Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми
май, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Белослава
Колева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 68 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът „Е.**“ ЕООД твърди,
че между представляваното от него дружество и ответното дружество е била
постигната договорка за продажба на полуремарке Ш.С.**,
с рама № ***. След постигане на договорката, лично управителят на ищцовото дружество на 27.09.2016г. е отишъл до гр. С., за
да закупи полуремаркето и да го превози със собствено
МПС до гр. Г.. На уговорената среща не се е явил управителя на ответното
дружество (продавач), като негов служител се е извинил за отсъствието му и е
предал на доверителя ми следните документи: Договор за продажба на полуремарке, подписан от управителя на
дружеството-продавач, фактура № **********/27.09.2016г., обективираща
продажната цена, документите за собственост на полуремаркето
(голям и малък талон), сключената застраховка „Гражданска отговорност“, талон
за технически преглед. На същата дата продажната цена е преведена по банков път
на ответното дружество от дружеството ищец. Двамата управители са се чули по
телефона, като се уговорили, Л.Д.М. да закара полуремаркето
в гр. Г., да плати по банков път договорената цена, което и сторил, а на
следващия ден 28.09.2016г. И.Г.Г.(управител на
ответното дружество към тази дата) щял да дойде лично в гр. Г. за да заверят
нотариално подписите под договора за покупко-продажба, който той за сигурност
на купувача, бил подписал лично предварително и му бил предаден с другите
документи.
За съжаление въпреки
изпълнението на всички задължения по договора от страна на ищцовото
дружество, ответното дружество не е изпълнило задължението си да прехвърли
закупеното полуремарке в предвидената от закона
форма. На 28.09.2016г. управителят на ответното дружество не се е явил в гр. Г.,
за да бъдат заверени подписите нотариално, като заявил на управителя на
дружеството - купувач, че са възникнали проблеми и ще отложи идването с няколко
дни. При проведените след 28.09.2016г. няколко разговора, управителя на
дружеството - продавач изтъквал различни причини за невъзможността си да дойде
до гр.Г., и да довършат фактическия състав на договора за покупко-продажба.
Изтъквал невъзможност и договора да бъде заверен нотариално и в С., под
предлог, че пътувал постоянно в чужбина и не знаел кога ще се върне. След
известно време спрял въобще да вдига телефона си.
От 27.09.2016г. и до настоящия
момент процесното полуремарке
е във владение на ищцовото дружество, като същото не
може да се регистрира в КАТ като собственик, поради липса на договор с
нотариална заверка на подписите.
На 17.12.2019г. на
ответното дружество са изпратени покани на електронната поща, обявена в
Търговски регистър и с Телепоща изх. № 3 от
17.12.2019г. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесното полуремарке. До
настоящия момент няма отговор на същите.
Счита, че подписания между
страните договор (без нотариална заверка на подписите) има силата на
предварителен договор по смисъла на ЗЗД.
Тъй като ответното
дружество не е изпълнило задължението си да прехвърли процесното
полуремарке с договор с нотариална заверка на
подписите и след отправената покана продължава да бездейства, за
представляваното от него дружество възниква правен интерес от предявяване на
настоящия иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на полуремарке за окончателен.
Искането е съдът да се
произнесе със съдебно решение, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД ДА СЕ ОБЯВИ
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения предварителен Договор за покупко-продажба на полуремарке от 27.09.2016г. между „Г.-**“ ЕООД гр.С., с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: Б., област С. (с.), община
С., град С., р-н П., Пощенски код: ****, кв. „С.Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
представлявано от управителя П.И.Б. – като ПРОДАВАЧ и „Е.**“ ЕООД гр. Г., с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ж.к. „С.“, бл. **,
вх. *, ет. -*, ап. **, представлявано от управителя Л.Д.М. - като КУПУВАЧ. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебна зала се явява
пълномощник на ищеца, а ответникът не се явява. Ищецът поддържа исковата молба
и не сочи нови доказателства.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже сключен предварителен договор за покупко – продажба на МПС, по който е изпълнил задълженията
си. В тежест на ответника е да докаже изпълнение или евентуалните си възражения
за невъзможност за изпълнение.
По
делото е представен Договор за покупко – продажба на полуремарке от 27.09.2016г., носещ подписите на законните
представители на дружеството ищец – „Е.**“ ЕООД и дружеството ответник – „Г.**“
ЕООД. Договорът съдържа данни за продавач и купувач, предмет на договора – полуремаркето е подробно индивидуализирано, продажна цена в
размер на 3000 лева, уговорки за разноски по прехвърляне и други клаузи.
Договорът е в писмена форма, но
видно от същия не е с нотариална заверка на подписите за купувач и продавач т.е.
може да се приеме, че е сключен предварителен договор за покупко
– продажба на МПС, доколкото не са изпълнени изцяло законовите изисквания за
форма на договора.
Съгласно чл. 144 ал. 2 от Закона за движение
по пътищата при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани
ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани
колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с
работен обем на двигателя над 350 cm3 подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени. В настоящия случай и видно от Свидетелство за регистрация част
I полуремаркето е регистрирано на името на
ответното дружество – с рег. № **********и е с товароносимост
над 10 тона.
Продажната
цена на полуремаркето е 3 000 лева и е издадена
фактура, отново подписана и от двете страни по договора. Сумата е преведена от
ищеца на 27.09.2016г. на продавача по банков път на посочена във фактурата
банкова сметка, ***ка на ищеца.
Изпратени са до „Г.**“ ЕООД два
броя извънсъдебни покани за изпълнение на задължението на продавача да се яви
пред нотариус за окончателно сключване на Договора за покупко
– продажба на полуремаркето. Няма доказателства за
постъпил отговор по тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД предварителният договор за сключване на окончателен такъв
следва и да съдържа съществените условия на окончателния договор.
С оглед изложеното по - горе
съдът приема, че е налице действителен предварителен договор, по който страните
са постигнали съгласие по съществените елементи на същия. Ищецът е изпълнил
задължението си да заплати продажната цена, поради което същият се явява и
изправна страна по договора. По делото безспорно се установи и че към датата на
о. с. з. ответникът е собственик на процесното МПС
(видно от свидетелство за регистрация част I).
Ето защо, съдът намира, че
предявената искова претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца
направени по делото разноски в размер на 620 лева, от които 120 лева държавна
такса и 500 лева адвокатски хонорар.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 44, във вр.
чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Община Г., отдел "МДТ" съгласно чл. 36 ал. 2 от НАРЕДБА за определяне
размера на местните данъци на територията на община Г. („При възмездно
придобиване на имущество (вкл. МПС) данъкът е в размер 2.0 на сто върху
оценката на прехвърляното имущество“) местен данък за прехвърляне на процесния автомобил- 2. 00 % върху стойността на МПС- то, а
именно сума в размер на 60 лева.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 85, ал. 2 и 3 от ЗННД, и т. 19 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съгласно т. ІІ-11 от Тарифа за нотариалните такси към
ЗННД, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГРС сумата 69. 50 лв - държавна такса по прехвърлянето на процесното
МПС.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключения предварителен
Договор за покупко-продажба от 27.09.2016г. на полуремарке
Ш. С.** с рег. № **********цвят сив, номер на рама *** между „Г.-**“ ЕООД гр.С., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: област С. (с.), община С., град С., р-н П., Пощенски код: ****, кв.
„С.Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя П.И.Б. –
като ПРОДАВАЧ и „Е.**“ ЕООД гр. Г., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от
управителя Л.Д.М. - като КУПУВАЧ за сумата от 3 000 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Г.-**“
ЕООД гр.С., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област С. (с.),
община С., град С., р-н П., Пощенски код: ****, кв. „С.Р.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, представлявано от управителя П.И.Б.
да заплати на „Е.**“ ЕООД гр. Г., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от
управителя Л.Д.М. сумата от 620 лева, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Е.**“
ЕООД гр. Г., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя Л.Д.М. да заплати по сметка на Районен съд - Г.
сумата от 69, 50 лева, представляваща
такса, на основание чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 87 ЗННД,
вр. с раздел раздел II, т.
11, вр. с т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към
ЗННД.
ОСЪЖДА „Е.**“
ЕООД гр. Г., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя Л.Д.М. да заплати по сметка на Община Г. сумата
от 60 лева, представляваща дължим
данък за възмездно придобиване на имущество, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМДТ и
съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Г..
На основание чл. 364, ал.2 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА да не се издава препис
от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за прехвърляното имущество.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: /П/