Решение по дело №109/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. С. А., [държава], с посочен по делото адрес за кореспонденция: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12689/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които напуснала [държава] изложила добросъвестно пред административния орган, но те били възприети неправилно. Заявява, че се опасява за сигурността си вследствие на водещите се военни действия нейния регион. Цитираната в решението Справка № ЦУ-1852/27.08.2024г. била силно противоречива относно ситуацията в *. Счита се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства и факта, че била от женски пол. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Сочи, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната Директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. В съдебно заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателката и от назначения ѝ процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез С. – София с № УРИ 150400-2439/31.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли с вх.№2184/06.08.2024г., Х. С. А. от [държава] е поискала закрила от Република България. Самоличността ѝ е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33716/06.08.2024г., видно от която лицето се е индивидуализирало с имената Х. (собствено име) А. (бащино име) С. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], област *. На 03.04.2024г. Х. С. А. е регистрирана с посочените имена, родена на [дата]. в [държава], [населено място], област Хасака, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, * професия, със ** образование, *, без документи за самоличност. В Регистрационния лист и приложението към него са посочени данни за майката, бащата, брата и сестрите на търсещото закрила лице, една част от тях в [държава], други в България и [държава].

С писмо с рег.№ УП-33716/08.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15486/26.09.2024г. (рег. № УП-33716/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.08.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33716/28.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че напуснала [държава] в средата на юли 2024г., когато нелегално заминали за Турция, заедно с родителите ѝ и сестра ѝ. Родена била в [населено място], област * и само там живяла. Напуснала [държава] заради лошото икономическо положение, баща ѝ не можел повече да я издържа и нямала избор. Освен това, там не можела да завърши висше образование. Приели я в * и *, но не отишла, защото там нямало сигурност за жените. Искала България да ѝ даде статут за да можела да живее спокойно. Посочила, че не била арестувана или осъждана в държавата си по произход или друга страна, нямала проблеми заради религията или етноса си, не членувала в политически партии или религиозна организация, не била член на въоръжена групировка, нямал взаимоотношения с армията или полицията, не посочила да е била заплашвана или преследвана.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33716/03.12.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. С. А..

Решението е връчено на лицето лично на 09.01.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 15.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденката не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителката да е била обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на търсещото закрила лице. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката не е направила в разказаната от нея бежанска история. Не е била арестувана, нямала е проблеми с официалните власти в [държава], не е била жертва на насилие и не била отправяна заплаха към нея. Оспорващата не твърди в страната си на произход да е била заплашвана, преследвана, да ѝ е било упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателката информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

В Справка с вх.№МД-02-20/14.01.2025г. се съдържа информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава]. Посочени са данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Налице са и данни от бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 02.01.2025г., в който се посочвало, че от 08.12.2024г. насам завърналите в [държава] бежанци са 115 000. С оглед последното се отбелязва и че между Турция и [държава] са вече са активни няколко гранични пунктове, с което е повишен капацитетът на обработка на преминаващи лица. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в Североизточна [държава] и за военни удари на [държава] по територията на [държава]. Отразен е изразен от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната.

По отношение на обстановката в [държава] към момента, съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващата.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ .

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, вкл. в провинция Хасака, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел, че ситуацията със сигурността не се характеризира е изключително, жестоко и ширещо се насилие, което да излага на реална угроза от малтретиране на всяко лице в посочената провинция. Конфликтите там не се отличавали с повсеместност и с интензивност, при които да следвало да се приеме, че съществува вероятна и сериозна по характера си заплаха от тежки посегателства върху живота или върху други основни права и свободи на кандидата. В конкретния случай нямало и установени лични обстоятелства, които да сочат, че тя можело да стане специфична цел на такова насилие поради присъщите на положението ѝ елементи, вкл. такива, свързани с работа, ангажименти и/или подкрепа за въоръжени групировки или международни организации. Ответникът е приел и че за търсещата закрила чужденка липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като заявила, че е пълнолетна и не е семейна. За нея не били налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живяла жалбоподателката, както и с личното ѝ положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки в [държава] са налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е явно и по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справките на ДАБ и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за възстановяване на реда. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА – „Новата власт в [държава] назначи за министър на външните работи А. Х. *“). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на губернатора на провинция Судейда (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето гранични пунктове със [държава] за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността ѝ поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с нея интервю, жалбоподателката е нямала взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвала политическа или друга дейност и респ. не може да се направи извода, че личното и общественото ѝ положение предполагат същата да попада в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата ѝ по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към настоящия момент, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. А., гражданка на Сирия, против Решение №12689/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.