№ 957
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20026145/31.03.2022 г. по гр. д. № 12171/2021 г. по описа
на СРС, 24 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от
1079,18 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съд, както и
181,57 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 10.06.2020 г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 31,63 лева – главница за
периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането и 5,71 лева – лихва за периода от 01.05.2017 г. до
10.06.2020 г., претендирани за имот, представляващ апартамент № 48,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 66396, за които суми в
производството по ч.гр.д. № 25661/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като неоснователен и
недоказан.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. №
25030970/12.04.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице
облигационна връзка с лицето Н. Н. Н. и по-точно, че не било доказано
качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че от представения
по делото нотариален акт по чл. 55г от ЗПИНМ № 160/1969 г. се
установявало, че лицето Н.Н.Р. е придобил правото на собственост върху
процесния имот. Установявало се също така, че Н. Н. Н. е починал на
21.02.2007 г. и е оставил като законен наследник ответникът по делото.
Представена била и декларация за откриване на партида с данни на процесния
имот, адресирана до изпълнителния директор от Н. Н.. Поддържа, че
ответникът дължи претендираните суми. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски и
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25040935/23.05.2022 г., подаден от Н. Н. Н., с който заявява, че оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 12171/2021 г. по описа на СРС, 24 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против Н. Н. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 25661/2020 г. по описа на СРС, 24 състав.
2
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 66396.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат
месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД суми
за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
66396. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016 г. - м.
04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната
страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на
1079,18 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 31,63 лева –
сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа,
че за периода от 15.09.2017-10.06.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в
размер на 181,57 лева и 5,71 лева, обезщетение за забава върху дължимата
сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2017-10.06.2020 г. Твърди,
че по гр. д. № 25661/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
3
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Н. Н. Н., с който
заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че между
страните не съществува облигационно правоотношение, тъй като от
представените към исковата молба доказателства не се установявало, че е
собственик на процесния имот. Освен това, поддържа, че при действието на
чл. 62 от ЗЗП дори да се приемело, че е доставена топлинна енергия, то
ответникът не дължал плащането й, тъй като не я бил поръчал. Поддържа, че
не дължи и суми за дялово разпределение. Оспорва, че дължи и лихва за
забава. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
25661/2020 г. по описа на СРС, 24 състав. По заявление от 19.06.2020 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на Н. Н. Н. да заплати на
кредитора сумата от 1079,18 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 181,57 лева за периода от 15.09.2017 г.-
10.06.2020 г., сумата от 31,63 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 5,71 лева за периода от 01.05.2017-10.06.2020 г. и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 75,96 лева. В изпълнение
на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят е предявил иск в
законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети и Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
4
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ –
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна
консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни
известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е
предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за
плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от
Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока
по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че
обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след
издаване на изравнителните сметки.
Във връзка с установяване на правото на собственост върху
топлоснабдения имот е представен Нотариален акт за собственост на
апартамент № 160, т. ХLV, д. № 8360/1969 г. на Нотариус при Софийски
народен съд, с който Н.Н.Р. е признат за собственик на апартамент № ****, в
ж.к. Бъкстон, гр. София.
Видно от списък на етажните собственици към Протокол от 08.08.2002
г. на етажната собственост на бл. ****, ж.к. Бъкстон, гр. София, с който е
избрана „Б.“ ООД за дружество, което да извършва дялово разпределение, е,
че под № 5 е включен Н. Н. Н..
Установява се от удостоверение за наследници на Н. Н. Н. е, че той е
починал на 21.02.2007 г. и е оставил като наследник по закон Н. Н. Н..
За имот – апартамент № ****, ж.к. Бъкстон е открита служебно партида
при ищеца с № 66396.
5
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява, че
към 10.02.2022 г. няма данни за извършени плащания от ответника, които да
погасяват задължения за процесния период за имот в гр. София, ж.к. **** с
аб. № 66396, поради което и непогасените задължения за процесния период
от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. са в размер на 1110,79 лева, от които 1079,16
лева и за дялово разпределение на топлинна енергия 31,63 лева. Установява
се от въведените в системата на „Топлофикация София“ ЕАД изравнителни
сметки през процесния период са 270,36 лева, които са прихванати от
задълженията на ответника, които са били в общ размер на 1349,52 лева.
Установява се, че размерът на задълженията за услуга дялово разпределение
са в размер на 31,63 лева. Вещото лице дава заключение, че размерът на
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 190,14
лева, а върху стойността на услугата дялово разпределение е 6,66 лева за
исковия период.
