№ 500
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Ц. Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000484 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 103 от 05.05.2022г., постановено по т.д. №
1081 по описа за 2021г. на Окръжен съд Стара Загора, с което са отхвърлени
предявените от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул. „С.“ № 54
против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 искове за заплащане на сумата от 37 558.30 лв. на
основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 37 558.30 лв.,
представляваща вземане за неустойка.
Решението е обжалвано от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул.
С. № 54 чрез адв. Р. Р. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Оспорени са изводите на решаващия съд, че
облигационната връзка между страните не е прекратена от управителя на
ответното дружество, евентуално, че договора не е прекратен с изтичането на
срока, за който е сключен и най – сетне, че процесния договор не е развален с
подаване на исковата молба по настоящото дело. Като твърди, че плащането
на сумата от 37 558.30 лв. е доказано, както с приложените писмени
доказателства, така и с приетата ССчЕ, както и че са налице основанията за
дължимост на претендираната неустойка, настоява съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение,
1
с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът – „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул. „Ц.“ № 117, офис 31 не е взел становище по жалба.
Съдът, след преценка на данните по делото и като съобрази предметния
обхват на въззивното обжалване, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
съединени искове, предявени от М. И. К. ЕГН ********** с адрес гр. С.З., ул.
„С.“ № 54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул. „Ц.“ № 117, офис 31 с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.трето ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: през м.07.2020г. ищецът и ответника са постигнали съгласие К. да
инвестира собствени средства срещу бъдеща печалба от съвместната им
дейност по отглеждане на индустриален коноп, в изпълнение на което ищцата
твърди да е превела на авансово на 29.07.2020г. сумата от 1000 лв. и на
01.10.2020г. сумата от 10 000 лв.. На 05.11.2020г. между страните е подписан
договор за сътрудничество и съвместна дейност, по силата на който ответника
се е задължил да извърши всички дейности и работи по отглеждане на
индустриален коноп на земеделска площ от 200 дка, съгласно одобрени План
за работа при отглеждане на индустриален коноп, техническо и ценово
предложение, а от своя страна ищцата се е задължила като инвеститор в
производството да предостави средства в размер на 200 000 евро, при
условията посочени в чл.1, ал.2 от договора. Като твърди, че в изпълнение на
сключения договор, освен посочените авансово платени суми, ищцата е
превела сумата от 10 000 евро при подписване на договора, за което същия
служи като разписка и на 27.11.2020г. е превела по банков път сумата от 7000
лв., а изпълнителя вместо да започне работа по договора и да се отчита на
инвеститора, съгласно уговореното, управителя на същия Н.М. заминал за
чужбина и се върнал в Р България едва в края на м.02.2021г., както и че
същия на 10.03.2021г. я посетил в офиса и заявил, че разваля договора,
поради липса на интерес, тъй като си осигурил друг инвеститор, ищцата
настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 37558.30 лв., представляваща дадено и получено от ответника по
договора на отпаднало основание, както и сумата от 37 558.30 лв.,
представляваща дължима неустойка, уговорена в чл.8, ал.1, пр.2 от договора
и представляваща общия размер на направените от ищцата разходи за
финансовата инвестиция, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 376, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника не е
постъпил.
От представеният от ищеца и неоспорен от ответника договор за
сътрудничество и съвместна дейност се установява, че на 05.11.2020г. е
учредено облигационно отношение между „И.К.К.“ ЕООД като изпълнител и
2
М. И. К. като инвеститор, с който изпълнителят е приел да изпълни всички
дейности и работи по отглеждане на индустриален коноп на открито на
земеделска площ 200 дка от масив 68/03/278.70 дка за 2021г., съгласно плана
за работа при отглеждане на индустриален коноп, техническо и ценово
предложение на изпълнителя, включващи всички разходи в максимален
размер от 200 000 евро, а инвеститорът се е задължил да инвестира в това
производство сумата от 200 000 евро поетапно, съгласно чл. 1, ал.2 от
договора. Страните изрично са посочили, че към момента на подписване на
договора е платена сумата от 10 000 евро, дължима за месец октомври, както
и че след реализиране на продукцията в рамките на срока на договора
изпълнителят ще изплати на инвеститора вложената инвестиция в размер до
200 000 евро, както и ще извърши плащане в размер на 40% от оборота, след
връщане на инвестицията. Договора е сключен за определен срок – 14 месеца
и влиза в сила от датата на подписването му от страните. В чл. 15 от договора
страните са предвидили условия за прекратяването му - по взаимно съгласие
между страните, изразено в писмена форма; при виновно неизпълнение на
задълженията от изпълнителя с писмено предизвестие от инвеститора и без
предизвестие от инвеститора, в случай на забава повече от 15 дни; при
неотстраняване на констатирани недостатъци; при неточно изпълнение на
някои от задълженията; при обявяване на изпълнителя в несъстоятелност или
използва подизпълнител, различен от посочения в договора или без да е
декларирал това.
