№ 9011
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110158536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н. МЛ. В. и И.М. В., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал.1 о ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците, при квота 1/2, дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата сумата от 2466,93 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 255,77 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
30.03.2021 г.; сумата от 74,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 12,82 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 30.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. №21488/2021г . по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответниците оспорват исковете по основание с довод, че не притежават качеството
клиент на топлинна енергия за процесния имот, и по размер с оглед на наведено възражение
за изтекла погасителна давност с твърдение, че в обща фактура от м.07.2018 г. са включени
парични вземания за периода 01.05.2017-30.04.2018г.
Третото лице-помагача на страна на ищеца не изразява становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е размер на предявените искове.
1
От договор за доброволна делба от 10.06.2004 г. се установява, че в общ дял на
ответниците се разпределя имот в адрес, като същите съпритежават при равни квоти правото
на собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо
съдът приема, че през исковия период като собственик на имота всеки един ответник се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството
потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на
собственост върху имота. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Всеки един ответник, съразмерно
притежаваните идеални части от правото на собственост отговаря за непогасените вземания
за доставка на топлинна енергия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което
се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Не се спори, че реално потребеното количество топлинна
енергия е сумата 2466,93 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
Искът за съществуване на правото на парично вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по аргумент от
чл. 422, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено на 15.04.2021 г., когато спират да текат
давностните срокове, на осн. чл. 116, б. б от ЗЗД. Съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, правото на
парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно ТР
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Погасени по давност ще са изискуеми парични вземания, считано три години назад
от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД), тоест преди 15.04.2018 г.
Тъй като се претендират вземания за топлинна енергия за период от 01.05.2018 г., то
наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в
сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
2
Общите условия от 2016 г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията
по чл. 32, ал. 3, тоест само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33,
ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят, респ. считано от 15.09. Ответниците не твърдят и не доказват плащане
на главното парично вземане, поради което за забавено изпълнение дължат лихва.
Акцесорната претенция се явява основателна за периода 15.09.2019-30.03.2020 г. за сумата в
размер 255,77 лв., определен от Съда по реда на чл. 162 от ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства- главни отчети и
индивидуални справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния
имот, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение. Поради това се явява основателен искът за сумата от 74,85 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред
и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
В обобщение съдът приема за основателни предявените искове срещу Н. МЛ. В. и
И.М. В., съобразно квотата им в съсобствеността по 1/2 ид.ч.,както молба-уточнение от
21.12.2021 г. на ищеца и удостоверените в заповедта за изпълнение сума, като Н. МЛ. В.
дължи сумата от 1233,47 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
адрес, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до
изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 127,88 лв. за периода от 15.09.2019
г. до 30.03.2021 г.; и сумата от 37,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането; а ИР. МЛ. В. сумата от 1233,46 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 127,88 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
30.03.2021 г.; сумата от 37,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата общо 261,20 лв. (или всеки един дължи по 130,60 лв.)
– сбор от 155,48 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт, и 105,72 лв. за платена държавна такса и възнаграждение
на юрисконсулт пред заповедния съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от
ЗПП, юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. МЛ. В., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 1233,47 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
имот в адрес, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 127,88 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2021 г.; и сумата от 37,43 лв. за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
21488/2021 г. по описа на СРС; като иска за мораторна лихва за сумата 06,42 лева за периода
01.07.2018-30.03.2021г., начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИР. МЛ. В., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 1233,46 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
имот в адрес, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 127,88 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2021 г.; сумата от 37,42 лв. за главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
21488/2021 г. по описа на СРС; като иска за мораторна лихва за сумата 06,42 лева за периода
01.07.2018-30.03.2021г., начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. МЛ. В., с ЕГН: **********, и ИР. МЛ. В., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: адрес, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес
на управление: адрес, сумата 261,20 лева или всеки един сумата 130,60 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №21488/2021 г. и по гр. дело № 58536/2021 г., и двете по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4