Установява се, че за периода от м. 05.2017 до м. април 2019 г. главницата за
топлинна енергия е на стойност 728,64 лева и за дялово разпределение 30,38
лева, а мораторанта лихва 92,87 лева и съответно 6,27 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
6
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 25661/2020 г. по
описа на СРС, 24 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че е неправилно първоинстанционният съд е достигнал до
извод, че не е установено, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот. Разгледани в своята съвкупност и независимо от това, че
в нотариалният акт за собственост на имота не е налице съвпадение в името
на наследодателя на ответника, то с оглед наличието на други данни, че
именно Н. Н. Н. е бил собственик на имота към 2002 г., когато е съставен
списък на етажните собственици, както и че от справката за постоянен и
7
настоящ адрес на ответника, приложена към заповедното производство,
следва да се направи единствения възможен извод, че именно Н. Н. Н. е
собственик на апартамент № ****, в ж.к. Бъкстон, гр. София. По делото не се
установява (не са въведени и твърдения), че се е разпоредил с него в исковия
период, то за него е възникнало и задължението в качеството му на
собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия, поради което и е достигнал до
неправилния извод относно неоснователността на предявения иск на това
основание.
С оглед неправилността на решението в тази част, то следва да се
обсъдят събраните по делото доказателства във връзка с другите правно-
релевантни факти, доводи и възражения.
От приетите по делото писмени доказателства, а и не е спорно, че, че в
процесния период до имота, собствен на ответника е доставена топлинна
енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила. Установява се, че искът е установен
и по размер, доколкото се установява, че задължението в исковия период е в
общ размер на 1079,16 лева по издадените фактури и изравнителни сметки.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за изтекла
погасителна давност на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в”
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението
на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към
спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане,
обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност”.
(Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. №
408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. №
180/2010г. на ВКС, І ТО).
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
8
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответника за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – като за
част от процесния период според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишния
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.06.2020 г. не е изтекъл тригодишния давностен срок относно дължимите
суми за периода м. май 2017 г. (с падеж 15.07.2017 г.) до 30.04.2019 г. В този
смисъл предявеният иск за установяване съществуване на процесното вземане
за стойността на потребена енергия е основателен до размер от 728,64 лева,
установен от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и е неоснователен за разликата до сумата от 1079,16 лева и за
периода от м. 05.2016-04.2017 г. като погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че
дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния апартамент
се извършва от „Б.“ ООД, което дружество е вписано в публичния регистър
към Министерство на енергетиката. Размерът на възнаграждението е
установен от приетите по делото писмени доказателства и съдебно –
счетоводната експертиза за периода м. май 2017 – м. април 2019 той е 30,38
лева.
По отношение на претендираното с исковата молба обезщетение за
забавено плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
9
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. Доколкото за част от главницата
направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява
основателно, то и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за
забава се явява погасено и съответно недължимо от ответника по аргумент от
чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
По отношение на задълженията за заплащане на главниците за периода
от м. май 2017 до м. април 2019 г. са били приложими Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е
предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху
задълженията по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за
заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася. За
исковия период съдебно-счетоводната експертиза, която е съобразила
дължимостта на задълженията и погасените по давност главници е
установила, че размерът на обезщетението за забава е 92,87 лева.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са
ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането
му. В приложимите към договора общи условия не е предвиден срок за
плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите ответникът би изпаднал в забава след покана,
каквато не е представена по делото. Предвид на изложеното, предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява основателен
само за сумата от 92,87 лева за периода от 15.09.2017 – 10.09.2020 г. –
обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия, в останалата
част, както и за това върху стойността на услугата за дялово разпределение
искът се явява неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено до размер на сумите от 728,64 лева за периода от 01.05.2017 до
10
30.04.2019 г. и за сумата от 92,87 лева – обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017-10.06.2020 г.,
както и за сумата от 30,38 лева – стойност на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2017 – 30.04.2019 г., както и за сумата над 157,08 лева –
възнаграждение за предоставена правна помощ.
С оглед основателността на предявения иск за част от претендираната
сума на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Н. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 165 лева, представляващи направени разноски в исковото и
заповедното производство и въззивното производство и на основание чл. 78,
ал. 1, ал. 8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20026145/31.03.2022 г. по гр. д. № 12171/2021 г.
по описа на СРС, 24 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от
„Топлофикация София“ ЕАД против Н. Н. Н. с искане да бъде признато за
установено, че Н. Н. Н. дължи на ищеца сумата от 728,64 лева– топлинна
енергия, доставена за имот в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2017 до
30.04.2019 г., абонатен № 66396, сумата от 30,38 лева, представляваща
стойност на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. и за сумата от 92,87 лева – обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017-10.06.2020 г.,
както и в частта над сумата от 157,08 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, предявен от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец № 23 против
11
Н. Н. Н., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ****, че Н. Н. Н. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 728,64 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017-30.04.2019 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 66396, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 19.06.2020 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 92,87 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 10.06.2020 г. и
сумата от 30,38 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2017-30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 19.06.2020 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
гр.д. № 25661/2020 г. по описа на СРС, 24 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20026145/31.03.2022 г. по гр. д. №
12171/2021 г. по описа на СРС, 24 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Н. Н. Н., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. **** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Красно село, ул. Ястребец № 23 сумата от 165 лева,
представляваща направени в заповедното и първоинстанционото и
въззивното производство, сумата от и сумата от 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД-трето лице
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12