№ 19887
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110112526 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Ф. Й. Х., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 2
621.14 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от
418.05 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; сумата от 21.10 лв.
– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от
4.59 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
55478/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, към което са приложими Общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
исковия период топлинна енергия за имот с абон. № ****, но тя не е заплатила дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, но с
възражението си по ч. гр. д. № 55478/2022 г. релевира възражение за изтекла 3-годишна
1
погасителна давност по отношение на вземанията за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 14.12.2019 г., както и за вземанията за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 14.12.2019 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55478/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели
на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза
на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, нот. д. №
****/1993 г. на нотариус при НС – СРС, се установява, че през 1993 г. ответницата е
придобила собствеността върху апартамент, чиято идентичност с процесния имот се
установява от Удостоверение с изх. № ****/17/23.10.2013 г. Не се твърди, нито се
установява тя да се е разпоредила със собствеността върху имота преди или по време на
исковия период. Ето защо съдът намира за установено, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот през исковия период.
Предвид изложеното и с оглед писменото доказателство на л. 9, от което е видно, че
партидата при ищеца, водена на името на предишния собственик, е закрита през 2012 г.,
съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден
2
имот, находящ се в ****, с абон. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от
общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от **** на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия на ответницата през процесния период, е
прието заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия
период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са
извършвани след изтичане на законовия срок, са приключвали със заключение за
съответствие. Изяснява се, че остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от ****. Установява се, че
през процесния период в имота няма уреди за дялово разпределение, а има само 2 броя
щранг-лизи без индивидуални разпределители на разходите за отопление, поради което са
начислявани суми за служебна топлинна енергия, но само за периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2021 г., което е в интерес на абоната. Вещото лице посочва, че през периода в имота няма
водомер, поради което топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана
на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител за 2 бр. потребители,
който брой е посочен в подписания главен отчет за периода 2019 г. – 2020 г. Изяснява се, че
е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Вещото лице Т. дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, и приема, че неговата стойност
3
възлиза на сумата от 2 621.17 лв.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 13.10.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 05.08.2019 г., а това е
единствено задължението за м. 05.2019 г., защото срокът за плащане на задължението за м.
06.2019 г. е до 14.08.2019 г. включително, респ. давността за него е прекъсната с подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, базирайки се на данните в заключението на съдебно-техническата
4
експертиза, и приема, че възлиза на сумата от 2 521.17 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
частично основателен – за сумата от 2 521.17 лв. за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г.,
върху която ответницата дължи и законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до
окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер и за м.
05.2019 г. следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. По отношение на забавата
в плащането му съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение
предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е
15.09.2020 г. за главницата за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г. и 15.08.2021 г. – за
главницата за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като съобщенията към фактури са
съответно от 31.07.2020 г. и от 30.06.2021 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.
върху непогасената по давност главница в размер на 2 521.17 лв. съдът определи по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза
общо на сумата от 372.45 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен – за сумата от 372.45 лв., а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
5
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от ****. Следователно за ответницата е възникнало задължението за
заплащане на стойността на извършената по отношение на нейния имот услуга. Поради това
съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. С
Определение № 20779/13.06.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че цената на услугата възлиза на претендираната стойност, поради което съдът приема, че
дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 21.10 лв., като върху нея се дължи
и законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното плащане. Възражението на
ответницата за изтекла погасителна давност по отношение на тази главница е изцяло
неоснователно, защото началото на исковия период е м. 09.2019 г.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 105.74 лв., както
следва: 58.24 лв. – държавна такса, и 47.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за
исковото производство – в общ размер на 438.24 лв., както следва: 58.24 лв. – държавна
такса, 285 лв. – депозит за вещо лице, и 95 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Ф. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. №
****, а именно: сумата от 2 521.17 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното
плащане; сумата от 372.45 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022
г.; сумата от 21.10 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода
от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 55478/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска за главница за стойността на доставената топлинна енергия – за
разликата над 2 521.17 лв. до пълния предявен размер от 2 621.14 лв. и за м. 05.2019 г.;
6
частично иска за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за
разликата над 372.45 лв. до пълния предявен размер от 418.05 лв.; изцяло иска за сумата от
4.59 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА Ф. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
438.24 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 105.74 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7