Видно от приложените платежни нареждания за кредитен превод от
29.07.2020г. М. К. е наредила плащане на сумата от 1000 лв. в полза на Н.М.
М., съответно на 01.10.2020г. е наредила плащане на сумата 10 000 лв. към
дружеството ответник с посочено основание аванс към договор и на
27.11.2020г. на същото основание и към същото дружество ищцата е наредила
превод на сумата от 7000 лв.
От приетата от съда и неоспорена от страните ССчЕ на в.л. В.Н. се
установява, че банковата сметка на дружеството ответник е заверена с
наредената от ищцата сума на 01.10.2020г. в размер на 10 000 лв. и с посочено
основание „превод аванс към договор“ и на 27.11.2020г. с наредените от
ищцата 7000 лв.. От експертът е установено още, че по банкова сметка на
Н.М. М. на 29.07.2020г. е преведена от ищцата сумата от 1000 лв. с
посоченото основание „превод“. При ответника е установено осчетоводяване
на сумата от 27 000 лв. по счетоводна сметка № 222 „Инвестиции – други
инвеститори“, ан. сметка № 3 „М. И. К. – и.“, която сума е формирана от
сбора на преведените на 01.10.2020г. по банков път 10 000 лв., внесените в
брой с ПКО № 3 от 05.11.2020г. 10 000 лв. и преведените на 01.11.2020г. 7000
лв..
Събраните пред първата инстанция гласни доказателства и конкретно
показанията на св. М. и св. П. са еднозначни досежно това, че на 10.03.2021г.
се е състояла среща между Н.М. и ищцата, на която свидетелите присъствали,
3
както и че на тази среща Н.М. заявил, че прекратява договора с ищцата, тъй
като намерил друг инвеститор.
При тези установени от фактическа страна данни следва да се приеме,
че учреденото облигационно правоотношение между страните разкрива
белезите на договор за гражданско дружество, уреден в чл. 357 и сл. ЗЗД,
приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 288 ТЗ. Общата
стопанска цел, която страните са си поставили е отглеждане на индустриален
коноп на открито на земеделска площ от 200 дка, по отношение
осъществяването, на която изпълнителя е поел задължението да извърши
всички фактически дейности и работи по отглеждане на културата, а
инвеститора да осигури финансирането на тези дейности – вж. чл.1 от
договора. Страните са уговорили и разпределението на печалбата от
дейността – 40 % за ищцата, след изплащане на вложената от нея инвестиция
– чл.1, ал.3 от договора. Приетото налага неоснователност на възраженията на
жалбоподателя, че делото неправилно е образувано като търговско, тъй като
сделката с приложението на чл. 286, ал.1 ТЗ – сключена от дружеството
ответник и свързана със занятието му – отглеждане на индустриален коноп е
търговска.
