Присъда по дело №1214/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 126
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20224430201214
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 126
гр. Плевен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
СъдебниЕЛЕОНОРА АНГ. ЙОТКОВА

заседатели:СИЛВИ М. МИЛКОВ
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
и прокурора Г. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Наказателно дело от
общ характер № 20224430201214 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Н. С. А. - роден на *** г. в гр. Плевен,
живущ в с. град, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, с ЕГН – **********; Н. Г. Л. - роден на 21.10.2003 г. в гр.
Плевен, живущ в с. град, ***, *** гражданин, с основно образование,
неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН – ********** и Г. П. П. - роден на
12.09.2003 г. в гр. Плевен, живущ в с. град, ***, *** гражданин, с основно
образование, неженен, не работи - ученик, неосъждан, с ЕГН – **********, за
ВИНОВНИ в това, че през периода 03.12.2020 година - 14.12.2020 година в
град Плевен в съучастие като извършители при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил
марка „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен № ***, като подсъдимите Н.
Л. и Г. П. и като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението
на деянието и да ръководят постъпките си отнели чужди движими вещи от
владението на Х. Р. К. от същия град на обща стойност 1160 лв., както следва:
1. На 03.12.2020 година в град Плевен отнели -14 броя метални джанти
1
комплект с гуми на обща стойност 210 лв., 20 броя автомобилни радиатора на
обща стойност 500 лв., 1 бр. дизелов двигател за лек автомобил марка
„Пежо“, модел 306 на стойност 200 лв. и кабели от електрическа инсталация
за два броя автомобили на обща стойност 40 лв., имущество на обща
стойност 950 лв., от владението на Х. Р. К. от същия град, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят;
2. На 14.12.2020 година в град Плевен отнели - 4 бр. алуминиеви
джанти размер 13 J комплект с гуми 13 R на стойност 120 лв., 2 бр.
алуминиеви джанти размер 15 J комплект с гуми 15 R на стойност 70 лв. и
кабели от електрическа инсталация за 1 брой автомобил на стойност 20 лв.,
имущество на обща стойност 210 лв. от владението на Х. Р. К. от същия град,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
Престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимия Н. С. А.;
Престъпление чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК по отношение на подсъдимия Н. Г. Л. и
Престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК по отношение на подсъдимия Г. П.
П..
ОСЪЖДА на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от подсъдимия Н. С. А. със
снета по делото самоличност на ДЕВЕТ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така
определеното наказание с една трета и му налага наказание ШЕСТ месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.54 от НК
подсъдимия Н. Г. Л. със снета по делото самоличност на ДЕВЕТ месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета и му налага
наказание ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с две години изпитателен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.54 от НК подсъдимия
Г. П. П. със снета по делото самоличност на ДЕВЕТ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК
2
НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета и му налага наказание
ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с две години изпитателен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Н. С. А., Н. Г. Л. и
Г. П. П., да заплатят по равно на гр. ищец Х. Р. К. сумата от 950.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането 14.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. С. А., Н.
Г. Л. и Г. П. П. да заплатят по равно по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-
деловодни разноски в размер на 604,50 лева, както и държавна такса в размер
на 50.00 лв. върху уважения граждански иск.
На основание чл.310, ал.2, вр. чл.308, ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на
страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 /шестдесет/ дни.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда №126/27.09.2022г. постановено по
НОХД№1214/2022г. по описа на ПлРС.
Обвинението е против Н.С.А., с ЕГН – **********; Н.Г.Л., с ЕГН –
********** и Г.П.П., с ЕГН – **********, за това, че през периода
03.12.2020 година - 14.12.2020 година в град Плевен в съучастие като
извършители при условията на продължавано престъпление, чрез използване
на моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с
регистрационен № ***, като подсъдимите Н.Л. и Г.П. и като непълнолетни,
но могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят
постъпките си отнели чужди движими вещи от владението на Х.Р.К. от същия
град на обща стойност 1160 лв., както следва:
1. На 03.12.2020 година в град Плевен отнели -14 броя метални джанти
комплект с гуми на обща стойност 210 лв., 20 броя автомобилни радиатора на
обща стойност 500 лв., 1 бр. дизелов двигател за лек автомобил марка
„Пежо“, модел 306 на стойност 200 лв. и кабели от електрическа инсталация
за два броя автомобили на обща стойност 40 лв., имущество на обща
стойност 950 лв., от владението на Х.Р.К. от същия град, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят;
2. На 14.12.2020 година в град Плевен отнели - 4 бр. алуминиеви джанти
размер 13 J комплект с гуми 13 R на стойност 120 лв., 2 бр. алуминиеви
джанти размер 15 J комплект с гуми 15 R на стойност 70 лв. и кабели от
електрическа инсталация за 1 брой автомобил на стойност 20 лв., имущество
на обща стойност 210 лв. от владението на Х.Р.К. от същия град, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК по
отношение на подсъдимия Н.С.А.; престъпление чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл.
194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК по
отношение на подсъдимия Н.Г.Л. и престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл.
194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК по
отношение на подсъдимия Г.П.П..
В хода на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от Х.Р.К. против подсъдимите
Н.С.А., Н.Г.Л. и Г.П.П. за сумата от 950.00 лева, представляваща обезщетение
за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло
така повдигнатите срещу подсъдимите обвинение. Счита същото за доказано
по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства. Пледира съда да признае подсъдимите за виновни и
при определяне на наказанието на същите да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което може да бъде приложено при условията на чл.55
от НК, от предвиденото такова по отношение на пълнолетния, с оглед
1
завишената стойност на предмета на престъпното посегателство. С оглед на
което в този смисъл и при наличието на чл.66 от НК. По отношение на гр. иск
счита, че същият е своевременно депозиран и основателен по своя размер,
съобразно назначената по делото и приета съдебно-оценителна експертиза.
Защитникът на подсъдимия Н.А., адв. Р.И. от ПАК, моли съда да бъде
предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Счита, че с оглед
характера на настоящото производството повдигнатото обвинение по
отношение на подзащитния й е доказано по един безспорен и категоричен
начин. Моли при определяне на вида и размера на наказанието да бъде
съобразено обстоятелството, че подзащитният й не е осъждан, в досъдебното
производство и още по време на проверката е признал вината си и изразил
желание да възстанови причинените имуществени вреди, но не се стигнало до
този резултат. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, като
наказанието на подзащитния й бъде към минимума и бъде намалено с 1/3 и да
бъде приложена разпоредбата на основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение
на гражданския иск предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимия Н.Л., адв. М.И. от ПАК моли съда да бъде
предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Изразява становище,
че с оглед обстоятелството, че подзащитният й е признал вината си, стои
въпроса само за вида и размера на наказанието. Счита, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, като чисто съдебно минало, доброто
му процесуално поведение, признал е вината си, спомогнал на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, има критично отношение
към извършеното, също изразил в хода на досъдебното производство желание
за възстановяване на щетите. С оглед на това, че престъплението е извършено
от подсъдимия като непълнолетен и явно без добра преценка на това което
извършва и стойността на това което е откраднато от владението на
пострадалите. Моли на подзащитния й да бъде наложено минимално
наказание предвидено в закона – три месеца лишаване от свобода и да бъде
отложено изпълнението му на основание чл.66 от НК с две години
изпитателен срок, като непълнолетен. Относно гр. иск моли да бъде
постановен съдебен акт от усмотрение на съда.
Защитникът на подсъдимия Г.П., адв. В.И. от ПАК, моли съда да бъде
предприета процедура по съкратено съдебно следствие, с оглед
обстоятелството, че подзащитният й признава вината си, признава фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт. Пледира с оглед обстоятелството, че
подзащитния й е извършил деянието като непълнолетен, съответно закона
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, при което следва
да се приложи редукцията по чл.58а от НК, като се намали определеното му
наказание с 1/3. Моли по отношение на подзащитния й да бъде наложено
минимално наказание, с оглед на ниската му възраст, затова че е признал
вината си, има добро процесуално поведение съдействал на досъдебното
производство и поради ниската си незрялата възраст същият едва ли е
съзнавал на каква точно стойност са вещите за които става на въпрос. Моли
2
на подзащитния й да бъде наложено наказание – три месеца условно по реда
на чл.66 от НК. По отношение на гр. иск счита същият за основателен.
Подсъдимият Н.А. признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие
за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция. В последната си дума иска условно
наказание.
Подсъдимият Н.Л. признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие
за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция. В последната си дума иска условно
наказание.
Подсъдимият Г.П. признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие
за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция. В последната си дума иска условно
наказание.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372,
ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:
От дълъг период назад във времето Х.Р.К., заедно със семейството си
обитавали жилищен недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***. В
дворното си място на дома си и съседното такова К. в съответствие с
упражняваната от същият дейност по изкупуването на различни автомобилни
части от амортизирани автомобили за последващата им продажба съхранявал
множество такива, измежду които и автомобилни гуми, джанти с различни
размери и марки, и радиатори.
На 03.12.2020г. подсъдимият Н.А. се срещнал с непълнолетните
подсъдими Н.Л. и Г.П., с които поддържал приятелски взаимоотношения. По
време на разговора им Л. и П. споделили с А. за затрудненото си финансово
състояние в което се намирали. Обвиняемият П., който живеел в близост до
обитавания от гр. ищец К. имот, предложил на останалите подсъдими да
отнемат от владението му различни автомобилни части, като след продажбата
на същите да получат финансови средства. Тримата подсъдими се отправили
към автомобила стопанисван от подсъдимия А., а именно – марка „Форд“,
модел „Фокус“, с рег. № ***, намиращ се на ул. ***. Подсъдимите А., Л. и П.
влезли в дворното място на гр. ищец К. през незаключената врата, откъдето
отнели следните чужди движими вещи – 14 броя метални джанти комплект с
гуми на обща стойност 210 лева; 20 броя автомобилни радиатори на обща
стойност 500 лева; 1 бр. дизелов двигател за лек автомобил марка „Пежо“,
модел 306 на стойност 200 лева; кабели от електрическа инсталация за два
броя автомобили на обща стойност 40 лева, имущество на обща стойност 950
лева, собственост на Х.Р.К. от гр. Плевен. Отнетите вещи натоварили в
автомобила на А. и се насочили към дома на Н., където прикрили вещите
предмет на престъплението.
На следващия ден подсъдимите Н., А. и П. отишли в пункт за
3
изкупуване на вторични метални отпадъци *** ЕООД, находящ се в гр.
Плевен, като на управителя на площадката предложили за изкупуване вещите,
предмет на престъплението. Подсъдимият Н.А. представил документ за
самоличност. Служителят на пункта за вторични суровини измерил
предоставените му автомобилни части, за които заплатил сумата в размер на
35.00 лева. Получените парични средства подсъдимите си разделили помежду
си.
На 14.12.2020г. подсъдимите А., Л. и П. решили отново по
неправомерен начин да придобият чуждо движимо имущество от последваща
продажба на която да реализират определени парични средства. По
идентичен начин тримата подсъдими се отправили вечерта отново към дома
на гр. ищец К. със стопанисвания от А. лек автомобил. Непосредствено след
като се установили в обособеното дворно място в жилищния имот на К.
тримата подсъдими отнели следните чужди вещи: - 4 бр. алуминиеви джанти
размер 13 J комплект с гуми 13 R на стойност 120 лв., 2 бр. алуминиеви
джанти размер 15 J комплект с гуми 15 R на стойност 70 лв. и кабели от
електрическа инсталация за 1 брой автомобил на стойност 20 лв., имущество
на обща стойност 210 лв., собственост на Х. К. от гр. Плевен. С отнетите
вещи, които натоварили в лекия автомобил, с който се предвижвали,
подсъдимите се отправили към дома на родственик на подсъдимия Н., където
прикрили вещите предмет на престъплението. На следващият ден гр. ищец К.
констатирал липсата на част от движимите вещи и депозирал сигнал пред
надлежните органи.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на отнетите от подсъдимите
движими вещи, към момента на извършване на престъплението е в общ
размер на 1160 лева.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза е, че непълнолетният подсъдим Г.П., към момента
на извършване на престъпните посегателства е могъл да разбира свойството и
значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на назначената и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза е видно, че непълнолетния подсъдим Н.Л., към
момента на извършване на престъпните посегателства е могъл да разбира
свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимите Н.С.А., Н.Г.Л. и Г.П.П., направени в
производството по чл.371, т.2 от НПК, които самопризнания се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията
на гр. ищец Х.Р.К., свидетелите Д.И.Х, Р.Р.М. и П.Л.Д, от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-стокова експертиза, от заключенията на
вещите лица по изготвените съдебно-психиатрични експертизи по отношение
на подсъдимите П. и Л., както и от писмените доказателства и
4
доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК, както и справките за съдимост на подсъдимите
Н.С.А., Н.Г.Л. и Г.П.П., Характеристичната справка на подсъдимите П., Л. и
А.. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност
не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият Н.С.А. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл. 195, ал.1, т.4,
вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимият А. по
посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна
страна на осъществено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК са установени в хода на съдебното
производство.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и
е обхванато като съставомерно от нормата на чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият Н.Г.Л. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.195, ал.1, т.4, вр.
с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимият Л. по
посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна
страна на осъществено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК са установени в
хода на съдебното производство.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и
е обхванато като съставомерно от нормата на чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият Г.П.П. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл. 195, ал.1, т.4,
вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимият П. по
посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна
страна на осъществено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК са установени в
5
хода на съдебното производство.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и
е обхванато като съставомерно от нормата на чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие –
подсъдимите А., Л. и П. противозаконно са отнели чужди движими вещи от
владението на собственика Х. К. и са установили свое.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-
пряк умисъл. Подсъдимите Н.А., Н.Л. и Г.П. са съзнавали обществено
опасният характер на извършеното и неговите обществено опасни последици
и са целяли настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението им. Съзнавали са, че вещите са чужда собственост, че нямат
съгласието на собственика на вещите, като кражбата е извършена чрез
използването на МПС- лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. №
***, както и при условията на продължавана престъпна дейност, тъй като
двете деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто
деяние от обективна и субективна страна представлява продължение на
първото деяние.
Смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимите А., Л. и П. е чистото им съдебно минало, направените
самопризнания.
Отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимите А. Л. и П.
са механизма на самото деяние, с оглед проявената упоритост и дързост при
осъществяването на преследваната престъпна цел, значимостта на засегнатите
от деянието обществени отношения и значителната стойност на вещите,
предмет на престъплението.
Причина за извършване на деянието е незачитането и пълното
игнориране на подсъдимите за установения в страната правов ред и ниското
им правно съзнание.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващото отговорността обстоятелство, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия Н.С.А., следва да се определи към минимума на предвиденото в
закона за съответното престъпление. За извършеното от подсъдимият А.
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК законът предвижда наказание от една до десет години
лишаване от свобода.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27
6
от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от
НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода в
размер на девет месеца лишаване от свобода, което след като редуцира с 1/3,
наложи шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три
години изпитателен срок.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващото отговорността обстоятелство, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия Н.Г.Л., следва да се определи към минимума на предвиденото в
закона за съответното престъпление. За извършеното от подсъдимият Л.
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК законът предвижда наказание до три
години лишаване от свобода.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27
от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от
НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание лишаване от свобода в размер
на девет месеца лишаване от свобода, което след като редуцира с 1/3,
наложи шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три
години изпитателен срок.
Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващото отговорността обстоятелство, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия Г.П.П., следва да се определи към минимума на предвиденото в
закона за съответното престъпление. За извършеното от подсъдимият П.
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК законът предвижда наказание до три
години лишаване от свобода.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27
от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от
НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание лишаване от свобода в размер
на девет месеца лишаване от свобода, което след като редуцира с 1/3,
наложи шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три
години изпитателен срок.
По така предявения граждански иск съдът съобрази следното:
7
Гражданският иск, предявен от Х.Р.К. против подсъдимите Н.С.А.,
Н.Г.Л. и Г.П.П. за сумата от 950.00 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
14.12.2020г. до окончателното й изплащане е основателен. Налице е
извършено виновно, противоправно деяние от страна на подсъдимите А., Л. и
П., в резултат на което е причинена вреда на Х. К.. Същите се намират в
пряка причинно – следствена връзка помежду си, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД възниква задължението
подсъдимите да овъзмездят причинената вреда.
При определяне на дължимото на Х. К. обезщетение съдът взе предвид
заключението на експерта по изготвената съдебно – стокова експертиза.
Основавайки се именно на това обективно и безпристрастно заключение
съдът осъди подсъдимите Н.А., Н.Л. и Г.П. да заплатят по равно на гр. ищец
Х.Р.К. сумата от 950.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в
резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума до окончателното и изплащане.
При този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите Н.А., Н.Л. и Г.П. да заплатят по равно направените
съдебно-деловодни разноски по сметка на ОД на МВР – Плевен в размер на
604.50 лева, както и държавна такса в размер на 50.00 лева върху уважения
граждански иск.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:







8
Съобщи за изтекли лични данни