№ 391
гр. Пазарджик, 10.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Д. Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220104175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:35 часа, се явиха:
Ищцата Д. В. С., редовно призована чрез адв. И. К., се явява лично и с адв. К.,
редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът П. А. Н., редовно призован, чрез пълномощника си адв.
М. К.-М. се явява лично и се представлява от адв. К.-М., надлежно
упълномощена да го представлява с пълномощно по делото.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. К.: - Уважаема госпожо съдия, считам, че няма пречка за даване
ход на делото.
АДВ. К.-М.: - Считам, също, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване делото от
фактическа страна.
АДВ. К.: - Поддържаме исковата претенция. Допълнително ще направим
две доказателствени искания. Първото е, понеже наистина няма изготвен
1
социален доклад от ДСП ** по отношение на искането на ищцата да
упражнява родителските права, считаме, че следва да бъде изготвен социален
доклад от ДСП ** за това какви условия е създала за нормалното отглеждане
на детето. Другото ми доказателствено искане е, молим съдът да изиска от РП
**, има постановление за образувано наказателно производство срещу
ответника за извършено от него престъпление, нанасяне на телесна повреда в
условията на домашно насилие, срещу моята доверителка. На 21-ви
доверителката ми беше призована в шесто Районно в **, където е разпитана от
разследващ полицай в качеството на пострадало лице по образуваното
наказателно производство. Считаме, че нещата ще бъдат относими към
доказателствата по това дело. Водим свидетеля ** В. С. – сестра на ищцата.
АДВ. К.-М.: - Аз на първо място, поддържам искането си да се
произнесете по така направеното възражение за недопустимост на така
заявената претенция по смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК. Както е видно от
приложеното към нашия отговор решение, с всички отбелязвания за влязло в
сила, между страните вече има влязло в сила решение по гражданско дело,
което е водено именно по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, в което производство,
съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по предмета на
настоящото дело, тоест, ние категорично бихме влезли в хипотезата на чл. 299,
ал. 1 от ГПК, тоест, съдът би се произнесъл по иск, по който вече има влязло в
сила съдебно решение. Така, че на първо място ние поддържаме това си
искане на това процесуално основание да прекратите настоящото
производство. Ако прецените, че следва, все пак, настоящото производство да
върви, в правото на съда е, да се укаже, респективно, да се прецизира, защото
страните не сме длъжни да сочим основанието, да се прецизира основанието и
да се посочи, ако се претендира на друго основание настоящата искова
претенция, и респективно да се укаже да се посочи кои са новонастъпилите
обстоятелства по смисъла на чл. 59 от СК, за да можем да организираме,
съответно, защитата си по адекватен начин. Това е на първо място. На второ
място, тъй като колегата засегна въпроса с доказателственото искане относно
въпросното прокурорско постановление, държа да уточня, че към настоящия
момент въпросното прокурорско постановление за образуване на ДП никой от
нас не го е виждал, към вчерашна дата дори досъдебното производство не
беше разпределено на разследващ полицай в шесто районно, а на 26-ти
декември Д. С., след като осъществи акт на домашно насилие срещу детето, за
2
което има издадена заповед за защита срещу нея, е отишла и е подала жалба
срещу моя доверител, като във връзка именно с тази жалба, просто е давала
обяснения на 26-ти декември пред районен инспектор в шесто районно. Това е
действителната фактическа обстановка и ако действително ищцата държи, тъй
като доколкото на нас ни стана известно най-вероятно може би ще се стигне и
до хипотезата набеждаване в тази ситуация, и то с оглед събраните от нас
доказателства, ако държи, да продължава в тази насока. Поддържаме отговора
си. В него подробно ясно, детайлно и изчерпателно пункт по пункт сме
оспорили всички твърдения в исковата молба. Считаме същата за изцяло
неоснователна. Считаме, че в хода на съдебното дирене ще докажем, че не е
налице нито едно новонастъпило обстоятелство, защото друго няма какво да
доказваме. Упражняването на родителските права и по принцип отношенията
помежду им, във връзка с упражняването на родителките права .по отношение
на общото им дете, вече са регламентирани с влязъл в сила съдебен акт,
поради което е недопустимо пререшаване на този въпрос от настоящия съд.
Поддържаме и доказателствените искания. Присъединявам се към молбата на
колегата за социален доклад – също считам, че следва да се изготви. Водим
свидетелите А. М. П., К. Г. С. и И.ка **а.
Съдът, приканва страните към спогодба и разяснява нейните последици.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО) - От моя страна няма никакъв проблем да
решим целия казус.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Аз лично към него нямам проблем. В смисъл, той
има проблем с мен. Не ми дава да си виждам осем месеца детето. Аз съм го
търсила. Аз съм му звъняла. В смисъл, опитвала съм се да разговарям чисто
човешки с него. В смисъл, ние сме родители на това дете, и съм го заявила.
Ние трябва да се грижим за това дете, а не да представя чужда жена.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ СЛЕДВА ДА ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ
НА РОДИТЕЛИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК.
ИЩЦАТА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК:
ИЩЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК: - Искам да си виждам
детето, което не ми беше предоставено това нещо, тъй като имаше решение от
съда, и в крайна сметка осем месеца така и не си видях детето, както и да е.
Изобщо не съм го виждала. Хиляди пъти съм го търсила, звъняла съм му,
писала съм му, той все нямаше време. Понякога, вече, края на декември за
3
празниците аз отидох да го взема, защото той нямаше възможност, няма
проблем, отидох. По принцип уговорката е той трябва да го взима и той
трябва да го кара при мен, тъй като той твърди, че има условията и колата да
придвижи и да вземе детето обратно. Другото което е, че представя, което за
мен е много грешно, да представя жена, която познава още в началото, от не
по малко нали от един месец, да представя майка на детето, при наличието на
жива такава. Това за мен е. Ами, аз лично съм била на техен спор, нали, че той
казва, мамо – тъй като той идва при мен, на 26-ти декември, и нарича другата
жена мамо, и той не спря да реве за татко му и майка му. В социалните мрежи
също – семейство, не знам си какво. Абсолютно. Както за детето е травма така
и за мен. Аз по никакъв начин не съм се отказала от детето.