Така учреденото облигационно отношение въззивният съд приема и в
съответствие с изложеното във въззивната жалба, че е прекратено по взаимно
съгласие на страните, изрично уговорено като възможност за преустановяване
на съществуващата връзка в чл. 15.2. от договора. Твърдението на ищеца в
исковата молба, че договора е „развален“ следва да се приеме за непрецизно
формулирано, тъй като не се твърди да е налице виновно неизпълнение на
поетите от ответника задължения, заради което ищеца като изправна страна
да е предприел действия по разваляне на договора, а се сочи отказ от
представляващия дружеството да изпълнява уговореното и изразено желание
от страните учреденото облигационно правоотношение да бъде
преустановено т.е. прекратено. Вярно е, че съгласно уговореното в чл.15.2 от
договора прекратяването на договора по взаимно съгласие следва да бъде
извършено в писмена форма, но в случая и с приложението на чл. 293, ал.3 ТЗ
следва да се приеме, че страните не са оспорили действителността на
изявлението, което не е направено в изискуемата за действителност форма, а
именно писмена. Този извод съдът прави въз основа на установеният факт, че
ответникът не е подал отговор на исковата молба, а при явяване в открито
съдебно заседание на 15.04.2022г. представляващия го е поискал да му бъдат
допуснати гласни доказателства за установяване на обстоятелствата защо не е
продължил бизнес отношения с ищцата т.е. същия не оспорва факта, че
установените отношения са прекратени. По аналогичен начин следва да се
коментират и представените от него писмени бележки, в които се признава,
че съществувалите облигационни отношения между страните са прекратени
по тяхно общо съгласие, а какво е довело до формиране на същото е без
значение за предявения от ищцата иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.
трето ЗЗД.
4
По изложените съображения и след прекратяване на учреденото
договорно отношение ответника дължи връщане на полученото от него в
изпълнение на същото на отпаднало основание. Размерът на полученото от
ответника е установен от приетата от съда и без възражения от страните
ССчЕ и това е сумата от 27 000 лв., която е осчетоводена от ответното
дружество по счетоводна сметка № 222 „Инвестиции – други инвеститори“,
ан. сметка № 3 „М. И. К. – и.“. До този размер искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд,
поради което и решението в частта, с която иска с правно основание е
отхвърлен за сумата от 27 000 лв. следва да бъде отменено и постановено
друго, с което същия бъде уважен, а за разликата над 27 000 лв. до
претендираните 37 558.30 лв. решението следва да бъде потвърдено.
Предвид приетото, че договора е прекратен по общо съгласие на
страните изцяло неоснователен е предявения иск с правно основание чл. 92
ЗЗД, тъй като не са установени, нито изправност на ищцата, нито забава от
страна на изпълнителя, която да се компенсира с уговорената в чл.8
неустойка за забава. В тази част решението като законосъобразен отговор на
повдигнатия за разрешаване спор следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски за двете
инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, респ. въззивната жалба,
които при съобразяване на приложения списък по чл. 80 ГПК съдът
констатира да са в размер на 2160.24 лв. за първата инстанция и 1619.28 лв. за
въззивната инстанция, представляващи разноски по заплащане на държавна
такса и възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 103 от 05.05.2022г., постановено по т.д. №
1081/2021г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която е отхвърлен
предявения от М. И. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С.З., ул. С. №
54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 иск за заплащане на сумата от 27 000 лв.,
дължима на отпаднало основание, като внесена по договор за сътрудничество
и съвместна дейност от 05.11.2020г., сключен между М. И. К. ЕГН
********** като и. и „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** като изпълнител и прекратен
по взаимно съгласие между страните КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 да заплати на М. И. К. ЕГН
5
********** с постоянен адрес гр. С.З., ул. С. № 54 сума в размер на 27 000
лв., дължима на отпаднало основание като внесена по договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 05.11.2020г., сключен между М. И. К.
ЕГН ********** като инвеститор и „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** като изпълнител
и прекратен по взаимно съгласие между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 05.05.2022г., постановено по т.д.
№ 1081/2021г. по описа на ОС Стара Загора в останалата обжалвана част, с
която искът по чл. 55, ал.1, пр. трето, предявен от М. И. К. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. С.З., ул. С. № 54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 е отхвърлен
за разликата над 27 000 лв. до 37 558.30 лв., както и в частта, с която е
отхвърлен искът, предявен от М. И. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
С.З., ул. С. № 54 против „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 за заплащане на сумата от
37 558.30 лв., представляваща неустойка по чл.8, ал.1, пр.2 от договора от
05.11.2020г..
ОСЪЖДА „И.К.К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., бул. Ц. № 117, офис 31 да заплати на М. И. К. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. С.З., ул. С. № 54 сума в размер на 2160.24
лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция по
заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат, както и сума в
размер на 1619.28 лв., представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция по заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6