Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.04.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Ж състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ Д.
МЛ.СЪДИЯ:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Даниела Славенова, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4652 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 271218
от 17.11.2017 г. по гр.д. № 9406/2017 г. по описа на СРС, 85 с-в е признато за
установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Р.М. Н., ЕГН **********, че
съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление ***, в размер от 4293.75 лева - главница за топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., 304.09 лева -мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 06.10.2016 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 61573/2016 г. на
СРС, 85 с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – на 28.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението е
постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
обжалвано от ответника Р.М. Н.с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че не се намира в
облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез
събраните в производството доказателства не било установено реалното
потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума. Установени били
нарушения при отчет и измерване на потребената в имота ТЕ, което съдът не е
отчел при постановяване на решението. При постановяване на решението не било
съобразено, че не е пасивно легитимиран да отговаря за незаплатените задължения
за потребена в имота ТЕ.
Жалбоподателят
отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока
по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца. В своя молба изразява становище за нейната неоснователност. Отправя
искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за
неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника
е собственик на имот находящ се в гр. София, Район Оборище, ул.*******представляващ
апартамент 7 с аб.№ 2379, поради което е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен
обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна
енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност.
Решението е неправилно в една част.
Чрез представения
пред СРС договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 105,
том II, рег.№ 6370, дело № 299/12.12.2001 г. на нотариус с
рег.№ 034 на НК на РБ се установява, че ответникът е придобил собствеността
върху продадения имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, Район Оборище,
ул.*******. Поради това и същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния
период за този апартамент. Доводите на въззивника- ответник в обратен
смисъл, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени
в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Установява се от
представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира
в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът
съобрази представения протокол от 15.10.2001 г. от проведено ОС на сградата-
ЕС, в която се намира описания апартамент ведно с приложен списък на етажните
собственици и договор от същата дата, сключен между ЕС и ФДР Т.с. ЕООД.
Чрез представените
от фирмата за дялово разпределение Т.с. ЕООД документи и констатациите на СТЕ,
приета пред въззивната инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК, се установява, че реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 4293.75
лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. При формиране на тази
констатация експертът е съобразил представените два броя изравнителни сметки на
фирмата за топлинно счетоводство за отоплителните сезони м.05.2014 г.-м.04.2015
г. и м.05.2015 г.-м.04.2016 г., както и представените в производството 2 бр.
отчети на уредите за индивидуално потребление.
Чрез последните
обаче, съдът намира че не е установено количеството на отчетена и потребена в
имота ТЕ за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. В производството не е представен
документ за отчет на уредите за дялово разпределение за посочения период, а в
представената по делото пред първата инстанция изравнителна сметка са посочени само
показанията за следващия отоплителен сезон, а не и за предходния. Съответно в
ангажираната пред първата инстанция изравнителна сметка за следващия
отоплителен сезон – 2015/2016 г. не са посочени старите показания на уредите за
индивидуално потребление.
С оглед изложеното,
съдът намира че реалното количество потребена ТЕ за битови нужди в имота за
първия отоплителен сезон не е доказано в производството от ищеца без съмнение,
т.е. пълно и главно. Поради това с оглед указанията на чл.154, ал.1 ГПК фактът,
че ищецът е потребил за първия отоплителен сезон реално количество ТЕ възлизащо
на сумата 1833.09 лв. /според констатациите на СТЕ/ е останал недоказан в
производството.
По реда на чл.162 ГПК, при съобразяване констатациите на СТЕ, които настоящият състав кредитира,
съдът определя, че стойността на потребените в имота количества ТЕ – за БГВ и
отопление възлиза на сумата 2460.66 лв. за исковия период до до който размер
исковете за главните вземания следва да се уважат. За разликата над тази сума
до сумата 4293.75 лв. исковете следва да се отхвърлят.
По реда на чл.162 ГПК съдът определя дължимите на
основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД суми за законна лихва върху сумата 2460.66 лв. за времето от 15.09.2015 г. до 06.10.2016 г. на
сумата 150.00 лв. до който размер исковете следва да бъдат уважени.
С оглед така формираните изводи, поради частично съвпадане изводите на
двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно
за сумите 1833.09 лв. и 154.09 лв. по предявените искове за главница и лихва и
потвърдено в частта на уважаване на претенциите за сумата 2460.66 лв.-главница
и сумата 150.00 лв.-мораторна лихва.
С
оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 271218
от 17.11.2017 г. по гр.д. № 9406/2017 г. по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с
която е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК,
вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на Р.М.
Н., ЕГН **********, че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, за сумата от 1833.09 лева - главница за
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г. потребена в апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, Район
Оборище, ул.******* с аб.№ 2379, сумата 154.09
лева -мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 06.10.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 61573/2016 г. на СРС, 85 с-в, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – на 28.10.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта на разноските, с която в
полза на „Т.С.“ ЕАД са били присъдени разноски за заповедното производство над
сумата 108.00 лв. до сумата 141.86 лв. и разноски за първата инстанция – исково
производство над сумата 130.00 лв. до сумата 230.22 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу Р.М. Н., ЕГН **********, искове по
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.М. Н., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата 1833.09 лева - главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. потребена в апартамент № 7, находящ се в гр. София, Район Оборище, ул.******* с
аб.№ 2379 и сумата 154.09 лева -мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
06.10.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 61573/2016 г. на СРС, 85 с-в, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – на 28.10.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271218 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 9406/2017 г.
по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на Р.М. Н., ЕГН **********, че съществува
вземане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, в
размер от 2460.66 лева /разлика между сумата 4293.75 лв. и сумата 1833.09 лв./ -
главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г. потребена
в апартамент № 7, находящ се
в гр. София, Район Оборище, ул.******* с аб.№ 2379, сумата 150.00 лева /разлика между сумата 304.09 лв. и
сумата 154.09 лв./ -мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 06.10.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 61573/2016 г. на СРС, 85 с-в, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – на
28.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.