Решение по дело №239/2017 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 268
Дата: 12 юни 2017 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20174500500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

268

гр.Р., 12.VІ.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 25 април през две хиляди и седемнадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА Г.

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря С.П.  и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Г.  ВГД № 239 по описа за 2017 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.294 ГПК.

           С решение № 63 от 28.ІІІ.2017 год.по гр.д.№ 822/2015 год.ВКС-ІV г.о.е отменено решението на Р.нския окръжен съд от 10.ХІ.2014 год.по ВГД № 912/2014 год.и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд ,който да се произнесе по предявените искове по чл.40 и чл.42 ЗЗД.

           Н. е обжалвало решението на Р.нския районен съд постановено по гр.д.№ 8656/2013 год.по описа на РРС,с което е прогласена за нищожна сделката,сключена с нотариален акт № 175/3.ХІІ.2008 год.,с която М.П.Г. и П.Г.К. продали на дружеството  нива от 25026 кв.м и нива от 28431 кв.м,двете намиращи се в землището на град Р.,местността п. на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове по подробно развити в жалбата съображения,поддържани в съдебно заседание  при новото разглеждане на делото пред окръжния съд.

           Ответниците по жалбата  М.П.Г. и П.Г.К. считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на обжалваното решение.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,и след като съобрази задължителните указаният по тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение на ВКС,намира за установено следното:

           На 3.ХІІ.2008 год.с нотариален акт № 175 т.Х на нотариус Г.Г. рег.№ 221 по регистъра на НК с район на действие района на РРС  страните сключили договор за продажба на недвижими имоти-нива от 25026 кв.м и нива от 28431 кв.м,намиращи се в землището на град Р.,местността п. за сумата 6820 лева.При извършването на сделката ищците били представлявани от адвокат Иванов от Адвокатска колегия Р. ,представителната власт на когото съгласно пълномощно рег.№ 4814/12.ІV.2007 год.на нотариус Г. с упълномощител М.Г. и пълномощно рег.№ 4816/12.ІV.2007 год.с упълномощител П.К. обхваща действията на разпореждане и управление с описаните ниви-да ги продава при условия,цена,начин на плащане  и на лица,каквито намери за добре, включително като договаря със себе си или от името на други лица,които представлява.Твърдят,че за  сделката  и договорените условия узнали около година и половина по-късно,а пълномощникът им се отчел едва през 2013 год.като превел по сметка на ищцата М.Г. сумата 6515 лева.Считат,че сделката е сключена в тяхна вреда предвид значителната разлика между продажната цена и действителните цени на пазара на недвижими имоти от този вид към момента на продажбата,поради което са поискали от съда прогласяване на нищожността й.Наведено е и друго основание за нищожност-липса на съгласие от тяхна страна относно продажната цена като съществен елемент от договора.

           С обжалваното решение районният съд е приел,че сделката е сключена във вреда на  представляваните.Ниската продажна цена -6820 лева при средна пазарна оценка от 17160 лева съгласно заключението на вещото лице налагало извод за наличие на споразумение между представителя и третото лице и съзнание у тях за увреждащия характер на извършеното по отношение на представляваните лица.Така е стигнал до правния извод за основателност на иска по чл.40 ЗЗД и е прогласил нищожността на извършената продажба.

           Решението на районния съд е валидно и допустимо,но по същество е неправилно и подлежи на отмяна.

