№ 171
гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435-чл.438 от ГПК във връзка с чл.442а от ГПК във
връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П. П. от гр.Велико
Търново, срещу решение №177 от 14.05.2021г., постановено по в.гр.д.
№321/2021г., с което Окръжен съд-Велико Търново е оставил без
разглеждане, като недопустима, подадената от Н. П. П. жалба срещу
действията на ЧСИ М. Г., от района на Великотърновския окръжен съд по
изп.д. №335/2019г., изразяващи се в налагане на възбрана върху поземлен
имот с идентификатор 24685.15.3, с площ 8273 кв.м., намиращ се в землището
на с.Дъскот, местност Сърбин, Община Павликени, поради явна
несъразмерност на обезпечението с размера на задължението и оплакване за
допуснато нарушение от страна на ЧСИ на разпоредбата на чл.442а от ГПК,
както и е прекратил производството по делото в тази му част, поради
недопустимост на жалбата. В тази част решението на Окръжен съд-Велико
Търново има характер на определение.
Със същото решение №177 от 14.05.2021г. по в.гр.д. №321/2021г.
Окръжен съд-Велико Търново е оставил без уважение жалбата на Н. П. П.
против изричен отказ от 18.03.2021г. на ЧСИ М. Г., от района на
Великотърновския окръжен съд, постановен по изп.д. №335/2019г., да
1
прекрати принудителното изпълнение, поради липса на подлежащ на
изпълнение акт по чл.209 ал.2 т.3 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс, като неоснователна и недоказана, както и е оставил без уважение
искането по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението, като неоснователно.
В тази част, тъй като Окръжен съд-Велико Търново се е произнесъл по
съществото на жалбата в частта й относно прекратяване на изпълнителното
дело по реда на чл.433 от ГПК поради липса на подлежащ на изпълнение акт
по чл.209 ал.2 т.3 от ДОПК, като неоснователна и недоказана, решението е
влязло в сила, като окончателно и неподлежащо на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.437 ал.4 от ГПК, чийто текст гласи, че Окръжният съд
постановява решението с мотивите си в едномесечен срок от постъпване на
жалбата в съда и това решение не подлежи на обжалване.
В този смисъл, а именно че съдебният акт на Окръжния съд, с който
същият се произнася по съществото на жалба срещу действия на съдебния
изпълнител по принудително изпълнение, е решение и това решение на
Окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, е и Тълкувателно
решение №3/12.07.2005г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, което е
задължителна съдебна практика за всички съдилища и страните по делата..
Следователно предмет на настоящото въззивно частно гражданско
производство е само жалбата, с характер на частна жалба, срещу решението
на Великотърновския окръжен съд, в частта с която е оставена без
разглеждане жалбата на жалбоподателя П. срещу действието на частния
съдебен изпълнител по налагане на възбрана върху процесния поземлен имот,
намиращ се в с.Дъскот, поради явна несъразмерност на обезпечението с
размера на задължението по изпълнителното дело и оплакване за нарушение
на разпоредбата на чл.442а от ГПК, и е прекратено съдебното производство
по тази част на подадената от П. жалба, в която част съдебният акт има
правната характеристика на определение, поради процесуална недопустимост
на жалбата.
В тази част подадената от длъжника Н.П. частна жалба против
решението на Окръжен съд-Велико Търново, в частта му имаща характер на
определение, конкретизирано по-горе, е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна по делото – длъжник в изпълнителното
производство, имаща правен интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ
2
на обжалване съдебен акт-съдебното решение само в частта му с която е
оставена без разглеждане жалбата в посочената й част, както и предвид
обстоятелството че същата е подадена в срок.
Против определение №1155 от 23.12.2021г., постановено по в.гр.д.
№321/2021г., с което Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил молбата по
чл.95 ал.1 от ГПК на Н. П. П. за предоставяне на правна помощ под формата
на процесуално представителство по делото, като неоснователна и
недоказана, не е подадена частна жалба, поради което това определение е
влязло в сила и Апелативният съд няма правомощия да проверява
правилността му. В този смисъл настоящият съдебен състав съобрази, че
определението на Великотърновския окръжен съд за отказ да се предостави
правна помощ е съобщено редовно по смисъла на ГПК на жалбоподателя Н.П.
на 11.02.2022г. и след тази дата, в едноседмичния срок за обжалване,
определен от ГПК, както и досега, няма данни по делото да е постъпила
частна жалба.
Следователно определение №1155 на Великотърновския окръжен съд
също е влязло в сила и не може да бъде пререшавано.
Съгласно чл.299 ал.1 от ГПК по правило, спор разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван.
Съгласно ГПК правилото за непререшашаемост на спора е относимо и
към влезлите в сила определения.
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав намира обжалваното решение, в
частта му представляваща определение, само която е предмет на разглеждане
от Апелативния съд в настоящото производство, за валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че обжалваното определение е валидно и
допустимо, Апелативният съд пристъпи към проверка на правилността му.
В обжалваното решение са съобразени всички събрани по делото
доказателства, основно данните по приложеното изп.д. №. 335/2019г. по
описа на ЧСИ М. Г.. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
3
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Следва да се отбележи, че налагането на възбрана върху процесния ПИ
от8273 кв.м. в землището на с.Дъскот, е извършено с връчването на длъжника
Н.П. на призовката за принудително изпълнение върху този имот на
15.12.2020г., чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК и извършването на описа на същия имот на 03.02.2021г.,
съгласно разпоредбата на чл.451 от ГПК.
Действително по реда на чл.442а от ГПК длъжникът може да направи
възражение за несъразмерност, но пред съдебния изпълнител и в двуседмичен
срок, по аналогия с разпоредбата на чл.436 ал.1 от ГПК.
В случая, както правилно е отбелязал Окръжният съд в обжалваното
определение, съдебният изпълнител не е сезиран с възражение. Дори да се
приеме, че жалбата до Великотърновския окръжен съд е възражение, какъвто
характер тя няма, същата е подадена едва на 07.04.2021г. по пощата, а е
входирана при ЧСИ на 08.04.2021г. т.е. подадена е след изтичането на
законово определения двуседмичен срок, който в случая е изтекъл на
17.02.2021г., сряда, присъствен ден.
Преди всичко Апелативният съд споделя основния правен извод,
направен в обжалваното определение, а именно че обжалваното от длъжника
действие на ЧСИ по налагане на възбраната не е от категорията съдебно
изпълнителни действия, които съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 и ал.3 от
ГПК длъжникът може да обжалва, в които разпоредби изчерпателно са
изброени подлежащите на съдебен контрол т.е. на обжалване на съдебно
изпълнителни действия и посоченото в настоящата жалба изпълнително
действие не е в кръга на изброените т.е. не подлежи на обжалване.
Отделно от това Апелативният съд приема и че жалбата в тази й част е
просрочена.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, в обжалваното
определение, Великотърновският окръжен съд е формулирал правилни
правни изводи, които Апелативният съд споделя., включително Апелативният
съд споделя основния правен извод, направен от Окръжния съд в
обжалваното определение, а именно че атакуваното от длъжника съдебно
4
изпълнително действие не подлежи на обжалване пред съда, както и в добавка
че жалбата против наложената възбрана върху поземления имот в с.Дъскот се
явява просрочена.
Правилно е прието, че при недопустимост на жалбата, съдебното
изпълнение не подлежи на спиране.
Апелативният съд с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд и намира, че същите са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на жалбоподателя
относно пороци на обжалваното определение, направени в частната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното определение не
страда от такива пороци.
Като правилно обжалваното решение, в обжалваната му част,
представляваща определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №177 от 14.05.2021г., постановено по в.гр.д.
№321/2021г., В ЧАСТТА МУ С ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с която
Окръжен съд-Велико Търново е оставил без разглеждане, като недопустима,
подадената от Н. П. П. от гр.Велико Търново жалба срещу действията на ЧСИ
М. Г., от района на Великотърновския окръжен съд по изп.д. №335/2019г.,
изразяващи се в налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор
24685.15.3, с площ 8273 кв.м., намиращ се в землището на с.Дъскот, местност
Сърбин, Община Павликени, поради явна несъразмерност на обезпечението с
размера на задължението и оплакване за допуснато нарушение от страна на
ЧСИ на разпоредбата на чл.442а от ГПК, както и е прекратил производството
по делото в тази му част, поради недопустимост на жалбата.
На основание чл.437 ал.4 от ГПК решение№177 от 14.05.2021г.,
постановено по в.гр.д. №321/2021г. Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, като не подлежащо на обжалване.
Определение №№1155 от 23.12.2021г., постановено по в.гр.д.
№321/2021г., с което Окръжен съд-Велико Търново е отхвърлил молбата по
5
чл.95 ал.1 от ГПК на Н. П. П. от гр.Велико Търново за предоставяне на правна
помощ под формата на процесуално представителство по делото, като
неоснователна и недоказана, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, тъй като не е обжалвано.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6