В момента имам работа, на осем часа, в „Ти би ай“. Всъщност работя в
дискотека. Доказали са някакъв снимков материал, че аз работя вечер – да, аз
работя вечер, три дена в седмицата. Майка ми и сестра ми винаги, когато аз
съм била на работа по никакъв начин не са ми отказали да гледат детето, в
смисъл, аз имам време и за детето, и за работата ми.
ОТВЕТНИКЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК: - Никога не съм
имал някаква такава мисъл, първото което е, да поставям някаква граница,
това дете да не познава майка си. Карал съм й го доста, три - четири пъти, на
адрес, който е по влязлото в сила съдебно решение, госпожица С. и трите пъти
не беше на адреса. След това имахме уговорка да й го закарам за рождения
ден на малкия, никакви проблеми нямаше, закарах й детето. Уговорка беше
детето да е при нея три дни. Тя ми го върна с ден по-рано, като каза, че няма
възможността да го гледа. След това разбрахме, че е на работа. От моя страна
никога не е имало каквато и да е била пречка да го закарам и т.н.
В началото аз я търсех да я попитам дали има възможност да вземе
детето. В дните, в които трябва да го взима аз я търся по телефона и я питам
има ли възможност да вземе детето на тези дати. Ако не я потърся аз, тя няма
да се обади дали да вземе детето или не. В предишни дни от седмицата,
примерно в понеделник вторник, се разбираме. По решение е първа и трета
седмица от месеца, в почивните дни, от петък от 18:00 до неделя до 17:00 ч.
Ами, правим си уговорката, всичко е наред, до момента, в който не отида на
адрес, и тя започва да ми казва: „Ама ти много добре знаеше, че аз в **“ –
започва да увърта, че не е на адреса, но така извърта нещата, че аз да съм
4
виновен от цялата ситуация.
В началото, след решението, нещата вървяха много добре. След като
заживях с друг човек, с който, мисля, че – не знам даже какъв е проблемът аз
да имам човек до себе си и да създам семейство – на госпожица С.
отношението към мен се промени коренно. За адреса в ** научих, след като
закарах малкия на 17 май, да му направи тя рожден ден, го закарах във
Велинград, и след това научих, че трябва детето да го взема от **, „ Лайпциг“
20. А в началото го карах на друг адрес детето в **. Пак се разбрахме, добре,
няма да е – първо на един адрес, след това разбирам за друг адрес. Не съм се
качвал тези адреси. Майката слиза и си взима детето - блокове са на адресите.
Няма промяна в гледането на детето, няма никаква промяна, в смисъл.
В интерес на истината, да, имало е такъв случай, но, никога не е карано
детето, в смисъл дете на година и осем месеца, как ще обясниш на дете, че,
примерно, това е неговата майка и т.н., при положение че детето се води при
нея и т.н. Госпожица С. ми беше задала този въпрос: „Защо детето казва на
друга мамо?“ Аз отговорих на госпожица С., че този въпрос трябва да си го
зададе на себе си. Защото хем не търсиш детето, хем да очакваш. От моя
страна абсолютно никакъв проблем няма това дете да познава майка си. Друг
е въпросът истинската майка колко желание има, да го търси, и.
Не знам да се е променило нещо при майката, не ми е известно да си е
променила и работата. Абсолютно нищо не знам по въпроса защо е сменен
адресът й. Относно работата, госпожица С. продължава да си работи като
танцьорка в нощен клуб, и щом е заявила, че и през деня работи, в смисъл, и
нощно и дневно време, в смисъл, а време за това дете кога има?
Майка й, и сестра й живеят на адреса посочен в съдебното решение от
април, живеят в ** – Велинградско село **, ходил съм там докато беше всичко
между нас добре, къщата е без санитарен възел вътре, една стая, и до там.
Искам да си упражнявам родителските права така, както са определени
от съда.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ
СК ПРИКЛЮЧИ.
Съдът след като констатира, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за разрешаването на правния спор чрез постигането на
5
спогодба, на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА към излагане
ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл.
Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В подадената искова молба от адв. И. Г. К. – пълномощник на Д. В. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. ** и настоящ адрес г**8, в
качеството и на майка и законен представител на детето А. П. Н., ЕГН
********** с адрес обл. Пазарджик, общ. ** с. **, ул. „**“ № 15 против П. А.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес с. **, общ. **, обл. Пазарджик, ул.
„**“ 15 в качеството му на баща и законен представител на детето А. П. Н.,
ЕГН **********, с се твърди, че ищцата живеела на семейни начала с
ответника, в дома на родителите му в село ** от 2021 година до средата на
2023 година, като не били сключвали граждански брак. Твърди, че от
съвместното им съжителство се било родило общото им дете А. П. Н., ЕГН
**********. Твърди се, че детето било припознато от баща си и той бил
записан в акта за раждане като баща на детето. Твърди се, че от средата на
2023 година, реално от края на месец юни 2023 година, между страните
започнали скандали, емоционалните им отношения охладняли трайно,
стигнало се до отчуждение и неразбирателство, поради които причини
прекратили съвместното си съжителство. Ищцата твърди, че започнала работа
в гр. **, а детето останало да живее в с. ** в семейния дом на ответника.
Посочва, че в началото на 2024 година ответникът бил завел гражданско дело
№ 20245220100124 по описа на Районен съд гр. Пазарджик с правно
основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, както и, че тъй като към момента
на завеждане на посоченото гражданско дело, все още не се била отърсила от
преживения стрес и напрежение по фактическата им раздяла, все още
устройвала живота си наново, нямала постоянна работа, добри доходи и
нормални битови условия за живот с детето им, се била съгласила само и
единствено, и изцяло в интерес на детето, с оглед неговото нормално
отглеждане и социално развитие към момента тогава, да сключи споразумение
по отношение упражняването на родителските права, местоживеенето,
издръжката и режима на лични отношения на общото им дете. Посочва се, че
с Решение № 422 от 01.04.2024 год. на Районен съд гр. Пазарджик по
гражданско дело № 20245220100124, съдът утвърдил сключеното между тях
споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето им били предоставени на ответника П. А. Н., а по
6
отношение на ищцата бил определен режим на лични контакти както следва: -
Всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 ч. в петък до 17.00ч. в неделя
- с преспИ.е в дома на майката, като за първа седмица се счита тази, в която и
съботният и неделният ден са от един месец; - 30 /тридесет/ дни през лятото,
които не съвпадат с времето на ползване от бащата на годишния му отпуск,
които майката ще ползва на два пъти по 15 /петнадесет/ дни по предварителна
уговорка между страните, направена най-късно до 30-ти май на съответната
година; - През Коледните празници, както следва: на всяка четна година на
дата 24-ти декември - Бъдни вечер, детето ще бъде при бащата, а от 10:00 ч, на
25-ти декември до 18:00ч. на 26-ти декември детето ще е при майката с
преспИ.е. а в нечетни години в обратен порядък. - През Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна година, считано от 10:00ч. на 31-ти
декември до 18:00ч. на 01-ви януари на следващата година детето ще бъде при
бащата, а през същия период на четни календарни години детето ще бъде при
майката; - Всяка четна година - през първата половина от Пролетната
ваканция ще е при майката, а втората половина от тази ваканция ще бъде при
бащата, а през всяка нечетна календарна година - в обратен порядък. -Всяка
четна календарна година за Великденските празници детето ще бъде при
майката от 18:00 ч. в четвъртък /Велики четвъртък/ до последния почивен ден
до 18:00 ч., а през същия период на нечетни години детето ще бъде при
бащата; - Пребиваванията на детето в лагери, участието му в екскурзии,
зелени училища и др. подобни, организирани от училището или от други
образователни институции, които то посещава самостоятелно, не променят
правилата на уговорения режим на лични отношения, нито дават право на
компенсация на времето, през което детето не е било при съответния родител
поради пребиваването му на лагер, екскурзия, зелено училище или друго
подобно мероприятие. – На личните празници на всекиго от родителите си
празнуващият ще има правото да бъде с детето. На рождените и имените дни
на бабите си и дядовците си детето има право да е с тях. - При осъществяване
на посочените контакти бащата ще води детето в дома на майката и ще го
връща в дома си. - Майката ще уведомява бащата най-късно в предходния ден,
в случай че е в невъзможност да види и вземе детето съобразно определените
контакти. Посочва се, че местоживеенето на общото им дете било определено
при бащата по актуалното му местоживеене. Сочи се, че страните се били
споразумели майката да заплаща издръжка на детето, чрез неговия баща и
7
законен представител ежемесечно в размер на 230/двеста и тридесет/лева.
Ищцата твърди, че в началото, след постановяването на решението на
Пазарджишкия районен съд така постигнатото между страните и утвърдено от
съда споразумение се спазвало и изпълнявало, но няколко месеца /два или три/
по-късно, от началото на лятото на 2024 година, ответникът по всички
възможни начини започнал да не позволява на ищцата да говори с детето си и
да го вижда, като ограничил почти изцяло контактите й с детето. Твърди се, че
не се спазвал режимът на определените й лични контакти с детето и реално
към момента ищцата била лишена изцяло от възможността както да вижда,
така и да контактува с детето си. Твърди се, че в редките случаи, в които й се
позволявало да вижда детето си то винаги е било не добре облечено, с ниска
хигиена, биберони и дрехи миришещи на мухъл. Твърди, че това не било
полагане на нормални и необходимите грижи. Твърди се още, че доколкото
било известно на ищцата, в момента грижите за детето им били поети изцяло
от родителите на ответника, тъй като той работел като дисководещ, и по цяла
нощ бил на работа. Твърди, че реално нямал възможност да обръща внимание
и отделя време за детето. Твърди се още, че в последните няколко месеца
ответникът бил започнал да живее с друга жена, която се изживявала като
майка на детето им, че постоянно качвал в социалните мрежи снимки с
постове и надписи, че тя е майка на детето, като по този начин въздействал
както на психиката на ищцата, така и върху психиката на детето, с което се
създавали неблагоприятни и отрицателни предпоставки за правилното и
нормално развитие на детето, което се сочи, че е на една година и половина.
Ищцата сочи, че намира за неморално и ненормално оказването на такова
психическо въздействие над детето и заблуждаването му относно това, коя е
истинската му майка. Изразява се предположение, че му се говорят и неща от
сорта, че истинската му биологична майка го е зарязала, че не се интересува от
него, което въздействие върху малкото им дете могло да има пагубно
отражение върху неговото психическо и емоционално развитие. Недопустимо
било, според ищцата, при наличие на жива майка, която държи на връзката си
с детето и прави всичко необходимо, за да го вижда и да има нормални
отношения с него, на детето да се внушават неистини, коя е биологичната му
майка. Сочи, че смята, че това въздейства върху психиката на детето, обърква
го, и изкривява истината за биологичния му произход. Твърди, че бащата на
детето по никакъв начин нито препятствал, нито изразявал несъгласие с тези
8
неистини и внушения по отношение на детето, относно произхода му, по-
скоро се съгласявал с тези твърдения и не правел нищо, за да не се получава
тази неприятна и конфузна ситуация. Ищцата твърди, че след като преодоляла
ситуацията, в която била поставена в момента на раздялата им, в настоящият
момент била направила всичко необходимо, за да създаде нормални условия за
отглеждането на детето. Твърди, че работи на четири часов трудов договор във
фирма „СТ **“ ЕООД като технически секретар, като работата й била
дистанционна и се осъществявала от гр. **. Твърди, че получава доход по този
договор в размер на 466.50 /четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет
стотинки./ Твърди, че има настоящ адрес в гр. ** на улица **. Освен
посочения трудов договор с оглед по-доброто й финансово състояние и
увеличаване на размера на получавания от нея месечен доход, ищцата твърди,
че работи и като сценичен работник, декоратор и танцьор в нощен клуб, за
което получавала добри допълнителни доходи. Твърди, че осигурявала
костюмите на сценичните работници, аутфита и визията. Твърди, че
жилището, което ползвала под наем представлява апартамент, четиристаен с
оборудвана кухня и санитарен възел, е апартаментът бил с ново обзавеждане и
оборудван с всичко необходимо за нормални условия за живот. Твърди, че й
предстои, след проведено и спечелено от нея интервю, на 02.10.2024 година да
сключи осем часов трудов договор с „**к“ и да започне работа, като
позицията, на която ще работи била стоков кредитен консултант. Твърди, че
след сключването на посочения трудов договор нямало да й се налага да
работи в нощен клуб, защото позицията, на която ще изпълнява трудовите си
задължения и възнаграждението, което било договорено плюс бонусите, които
са предвидени ще й бъдат достатъчни да покривам както своите, така и
нуждите на детето. Твърди, че до момента въпреки, че ответникът бил
ограничил напълно контактите й с детето, тя плаща издръжката, която била
присъдена по споразумението. Мисли, че може да полага всички необходими
грижи за детето, така, че то да се отглежда и възпитава по най-добрия начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
социално развитие. Смята, че най-правилният начин за нормалното развитие
на детето е тя да упражнява родителските права, счита, че ще му предостави
по-добри битови условия за живот, както и, че може да възпитава и осигури
всички необходими условия, за да расте детето като съвестен гражданин, като
формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно
9
възможностите си, и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето, с
цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Посочва, че
смята, че това са много важни обстоятелства, които налагат да се изменят
утвърдените със споразумението отношения, като се изменят постановените
по-рано и се определят нови, по отношение на упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Моли съдът
да постанови съдебно решение, е което основание чл. 127, ал. 2 СК, да й
предостави упражняването на родителските права над детето, като се
определи местоживеенето на детето да е при нея на адрес гр. **, ** където
твърди, че има необходимите битови условия за отглеждането и възпитанието
му, и да бъде определен режим на лични отношения с бащата по преценка на
съда. Моли се съдът да осъди ответника да заплаща издръжка за малолетното
им дете в размер на 350 /триста и петдесет лева/ месечно, считано от подаване
на исковата молба до настъпване на законна причина за изменяването или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Моли да бъде осъден ответникът П. А. Н. да заплати направените от ищцата
разноски включващи адвокатски хонорар и съдебни такси. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил и писмен отговор на
исковата молба от адв. М. К.-М. – пълномощник на П. А. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес село **, общ. **, обл. **, ул. "**" **, в качеството му на
баща и законен представител на детето А. П. Н., ЕГН ********** със съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа: Гр. **, у** в който е изразено
становище, че така предявеният иск се счита за недопустим. Твърди се, че
както безспорно се установявало от петитумната част на исковата молба, по
която е било образувано производството, ищцата искала от съда да постанови
съдебно решение, с което основание чл. 127, ал.2 СК, да й предостави
упражняването на родителските права над детето, като същевременно към
исковата молба било приложено като писмено доказателство Решение
№422/01.04.2024год. на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. №
124/24год. по описа на PC Пазарджик, XXVI-ти гр. състав., от което решение
се твърди, че също така безспорно се установявало, че производството в което
е бил постановен актът е било образувано по искова молба с правно основание
чл. 127, ал.2 СК. Към отговора е приложен горецитираният съдебен акт с
надлежното отбелязване, че на 01.04.2024год. е влязъл в законна сила, поради
10
което се счита от процесуалния представител на ответника, че в случая била
налице процесуална пречка за възникване за ищцата право на иск по
отношение на така заявената от нея искова претенция, по отношение на която
вече имало постановен и влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че съгласно
текста на разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, като ал.2 от същия текст гласял, че повторно заведеното
дело се прекратява служебно от съда. С оглед обстоятелството, че в случая
било налице пълно тъждество /обективно и субективно/ между предмета на
гр.д.№ 124/2024 год. по описа на PC Пазарджик, XXVI-ти гр. състав и
настоящото гр.д. № 4175/2024 г. – страните са едни и същи, основанието, на
което ищцата основавала претенциите си е едно и също - чл. 127, ал.2 СК, е
направено искане съдът служебно да прекрати на основание чл. 299, ал. 2 ГПК
производството по настоящото дело. В случай, че съдът прецени да разгледа
исковата претенция, е заявено становище, че така предявеният иск се счита за
изцяло неоснователен. Като съображения в тази насока е изложено, че бил
верен фактът, че страните са живели на семейни начала в дома на родителите
на ответника в село ** от 2021 год. до средата на 2023 г., както и, че бил верен
и фактът, че от съвместното си съжителство имат родено едно дете - А. П. Н.,
ЕГН **********, роден на 16.05.2023 год., което дете към настоящия момент е
малолетно, като е изложено становище, че общо взето с това, както и с
инкорпорираното в исковата молба съдържание на Решение
№422/01.04.2024год. на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. №
124/24год. по описа на PC Пазарджик, XXVI-ти гр. състав се изчерпвали
вените факти и обстоятелства, цитирани в исковата молба, по която е било
заведено делото. Твърди се, че действителната фактическа обстановка относно
развитието на отношението между страните, била следната: Твърди се, че на
31.06.2023 г. - около месец след раждане на общото за страните дете,
ответникът заминал да работи като дисководещ за п, както и, че ищцата С.,
въпреки, че ответникът се бил възпротивил, също тръгнала с него, като
първоначално го била убеждавала, че това било само за няколко дни, още
повече, че родителите на ответника, с които те били живели в една обща къща,
я подкрепяли в желанието й и поемат ангажимента да гледат бебето за няколко
дни докато тя си починела малко на морето. Твърди се, че когато отишли в п,
ответникът П. бил разбрал, че ищцата С. нямала намерение да се прибира да
11
гледа бебето, а си била уреждала работа там, и тъй като родителите на
ответника не били съгласни сами, без майката да се грижат за бебе, което към
онзи момент нямало навършени и 2 месеца, ищцата С. използвала това като
претекст да вдигне скандал на родителите на ответника, като карала майка си,
която живеела в се**, да прибере бебето при себе си, тъй като, както се
установявало впоследствие, самата тя вече е била с уредена работа в п. Твърди
се, че поради факта, че ответникът бил настоял ищцата С. да се прибере, за да
се грижи на сина им, след скандал и с него, тя се прибрала от морето, но не в
общия им дом в село **, община **, а в дома на майка си в се**. Твърди се
още, че правейки се на сърдита през периода от прибирането си до месец
октомври 2023 г. ищцата С. по всякакъв начин възпрепятствала ответника да
се види със сина си, дори му била отправила заплахи, "че ще си види детето
само с решение на съда". Твърди се, че това било така до месец октомври 2023
г., когато бил починал братът на ответника. Твърди се, че тогава ищцата С.
дошла за погребението, като останала с бебето при ответника в село **.
Твърди се, че през краткото време, в което отново заживяват заедно, ищцата С.
непрестанно била вдигала скандали на ответника, като основният повод за тях
бил, че той "постоянно работел" и че ответницата се чувствала като "робиня,
която му гледала детето", като същевременно основните женски грижи по
отглеждането на детето - къпане, пране, смяна на памперси, хранене, се
твърди, че са били поети от майката на ответника и от него самия, когато не е
бил на работа, като всичко това били факти, за които се сочи, че в хода на
делото ще бъдат събрани доказателства. Твърди се, че на 01.12.2023 г. след
поредния скандал заради това, че ответникът предишната вечер е бил на
работа, ищцата С. била пожелала да се прибере при майка си в село **, както
и, че още на същия ден тя си тръгнала без детето, с целия си багаж, заявявайки
на ответника, че "всичко приключва и че ще му прехвърли правата на детето".
Твърди се, че от тогава детето е било при ответника, в семейния му дом в село
**, както и, че към онзи момент дори се налагало, за да може да полага
пълноценни грижи за детето си, ответникът да напусне работа. Посочва се, че,
освен това, към онзи момент родителите на ответника работели на смени в
БДЖ, които смени след като вече внукът им бил останал при тях, били
помолили и двамата работодателя си да бъдат разпределени така, че един от
тях винаги да е на разположение, за да помага с грижите по детето. Твърди се
още, че на 09.01.2024 г. на ответникът му било станало известно, че ищцата С.
12
била започнала работа като барманка в **ска дискотека "Secrets club". Твърди
се, че на следващия ден - 10.01.24 г., двама негови приятели посещавайки
въпросното заведение били потвърдили, че С. работи там, като се твърди, че
обществено известно било, че цитираното заведение било нощно, и при
режима му на работа, логично, работещо там лице нямало как да се грижи за
няколко месечно бебе. Твърди се, че към онзи момент ищцата живеела в
къщата на майка си в село **, в която къща се твърди, че липсвали социално-
битови условия за отглеждане на детето, като се посочва, че нямало вътрешна
баня и тоалетна, нямало обособена детска стая, че в две стаи живеели ищцата,
сестра й, майка й и дядо й, а когато ищцата била в **, се твърди, че същата
пребивавала в квартира на нейна родственица, което също обуславяло
обективната й невъзможност да полага грижи при тези условия за бебето.
Твърди се, че тъй като в семейната къща на ответника, която се намира в село
**, община **, към онзи момент са живеели само той и родителите му, като
къщата се състои от две спални, хол, кухня, баня и тоалетна, като за ответника
и детето е била отделена стая с детско обзавеждане и били осигурени повече
от добри условия за детето, който факт се твърди, че бил установен от
социалните работници в хода на гр. д. № 124/24год. по описа на PC
Пазарджик, XXVI-ти гр. състав. Твърди се, че ответникът логично бил
предложил на ищцата да сключат споразумение по реда на чл. 127, ал.1 от СК,
и тъй като тогава същата категорично му отказала споразумение, а
същевременно детето било при ответника, към онзи момент за него
единственият възможен вариант за решаване на ситуацията е било завеждане
на дело по реда на чл.127, ал.2 СК. Твърди се, че всъщност това е било
действителното развитие на отношенията между страните, довело до
завеждането от страна на ответника в началото на 2024 год. на гр.д.
124/2024год. пред PC Пазарджик с правно основание чл. 127, ал.2 СК, като се
твърди, че ищцата, явно давайки си ясната сметка колко крайно неудобна за
нея била истината, се била опитала да я прикрие зад несъдържащото никаква
информация едно изречение, в което нямало и намек каква е била причината
да се разделят ответника. Твърди се, че в хода на производството по гр.д.
124/24год. на PC Пазарджик под натиска на безспорно установените факти и
обстоятелства, подробно описани по-горе, а не поради нелепите причини,
сочени в исковата молба, ищцата С. в крайна сметка се съгласила да сключи
споразумение, най-вероятно осъзнавайки – според процесуалния
13
представител на ответника, че ако в хода на производството се продължи със
събиране на доказателства за родителски капацитет на страните, то има
вероятност да се стигне и до загуба на родителски права или в най-добрия за
нея случай - до много по-ограничен режим на лични контакти с детето.
На следващо място се твърди, че не било вярно твърдението в исковата
молба, че: „В началото, след постановяване на решението на Пазарджишкия
районен съд така постигнатото между нас и утвърдено от съда споразумение
се спазваше и изпълняваше“. Счита се, че използваната безлична форма не
била случайна, тъй като иначе би се наложило да се посочи, че ответникът е
бил този, който бил спазвал така постигнатото споразумение и то винаги
воден от най-добрия интерес на детето - да не губи връзка с майка си. Твърди
се, че самата ищца никога не била спазвала споразумението, както и, че за
целия период от влизане в сила на съдебния акт - 01.04.2024 год. и до
настоящия момент се било случило само два пъти, както самата тя се
изразявала „е имала възможност“ да вземе детето - на 22.03.2024год. и на
17.05.2024год., като се посочва, че дори едната дата предхождала датата на
влизане в сила на съдебния акт, а на втората дата - 17.05.2024год. се твърди, че
била поискала от ответника да отиде „да си прибере детето“ не в понеделник,
както е била уговорката помежду им, което ответникът бил направил. Твърди
се, че впоследствие се установявало, че причината да не може да прекара
време с детето си била, че на 17.05.2024год. вечерта е била на работа - да
танцува, осигурявайки визията на аутфита на костюмите какъвто се сочело в
исковата молба да е характерът на работата й, в нощен клуб **, за което
обстоятелство се представят доказателства, а именно, разпечатка от
официалната страница на нощен клуб **, от която се установявал дори
аутфита на какъв точно костюм е трябвало да осигурява ищцата въпросната
нощ. Изложено е становище, че твърдението, че детето винаги било „не добре
облечено, с ниска хигиена, биберони и дрехи миришещи на мухъл“ било,
според ответника, откровена лъжа. Твърди се, че в хода на съдебното дирене
ответникът щял да установи и докаже, а и в резултат на обследването при
изготвянето на социалния доклад се сочи, че най-малко това щяло да стане
видно, че детето е гледано в изключително добри условия и обгрижвано
пълноценно и правилно за възрастта му. Посочва се, че нямало как да не
направи впечатление, че ищцата дори не била наясно, че детето отдавна вече
не ползвало биберон, като се посочва, че в хода на съдебното дирене
14
ответникът щял да докаже в какво състояние тя самата била върнала на
ответника детето, и в двата случая, в които била „имала възможност“ да
отдели време за сина си. Твърди се, че следващото изявление на ищцата
отново представлявало лъжа - че ответникът бил „по цяла нощ на работа“ и
грижата по детето била поета „изцяло от родителите му“. Твърди се, че при
нормална комуникация, каквато ищцата категорично била отказвала, след като
била узнала че ответникът вече живеел с друга жена, на нея би й било
известно, че отдавна ответникът намерил начин да реорганизира работата си,
имал собствено търговско дружество - „ДЖ**“ ЕООД, ЕИК **, чрез което
осъществявал самостоятелно дейността по озвучаване като дисководещ, а
мероприятията, с които се бил ангажирал също отдавна били дневни такива и
по изключение в почивните дни до 22-23 часа - сватби и други лични
празнувания. Изразено е становище относно твърдението на ищцата, че към
настоящия момент била направила всичко необходимо, за да създаде нормални
условия за отглеждането на детето, като се посочва, че всъщност се твърдяло,
че работа, заключаваща се в това да се разхождаш почти гол в нощни
заведения по цели нощи, всъщност представлява „нормални условия за
отглеждане на дете“, като относно естеството на работата на ищцата се
прилагат към отговора доказателства, като се твърди, че в хода на самото
производство ще се представят още много безспорни такива, установяващи по
категоричен начин кога, къде и с какво всъщност е ангажирана ищцата,
независимо от нелепия, според процесуалния представител на ответника,
евфемизъм „Осигурявам костюмите на сценичните работници, аутфита и
визията“, каквото й да значело това. Твърди се, че ответникът бил в състояние
да установи и докаже какви точно странични доходи си осигурявала ищцата
С., като начинът по който го правела бил предпоставка да се коментира
пълното отсъствие на родителски качества у нея.
Твърди се още, че в стремежа си да избяга от действителността ищцата
била стигнала до там, че да твърди в исковата молба трудова ангажираност в
**на фирма, като дори била представила копие на трудов договор. Твърди се,
че след направена от ответника справка се било оказало, че действително
ищцата имала към настоящия момент действащ трудов договор, при това не
един, а три. Посочва се, че на първо място било така – посоченото дружество
„СТ **“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, сключен на
22.07.2024год., следващият трудов договор, действащ към момента, се твърди
15
да е бил сключен с „**к“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.
** на 01.10.2024год., и третият действащ трудов договор на ищцата се твърди
да е с „**“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. **, р-н **1,
сключен на **. Посочва се, че в тази връзка ответникът щял да направи
доказателствени искания с оглед установяване как фактически се случва едно
и също лице да е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по три
едновременно съществуващи валидни трудови договора, или същите са били
създадени единствено с цел прикрИ.е на действителният източник на
доходите на ищцата, което обаче, се сочи, че не е предмет на настоящото дело.
На следващо място се ответникът заявява, че при наличие на три
валидни трудови правоотношения, респективно поне от три места получавани
трудови възнаграждения, каква е била причината ищцата да не плаща
задължението си за издръжка по споразумение с ответника, въпреки че с
исковата молба отново и в тази насока се твърдели неверни обстоятелства.
Твърди се, че от влизане в сила на споразумението на страните до момента
ищцата е следвала да заплати издръжка за детето си в общ размер на 2 440 лв.,
като се посочва, че дори от представените от самата нея доказателства било
видно, че тя била заплатила едва 994 лв. В тази връзка се твърди, че в
изявлението в исковата молба „До момента въпреки, че ответника е ограничил
напълно контактите ми с детето аз плащам издръжката, която е присъдена по
споразумението“ се съдържали две откровени лъжи, като се посочва, че нито
ответникът препятствал контактите на ищцата с детето, нито ищцата си
плащала издръжката, като всичко това били факти, които ответникът щял да
докаже в хода на съдебното дирене.
С оглед на изложеното искът се счита за недопустим и изцяло
неоснователен, поради което ответникът се моли да бъде отхвърлен ведно с
всички произтичащи от това законови последици. Претендира се присъждане
на всички направени разноски.
Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.
Във връзка с възраженията, които са направени в днешното съдебно
заседание и които ответната страна е поддържала и в писмения си отговор,
съдът намира тези възражения за неоснователни досежно наличието на сила
на присъдено нещо, която да се явява процесуална пречка за разглеждане на
настоящия спор по същество. Спорът за упражняване на родителски права е
16
спор по т.нар. спорна съдебна администрация. В това производство със сила
на присъдено нещо се формира само по отношение на фактите и
обстоятелствата, които са били налице към момента на приключване на
предходно евентуално съдебно производство. Същото не е пречка в един по-
късен момент, страната която има правен интерес да твърди наличието на
нови обстоятелства или на обстоятелства, които са от значение за промяна в
режима на упражняване на родителските права. Доколко са налице такива
обстоятелства, нови ли са, по смисъла на закона, е въпрос по съществото на
правния спор, а не е въпрос за наличието на правен интерес, респективно, на
допустимостта на искова претенция. Във връзка с горното, съдът намира че
заявените обстоятелства и очертаният петитум в исковата молба определят и
правният интерес на ищцата да твърди, че са налице такива обстоятелства,
които да обосноват промяна в режима на упражняване на родителските права.
А по основателността на исковата претенция съдът ще се произнесе с
нарочния акт по съществото на правния спора, във връзка с което съдът
УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно,
обстоятелствата, които обосновават нейните претенции, наличието на
обстоятелства обосноваващи определянето на един нов режим, а също така
обстоятелства, които очертават защитим правен интерес на детето от промяна
на тези родителски права, факт, с който съдът е длъжен да се съобрази в това
производство. Ответната страна носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на фактите и обстоятелствата, които обосновават
нейните възражения.
По доказателствените искания на страните съдът се е произнесъл с
Определение по чл. 140 от ГПК. На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт е изискан
социален доклад, но действително в същия социален доклад приложен по
делото не фигурират обстоятелства касаещи условията при които живее
майката, макар че майката е с адрес в гр. **. Съобразно изискванията на ЗЗДт,
социален доклад се изготвя от социалните служби по постоянния адрес на
детето. Постоянният адрес на детето, в случая, е в гр. ** и правилно и
законосъобразно съдът е изискал социален доклад от Дирекция „Социално
Подпомагане“ гр. **. В съответствие с изискванията на закона това е
социалната служба, която в случай като настоящия, а именно, когато един от
17
родителите живее на адрес извън региона на тази Дирекция следва служебно
да събере данни от социалните служби по адреса на другия родител. Това не е
сторено и действително социалният доклад се явява непълен, но съдът счита,
че за процесуална икономия и ефективност на процеса не следва повторно да
изисква нов социален доклад, тъй като изготвеният все пак съдържа данни за
условията на живот при детето, свързани с упражняването на родителските
права от бащата, поради което и съдът счита, че следва да изиска изготвянето
на социален доклад по настоящия адрес на майката, а именно от Дирекция
„Социално Подпомагане“ гр. **. По отношение на изпълнение на процедурата
по чл. 59, ал. 6 от СК, съдът счита, че изпълни тази процедура в днешното
съдебно заседание, във връзка и с приканване на страните към спогодба. В
днешното съдебно заседание следва да бъдат разпитани допуснатите по
делото свидетели, а именно един свидетел при режим на довеждане от ищцата
и трима свидетели при довеждане от ответника.
На осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК съдът е задължил ответника да представи
трудовия си договор.
АДВ. К. – М.: – Във връзка с изпълнение на това задължение не
представяме трудов договор, тъй като моят доверител е самоосигуряващо се
лице, представяме протокол от заседание на едноличния собственик на
капитала, който е моят доверител, и фиш за заплата – представям го с копие за
колегата.
Съдът КОНСТАТИРА, че към датата на днешното съдебно заседание, на
трето неучастващо по делото лице НАП ** е изпратена молбата на адв. К.-М.
от по реда на чл. 192 от ГПК, но поради краткия срок това доказателствено
искане не е изпълнено.
АДВ. К.: – Уважаема госпожо съдия, нямаме възражения да се приемат
по делото представените доказателства. Да се съберат допуснатите
доказателства.
АДВ. К.: - Да се съберат допуснатите доказателства.
Съдът, по доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА днес представените от пълномощника на ответника два броя
писмени доказателства – протокол от заседание на едноличния собственик на
18
капитала и фиш за заплата, както и изготвения и представен социален доклад
изготвен от Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. ** с вх. №4422/13.02.2025
г.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Дирекция
„Социално Подпомагане“ гр. **, а именно по настоящия адрес на ищцата, и да
се изиска изготвянето на социален доклад във вр. с упражняване на
родителските права от ищцата Д. В. С. по отношение на малолетното дете А.
П. Н..
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели ** В. С. – от
страна на ищцата и А. М. П., К. Г. С. и И.ка **а – от страна на ответника.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЕЦА, КАКТО СЛЕДВА:
** В. С. –– на 31 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, сестра съм на ищцата
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. ** С.: - Да, искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ** С.: - Обещавам да казвам истината и само истината.
АДВ. К.: - Разкажете, от момента, в който се разделиха страните,
първоначално, така, както е определен режимът за лични контакти на майката,
спазваше ли се, после какво се промени, спазваше ли се след това – каквото
знаете от връзката, която имате с ищцата.
СВ. ** С.: - Имаше споразумение между ищцата и ответника за детето,
той й постави там някакви условия, и след това не си спазва условията.
Бащата каза, че майката не може да си гледа детето, че няма къде да го гледа.
Както се разделиха, тя намери работа, и намери жилище къде да го гледа.
Сега има условията къде да го гледа. Но те, тогава, като се разделяха тя
нямаше къде, в смисъл веднага да се установи и да гледа детето, и тя се
съгласи с неговите условия докато тя се установи. И тя сега намери работа,
има къде да работи, има къде да живее с детето, има условията.
19
За условията, П. постави условия – той постави условия на майката, че
тя не може да си гледа детето, сега тя може да си гледа детето.
Той не си спазва условията, не й води детето, не дава детето, нищо не
спазва от това. Не й позволява, тя иска да си е с детето, но той не й позволява.
Отказва.
Той сега е с друга жена. Учи детето да вика „мамо“ на друга жена. Не
позволява контакт детето да е при нея (свидетелката сочи ищцата), по никакъв
начин. Той не иска да говори адекватно и нормално с нея, за да може да се
разберат за детето. Аз знам, присъствам, през цялото време съм с нея. Не
живея заедно с ищцата, но аз съм при нея, постоянно съм при нея. Аз живея на
**, тя в **. В с. ** живея аз, а тя там е установена в смисъл там живее – в гр.
**.
Той сега в момента е с друга жена. След като той реши да живее с друга
жена той не позволява даже да си вижда и детето.
Той не изпълнява задълженията си, които в договора които той е
написал, кога трябва да се явява детето при нея, кога при него. Той даже, тя
пише че иска да си види детето, той не й позволява, не вдига телефона, не
отговаря на обаждания. В смисъл, той не иска да отговаря.
Тя пише по телефона, той не иска да й отговори, не си държи на думата
да й води детето да си го вижда.
Той не иска, не иска никакъв контакт, да разговаря нормално, като
хората, да се разберат. Значи, това се случва, имало е период от време, след
като се разделиха той й отне детето, в смисъл, да, той отне детето от нея, тя си
иска детето да си е при нея, но той й го отнема. След като той си измисля, че
СЪДЪТ: - Нещо не се чувствате добре ли?
СВ. ** С.: - Нещо ми се вие свят.
Съдът, с оглед състоянието на свидетелката, намира, че следва да
прекъсне разпитът й, и изслушването на свидетелката да продължи в момент,
в който същата се намира в необходимото състояние.
АДВ. М.-К.: - Госпожо съдия, доколкото виждам свидетелката няма да е
в състояние да бъде доразпитана днес, а ние държим разпитите ни да станат в
едно съдебно заседание. Ако искате, като цяло да отложим разпитите,
въпреки, че нашите свидетели са и на работа, защото приемам, че е
20
действителна причината за състоянието, но смятам, че ще възникнат
противоречия в показанията на свидетелите, евентуално за поставянето на
свидетелите в очна ставка.
АДВ. К.: - Предоставям преценката на съда.
СВ. ** С.: - Нещо ми се вие свят.
АДВ. К.: - Уважаема госпожо съдия, считам, че в момента свидетелят не
в състояние да продължи разпита.
АДВ. М.-К.: – Желая да задам своите въпроси към свидетелката, и
желая нашите свидетели да бъдат разпитани съвместно с тази свидетелка, с
оглед поставянето на свидетелите в очна ставка, при наличие на противоречие
в показанията им.
С оглед здравословното състояние на днес разпитваната свидетелка,
съдът счита, че разпитът на свидетелката следва да бъде проведен в
следващото съдебно заседание, включително и разпитът на свидетелите
посочени от ответната страна. Същото обстоятелство не става причина за
отлагане на делото, тъй като в следващото съдебно заседание съдът ще събере
социален доклад от Дирекция „Социално Подпомагане“, както и данни във
връзка с молбата по чл. 192 от ГПК.
АДВ. К.: - Уважаема госпожо съдия, във връзка с доказателственото ми
искане по повод жалбата, номер на ДП нямаме, тъй като не е получила
уведомлението по 75 от НПК за пострадало лице, нито от прокуратурата, нито
от разследващия полицай. Имаме номер на преписката, когато е изпратено от
шесто районно към РП **, от там нататък нямаме никаква информация. Моля
да ми се даде подходящ срок да посоча номер на преписката по образувана от
моята доверителка жалба.
АДВ. М.-К.: – Към настоящия момент нямаме допълнителни искания.
Съдът счита, че следва да даде възможност на адв. К. да представи
писмена молба, с препис на ответника, да представи данни за преписката,
която е образувана по жалба на ищцата, във вр. с искането да бъде изискана
тази преписка като доказателство по настоящото дело, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. К., в двуседмичен срок, считано от днес,
да представи писмена молба, в която да бъде конкретизирана преписката,
21
като молбата да бъде представена с копие за ответната страна.
За събиране на допуснати доказателства, а именно събиране на гласни
доказателства – разпит на посочените от ищцовата и от ответната страна
свидетели, социален доклад от Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. **,
събиране на данни от НАП, както и евентуално събиране на данни по
наказателната преписка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.05.2025 г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес лично и чрез своите процесуални
представители.
Допуснатите по делото свидетели – при довеждане.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Дирекция „Социално Подпомагане“ „Отдел
закрила на детето“ гр. **.
АДВ. К.: - Госпожо съдия, във връзка с необходимостта да оправдаят
отсъствието си от работа, моля, за следващото съдебно заседание да бъдат
изготвени и изпратени призовки за свидетелите К. Г. С. на адрес с. ** и А. М.
П. на адрес с. **
Съдът РАЗПОРЕЖДА за следващото съдебно заседание да се призоват
свидетелите К. Г. С. и А. М. П. на посочените от адв. К.-М. адреси.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22