           Фактическият състав,пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД включва два елемента:обективен-договорът да е във вреда на представлявания,което се преценява към датата на сключването му;и субективен-споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания.Без да е необходим изричен сговор между тях,те трябва да знаят или осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания. Недобросъвестността не се предполага,а подлежи на доказване от страна на представлявания,като преценката за наличието й се извършва с оглед конкретните обстоятелства по случая към момента на сключване на договора.Недобросъвестността може да бъде установена и с косвени доказателства,които при съвкупната им преценка да водят до сигурен ,обоснован извод за сговаряне между пълномощника и третото лице за увреждане на представлявания.В обжалваното решение районният съд не е обсъдил доказателствата по делото в аспекта на посочените елементи на фактическия състав на чл.40 ЗЗД.Изводите за наличие на обективния и субективен елемент е основал единствено на несъответствието между продажната цена на нивите от 6820 лева и действителната им пазарна цена към момента на сключване на сделката в размер на 17000 лева съгласно заключението на приетата по делото експертиза.Това несъответствие е необходимо,но далеч не единствено и достатъчно основание за обявяване недействителността на сделката по отношение на представляваните на основание чл.40 ЗЗД.то не сочи на недобросъвестност както от страна на пълномощника,така също и от страна на дружеството-жалбоподател.Районният съд не е обсъдил наведените от последното твърдения за наличие и на друга уговорка между страните по промяна на статута на продадените земи.От представените договори за отдаване под наем на процесните земи и анексите към тях за пет стопански години-от 2008 год.до 2013 год.и служебна бележка се установява,че в посочения период  след продажбата на нивите,ищците са продължили да ползват имотите и да получават наем със съгласието на дружеството –жалбоподател и изричното им овластяване от управителя съгласно представеното по делото пълномощно.Изложените обстоятелства,от една страна сочат на други уговорки между страните по промяна в предназначението на имота и получаване на по-висока продажна цена съобразно новия им статут,при което оспорената продажба се явява средство за постигането й,а от друга страна,опровергават тезата за недобросъвестност у пълномощника и жалбоподателя и сговор за увреждане на представляваните.Изложеното налага и крайния извод за неоснователност на предявения иск за нищожност на сделката на основание чл.40 ЗЗД.Като е стигнал до противоположен извод,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено.Вместо него съдът постановява друго за отхвърляне на иска.

    Наред с иска по чл.40 ЗЗД ищците са предявили иск за недействителност на сделката на друго основание като сключена без представителна власт по смисъла на чл.42 ЗЗД.По този иск районният съд не се е произнесъл,но с отмяната на решението му по иска по чл.40 ЗЗД е налице хипотезата на чл.271,ал. ГПК и въззивният съд дължи произнасяне.В исковата молба са наведени твърдения,че предоставеното от ищците пълномощно е общо и не изразява волята на упълномощителите относно основните параметри на сделката и не предоставя конкретно упълномощаване за извършеното от пълномощника разпоредително действие.Въз основа на това се твърди,че то е извършено без представителна власт и на това основание се иска прогласяване на недействителността на сделката.     

 

 

 

 

 Съдържанието на пълномощното ,с което всеки от ищците е упълномощил адвокат Иванов от АК Р. с широк кръг права по управление и разпореждане с недвижимите имоти бе подробно обсъдено по-горе.То безспорно не съдържа конкретни параметри и условия при възмездно разпореждане с имота,но от това не следва извода,че при сключването на оспорваната сделка пълномощникът е действал без представителна власт по смисъла на чл.42 ЗЗД.За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното./т.1 на ТР № 5/2016 год.по т.д.№ 5/2014 год.на ОСГТК/.Като съобразява тези задължителни указания по приложението на закона,съдът стига до извода,че пълномощникът не е действал извън пределите на предоставената му от упълномощителите представителна власт.Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството за получаваните от тях доходи от продадените земи в продължение на пет стопански години след продажбата,което наред с получената продажна цена,съдът разглежда като съгласие с извършените от пълномощника разпоредителни действия от тяхно име.По тези съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора съдът присъжда в полза на жалбоподателите разноските в съдебното производство,включително и тези за касационно обжалване.

Мотивиран така окръжният съд

 

 

Р  Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1213 от 23.VІІ.2014 год.на Р.нския районен съд,постановено по гр.д.№ 8656/2013 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Г. и П.Г.К. против Н. иск за прогласяване недействителността на сделката,сключена с нот.акт № 175,т.Х от 3.ХІІ.2008 год.на нотариус Г. Г. *** действие РРС,с която М.П.Г. и П.Г.К. чрез пълномощника си адвокат И.П.И. продават на Н.  нива от 25026 кв.м и нива от 28431 кв.м,намиращи се в землището на град Р.,местност п.за сумата 6820 лева,на основание чл.40 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Г. и П.Г.К. против Н. иск за прогласяване недействителността на същата сделка като сключена при липса на представителна власт на основание чл.42 ЗЗД.

ОСЪЖДА М.П.Г. ЕГН ********** и П.Г.К. ЕГН ********** да заплатят на Н. сумата 1495,30 лева разноски в съдебното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: