Р Е Ш Е Н И Е

№………………

 

                        град Плевен, 13.07.2020година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І  граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря……..ВИРИГИНИЯ  ПЕТКОВА……..…и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….……………..…възз.гр.д.№ 432 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С  рeшение № 47/10.03.2020 г. по гр.д. № 864 по описа за 2019 г. на Левченски районен съд е отхвърлена като неоснователна молбата на на К.А.В. от гр.Левски, с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на фамилното ѝ име от В. на К.а, като неоснователна.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от молителката К.А.В., чрез пълномощника и адв М.С.. Излагайки съображенията си, че не е съгласна с мотивите на първоинстанционното решение, жалбоподателката моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена молбата ѝ по чл.19 от ЗГР. В жалбата се посочва, че  молителката дължи всичко в живота си на своя дядо А., поради което в знак на благодарност има намерение да носи фамилното име на рода на дядо си по майчина линия – К., с което се представя при нови запознанства. Поради това заявява, че да продължава да носи фамилното име В., за нея и роднините ѝ, се явява обществено неприемливо и неоправдано.

Община Плевен не е взела становище по молбата, а представителят на Окръжна прокуратура Плевен, счита че молбата не следва да  бъде уважена.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията,   изложени в жалбата, взе предвид направените от молителката доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Пред Левченски районен съд е подадена молба от К.А.В., с която тя е поискала на основание чл.19 ал.1 от ЗГР да бъде променено фамилното и име от В. на К.а, поради наличието на важни обстоятелства за това. Излагат се следните доводи:  Родена е от извънбрачна връзка между майка ѝ В. А. К.а и баща ѝ А. В.В.. След раждането ѝбаща ѝ я е припознал, поради което била записана в акта за раждане с имената К.А.В.. Твърди, че била израснала, отгледана и възпитана от своите баба и дядо по майчина линия – П.Д. А. и А. К. К.. Затова в някои моменти ги чувствала като свои родители. Помежду им съществувала дълбока връзка на обич и привързаност. Същевременно с баща си били в лоши отношения, поради което не желаела да продължава да носи неговата фамилия, а фамилното име на рода на своя дядо по майчина линия – К.а. Твърди, че при новите си запознанства се представяла с тази фамилия. Счита носенето на фамилията В. за  обществено неприемливо и неоправдано за нея и нейните роднини.

Заинтересованите страни Община Левски и РП-Плевен не са взели становище по молбата.

                    По делото е установено следното от фактическа страна : Съгласно приложеното копие на удостоверение за раждане, изд. от Община Левски, въз основа на акт за раждане № ***/28.03.1995г., че   молителката е родена на ***г. от майка В. А.В. и баща А. В.В.. От прил. копие от удостоверение за раждане на майка ѝ В. А.В.,*** се установява, че името на баща ѝ /дядото на молителката по майчина линия/ е А. К. К.. На основание чл.533 от ГПК, районния съд е изискал справка за съдимост и справка от Районна прокуратура – Плевен за висящи дела, от които е видно, че   молителката е неосъждана и срещу нея няма образувани и висящи наказателни производства.

От събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез  разпита на свидетелката Е.В. А. – сестра на молителката, се установява, че К.В. действително е била отгледана от своите баба и дядо по майчина линия. Свидетелката знае за  желанието на сестра си да смени фамилното си име заради отношението си към нейните баба и дядо, заради любовта и вниманието им, проявени при нейното отглежда. Свидетелката дава показание, че при нови запознанства молителката, вече се представяла с фамилното име К.а.  

        За да отхвърли така депозираната молба, първоинстанционният съд е счел същата за неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗГР, съгл. която, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, е императивна. Законът допуска отклонение от нея само при наличие на някоя от изрично предвидените в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки - когато фамилното име е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая не е установено нито носеното от молителката фамилно име В. да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито важни причини да налагат промяната му. Субективното желание на молителката да носи фамилното име на дядо си по майчина линия, поради това, че родителите й са се разделили и бабата и дядото по майчина линия са я отгледали, не представлява такава причина. Промяната на името не зависи от субективното желание на лицето, а от наличието на обективни предпоставки. Не се установява настоящото фамилното име на молителката да е лично или обществено неудобно за носене, нито се установява тя да е известна в обществото с другото фамилно име, поради което носенето на фамилията В. да е неудобно за нея и да й създава пречки в общуването. Важни обстоятелства по смисъла на закона могат да бъдат такива лично значими причини, като трудности в идентификацията, социалната и професионалната реализация, каквито в процесния случай не са налице.  

Въззивният съд споделя напълно изложените от РС доводи.Безспорно е, че нито едно от имената – собствено, бащино и фамилно не е с осмиващ, опозоряващ или обществено неприемлив характер. Съгласно закона и съдебната практика по прилагането му, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяната. Няма такова неудобство за молителката от носенето на фамилията на баща си, която тя е носила вече 25 години и с тази фамилия са всичките ѝ издадени документи и поради това се е превърнало в неразделна част от социалния ѝ живот. Дори да е започнала да се представя с фамилията на дядо си, то малко са случаите, когато човек се представя освен със собственото си, и с фамилното си име, а и няма твърдение, тя да е станала известна в обществото с фамилията К.а.Ето защо съдът приема, че липсват законови основания за допускане на исканата промяна.

Въззивницата се позовава на съдебна практика, като твърди, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по см. на закона. Счита, че субективното желание на лицето да носи определено име не следва да се изключва от термина „важните обстоятелства“. Действително, всеки отделен случай следва да се преценява конкретно, но при все това, ако субективното желание на дадено лице да носи определена лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по см. на закона, то промяната на бащиното и фамилното име не е въпрос на желание на носещия го, а се подчинява на строга правна регламентация и сочи произхода на лицето. В чл. 13 ЗГР е разписано как се образува бащиното име, а в чл. 14 от ЗГР - фамилното. Във втория случай, който ни интересува, е регламентирано, че фамилното име на всяко лице е  фамилното или бащиното име на бащата, а не на майката. Само собственото име на лицето може да бъде свободно избрано от родителите му, съгласно чл.12 ал.І от ЗГР, респ. променяно при отчитане на субективното му желание.

 По правилата на чл. 14 ЗГР е формирано фамилното име на всяко лице, в т.ч. и на молителката. В конкретният случай твърдените в молбата важни обстоятелства не са такива, които да игнорират разпоредбите на ЗГР, касаещи формирането на фамилното име, нито да пренебрегнат произхода и гражданското състояние на лицето. Молителката следва да избере друг морален или правен способ за изразяване на дълбоката си признателност и уважение към своите баба и дядо, за това че са я отгледали. С промяна във фамилното име се цели акт на благодарност и принадлежност, които могат да бъдат постигнати с други позволени от закона средства, а не по реда на чл. 19, ал.1 ЗГР, без да са налице необходимите законови предпоставки и правно значим интерес за такава промяна. Ето защо, правилно първоинстанционният Левченски РС е оставил молбата по чл.19 ал.1 ЗГР без уважение, като неоснователна.

 Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. 

                    Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.І от ГПК решение № 47/10.03.2020г. по гр.дело № 864/2019 г. по описа на Левченски районен съд.

         Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: