпокоявано от страна
на ответниците. Сам по себе си фактът на ползването в случая е достатъчен, за да се
приеме, че ползвателите осъществяват владение върху сградата, тъй като в
конкретния случай, в отношенията между съсобствениците се прилага презумпцията
на чл.69 от ЗС (съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г.
на ОСГК на ВКС). Затова и съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху сградата
и частта от имота е придобита от ответниците въз основа на давностно владение.
Като собственици на сградата, ответниците са собственици и на процесните 138/1154
ид. части от имота и на друго основание – чл.64 от ЗС. В тази връзка се
установи, че минимално необходимата прилежаща площ към сградата е по-голяма от
реално ползваната от ответниците прилежаща площ от 138 кв.м. Тази реално
ползваната от ответниците прилежаща площ към сградата съответства на процесните
138/1154 ид. части от ПИ с идентификатор 65677.701.6599.
По
изложените съображения, предявеният иск се явява недоказан и неоснователен,
поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, каквито претендират и за
които представят списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.Х., с ЕГН: **********, и Д.А.Б.,
с ЕГН: **********, срещу Р.Г.П., с ЕГН: **********, и З.П.П., с ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.108 от ЗС – за признаване за установено в отношенията
на страните, че К.А.Х., с ЕГН: **********, и Д.А.Б., с ЕГН: **********, притежават правото на собственост, при равни
права, върху 138/1154 идеални части от Поземлен имот с идентификатор
65677.701.6599 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Свиленград, ул. “Ген. Скобелев“ № 63, с
площ 1154 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: недефиниран, при съседи: 65677.701.9014, 65677.701.9519,
65677.701.6901, 65677.701.6598, и за осъждане на Р.Г.П., с ЕГН: **********, и З.П.П.,
с ЕГН: **********, да предадат на К.А.Х., с ЕГН: **********, и Д.А.Б., с ЕГН: **********,
владението върху описаната част от имота.
ОСЪЖДА К.А.Х., с ЕГН: **********, и Д.А.Б., с ЕГН: **********,
да заплатят на Р.Г.П., с ЕГН: **********, и З.П.П., с ЕГН: **********, сумата
488,16 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: