Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
гр. Бургас, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 11.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 4958 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Х., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2170800 на ОДМВР- Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден
електронен фиш за това, че на 01.07.2018 г., в 18:28 часа, на път II - 99, км. 10+600,
на кръстовище с. Атия, в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, с автоматизирано
техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта
за движение в извън населено място до 50 км/ч, сигнализирано с пътен знак B-26 и E-24, собственият му лек автомобил Фиат Браво, с рег.
номер ….., е бил управляван със скорост от 83 км/ч или с 33 км/ч над
разрешената скорост. Електронният фиш бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1
и 2 ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
"Глоба" в размер на 300 лева. ЕФ бил връчен на лицето на 05.11.2020 г.
Към датата на заснемане на нарушението
техническото
средство е било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи –
удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 16/ и протокол от
проверка /л. 17-18/.
Видно от представеното по делото писмо
на АПИ, ОПУ – Бургас /л. 10/, максимално разрешената скорост на движение на път
II-99 „Бургас – Созопол- Малко Търново“, в участъка на км
10+600 /ляво/, в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, към 01.07.2018 г. е била
сигнализирана със следните пътни знаци – на км 10+710 /ляво/- пътни знаци В26 (50 км) в комбинация с А26, на км 10+670
/ляво/ - пътен знак Е24, на км 10+630 /ляво/ - пътни знаци В26 /50 км/ в
комбинация с А18.
Жалбоподателят не е представил
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
От представената по делото справка от ОД
МВР – Бургас /л. 22/ се установява, че жалбоподателят В.Х. /Гашилик В., Hashylyk Viktor/ е гражданин на Украйна, с ЕГН **********
и ЛНЧ **********, постоянно пребиваващ в Република България.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От
правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола
от проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, стационарната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с
по-висока от 50 км./ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 33
км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство е
представено ксерокопие на снимка /л. 20/, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 01.07.2018
г., в 18:28 часа, както и че скоростта е 83 км/ч. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от
представеното като писмено доказателство по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка, системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 03.05.2018 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя, доколкото посоченото
МПС е регистрирано на В.Х., ЕГН **********.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов
ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В хода на
съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да
изключват административнонаказателната му отговорност. Поради това съдът
приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за
извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП – "Глоба"
в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2170800 на ОД на МВР - Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя В.Х. /Г В., H V/, с ЕГН ********** и ЛНЧ **********, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.